№ 192
гр. Тетевен, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100100 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск,за вземане по доовор за потребителски кредит.7
Ищецът излага,че във в-ка с разпореждане по ч.гр.д. №к/24г по опис ан РС-Тетевен
предявява иска,предмет на настоящето производство.
Твърди,че между страните „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и Н.
М. И./ответника/, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски
кредит № г на 12.12.2019г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече.
Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на
Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и
1
електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
приложимото законодателство.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването
на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски
кредит по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията
си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен
и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая
представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното
законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен
като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл, 22 от ЗПК.
На 12.12.2019г длъжникът И. е сключил договора,като е получил сумата от 800.00
лева,задължил се е да я върне на 6 броя вноски по 149.31 лева в срок до 20.06.2020г
година.Уговорен е фиксиран лихвен процент от 41,24%,както и годишен процент на
разходите от 50%.
На същата дата 12.12.2019г. длъжникът е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с „Ай тръст“.Съгласно чл.3 от договора,Ай тръст се е задължило да платки
всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.
На 12.12.2019г Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство,по
силата на който Ай тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на
ответника по цитирания договор за кредит.
На 23.02.2021г Ай Тръст е погасило дължимите от ответника суми по договора за
кредит,както следва: 800 лева главница,95.86 лева лихва за период от 12.12.2019г до
20.06.2020г.,143.88 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава.
На 23.02.2021г Ай Тръст е уведомило длъжника за извършеното плащане.
С Договор за цесия от 02.03.2021г Ай Тръст и Кредисимо ЕАД прехвърлило своите
вземания на „АПС Бета България“-ЕООД.Длъжникът е уведомен за цесията ,но ако се
приеме,че уведомлението не е извършено надеждно ,то да се приеме за връчено с исковата
молба.
2
Моли да бъде постановено решение, с което да се осъди ответника,дължимите суми
на „АПС Бета България“-ЕООД,както следва: главница в размер на 800.00
лева,възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 469.42
лева,договорна възнаградителна лихва в размер на 95.86 лева,за периода от 12.12.2019г до
20.06.2020г,законна лихва за забава в размер на 382.78 лева за период от 20.06.2020г до
02.10.2024г,лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното и заплащане,лихва за забава върху възнаграждението по договор за
поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда,както и разноските по
заповедното и исковото производство.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
От представените по делото писмени доказателства се установява следното:
Приложен е договор за потребителски кредит № г/12.12.2019г.,в който е
отбелязано,че се сключва между „Кредисимо“-ЕАД-София и ответника Н. М. И. от
ж,Лов.обл.,който е в незаверено копие, върху който е положен само подпис на
кредитодателя/поне според отбелязването срещу „Кредисимо“ и липса на изписване на
кредитополучателя.Към договора е представено приложение №1,в което са отразени
следните параметри: размер на кредита 800.00 лева,срок на кредита-6 месеца,размерна
погасителни мноски 149.31 лева,лихвен процент по кредита 40.00%,годишен лихвен
процент по кредита 48.20%.
Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити,също в незаверено копие,също с едностранно положен подпис на
кредитодателя от дата 12.12.2019 година.
Приложен е договор за предоставяне на поръчителство от 12.12.2019г.,сключен
между Ай Тръст ЕООД и ответника,съгласно който поръчителят се е задължил да сключи
договор за поръчителство с Кредисимо,по силата н а който да отговаря пред него солидарно
с ответника за изпълнение на всички задължения на ответника.Липсват подписи на страните
по договора.Приложено е и приложение №1 към договора,в което е договорено
възнаграждение за поръчителя в размер на 78.24 лева на месец за периода на действие на
договора за кредит.
Приложен е Договор за поръчителство,сключен на 12.12.2019г. между Кредисимо АД
и Ай Тръст ЕООД,съгласно който поръчителят се задължава да отговаря пред Кредисимо
солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията на последния.
Приложен е в незаверено копие договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 14.03.2022г между Кредисимо ЕАД ,Ай Тръст ЕООД и АПС Бета България
ЕООД,за продажба на парични вземания на първите две дружества,като цеденти,на посочена
стойност на цесионера,съгласно приложение №1 към договора.Липсва приложение-
описания на вземанията,цедирани с цитирания договор/приложените документи на стр.46-48
от делото сда обсолютно нечетливи,с оглед използвания размер на шрифта/. По заповедното
3
производство липсва уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД,респ.данни за връчване на
длъжника/ответника,само твърдения в тази насока в заявлението.
По настоящето производство е приложено уведомление за цесия ,също без данни за
връчване на длъжника.
По приложеното ч.гр.дело № к/2024г по описа на РС-Тетевен е отхвърлено изцяло
заявлението на ищеца/заявител/ за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника за
сумите,предмет на иска в настоящето производство.
Заповедният съд е дал указания,че в този случай заявителят може да предяви
осъдителен иск срещу длъжника,разпореждането е връчено на заявителя на дата
15.01.2025г.като исковата молба,предмет на настоящето производство е предявена в
преклузивния едномесечен срок от уведомяването на заявителя.
При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,в-ка с
чл.415,ал.1 от ГПК,е процесуално допустим,а разгледан по същество е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба
факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения,
обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно:- съществуването на
твърдяното вземане в негова полза по основание ,имащо за предмет вземане срещу
ответника в размер на исковата сума , както и по размер и надлежен длъжник,както и
заплаща ли се задължението съобразно споразумението и в срок ли е същото, факта и
момента на настъпилата изискуемост на вземанията.
В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него
положителни право изключващи и право погасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен и е изплатил
задължението си по процесния договор.
Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е
достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. В
тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават
спорното право.
На следващо място следва да се изследва въпросът за наличието на валидно
договорно отношение относно прехвърленото вземане. Претендираните от ищеца вземания
произтичат от твърдения за сключен между „Кредисимо“-ЕАД и ответника договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/, е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
4
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика
и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за
методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в
приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.
В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение
са представени неподписани документи - договор за паричен заем с твърдения,че е сключен
на 12.12.2019г. и общи условия към него, също и стандартен еропейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити,който обаче също не е подписан от
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И
ЕЛЕКТРОННИТЕ УДОСТОВЕРИТЕЛНИ УСЛУГИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 85 ОТ 2017 Г.),
Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък
"Регламент (ЕС) № 910/2014".
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ
електронно изявление. Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронно изявление е
словесно изявление,представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията.Електронното изявление може да
съдържа и несловесна информация. Съгласно чл.10 от закона Електронното изявление е
получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако
адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с
постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма
информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в
която изявлението е постъпило. Ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е
5
получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му.
В случая ищецът е представил възпроизведен на хартиен носител екземпляр по
делото от договора за кредит, общите условия , но не е предоставил подписан от ответника
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити,както и придружаващите го документи като декларация за обработка на лични
данни, декларация за вярност на предоставените услуги ,че са приети ОУ и че е получен
СЕФ.
Ето защо, съдът няма как да приеме ,че е спазена процедурата за отпускане на
кредита, по реда на чл. 18 ЗПФУР.
Не е представен и документ от който да е видно ,че ответникът е получил сумата по
кредита.
Изясняването на посочените обстоятелства би могло да се установи посредством
провеждане на съд.-счетоводна експертиза, каквото доказателствено искане ищецът не е
направил.
За пълнота на изложението:
Договорът за потребителския кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит,поради което нормите му следва да бъдат съобразени от съда
служебно.В чл.33,ал.1 от ЗПК е уредено,че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,а в ал.2 е предвидено,че
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът приема,че с оглед твърденията на заявителя и приложения договор за
предоставяне на поръчителство,се касае за неравноправни клаузи и с договора за
поръчителство се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК.
Въпреки че отношението между кредитор,длъжник и поръчител са предоставени като
регламентирани в отделни договори-за потребителския кредит и за поръчителство,се налага
извода,че се касае за правоотношения,които нямат самостоятелен характер.От приложения
договор за потребителски кредит в чл.4 е вписано,че условия за одобряване на кредита е
предоставяне на обезпечение-банкова гаранция на „Кредисимо“,съгласно Общите условия,в
срок от 10 дни от подаване на заявлението или сключване на договор за поръчителство. В
договора не е посочен размер на банкова гаранция.Ако срокът за предоставяне на банковата
гаранция е 10-дневен от подаване на заявлението за отпускане на кредит,то подписването на
договора за поръчителство в деня на сключване на договора за кредит потвърждава
извода,че сключването на договора за поръчителство е условия за отпускане на кредита.
Обвързаността на двата договора може да се установи от договора за поръчителство,в който
е записано,че „Кредисимо“ се задължава да предостави на длъжника потребителски кредит
след предоставяне на обезпечение за задължението на потребителя по договора за
потребителски кредит под формата на поръчителство,под условия,че подаденото от
потребителя заявление за потребителски кредит е одобрено от „Кредисимо“,т.е. отпускането
6
на кредита е обусловено от сключване на договор за поръчителство.Обусловеността на
възнаграждението за предоставяне на поръчителство от просрочието на главните
задължения,води до оскъпяване на кредита,което е нарушение и на добрите нрави.Добрите
нрави са морални норми,на които законът е придал правно значение,защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона.Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗПК.
В случая е безспорно налице нарушение на добрите нрави и това се подкрепя и от
факта,че според приложение №1 към договор за предоставяне на поръчителство
възнаграждението на поръчителя е за срока на действие на договора за кредит,което
означава,че то е включено като част от общото задължение на потребителя,макар и
формално да е оформено с два договора,с което е нарушена разпоредбата на чл.33 от ЗПК.
Съдът приема,че със сключването на договора за поръчителство се заобикаля
императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК.Тъй като възнаграждението по договора за
поръчителство е в тежест на потребителя,следва да се включи в ГПР,а по този начин е
нарушено цитираното изискване на ЗПК.
Освен изложеното: От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична
сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с
посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в
конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите
от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,
съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС
и др.). При тази хипотеза, реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който в ГПР се
включат и разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, то
размерът на ГПР ще надхвърлящи значително посочения в договора ГПР в размер на 48.20%
7
. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът
счита, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК.
В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в този смисъл са Решение
№ 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен
състав и др.).
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и "Кредисимо"
ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр. д.
№ 9991/2020 г. по описа на СГС и др.). Ето защо следва да се приеме, че и договора за
предоставяне на поръчителство е недействителен.
В предвид горните съображения и с оглед представената и неоспорена от ответника
разписка,удостоверяваща извършено плащане по сметка на ответника,чрез системата за
ел.плащане на сума в размер на 800.00 лева,следва да бъде осъден ответника/недоказал в
хода на производството връщане на заетата сума/ да заплати на ищеца горната
сума,цедирана с договора от 14.03.2022г,за който ищецът е уведомен с връчване на копие от
исковата молба и приложенията,между които и договора за цесията и уведомлението да
ответника.
Върху главницата от 800.00 лева да се присъди и законната лихва,но от датата на
подаван е на исковата молба в съда до окончателното и заплащане/в предвид
обстоятелството че заявлението по ч.гр.д. №к/2024г по описа на РС-Тетевен е изцяло
отхвърлено.
8
За останалите претендирани вземания,осъдителния иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК,ответникът следва да
заплати на ищеца сторени разноски за държавна такса в размер на 50.00 лева,съразмерно
уважената част от иска.
Мотивиран от горните съображения,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. И.,ЕГН:********** от ж,Лов.обл.,да заплати,на основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД,на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“-ЕООД-град София,ЕИК:*********,седалище
и адрес на управление в град София,р-н Триадица,бул.“България“ №81 В, представлявано от
управителите Х. М. и П. В., сумата в размер на 800.00/осемстотин/лева,представляваща
предоставена и невърната главница по договор за потребителски кредит
№г/12.12.2019г,сключен между Кредисимо-ЕАД-София и Н. М. И.,заедно със законната
лихва върху тази сума,начиная от 22.01.2025г до окончателното и заплащане.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният иск от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“-ЕООД-град София,ЕИК:*********,седалище и адрес на управление в град
София,р-н Триадица,бул.“България“ №81 В, представлявано от управителите Х. М. и П.
В.,против Н. М. И. от ж,Лов.обл,за заплащане на следните суми: възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство от 12.12.2019г., в размер на 469.42 лева,договорна
възнаградителна лихва в размер на 95.86 лева,за периода от 12.12.2019г до
20.06.2020г,законна лихва за забава в размер на 382.78 лева за период от 20.06.2020г до
02.10.2024г,лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до
22.01.2025г,лихва за забава върху възнаграждението по договор за поръчителство от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Н. М. И.,ЕГН:********** от
ж,Лов.обл.,да заплати,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“-ЕООД-
град София,ЕИК:*********,седалище и адрес на управление в град София,р-н
Триадица,бул.“България“ №81 В, представлявано от управителите Х. М. и П. В., разноски по
делото в размер на 50.00/петдесет/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч ,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9