Решение по дело №2250/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260320
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 6 февруари 2021 г.)
Съдия: Мирослав Цветанов Марков
Дело: 20193630102250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260320/29.12.2020г.

 

29.12.2020г., гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на първи декември  през  две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

     Районен съдия: М. Марков

     

при секретаря Е.Пенчева, като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №2250 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по искова молба от С.Е.Д. против Т.Й.Ч.-Д. с правно основание чл.49, ал.1 от СК. В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът по делото Т.Й.Ч.-Д.  е депозирала отговор на исковата молба, удовлетворяващ изискванията за редовност на същия по чл. 131 от ГПК. Едновременно с посоченото по-горе, ответникът е предявил насрещен иск.

Страните обосновават исковите си претенции на следните фактически твърдения:

Съпрузи са, по силата на сключения между тях на 22.02.1976 г. граждански брак, като от него имали едно, понастоящем пълнолетно дете. Твърдят, че от години са във фактическа раздяла. За настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, страните сочат факти от живота си, с които обосновават разпадане на брачната връзка, липса на доверие, взаимно уважение и разбирателство. Молят за постановяване на решение, с което брака да бъде прекратен, със запазване на брачното фамилно име и заплащане на издръжка на съпругата в размер на 200,00 лева месечно. Съпругата желае произнасяне по въпроса за вината, както и претендира ползване на семейното жилище в гр.Шумен. Съпругът също претендира ползване на семейното жилище в гр.Шумен.

В открито съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, поддържат претенцията си.

Съдът е събрал като относими по делото представените писмени доказателства: удостоверение за сключен граждански брак от 22.02.2076 г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №*** от ГНС – Шумен; извлечение от трудова книжка на Т.Д., етапна епикриза, удостоверение за регистрация, удостоверение за наследници, удостоверение №5/11.01.2015 г. на Община Шумен и нот. акт №*** на Нотариус при Шуменски околийски съд; представените с молба от 14.10.2020 г. с изх. №20-67538 от 14.10.2020 г. изг. от СГКК – Шумен, както следва: скица на сграда №15-948707 от 14.10.2020 г., схема на самостоятелен обект в сграда №15-948714 от 14.10.2020 г., схема на самостоятелен обект в сграда №15-948718 от 14.10.2020 г., схема на самостоятелен обект в сграда №15-948726 от 14.10.2020 г. и др.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля: Христо Гичев Христов.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна, за което не се спори между страните:

Страните сключили граждански брак на 22.02.2076 г. за което е съставено Удостоверение за сключен граждански брак № *** на ГНС Шумен. От бракът си имали родено едно дете, което е пълнолетно. Страните не оспорват, че бракът е изпразнен от своето съдържание и, съществува само формално. Съпругът не се противопоставя за запазване на брачното фамилно име и заплащане на издръжка на съпругата в размер на 200,00 лева месечно. Съгласява се, бракът да бъде прекратен по негова вина и да заплати разноските по делото. Спорният въпрос е относно ползването на семейното жилище в гр.Шумен.

Предвид гореизложеното съдът намира следното:

Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен. Съдът  приема, с оглед признанието на съпруга, че с поведението  си е допринесъл за разстройството на  брачните  отношения, поради  което той следва  да  понесе  отговорността  за  разтрогването  на  брака. С  оглед  горното, съдът  следва  да  обяви, че  вина  за  разстройството  на  брачните  отношения  има ищеца и насрещен ответник. По отношение на въпросите относно издръжката и фамилното име, съдът споделя мнението на страните.

По отношение искането на страните за предоставяне на ползването на семейното жилище, което явно е основния спор между страните, съдът съобрази следното:

Според установилата се съдебна практика, когато семейното жилище е общо, първо се преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Възможността за разпределяне ползването на семейното жилище съвместно от двамата съпрузи се преценява в зависимост от броя и вида на помещенията съобразно  законоустановените  норми за самостоятелно жилище и то във вида, в който се намира жилището към момента на раздялата или развода.

Като се произнася по мерките относно ползването на семейното жилище съдът не разглежда и не се произнася по оспорвания на правото на собственост. Собствеността е релевантен факт само в хипотези, когато въпросът кой от съпрузите да ползва жилището се решава при наличие на родени ненавършили пълнолетие деца от брака. Съдът преценява и възможността за обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище, без общо ползване на помещения. Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите - търпими или нетърпими. Когато в семейното жилище могат да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг и от другия съпруг, а други помещения трябва да останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са търпими. В този случай в разпределението съдът изрично посочва кои помещения от кой съпруг се ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване.

В случая страните нямат ненавършили пълнолетие деца  и при определяне кой да ползва жилището приложение следва да намерят общите определящи критерии, визирани в разпоредбата на чл. 56, ал. 1, изр. 1 от СК и чл. 56, ал. 5 от СК, като вина за прекратяване на брака, здравословно състояние, доходи и материално положение на съпрузите, нужда от жилище, както и други обстоятелства.

В случая, не е спорно по делото, а и се установява от събраните доказателства, че  двамата  съпрузи  имат семейно жилище с административен адрес в гр.Ш., ***. Във връзка със служебно приложената по делото скица на сграда с идентификатор ***, гр.Ш., ***, се установява, че същата е със смесено предназначение, със застроена площ от 321 кв.м., на 2 етажа, с 3 самостоятелни обекта. Обектите са 2 самостоятелни апартаменти - жилища, както и производствен обект за търговска дейност.

Предвид изложеното и с оглед данните по делото, съдът намира, че след прекратяването на брака семейното жилище с административен адрес в гр.Ш., ***, следва да бъде предоставено за общо ползване на двамата съпрузи. В хода на производството са наведени факти за наличие на друг имот на страните придобит по време на брака, който е извън гр.Шумен. Тъй като този имот не е семейно жилище по смисъла на закона, този факт може само да бъде отбелязан, но не и обсъждан.

С оглед на други наведени факти, отново следва да се припомни, че в случая въпроса за правото на собственост върху семейното жилище и по какъв начин е придобито същото, е ирелевантен за преценката на кой от съпрузите да бъде предоставено ползването му.

Независимо от горното, следва да се уточни, че по делото не се установи отношенията между съпрузите да са нетърпими - липсват данни за тежки конфликти, физическо насилие или др. помежду им, към настоящия момент или в миналото.  Вярно е, че отношенията им са обтегнати, причините за което вероятно са дългогодишни, но не и нетърпими. Касае се за лица на средна възраст, които макар да не съжителстват като съпрузи, могат да проявят търпимост един към друг и имат съответни морални задръжки в поведението си.

При това положение, изхождайки от конкретната фактическа ситуация и установените от закона критерии, съдът намира, че в разглеждания случай най-удачното разрешение, отчитащо интересите и на двете страни, е ползването на семейното жилище да бъде предоставено общо на двамата съпрузи. В този случай в разпределението съдът изрично следва да посочи, кои помещения от кой съпруг се ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване.

Видно от материалите по делото в сградата съществува производствен обект за търговска дейност „Сладкарски цех“ на ниво „-1“. Същият е самостоятелен обект с идентификатор ***, предназначен е за търговска дейност с 15 работни места. Тъй като не е семейно жилище, не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото изложение.  

Помещението над търговският обект, отбелязано като самостоятелен обект „Жилище, апартамент“ на етаж 1 с идентификатор ***, гр.Ш., ***, следва да бъде разпределен за самостоятелно ползване от С.Е.Д..

Помещението над първият етаж, отбелязано като самостоятелен обект „Жилище, апартамент“ на етаж 2 с идентификатор ***, гр.Ш., ***, следва да бъде разпределен за самостоятелно ползване от Т.Й.Ч.-Д..

За пълнота само може да се добави, че в производството по спорна съдебна администрация, каквото е настоящото съдебно производство в тази му част, при настъпването на нови обстоятелства от значение за ползването на семейното жилище, всяка една от страните може да поиска преразглеждане на въпроса.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.

Относно разноските:

Тъй като вина за развода има ищеца и насрещен ответник,  то съгласно чл. 329, ал.1, изр.1 от ГПК разноските, направени от страните по делото, следва да останат  в негова тежест.

Предвид изхода на спора и представените доказателства за извършените от разноски съдът намира, че следва да присъди на насрещната ищца разноски в размер на 25,00 лв., за внесената от нея държавна такса. Други разноски не са претендирани.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще време в размер на 288,00 лева.

По отношение на държавната такса за допускането на развода, съдът намира, че същата следва да бъде определена в размер на 50,00 лв., като констатира, че същата е внесена от страните.

На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.

         Водим от горното, съдът

                                              

Р     Е     Ш     И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 22.02.1976г., с акт за сключен граждански брак №*** от ГНС – Шумен между С. Е. Д., с ЕГН **********,*** и Т.Й.Ч.-Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес:***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има С. Е. Д., с ЕГН **********.

         ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да продължи да носи брачното си фамилно име Ч.-Д..

ОСЪЖДА С. Е. Д., с ЕГН ********** да заплаща на Т.Й.Ч.-Д., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лева,  платима до 15-то число на месеца с пощенски запис, считано от датата на подаване на насрещната исковата молба – 02.10.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.

  ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Ш., *** на двамата съпрузи.

РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Ш., ***, представляващо сграда с идентификатор ***, както следва:

Помещението над обект за търговска дейност, отбелязано като самостоятелен обект „Жилище, апартамент“ на етаж 1 с идентификатор ***, гр.Ш., ***, се разпределя за самостоятелно ползване от С. Е. Д., с ЕГН **********;

Помещението над първия етаж, отбелязано като самостоятелен обект „Жилище, апартамент“ на етаж 2 с идентификатор ***, гр.Ш., ***, се разпределя за самостоятелно ползване от Т.Й.Ч.-Д., с ЕГН **********.

   ОПРЕДЕЛЯ  окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лв., за която констатира, че е внесена от страните.

 ОСЪЖДА С. Е. Д., с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 288,00 лева, както и 5,00 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          ОСЪЖДА С. ЕЛЕНОВ Д., с ЕГН ********** да заплати на Т.Й.Ч.-Д., с ЕГН ********** направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му от страните пред Окръжен съд  - Шумен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: