О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
30.12.2020., гр. Г.Оряховица
Горнооряховският районен съд, Гражданска колегия, трети състав, в закрито
заседание на тридесети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №964/2020г., по описа на
Горнооряховския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140
от ГПК.
Депозирана
е искова молба от „КРЕДИРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД – гр. София против М.Г.М..
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът изготвя проект
за доклад по делото както следва:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55,ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „Кредитреформ България” ЕООД твърди,
че на 30.07.2015 г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „Вивус”, и М.Г.М. е сключен Договор за кредит №
*********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на
„4финанс” ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство.
Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „Вивус” на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница
„Вивус” предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да
приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус”. Кредитополучателят трябва
да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на
бутона „Подпиши”. С натискането на бутона „Подпиши” от кредитополучателя се
счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия,
доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел
и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка
банкова сметка***. Кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 минути
от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на
заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо
сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на
„Вивус”, договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на
паричния превод.
Сочи се, че на 30.07.2015 г. страните са сключили договор
за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус” под № ********** и явяващ се трети
по ред договор за кредит между тях. В заявката си М.Г.М. заявява желание да й
бъде отпусната сума в размер 600,00 лв., като е заявена и незадължителната
услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. Кредитът е отпуснат за период
от 30 дни, с падежна дата 29.08.2015 г. Съгласно заявката на ответника и
условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя чрез паричен превод
посредством „Юробанк България” АД на 30.07.2015 г. Към датата на падежа -
29.08.2015г. ответникът е следвало да плати сума в общ размер 714,00 лв.,
представляващи главница по Договор за кредит № **********, 93,79 лв. - такса
експресно разглеждане и 20,21 лв. - лихва за периода на отпускане на кредита.
Твърди се, че на 18.08.2015 г. и във връзка с т. 8.1. и
8.2. от Общите условия, е подадена заявка да отпускане на допълнителен кредит в
размер 150,00 лв., ведно с нова услуга за експресно разглеждане. Съгласно т.
8.2. страните се съгласяват, че получаването на Допълнителен кредит
представлява промяна в съществуващия Договор за кредит, посредством сключване
на нов Договор за кредит по реда на чл. 3.1, като всички параметри по
съществуващия Договор за кредит, с изключение на Общата дължима сума по Кредита
остават непроменени. Твърди се, че на 18.08.2015 г. сумата е отпусната на
ответницата чрез паричен превод посредством „Юробанк България” АД. Доколкото
падежната дата остава непроменена, към 29.08.2015 г., кредитополучателят се
задължава да върне сума в общ размер 881,10 лв., от които: 750,00 лв. -
главница; 109,05 лв. - такси за експресно разглеждане и 22,05 лв. - договорна
лихва за периода на отпускане на кредита.
Сочи се, че с настъпване на падежа на договора, М.Г.М.
неколкократно се е възползвала от правата си съгласно т. 11 от Общите условия
към договора за кредит, според които кредитополучателят има право да поиска да
бъде удължен срокът за връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане е
допълнителна услуга, която се предоставя по искане на Кредитополучателя, при
съгласие на Кредитора, съобразно Тарифата на Кредитора. Съгласно упражненото
право, срокът за връщане на кредита е удължен до нова падежна дата - 04.01.2016
г. С настъпването на падежа по договора - 04.01.2016 г., кредитополучателят не
погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т.
13.3 от Общите условия, от 05.01.2016 г., „4финанс” ЕООД (Вивус) започва да
начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент, върху
неизплатената сума за периода на просрочието. Сочи се, че от „Вивус” са
изпращани напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за
кредит. В писмата се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер
на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно
т. 13.4. от Общите условия към Договор за кредит № ********** са за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател.
Твърди се, че на 23.11.2018 г. „4финанс” ЕООД, в
качеството си на цедент, е сключил с „Кредитреформ България” ЕООД, в качеството
си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания BGF-2018-033, по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ
размер 2017,80 лв., от които: главница - 750,00 лв., 109,05 лв. - такси за
експресно разглеждане, 22,05 лв. - лихва за периода на отпускане на кредита,
1106,70 лв. - наказателна лихва и отписани такси за събиране (изпратени писма)
- 30,00 лв. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
С искова молба цесионерът претендира единствено
главницата в размер 750,00 лв., ведно с лихва за забава в размер 98,76 лв. -
лихва за забава начислена за период 23.11.2018 г. - 10.03.2020 г.
По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и
Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника
от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„Кредитреформ България” ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи” ЕАД, която е получена на
15.12.2018г. - лично. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс” ЕООД са предоставили на „Кредитреформ България”
ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания. Сочи се, че от сключването на
договора за цесия до момента на подаване на исковата молба забавата на
ответника продължава.
Моли се съда да осъди ответницата М.Г.М., да заплати на
„Кредитреформ България” ЕООД единствено сумите: 750,00 лв. - главница по
Договор за кредит № **********, 98,76 лв. - лихва за забава начислена за период
23.11.2018 г. - 10.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, от
подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
В условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД, моли съда да осъди ответницата да заплати на „Кредитреформ България”
ЕООД сумата в размер 750,00 лв., която същата е получила без правно основание,
както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба
до окончателно изплащане на вземането. Претендират се направените разноски.
Посочва се банкова сметка ***, по която ответната страна
може да заплати сумите: IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК” ЕАД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответницата чрез адв. Людмила Илиева. Твърди се, че ответницата не е изпращала
искане за предоставяне на кредит от разстояние до „4финанс” ЕООД и не е
получавала търговски съобщения и документи от същото. Ответницата не е
сключвала описания в исковата молба Договор за кредит при описаните условия и
не го е усвоявала.
Счита се процесният договор за паричен заем за нищожен на
основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Процесният договор за
кредит не е изготвен с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, поради което е недействителен.
Сочи се, че с чл.
29, ал. 9 от ЗКНИП е въведена следната забрана годишният процент на разходите
по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута, определена с
постановление на Министерския съвет.
По аргумент от чл. 29, ал. 10 от ЗКНИП, Клаузи в договора
за кредит, надвишаващи определения по ал. 9 размер на ГПР по кредита, се смятат
за нищожни. Годишният процент на разходите е дефиниран в чл. 29, ал. 1 от
ЗКНИП, според която същият изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от
общия размер на предоставения кредит.
Твърди се, че на пазара на небанковото кредитиране
съществува практика, която се е възползвала от дефиницията на §1, т. 17 от ДР
на ЗКНИП, позволяваща разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за кредит да не се включват в общия разход по
кредита и оттам в ГПР. Създавайки трудно изпълними или неизпълними задължения
за потребителя да предостави различни видове обезпечения, като банкови
гаранции, съдлъжници и т.н., и обвързвайки неизпълнението им с значителни по
размер неустойки или такси. Уговореният в процесния договор годишен процент на
разходите от 49,6% многократно надвишава този процент.
С оглед на гореизложеното се счита, че клаузата на чл. 5,
ал. 3 от процесния договор за заем е абсолютно нищожна на основание чл. 29, ал.
10 ГПК поради заобикалянето на императивната забрана на чл. 29. ал. 9 от ЗКНИП.
Сочи се, че съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП посочва конкретно, че такава клауза
е, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Всички клаузи в
процесния договор за заем не са уговорени индивидуално, тъй като клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им не са индивидуално уговорени по
аргумент от чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.
Посочва се, че клаузата от процесния Договор за паричен
заем, уреждаща договорна лихва в размер на 40,98 %, е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречието ѝ с добрите нрави.
Съдебната практика приема, че при формиране размера на
възнаградителната лихва, макар императивно да не е установен императивен лимит,
обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размерът на
законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер.
Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
По аргумент от цитираните решения, възнаградителната
лихва при обезпечени следва да не надхвърля повече от два пъти законната лихва.
Посочва се, че договорната лихва между страните надхвърля повече от четири пъти
законната такава, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерий
за норми на поведение, установени в обществото, и основание за нищожност по чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Счита се, че поради това, че нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните
по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника.
Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3,
изр. 1 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител.
Твърди се, че ответницата не е уведомена по никакъв начин
за извършената цесия. Не е достигало до знанието ѝ
извършената прехвърлителна сделка. Счита се, че същата не е порадила правни
действия спрямо нея като трета страна-длъжник по договора, тъй като не е била
уведомена от първоначалния кредитор. Посочва се, че законодателят е въвел изискване съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
(цедента). Заявява се, че от приложената
към исковата молба обратна
разписка се установява, че пощенската пратка се е върнала като непотърсена.
Заявява се, че се оспорва изцяло по основание и размер
ищцовата претенция.
По делото липсват безспорни факти
и обстоятелства.
Спори се изпращано ли е искане от
ответницата за предоставяне на кредит от разстояние до „4финанс” ЕООД
получавала ли е ответницата търговски съобщения и документи от същото. Сключвала ли е ответницата описания в исковата
молба Договор за кредит при описаните условия и
усвоявала ли е сума по договора.
Разпределение на доказателствената тежест:
Доказателствената
тежест е съгласно чл. 154 от ГПК, всяка страна следва да докаже своите
твърдения, респективно своите възражения.
Съдът
счита, че в случая тежест на ищеца е да установи по делото размерът на
претендираната от него сума и основанието за претнцията му по главния иск по
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .Доколкото ищецът твърди отрицателен факт, свързан с
неизпълнение от страна на ответника за задълженията му за заплащане на
претендираната сума, съдът счита, че тежестта на доказване се обръща и в тежест
на ответника е да установи, че е изпълнил своите задължения.
По евентуални иск-Съдът счита, че
в случая в тежест на ищеца по делото е да установи изложените в исковата молба
факти, че не са съществували облигационни отношения между страните, че ответника е получил сума , размера на исковата
си претенция.
Доколкото
ищецът твърди отрицателни факти, свързани с неоснователно получаване от ответника и че същият не е заплатил, съдът счита, че тежестта на
доказване на тези факти се обръща и в тежест на ответника е да установи, че ако е получил и
ползвал парична сума , то получаването и
задържането на същата е на годно основание –между страните по делото, както и
че е изпълнил задължението си да заплати, съгласно договора между страните.
Ответникът по
главните искове следва да докаже своите правоизклчващи възражения.
С оглед гореизложеното,
делото подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание като следва да
бъдат допуснати като писмени доказателства по делото приложените към ИМ
заверени копия от писмени документи.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Насрочва делото в съдебно заседание на 15.02.2021г. от
10:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба заверени копия от писмени
документи, описани в раздел доказателства на исковата молба.
ДОПУСКА извършването на СЪДЕБНО
– ИКОНОМИЧЕСКА ЕКЗПЕРТИЗА, като вещото лице след
като се запознае с писмените материали по делото да отговори
на въпросите, поставени от ответника.
1. Заложеният в процесния договор годишен процент на
разходите по-висок ли е от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България ?
2. Заложеният в процесният договор лихвен процент
надвишава ли трикратния размер на законната лихва?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за
изготвяне на СИЕ от вещото лице и за явяването му в
съдебно заседание в размер от 150,00 лв., платимо от ответника.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщените да внесе по
сметка на ГОРС депозит в размер на 150 лева за изготвяне на СИЕ
НАЗНАЧАВА вещо лице за
извършване на допуснатата съдебно-икономическа
експертиза – Стефан Давидов.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи писмено
заключение най-късно ЕДНА седмица преди датата на съдебното заседание.
На основание чл. 146,
вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото
определение за насрочване, заедно с проекта за доклад
по делото като им се указва, че могат да вземат
становище по него и по дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
Указва на
страните и ги поканва същите да уредят
спора по между си по доброволен
начин, включително и да ползват производството по медиация.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: