№ 5445
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110100747 по описа за 2022 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за
постановяване на съдебно решение, с което да бъдат осъдени ответниците да залатят в полза
на ищеца за претендираните от него суми за цена на доставена от дружеството топлинна
енергя, начислена за процсния период, за мораторна лихва, за цена на услугата дялово
разпределение и лихва върху това вземане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответниците са депозирали в законоустановения срок отговор на исковата молба, с
който оспорват основателността на исковата молба.
Правят и възражение за погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изпраща процесуален представител,
като не взима становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по настоящото дело е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
1
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Т.е за да
бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, следва да се установи дали той е
собственик или вещен ползвател на процесния имот.
Видно от представените по делото доказателства процесният топлоснабден имот е
придобит от наследодателката на страните въз основа на транслативен акт, сключен през
1999г.
След смъртта й оставеното от нея имущество е преминало в патримониума на
наследниците й Г. П. – нейният съпруг, сина й – В. П. и внучката й - Г. П., по право на
заместване на баща й Н. П..
Следва да се отбележи, че отказът на Г. от наследството на баща й Н. не я лишава от
качеството на наследник на Л., доколкото Н. е починал през 2012г., преди да настъпи
смъртта на Л. /2014г./, т.е. към момента на неговата смърт той не се е явявал наследник на
майка си Л., за да се приеме, че отказът спрямо оставеното от него наследство има действие
и спрямо имуществото, оставено след смъртта на Л., доколкото към момента на смъртта на
Н. последното не е било част от неговия патримониум.
Ето защо съдът приема, че по правилата на наследственото правоприемство, както и на
собствено основание за ответника Г. правото на собственост върху процесния имот е
преминало в имуществото на ответниците по делото, като съдът приема,че припадащите се
части от правото на собственост върху имота на ответниците са следните, а именно: 4/6
идеални части за ответника Г., дококото по делото няма спор, че имотът е придобит по
време на брака на Г. и Л. в условията на съпружеска имуществена общност / индиция за това
е и обстоятелството, че и двамата – Г. и Л. са учредители по договора за договорна ипотека,
с предмет на обезпечение процесния имот, от което следва, че и двамата са били
собственици на имота /л. 21от делото/ и по 1/ 6 идеална част за останалите двама ответници
– Г. и В..
Във връзка с гореизложеното и предвид представените по делото доказателства, съдът
намира, че ответниците имат качеството „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1, вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ за процесния имот.
По делото е допусната и назначена СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи
доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната
абонатна станция и в апартамента на ответника, вещото лице, работило по СТЕ, изяснява, че
през процесния период е начислявана топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация.
Съгласно заключението от ССЕ цената на топлинната енергия, доставяна от ищеца
през периода м.11.2019г. г. до м.04.2020г. възлиза на сумата от 1645.25лв.
Съдът намира именно периода - м.11.2019г. г. до м.04.2020г. за релевантен при
определяне на това за какъв размер следва да се уважи процесното вземане на ищеца поради
следното, а именно:
От ответниците е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
2
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност".
Исковата молба е депозирана на 10.01.2020 г. поради което в този момент е
прекъснато теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За вземането за м. 11.2019 г.. този срок е изтекъл на 14.01.2020г. г.., т.е. вземането за
цена на топлинна енергия за м.11.2019г. следва да се приеме за първото по време вземане,
включено в непокрития по давност период.
По делото се установи, че цената на топлинна енергия за периода м.11.2019г. г. до
м.04.2020г. възлиза на сумата от 1645.25лв.., поради което искът срещу ответника Г. следва
да се уважи за сумата от 1096.83 лв. и да се отхъврли за разликата до целия претендиран
размер от 1776.16лв. и за периода м.05.2018г. –м.10.2019г., вкл.
. Исковете срещу останалите двама ответници следва да се уважи за сумата от по
274.20 лв. и да се отхъврлят за разликата до целия претендиран размер от по 444 лв. и за
периода м.05.2018г. –м.10.2019г., вкл.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Установи се че непокрития по давност период обхваща времето от м.11.2019г. г. до
м.04.2020г. .За вземането за м.11.2019г. г.. този срок е изтекъл на 14.01.2020.г., т.е, от
15.01.2020г. ответникът е изпаднал в забава.
С оглед принципа на диспозитивното начало и заключението от ССЕ, съгласно което
лихвата, текла за процесния период възлиза на сумата от 196.52 лв.., то този иск следва да се
уважи за сумата от 131.01 лв. спрямо ответника Г. и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 251.20лв, а спрямо останалите двама ответници да се уважи за сумата от
по 32.7лв. и да се отхъврли за разликата до пълния предявен размер от по 62.80 лв..
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
3
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
Съгласно заключението от ССЕ стойността на таксата за дялово разпределение,
начислена за процесния период възлиза на сумата от 26 лв../таблица № 3, ст. 5 от
експертизата/..
За да се формира извод дали това задължение или част от него е погасено по давност
следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В случая по делото е депозиран договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово
разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на
изравнителния период.
Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и
подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните
от констативения протокол.
По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV,
т. 4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа,
коригирана съобрзно данните от констативения протокол.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице, от
които 452.5 лв, платими от ответника Г., 99.6лв., платими от ответника Г. и 339.7лв.,
платами от ответника В., представляван в настоящото производство от особен представител.
Ответникът Г. е представляван от адвокат, но не представя докозателства за
извършване на разноски за процесуално представителство и такива не му се следват.
В полза на ответника Г. следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 199.9
лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД Г. В. П., ЕГН ..., да
заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ... сумата от 1096.83 лв. представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период м.11.2019г. г. до м.04.2020г. ведно със законна лихва за период
от 10.01.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до целия
претендиран размер от 1776.16лв. и за периода м.05.2018г. –м.10.2019г., вкл., да заплати
сумата от 131.01 лв. , мораторна лихва за периода 15.09.2019г.до 18.11.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 251.20лв., ведно със
съдебни разноски в размер на 452.5лв.
ОСЪЖДА по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД В. Г. П., ЕГН
**********, , да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ... сумата от 274.20 лв. представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период м.11.2019г. г. до м.04.2020г. ведно със законна
лихва за период от 10.01.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до
целия претендиран размер от 444лв. и за периода м.05.2018г. –м.10.2019г., вкл., да заплати
сумата от 32.7лв.. , мораторна лихва за периода 15.09.2019г.до 18.11.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 62.80 лв., както и съдебни
разноски в размер на 339.7лв.
ОСЪЖДА по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД Г. Н. П.-Н., ЕГН
**********, , да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ... сумата от 274.20 лв. представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период м.11.2019г. г. до м.04.2020г. ведно със законна
лихва за период от 10.01.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до
целия претендиран размер от 444лв. и за периода м.05.2018г. –м.10.2019г., вкл., да заплати
сумата от 32.7лв.. , мораторна лихва за периода 15.09.2019г.до 18.11.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 62.80 лв., както и съдебни
разноски в размер на 99.6лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., срещу Г. В. П., ЕГН ...,, за
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
от 17.33 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
м.09.2019г. до м.04.2020 г., сумата от 3.18лв., , представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019г. до
18.11.2021г.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., срещу В. Г. П., ЕГН
**********,,, за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 4.33лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от м.09.2019г. до м.04.2020 г., сумата 0.79., , представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019г.
5
до 18.11.2021г.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., срещу Г. Н. П.-Н., ЕГН
**********,,, за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 4.33лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от м.09.2019г. до м.04.2020 г., сумата 0.79., , представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019г.
до 18.11.2021г.
ОСЪЖДА , „Т. С.” ЕАД, ЕИК ... да заплати на Г. Н. П.-Н., ЕГН **********разноски
за адвокат в размер на 199.9лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – Т. С. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6