№ 1773
гр. Варна, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502362 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С.П. К., като законен
представител на ЗЛ. СП. СП., ЕГН ********** срещу решение № 326 от 10.05.2021г., постановено
по гражданско дело №11228 по описа за 2020г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е
отхвърлен предявеният срещу СП. ЗЛ. СП. иск с правно основание чл.150 СК за увеличаване на
дължимата от ответника в полза на детето З. издръжка за разликата над 220лв. до предявения
размер от 500лв.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно по
подробно изложени съображения. Счита, че размерът на присъдената издръжка е силно занижен и
същата не е за покриване на разходите за задоволяване на нуждите на детето, като не е съобразена
и с възможностите на ответника да дава издръжка. Посочва се, че доходите на ответника
значително надвишават тези на майката на детето. Съдът неправилно е определил възможностите
на двамата родители, като доходите на майката са изчислени на база на доходите за една година, а
тези на ответника само въз основа на представените документи за период от 6 месеца до м.
септември 2020г. Сочи също, че не са обсъдени задълбочено и в цялост всички представени по
делото доказателства, поради което и съдът е достигнал до неправилни изводи относно общо
необходимата месечна сума за издръжката на детето. Посочва се също, че от определяне на
предходната издръжка е изминал продължителен период от време, през който детето е пораснало,
като се е увеличил и размера на средствата, необходими за неговото отглеждане и издръжка.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част, като издръжката в полза на детето се
присъди в претендирания размер от 500лв.
С писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият оспорва жалбата, като
неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира присъждане
на разноски.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по
жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба С. П. Д., действаща като законен представител на малолетното дете ЗЛ.
СП. СП., твърди, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 1344/2011г. по описа на РС-
1
Несебър, ответникът С.С., като баща на детето е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
100 лв. Твърди, че с оглед възрастта на детето и нарасналите му нужди от храна, дрехи, учебни
пособия, пътни и заплащане на допълнителни занимания, плащаната от бащата издръжка следва да
се увеличи до размера на 500лв. Твърди, че бащата разполага с добри материални възможности,
които му позволяват да заплаща претендираната издръжка.
Ответникът СП. ЗЛ. СП. оспорва исковата претенция по размер, като твърди, че е във
възможностите му да заплаща издръжка в размер на 500лв. месечно. Оспорва твърденията в
исковата молба, че получава значителен по размер месечен доход, както и, че претендираната сума
е необходима за издръжка на детето. Излага, че е трудово ангажиран във военно формирование в
гр.К. и получава доход в размер на около 1400лв. месечно; от около година изпитва финансови
затруднения, поради което е ползвал кредит, с погасителна вноска – 214лв. месечно. Ответникът
твърди, че се грижи и подпомага финансово възрастната си майка, както и, че живее на семейни
начала с Н.Н., с която имат родено общо дете – М., на 3 години. Посочва се, че детето страда от
заболяване, което налага разходи за медикаменти и издръжка в по-висок размер от обичайните на
дете на неговата възраст.
В отговора на исковата молба заявява готовност да заплаща издръжка за детето З. в размер
на 180лв., а в съдебно заседание посочва, че е в състояние да заплаща такава в диапазона 200лв. –
220лв.
Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна изразява становище
за основателност на предявеният иск като по отношение размера заявява, че следва да се определи
съобразно потребностите на детето и възможностите и доходите на двамата родители.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното Удостоверение за раждане се установява, че родители на детето
ЗЛ. СП. СП., родено на 05.10.2006г. са страните в производството.
С влязло в сила решение № 69/11.05.2012г., постановено по гр.д. № 1344/2011г. на РС-
Несебър, ответникът С.С. е осъден да заплаща в полза на детето З. месечна издръжка в размер на
100лв., считано от влизане в сила на решението.
Видно от представеното заверено копие от свидетелство за основно образование №110-
9/03.07.2020г., детето З. е било ученик през учебната 2019/2020г. В ОУ «Х.С.», с. Т. и е завършил 7
клас.
Видно от представеното по делото удостоверение от ТД на НАП Варна в периода
01.01.2020г.-25.02.2021г., ищцата е получавала по 610лв. През месеците януари –март 2020г.,
обезщетение за бременност и раждане по чл.50 КСО а от м. април 2020г. До м. януари 2021г. По
380лв. Месечно по чл.53 КСО.
Представено е и удостоверение за раждане № **********, Община Варна, от което е видно,
че С. П. Д. има още едно дете – С., р. На 09.04.2019г.
Ищцата е представила по делото, касови бонове и фактури за закупуване на учебни
помагала, заплащане на сметки за електричество и други режийни разходи.
От представенитие по делото писмени доказателства, се установява, че ищцата притежава
недвижим имот, находящ се в с. П. и лек автомобил; живее с партньора си, заедно с общото им
дете и детето З. в жилище под наем, находящо се в с.Т..
От служебна бележка, издадена от военно формирование ***** гр.К. се установява, че в
периода до м. септември 2020г. Ответникът е получавал трудово възнаграждение в размер на
около 1400лв. Месечно. По делото са представени заверени копия от нотариални актове , от които
се установява, че ответникът притежава два недвижими имота, находящи се в с.К.,
представляващи: дворно място от 660 кв.м. и построена в мястото двуетажна жилищна сграда и
гараж и дворно място с площ от 907 кв.м., с построена в него жилищна сграда, лятна кухня и
гараж.
Представено е и удостоверение за раждане №**********, Община С.З., от което е видно,
че СП. ЗЛ. СП. има още едно дете – М., р. На 19.12.2017г. По делото са представени медицински
направления и изследване – тест, в които е посочено, че детето М. има алергия към белтъка на
кравето мляко, установена с изследване – тест, поради което е необходимо да спазва диета,
изключваща всички млечни продукти.
2
От представените пред въззивната инстанция служебна бележка, издадена от военно
формирование ***** гр.К. и удостоверение от НАП Варна се установява, че ищцата С.П. в
периода м. 10-м.12.2020г. е получавала месечно трудово възнаграждение в размер на 610лв., а СП.
ЗЛ. СП. – 1 452лв.
В показанията си разпитаният пред първоинстонционния съд свидетели С.И.К./съпруг на
ищцата/ заявява, че детето З. живее в къща на три етажа в с. Т., заедно с новото семейство, което
са създали майка му С. и свидетелят. Семейството се състои от ищцата С. К., свидетелят и три
деца /З., детето на свидетеля от предходна връзка и общото дете на ищцата и свидетеля – С./ срещу
заплащане на наем в размер на 300лв. месечно. Свидетелят заявява, че работи и се грижел за
всички деца в семейството, че необходимите средзства за издръжката на З. са в размер на около
500лв. Бащата на З. давал по 100лв. На месец.
Свид. В.Х., ангажирана от ответната страна е заявила, че С. се грижел за сина си З., кат ого
вземал в рамките на определения режим на контакти. Свидетелката знаела от бащата, че той е
купил на З. лаптоп, телефон и карта за телефон, купувал му и дрехи и обувки. Свидетелката знае
от ответника, че от една година не се чува с детето и няма комуникация с него.
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда,
че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на
ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на детето З., поради
нарастване на възрастта му - навършване на 13 години, обучение в редовна форма в основно
училище, закупуване на училищни пособия. Съставът намира, че посочените основания за
изменение на издръжката са налице. Не се спори между страните, че детето посещава учебно
заведение при редовна форма на обучение, учебните пособия се закупуват от родителите, поради
което и изменение в този вид разходи има. Детето е пораснало със седем години от предходното
определяне на издръжката, което обуславя по-високи разходи за закупуване на облекло, храна,
дневни. Затова и съставът приема, че е налице изменение на потребностите на детето поради
неговото израстване.
По делото не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, установяващи
необходимост и извършване на допълнителни разходи за участието на детето в извънкласни форми
на обучение или обусловени от изключителни способности на детето, или във връзка със
специални потребности.
Предвид горното и изменение на потребностите на детето З. съставът намира, че е
настъпило само предвид обстоятелството, че е преминало в по-висока възрастова група,
обуславяща по-високи разходи за облекло, храна, пособия, ежедневни нужди.
Налице е и увеличение на доходите на ответника, предвид факта, че видно от
представеното заверено копие от решение по гр.д. № 1344/11г. на РС Несебър, към момента на
определяне на предходната издръжка, същият е получавал доход в размер на 700лв. От
ангажираните по делото доказателства се установява, че към м. 12.2020г., ответникът работи и
получава трудово възнаграждение в размер на около 1450лв. месечно. Освен това, от ангажираните
по делото доказателства се установява, че същият притежава два недвижими имота, от които също
би могъл да реализира доходи. Предвид установеното, настоящият състав на съда приема, че е
налице и трайно изменение във възможностите на задълженото лице. При преценката на
възможностите за даване на издръжка от страна на бащата, следва да се вземат предвид фактите, че
същият работи и получава доходи в размер на около средната за страната работна заплата,
притежава недвижими имоти, от ползването на които също би могъл да реализира доходи както и
обстоятелството, че дължи издръжка на друго малолетно дете.
Ирелевантни в настоящото производство са обстоятелствата, че ответникът е поел
задължения по потребителски кредит и се грижи за възрастен родител, предвид безусловното му и
преоритетно задължение да издържа децата си. Задължението за издръжка към непълнолетни
низходящи се ползва с привилегия. Затова вноските за погасяване на кредити от родителя, не
3
следва да се вземат предвид при преценката за податните му възможности за даване на издръжка,
защото вземането на кредит, е възможност, от която той се е възползвал по собствено желание,
респ. сам е поел такива задължения, които не са приоритетни за разлика от задълженията му за
издръжка на непълнолетни низходящи, които са с преимущество пред всякакви други
задължения. Задължението за издръжка не може да се дерогира чрез поемане на други
задължения, обременяващи материалното положение на дължащия издръжка. Освен горното
съгласно ТР№ 34/73 г. на ОСГК на ВС изчисляването на доходите от трудово възнаграждение на
лицето, дължащо издръжка трябва да се извършва на базата на получаваната брутна заплата,
поради което съдът като ирелевантни за настоящия правен спор, не обсъжда ангажираните по
делото от ответната страна доказателства досежно финансовите ангажименти на бащата към други
институции. Наличието на облигационни задължения на родителя към трети лица - погасителни
вноски по договор за кредит не го освобождава от задължението му за заплащане на месечна
издръжка на ненавършилите му пълнолетие деца и не следва да се взема предвид при преценка на
материалните му възможности. Поетите от родителя задължения към трети лица или възходящи,
не могат да се противопоставят на задълженията му за издръжка на децата, които са безусловни.
Дори след изплащане на издръжката на децата родителят да среща известни материални
затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на децата, защото родителите имат не само
правно, но и нравствено задължение да издържат своите деца. В този смисъл техните затруднения
не следва да се поемат от децата.
От представените по делото доказателства не се установява, че второто дете, на което
ответникът дължи издръжка – М. страда от заболяване или има специфични потребности, които да
налагат разходи за закупуване на лекарства, лечение или пособия, които да са по-високи от
обичайните за дете на неговата възраст.
Предвид всички изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите
на издържаното лице, обусловено от възрастта и изменение на обществено-икономическата
обстановка в страната, е настъпило. Настъпило е изменение и във възможностите на лицето, което
дължи издръжка. Същото налага допускане на изменение на размера на определената издръжка
като бащата следва да бъде осъден да заплаща увеличен размер на издръжката – 250 лв. месечно.
Този извод се налага като съставът определя необходима издръжка за 13-14 годишно дете средно
от по 400 лв. месечно. От тях 150 лв. Следва да поеме майката, която е и родителят, полагащ
преките, непосредствени и ежедневни грижи за детето. Ответникът следва да заплаща остатъкът от
издръжката от 250 лв. Изменение следва да бъде допуснато като определената в размер на 100 лв.
издръжка бъде увеличена в посочения размер от 250 лв.
Решението на ВРС в частта, с която искът за изменение на издръжката за разликата над
250лв. до претендирания размер от 500лв. следва да бъде потвърдено. В частта, с която искът за
изменение на издръжката е отхвърлен за разликата над 220лв. до 250лв., решението следва да бъде
отменено и искът в тази част да се уважи.
Налага се корекция на решението и в частта за разноските. На основание чл.78, ал.6 от ГПК
и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 216 лева.
Присъдените в първоинстонционното производсдтво разноски в полза на въззивницата в размер
на 418лв. съответстват на уважената част от иска в размер на 250лв., съгласно правилата на чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК, поради коеито и решението в тази част следва да се потвърди.
Въззивницата не е представила доказателства за направени пред въззивната инстанция
разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 326 от 10.05.2021г., постановено по гражданско дело №
20203110111228 по описа за 2020г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен
предявения от ЗЛ. СП. СП., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен
представител С.П. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.150 СК за изменение на
присъдената с решение по гр.д. №1344/2012г. на РС Несебър издръжка, в полза на детето ЗЛ. СП.
4
СП., ЕГН ********** и дължима от СП. ЗЛ. СП., ЕГН **********, за разликата над 220 лв. до 250
лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, дължима от СП. ЗЛ. СП., ЕГН **********, с.К.,
община К. в полза на ЗЛ. СП. СП., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
С.П. К., ЕГН **********, като я увеличава на 250лв., считано от датата на депозиране на
исковата молба – 10.09.2020г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване на основание чл.150 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 326 от 10.05.2021г., постановено по гражданско дело №
20203110111228 по описа за 2020г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената с решение по гр.д. №1344/2012г. на РС
Несебър издръжка, в полза на детето ЗЛ. СП. СП., ЕГН **********, и дължима от СП. ЗЛ. СП.,
ЕГН **********, посредством увеличаването й за разликата над 250лв. до претендирания размер
от 500лв.
ОТМЕНЯ решение №326 от 10.05.2021г., постановено по гражданско дело №
20203110111228 по описа за 2020г, в частта, с която СП. ЗЛ. СП., ЕГН ********** е осъден да
заплати разноски в ползана бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 158,40лв.,
КАТО вместо него постановява:
ОСЪЖДА СП. ЗЛ. СП., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса по уважената част от иска за изменение на издръжката сума в размер на 216 лева,
на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5