Решение по дело №1139/2023 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

2. Образувано е по жалба на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”, гр. Пловдив, бул. Христо Ботев, № 82, срещу Решение № 69 от 25.09.2023 г., постановено по а.н. дело № 20235210200164 по описа на Районен съд Велинград за 2023 г., с което е отменено Наказателно постановление № 36- 0001221 от 06.04.2023 г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”, гр. Пловдив, с което за нарушение на чл. 43а, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н- 32/2011 г. на МТС, на Ю. М. Х., [ЕГН], от с. Кръстава, обл. Пазарджик, на основание чл. 178а, ал. 10, пр. 1 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 500,00лв..

Поддържа се, че първоинстанционния съд, макар да е изследвал пълно, всестранно и обективно всички обстоятелства по делото е стигнал до погрешни изводи относно прилагането на правилата установени в чл. 34 от ЗАНН. Според жалбоподателя, установените във въпросната норма срокове са давностни, а не преклузивни, което означава, че давностните срокове могат да бъдат спирани и прекъсвани. В този контекст се сочи, че с Покана за съставяне на АУАН peг. № 50-00491 до Ю. Х., още на 02.02.2023 г. са извършени действия, които водят до възобновяване на тримесечният срок за образуване на административно наказателно производство. Последвало е отправяне на втора покана с peг. № 50-00-491/6 от 17.02.2023 г., която е получена лично от М. Х. на 08.03.2023 г. При това положение се счита, че срока за съставяне на акт за установяване на административно нарушение е спазен.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено.

 

3. Ю. М. Х., [ЕГН], от с. Кръстава, обл. Пазарджик, чрез процесуалния представител адв. М., в представен по делото писмен отговор е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се фактическите констатации и правните изводи, изложени в обжалваното съдебно решение.

Счита се, че административно наказващият орган е узнал за нарушението и нарушителя доста по-рано от приетата дата от първоинстанционния съд, доколкото пунктът в който е извършен периодичният преглед е излъчвал и предал данните от извършения периодичен прегледа в деня на извършването му, а именно 17.06.2022г., което следва да се приеме и като дата на откриване на административното нарушение.

Иска се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, като оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Според данните описани в Акт за установяване на административно нарушение № 327657 от 13.03.2023 г., съставен от И. Л. П., на длъжност старши инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация”, гр. Пловдив, на 17.06.2022 г., около 09:10 часа, в гр. Велинград, кв. Индустриален, в контролно-технически пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, стопанисван от „Ник Логистик ВГ“ ЕООД, притежаващ разрешение № 1835, валидно до 21.10.2025 г., Ю. М. Х., [ЕГН], като председател на техническа комисия извършва следното нарушение: При извършване на периодичен преглед на ППС „Щаер 1291“ с peг. № [рег. номер], председателят на комисията не е извършил идентификация на представеното за периодичен преглед пътно превозно средство, като не е проверил съответствието на VIN на рамата с този в свидетелството за регистрация. Констатирано е, че съобразно свидетелство за регистрация част I № *********, VIN номера е 12916373010, а действителният номер на рамата е *991-635-2342*; *SK20352*, видно от доклад с peг. № 50-00- 491/2/08.12.2022 г. с приложенията към него.

Посочено е още, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен доклад рег. № 50-00-491/2 от 08.12.2022 г. Въпросния доклад не е приложен по административната преписка. Посочено е още, че АУАН е съставен в Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Пазарджик в отсъствието на Ю. М. Х., поканен с писмо - покана с peг. № 50-00-491/6 от 17.02.2023 г. получена лично и подписана на 08.03.2023 г.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 43а, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н- 32/2011 г. на МТС (тук, очевидно става реч за Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обн., ДВ, бр. 104 от 27.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.- пояснението наше).

Акта е връчен на неговия адресат на 23.03.2023 г., като Х. е вписал, че има възражения, които ще депозира в писмен вид.

 

7. Административно наказващият орган е възприел изцяло както фактическите констатации, така и правната квалификация на нарушението, като на основание чл. 178а, ал. 10, пр. 1 от ЗДвП, с процесното наказателно постановление е наложил на Ю. Х. глоба в размер на 500,00лв.

 

8. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети от Съда:

- Заповед № РД$08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията относно делегирането на правомощия за издаване на наказателни постановления за нарушения на Закона за движението по пътищата;

- Разпечатани на хартиен носител данни, относно наличието на валиден технически преглед на превозно средство с рег. № [рег. номер]

- Разпечатани на хартиен носител данни, относно постъпил на 27.06.2022 г. сигнал за нередности при извършен технически преглед на ППС с рег. № [рег. номер];

- Разпечатани на хартиен носител данни, относно извършен периодичен преглед на ППС с рег. № [рег. номер];

- Справка за ППС с рег. № [рег. номер];

- Удостоверение от 17.06.2022 г. за техническа изправност на ППС с рег. № [рег. номер];

- Свидетелства за регистрация на ППС с рег. № [рег. номер];

- Фотоснимки от извършения преглед;

- Протокол от крайпътна техническа проверка № 593432;

- Протоколи за извършен технически преглед от 17.06.2022 г. и от 12.10.2021 г. на ППС с рег. № [рег. номер];

- Покана рег. № 50-00-491/4 от 01.02.2023 г., отправена от РД „Автомобилна администрация“ Пловдив до Ю. Х., да се яви в администрацията на 09.02.2022 г. в 13:00 часа за съставяне е предявяване на акт за установяване на административно нарушение, за която няма данни да е връчена на адресата;

 

9. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, районния съд е приел, че съобразно правилото на чл. 34, ал. 1, предл. второ от ЗАНН, тримесечния срок започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят, като бездействието на този орган повече от три месеца от откриване на нарушителя е пречка за съставяне на акта - изключва отговорността на нарушителя.

В този контекст е прието, че процесното нарушение е извършено на 17.06.2022г. при извършване на периодичния технически преглед на автомобила, а нарушителят е установен при приключване на проверката, със съставяне на доклада от нея на 08.12.2022г., поради което от същата дата е започнал да тече тримесечния срок за съставяне на акта за установяване на нарушението, който е изтекъл на 08.03.2023г.(сряда присъствен ден). Акт № 327657 обаче е съставен на 13.03.2023г., т.е. извън тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Прието от решаващия съд е, че с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административно наказателното правоотношение, като давността погасява възможността за реализирането на отговорността и следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.

 

ІV. За правото :

 

10. Според чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

В рамките на тази материално правна уредба, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

В пълнота са обсъдени въпросите относно приложението на нормите, осигуряващи правото на страната, на участие и защита в рамките на административно наказателното производство.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

11. С оглед възраженията в касационната жалба и в отговора на касационната жалба е необходимо да се посочи, че административно наказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента в който е съществувала възможност той да бъде открит. Съответно, момента на извършване на нарушението пък, е релевантен по отношение на вторият – едногодишен давностен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.

По смисъла на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, откриване на нарушителя, означава установяване и индивидуализиране на физическото, респективно на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административно-наказващия орган, нито пък произнасянето на горестоящ, контролен или колегиален орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и дали това точно е правния субект, отговорен за деянието.

В случая, неспорно между страните е, че нарушителят е открит към 08.12.2022 г., тоест към 08.03.2023г.(сряда присъствен ден) е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение и така да се сложи началото на административно наказателно производство, в хода на което е възможно да бъде издадено наказателно постановление за осъществяване на юридическата отговорност на противоправно действалия правен субект.

В този контекст, следва да се констатира, че контролния и административно наказващия орган, очевидно не са съобразили срока в който е следвало да бъде издаден акт за установяване на административно нарушения, най-малко защото в отправената до Х. покана е указано той да се яви на 09.02.2022 г. в 13:00 часа за съставяне е предявяване на акт, тоест след изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Самото отправяне на покана за съставяне на АУАН не е действие на администрацията, което може да има за последица спиране или прекъсване на тримесечния давностен срок. От момента на откриване на нарушителя, контролните органи са разполагали с установения в закона и напълно достатъчен, три месечен срок да преценят, дали констатираното при проверката деяние, осъществява състав на административно нарушение или не е налице проявен такъв състав, като съответно при извод за съставомерност на деянието, да се изготви своевременно акт за установяване на административно нарушение, включително чрез навременно отправяне на покана до нарушителя и определяне на подходящ срок за това.

Спирането и прекъсването на давностния срок са правно установени последици от проявлението на нарочно предвидени в нормативен акт факти. В случая, в ЗАНН, такива факти няма предвидени. Това ще рече, че във всички случаи, акта за установяване на административно нарушение, следва да бъде съставен в рамките на срока установен в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, включително в хипотезите, когато самоличността на нарушителя не може да бъде установена или пък той не може да бъде открит за съставяне и връчване на акта. В първия случай, според чл. 43, ал. 3 от ЗАНН, когато не може да се установи самоличността на нарушителя от актосъставителя, тя се установява от най-близката общинска администрация или поделение на Министерството на вътрешните работи. Във втория случай, според чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Сиреч, дори нарушителят да не може да бъде открит, акт за установяване на нарушението се съставя в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и едва след това, административно наказателното производство се спира.

 

V. За разноските :

 

12. Констатираната неоснователност на касационната жалба, налага на ответника в настоящото производство да се присъдят сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 400,00лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69 от 25.09.2023 г., постановено по а.н. дело № 20235210200164 по описа на Районен съд Велинград за 2023 г.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, София, ул. Ген. Й. В. Гурко, № 5, да заплати на Ю. М. Х., [ЕГН], от с. Кръстава, обл. Пазарджик, сумата от 400,00(четиристотин) лева, представляваща извършени от последния разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.