Р
Е Ш Е
Н И Е
№
370
Добрич, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в открито съдебно
заседание на втори ноември две хиляди двадесет и втора година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша
докладваното от председателя административно дело № 513/ 2022 год.
Производството е по реда на чл. 197, ал.
2 от ДОПК.
Образувано е по жалба от „****“ ЕООД,
ЕИК ****, седалище: гр. Добрич, ул. „****“ № 17, вх. А, ет. 5, ап. 14,
представлявано от управителя В.Х.Г., срещу Решение № 187/ 10.08.2022 г. на
Директора на ТД на НАП – Варна, ****, с което е потвърдено Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С220008-023-0002150/
28.07.20221 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП – Варна, сектор „ОСПВ“ – Добрич.
Жалбоподателят твърди, че Решението, с
което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С220008-023-0002150/28.07.22
г., е неправилно и незаконосъобразно - постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на закона,
поради което иска неговата отмяна. Счита, че Директорът на ТД на НАП - Варна не
е съобразил, че налагането на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 от ДОПК предполага наличието на образувано и висящо ревизионно производство. В
тази връзка обръща внимание, че нормата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК предвижда, че
в хода на ревизията органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, но в
процесния случай, към момента на изготвяне на Искането за налагане на
предварителни обезпечителни мерки, Заповедта за възлагане на ревизия не е била
връчена на ревизираното дружество, поради което настоява да се приеме, че към
момента на налагане предварителните обезпечителни мерки органите по приходите
не са разполагали с никакви данни и доказателства относно предполагаемия размер
на задълженията, включени в обхвата на ревизията и посочени като подлежащи на
обезпечение. Допълва, че посоченият в процесното Постановление и предхождащото
го Искане размер на задълженията не е подкрепен с никакви мотиви, които да са основани
на изследване на обстоятелствата относно декларирани и проверени задължения,
налични активи и дали техният размер е недостатъчен да покрие публичните
задължения. Сочи, че дори и да не разполага с възможност в производството по
чл. 121, ал. 1 от ДОПК, публичният изпълнител да проверява размера на
задълженията, подлежащи на обезпечение, той следва да следи дали искането, с
което е сезиран, е мотивирано, каквото е императивното изискване на закона,
като настоява, че в случая, Искането, въз основа на което е издадено процесното
Постановление, изобщо не е мотивирано по отношение размера на задълженията, а
посоченият размер е изцяло бланкетен, без да се основава, на каквото и да било
доказателство за започнала ревизия, както на дружеството, така и на негов
контрагент, което според жалбоподателя се дължи на липсата на възможност
дружеството поне да е поканено да предостави достъп до счетоводните си
документи, като изтъква, че по същия начин е посочен и размерът на обезпеченото
задължение в издаденото Постановление, което представлява нарушение на
изискването за форма по чл. 196, ал. 1, т. 5 от ДОПК.
По изложените съображения иска да бъде
отменено обжалваното Решение, както и Постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки, като му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. ****, редовно упълномощен, който
поддържа жалбата и претендира разноски, като представя списък на разноските –
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът - Директор на Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите – Варна (ТД на НАП – Варна), чрез
процесуалния си представител, старши юрисконсулт Г. А., оспорва жалбата и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на обжалване в настоящото
производство е Решение на Директора на ТД на НАП - Варна изх. № 187/ 10.08.2022
г., с което е оставена без уважение подадената от дружеството жалба срещу
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.
121, ал. 1 от ДОПК изх. № С220008-023-0002150/28.07.22 г. Решението е връчено
чрез отваряне на електронна препратка на 05.09.22 г. (л. 11). Жалбата срещу
Решението е регистрирана с вх. № 9754/ 09.09.22 г. на ТД на НАП – Варна, офис
Добрич (л. 3).
Процесното административно производство
е започнало по Искане изх. № Р-03000822003777-039-001/ 27.07.2022 г. на орган
по приходите при ТД на НАП Варна, ****, главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, за
предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в
резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000822003777-020-001/ 25.07.22 г. на „****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. **** № 17, вх. А, ет. 5, ап. 14 (л. 21). В
Искането са изложени мотиви, поради които се налага предприемането на мерките
за предварително обезпечаване, а именно, че в предходно контролно производство
е установено, че задълженото лице (ЗЛ) е декларирало доставки по реда на чл.
19а от Закона за добавената стойност ЗДДС) към „****“ ЕООД, ЕИК ****, (рисково
лице), дерегистрирано по ЗДДС, считано от 26.01.22 г. ЗЛ е издало фактури към
посоченото дружество в периода от 01.02.22 г. до 17.03.22 г. – общо 28 броя
фактури с данъчна основа от 326081.20 лв., като ДДС е 65216.24 лв. и е указано,
че е изискуем от доставчика – „****“ ЕООД. Добавено е, че ревизираното лице не
притежава активи/имущество, има открита банкова сметка ***, за което е
приложена справка. Приложени са и служебно извършени справки в Информационната
система на НАП за активните адреси на дружеството (л. 34), справки за липса на
декларирано имущество, за свързани лица.
Въз основа на Искането е издадено от
главен публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, офис Добрич, ****, на основание
чл. 121, ал. 1 от ДОПК, Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № С220008-023-0002150/ 28.07.22 г. (л. 17), с
което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и
суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи
суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ
Уникредит Булбанк АД за сумата от
67 106.00 лв., като издаването на Искането е обосновано с обстоятелството,
свързано с издадените 28 броя фактури и дължимият по тях ДДС.
Постановлението е връчено чрез отваряне
на електронната препратка на единия от активните електронни адреси на
дружеството – nominat@abv.bg на 02.08.22 г. (л. 18).
На 03.08.22 г. с жалба рег. № 34686 (л.
12) е обжалвано по административен ред ПНОМ, в резултат на което е издадено
Решение № 187/ 10.08.22 г. , с което жалбата е оставена без уважение.
В хода на настоящото производство е
представено надлежно заверено копие на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) )№
Р-03000822003777-020-001/ 25.07.2022 г. (л. 48) с предмет на установяване на
задължения за данък върху добавената стойност от 01.02.22 г. до 31.03.22 г.,
определени длъжностни лица и срок за извършването ѝ. Приложени са
доказателства, от които се установява, че на 28.07.22 г. ЗВР е изпратена на
активните електронни адреси на дружеството: kompas2021@abv.bg (л. 51) и nominat@abv.bg
(л. 52), но според Протокол № 1657636/ 09.08.22 г. (л. 50) към 09.08.22 г.
електронната препратка не е отворена,
като не е потвърдено получаването на ЗВР по електронен път. Проведен е разговор
по телефона на активния посочен номер за кореспонденция с ****, за когото по
делото е приложено нотариално заверено пълномощно да представлява дружеството
(л. 14), който, според удостоверяването в Протокола, е заявил, че знае за
изпратената ЗВР, но няма да я потвърди по електронен път. С оглед на това са
последвали нови действия от органите по приходите за връчване на ЗВР, вкл. със
съобщение по чл. 32 от ДОПК, с дата на поставяне – 29.08.22 г. и дата на
сваляне – 13.09.22 г. (л. 55).
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на настоящото
производство, е подадена в предвидения в чл. 197, ал. 2 от ДОПК преклузивен 7 -
дневен срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Решението е издадено от компетентен
орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия и в предписаната писмена
форма. Същото е издадено при спазване на процесуалните правила, но в
противоречие с материалноправните разпоредби по издаването му. Това е така,
защото:
Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в
хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите
може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване на извършването на сделки и действия
с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за
данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще
се затрудни. Видно от нормата на чл. 114, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, срокът за
извършване на ревизията започва да тече от датата на връчването на заповедта за
възлагане. В случая ЗВР може да се счита за връчена едва след съобщението по
чл. 32 от ДОПК, което е поставено на 29.08.22 г. с отбелязана дата на сваляне –
13.09.22 г., ако са били спазени всички изисквания на отделните алинеи по чл.
32 от ДОПК. В този смисъл, към момента на отправяне на мотивираното Искане от
органа по приходите – 27.07.22 г. и на издаване на ПНПОМ на 28.07.2022 г.,
първата, предвидена в чл. 121, ал. 1 от ДОПК, предпоставка не е била налице, тъй
като не е било налице валидно започнало ревизионно производство по отношение на
дружеството, а нормата изисква налагането да е „в хода на ревизията“, като за
да е налице ход, тя трябва да е започнала. Относно началото на ревизията
съдебната практика е еднопосочна, че то се поставя с връчването на ЗВР. В
случая следва да се отбележи допълнително, че Искането за налагане на предварителни
обезпечителни мерки е отправено преди дори да бъде изпратена на електронния адрес
на дружеството ЗВР, което е сторено на 28.07.22 г. Обстоятелството, че според
Протокола от 09.08.22 г., упълномощеният представител на дружеството, ****, е заявил,
че знае за ЗВР, но няма да потвърди получаването ѝ по електронен път, не
променя извода за липса на уведомяване на издадената ЗВР. В Протокола не е
отбелязано изявление за датата на узнаване, а и това изявление не изпълнява
изискванията на закона за връчване, тъй като не е налице запознаване с предмета
на ревизията, срок на извършването ѝ, определени длъжностни лица за
провеждането ѝ. Предварителният
характер на обезпечителните мерки по чл. 121 от ДОПК произтича от това, че
публичните вземания спрямо съответното лице не са установени с влязъл в сила
акт. 3атова висящността на производството по установяването на подлежащите на
обезпечаване публични задължения е предпоставка за допускане на предварителни
обезпечителни мерки и следва във всички случаи да бъде обсъдена и установена от
публичния изпълнител, от решаващия орган при обжалване по административен ред,
съответно и от съда. Като не е отчел, че обезпечителните мерки са наложени на
жалбоподателя преди по отношение на дружеството да е започнало възложеното със Заповед
за възлагане на ревизия № Р-03000822003777-020-001/ 25.07.2022 г. ревизионно
производство, Директорът на ТД на НАП – Варна е издал едно незаконосъобразно Решение,
което следва да бъде отменено, като бъде отменено и Постановлението, с което са
наложени предварителните обезпечителни мерки. С оглед на това основателни се
явяват възраженията на жалбоподателя, че налагането е извършено преди започване
на ревизията в противоречие с разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК във връзка
с чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Останалите възражения касаят наличието или не на
мотиви за налагане на обезпечителните мерки, но при липса на първата
предпоставка, не е необходимо те да бъдат обсъждани. Все пак за пълнота съдът
държи да отбележи, че според възприетото в съдебната практика тълкуване на
цитираната норма изпълнението на публичното задължение е невъзможно, когато
ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно активи,
които да служат като средство за събирането му, а в случая, видно от приложените
доказателства, дружеството не разполага с никакви активи, като има единствено
регистрирана банкова сметка.
***лна и следва да бъде уважена, като
ответникът предвид изрично стореното в тази насока искане от жалбоподателя
следва да понесе съдебно – деловодните разноски, за които са представени
доказателства – 50.00 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. (петстотин лева)
адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание
чл. 197, ал. 3 от ДОПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от „****“ ЕООД, ЕИК ****,
седалище: гр. Добрич, ул. „****“ № 17, вх. А, ет. 5, ап. 14, представлявано от
управителя В.Х.Г., Решение № 187/ 10.08.2022 г. на Директора на ТД на НАП –
Варна, ****, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх. № С220008-023-0002150/ 28.07.20221 г., издадено от
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, сектор „ОСПВ“
– Добрич, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх. № С220008-023-0002150/ 28.07.20221 г.,
издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна,
сектор „ОСПВ“ – Добрич.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - Варна да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****,
седалище: гр. Добрич, ул. „****“ № 17, вх. А, ет. 5, ап. 14, представлявано от
управителя В.Х.Г., сумата от 550.00 лв. (петстотин и петдесет лева) съдебно –
деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: