Протокол по дело №4523/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 678
Дата: 5 май 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия: Ани Харизанова
Дело: 20215220104523
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 678
гр. Пазарджик, 03.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220104523 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Молителката М. Б. Д. - редовно призована, се явява лично и с адв. Д.Т.
от САК - надлежно упълномощен с исковата молба.
Ответникът Община Пазарджик - редовно призовани чрез ССЕВ, не
изпращат законов представител. За тях се явява юрк. Пламенка Виячева –
надлежно упълномощена, представя пълномощно по делото.
Вещите лица В. К. Дж. и Д. Ив. П. – редовно призовани, се явяват
лично.
АДВ. Т.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
ЮРК. ВИЯЧЕВА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Т.: Поддържаме иска за неимуществени вреди с лихва. Оспорвам
последния абзац от отговора във връзка с Програма за овладяване на
безстопанствените кучета, тъй като не е датирана, не е утвърдена, липсва
1
подпис и печат. Оспорвам договорите за транспортиране и обработване на
безстопанствените кучета. Водим общо двама свидетели. С единия ще
установяваме механизма на инцидента, а с другия ще установяваме
претърпените от доверителката ми физически и психически травми.
Представям и моля да приемете амбулаторните листове до 04.04.2022 г. От
другите двама свидетели ще се откажа, тъй като не успяхме да ги осигурим за
днес.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ИЩЦАТА: Искам само да направя едно уточнение.
Аз живея на ул. „Дунав“ 17 в непосредствена близост до мястото на
инцидента и не съм регистрирана по настоящ и постоянен адрес там. Живея
през последните 3 години и половина на този адрес.
ЮРК. ВИЯЧЕВА: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения
писмен отговор. С оглед оспорванията, които се направиха в залата, аз ще ви
моля да приемете всички писмени документи, тъй като са относими и тъй
като се оспорваха да се уточни какво се оспорва точно - съдържанието ли,
какво?! Програмата е приета с решението на Общинския съвет и тези
доказателства сме ги приложили с оглед нашето възражение, че полагаме
усилия за овладяване на положението и затова имаме договори и с
ветеринарни лекари. Да се приемат представените писмени документи днес
от адв. Т..
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 15.06.2021 г. около
22:30 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Патриарх Евтимий“ в близост до тото
пункта до моста на „Лютата“ М. Б. Д., както си вървяла, излизайки от вкъщи
била нападната от четири улични безпризорни кучета с марка на ухото, които
се спуснали внезапно към нея и започнали да я хапят. След като я съборили на
земята започнали да я хапят в областта на колената, ръцете, подбедрицата и
главата. Пострадалата не ги е била провокирала е никакво действие, тъй като
всеки ден минава по този маршрут, за да отиде на работа и познава пътя.
Случило се е изненадващо. След като я нападнали изпаднала за краткотрайно
време в безсъзнание. Стреснала се е и местата, където била ухапана много я
болели. Установила, че дрехите, които носела са скъсани, както и че кучетата
са причинили рани, които кървят. Притеснила се да не би кучетата да страдат
от бяс. Веднага се отзовали хора, намиращи се наблизо. Очевидец на име
2
Божидар я вдигнал и се притекъл на помощ. Кучетата избягали.
Твърди се, че седмица след инцидента, кучетата пак били на мястото на
произшествието, за което е представен снимков материал. Обръщаме особено
внимание, че времето, когато се е случил инцидент е имало улично
осветление, в условията на сухо време и с ясна видимост. Ищцата не е имало
откъде да премине, а и не очаквала настилката непосредствено пред дома й да
бъде изкопана и насипана.
Твърди се, че непосредствено след инцидента, пострадалата посетила
Бърза помощ, където обработили раните й и я превързали. Видно от лист за
преглед на пациент № 009603/15.06.2021 г., издаден от д-р Венета Шопова
при ЦСМП. Непосредствено след инцидента, пациентката постъпва с
анамнестични данни за нападение от четири бездомни кучета и с
множествооплаквания от болки по цялото тяло. Установени са множество
травми, вкл. кръвонасядания, оттоци и разкъсно-контузна рана на бедрото.
Видно от допълнителния лист за преглед на напиеш в КДБ/СО, пациентката е
прегледана и от специалисти - ортопеди. Направени са редица изследвания,
прегледи и рентгенографии. Изписано е домашно и медикаментозно лечение.
Поради желанието на пострадалата да не бъде хоспитализирана в болнично
заведение, заради множеството хоспитализирани пациенти, заболели от
коронавирус, както и поради пандемичната обстановка, същата е освободена.
Твърди се, че Д. е получила придружаващи заболявания, изразяващи се
в силни болки в областта на лявата тилна област - кръвонасядания и отоци,
гръдния кош, лявата част на гръдния кош, дясната поясна област, дясното
бедро, дясната ръка, лявото бедро, дясната подбедрица. Оплаква се от
дезориентация, главоболие, световъртеж, виене на свят и гадене. Поради
получените травматични увреждания, пешеходката е подложена на редица
интервенции, като с оглед на естеството на травмите й и възрастта на
пострадалата е била поставена за постоянно наблюдение и последващи
контролни прегледи. Изписано е медикаментозно лечение. След изписването
на пострадалата от болничното заведение, тя продължава лечението си.
Твърди се, че в резултат на причинените й травми е с множество болки
в областта на поясната област, бедрата, дясната ръка и левия и десния крак.
Пациентката не може да се грижи сама за себе си, което предполага до нея да
има постоянно човек, който да се грижи за нея. От инцидента до днес за
3
пострадалата се грижат близките й. Пациентката е била лекувана от личния си
лекар, за което е представена рецептурна бланка и резултати от изследвания.
Получените от пострадалата телесни увреждания са пряка и
непосредствена последица от инцидента, настъпил на 15.06.2021 г., около
22:30 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Патриарх Евтимий“, в близост до тото
пункта до моста на „Лютата“. Вредите се изразяват как то във физически
болки и страдания от получените телесни увреждания и последващото
болезнено и незавършило възстановяване, така и в претърпян психически и
емоционален стрес.
Моли се съдът да постанови решение, с което да осъдите Община
Пазарджик да заплати на М. Б. Д., ЕГН: ********** парично обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на инцидента, настъпил
на 15.06.2021 г., около 22:30 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Патриарх
Евтимий“, в близост до тото пункта до моста на „Лютата“ в размер на 10 000
лв., предявени като частичен иск от 25 000 лв., представляващи парично
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди.
Моли се съдът да постанови решение, с което да осъдите Община
Пазарджик да заплати на М. Б. Д., ЕГН: ********** законна лихва за забава
върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
инцидент, настъпил на 15.06.2021 г., около 22:30 часа, в гр. Пазарджик, на ул.
„Патриарх Евтимий“, в близост до тото пункта до моста на „Лютата“ за
периода от датата на настъпване на инцидента (15.06.2021г.) до
окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който заявяват, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва се както по
основание, така и по размер.
Твърди се, че описаните в исковата молба обстоятелствата не отговарят
изцяло на действителното положение.
Исковата молба е неоснователна, тъй като проблемът с
безстопанствените кучета не е създаден от Община Пазарджик и не
общинската администрация носи отговорност за появата на безстопанствени
кучета.
4
Неоснователно е твърдението в исковата молба на стр. 5 - трети абзац
от горе надолу, че е налице виновно и противоправно деяние, извършено от
служителите на Община Пазарджик. Липсват доказателства, че служителите
на Общината са извършили действия, довели до инцидента.
Служителите от общинската администрация извършват законни
действия и изпълняват стриктно и с необходимата грижа задълженията,
произтичащи от Закона за защита на животните.
Неотносимо към спора е твърдението в исковата молба - на стр. 2 първи
абзац от горе надолу, че „Ищцата не е имало откъде да премине, а и не е
очаквала настилката пред дома й да бъде изкопана и насипана”. Това
обстоятелство няма отношение към твърдяния инцидент с безстопанствени
кучета.
Освен това ищцата е с адрес: с. Црънча, ул, „Четиридесета” № 4, видно
от исковата молба и от представените с настоящия отговор удостоверения за
постоянен и настоящ адрес на ищцата с. Црънча, ул. „Четиридесета” № 4.
Невярно е твърдението в исковата молба - на стр. 2 втори абзац, че на
ищцата са били направени редица изследвания, прегледи и рентгенография,
както и че е изписано домашно и медикаментозно лечение.
Невярно е и твърдението в исковата молба - на стр. 2 трети абзац, че
„Поради получените травматични увреждания, пешеходката е подложена на
редица интервенции, като с оглед на естеството на травмите й и възрастта на
пострадалата е била поставена за постоянно наблюдение и последващи
контролни прегледи. Изписано е медикаментозно лечение.”
Липсват писмени доказателства за горните твърдения.
От представения с исковата молба лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№ 009603/15.06.2021 г. е видно, че не са правени никакви изследвания, няма
назначена терапия, а от допълнителен лист към лист за преглед на пациент в
КДБ/СО е отбелязана стерилна превръзка и 1 амп. ТАП.
Няма други изследвания. Няма други назначения.
Няма причинно-следствена връзка между инцидента и твърдяните в
исковата молба /стр. 2, трети абзац/ „придружаващи заболявания” и
оплаквания за дезориентация, главоболие, световъртеж, виене на свят и
гадене, тъй като:
5
в представените с исковата молба амбулаторни листове не са посочени
придружаващи заболявания и усложнения.
не бяха събрани доказателства, че ищцата да е получила придружаващи
заболявания, които са във връзка с инцидента.
Не е вярно твърдението в исковата молба на стр. 2 - четвърти абзац, че
„Пациентката не може да се грижи сама за себе си, което предполага до нея
да има постоянно човек , който да се грижи за нея. От инцидента до днес за
пострадалата се грижат близките й.”
Не е вярно твърдението в исковата молба на стр. 2 - пети абзац, че
„Съгласно лекарските предписания й е препоръчано да не извършва каквито и
да е било движения и да не се натоварва. Предписан е постелен режим с
пълен покой.”
Няма такива данни в представените с исковата молба медицински
документи. Не е бил наложен постелен режим - липсват доказателства в тази
насока. Не е налице медицинско предписание за спазване на постелен режим,
видно от представените с исковата молба амбулаторни листове.
Не е вярно твърдението в исковата молба на стр. 2 - т. 2, че от
представеното съдебномедицинско удостовеление № 142/17.06.2021 г. било
установено, че ищцата е получила мозъчно сътресение със загуба на
съзнание. Но от същото удостоверение е видно, че няма такава обективна
находка - установено е, че тя помни всички подробности около инцидента;
т.е. не е загубила съзнание, както твърди ищцата.
Липсват данни в медицинските документи, че лечебният и
възстановителен период на ищцата продължава и в настоящия момент. От
представената с исковата молба рецепта от 24.06.2021 г. е видно, че на
ищцата е изписано лекарство, за което няма данни да е свързано с инцидента;
а на 29.06.2021 г. е назначена терапия превръзки и лефлокс 500 мг по 1 на ден.
Известно е, че лефлокс съдържа активно лечебно вещество левофлоксацин,
който е синтетичен антибактериален агент от клас антибиотици.
Няма никакви данни, че след това лечебният и възстановителен период
на ищцата продължава и в настоящия момент.
Няма данни ищцата да е била в отпуск поради нетрудоспособност.
Твърди се, че ищцата е с индивидуална характерова особеност, видно от
6
амбулаторен лист № 001944 от 29.06.2021 г., в който е отразено в обективното
състояние на ищцата, че тя е емоционално хипотимна, лабилност на афекта,
плачлива. Хиподепресивен синдром /подтиснато настроение, плачливост,
отслабване на внимание и памет/. Следователно ищцата е с нестабилна
личностна особеност.
Невярни са твърденията в исковата молба на стр. 3 горе, тъй като с
течение на времето интензитета на негативните изживявания намалява и дори
отшумява. Иначе трябва да се приеме, че колкото повече време минава,
толкова повече нарастват вредите за ищцата.
Липсват данни в медицинските документи за безсъние, тревожност,
загуба на тегло, безапетитие.
Неоснователно ищцата се позовава на член 35, т. 4 и чл. 70 от
отменения Закон за ветеринарномедицинската дейност от 1999 г., отменени с
§ 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на
животните /Обн., ДВ, бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., последно
изм. ДВ бр. 17 от 23.02.2018 г./.
Отменен е и Правилникът за прилагане на Закона за
ветеринарномедицинската дейност /обн., ДВ, бр. 55 от 7.07.2000 г., отм., бр.
55 от 7.07.2017 г., в сила от 7.07.2017 г./.
Приложимият нормативен акт е Законът за защита на животните /Обн.,
ДВ, бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., последно изм. бр. 17 от
23.02.2018 г./.
Неоснователно е твърдението в исковата молба за бездействие от
страна на Общината. В изпълнение на законовото задължение по чл. 40, ал. 3
от Закона за защита на животните на територията на Общината служителите
на общинска администрация са изпълнявали задълженията си по Закона за
защита на животните и приетите от Общински съвет Пазарджик програми:
Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на Община Пазарджик, приета с Решение № 149/31.07.2008 г.,
протокол № 14 от Общински съвет Пазарджик; Програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Община
Пазарджик за периода 2021-2021 г., приета от Общински съвет Пазарджик с
решение № 247 от 28.10.2021 г., протокол 11.
От общинската администрация се осъществяват с дължимата грижа
7
предписаните от закона действия за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета.
Общинската администрация поддържа Регистър по чл. 54 от Закона за
защита на животните на кучетата по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ. От същия е видно,
че служители на Общината непрекъсното извършват залавяне,
обезпаразитяване, кастрация, ваксинация и връщане на съответното място на
безстопанствени кучета, включително и в района на инцидента.
Изобщо съществуването на безстопанствени кучета на територията на
Общината не обуславя осъждане на Общината. Инцидентът с ищцата е
настъпил въпреки предприетите от общината мерки в изпълнение на приетата
програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета; т.е.
въпреки, че са били обработени по ЗЗЖ - били са с ушна марка /стр. 1, абзац
първи на исковата молба/.
Твърди се, че кучетата са животни и действат по инстинкт, а не по
разум.
От факта на инцидента не може да се изведе нито противоправност на
поведението на общинските служители, нито неполагане на дължимата от тях
грижа. Общината не носи отговорност, тъй като е предприемала и предприема
действия срещу безстопанствените кучета.
Съгласно Закона за защита на животните, общината няма задължение да
унищожава бездомните кучета. Съгласно чл. 47, ал. 3 от същия ЗЗЖ кучетата,
за които не се явят лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, се
маркират и кучетата се връщат по местата, от които са взети; т.е. връщат се
отново в градска среда, но без местата, визирани в чл. 48 от същия закон, а
именно дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до
площадки за игра на деца, автомагистрали и летища.
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр чл. 45 от
ЗЗД и акцесорен иск по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА изцяло на ищ
страна.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
ЮРК. ВИЯЧЕВА: Нямам възражения по доклада и правната
квалификация.
8
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства днес представените медицински
документи, а именно: 2 бр. амбулаторни листове с № 385/08.04,2022 г. и №
205/21.03.2022 г., медицинско направление от 22.03.2022 г., 2 бр. рецептурни
бланки.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим изслушване на депозираната
експертиза.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩИТЕ
ЛИЦА ПО ДОПУСНАТАТА КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА
ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. Ив. П. – на 72 години, българин, български гражданин, женен, висше
образование, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. П.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
В. К. Дж. – на 62 години, българин, български гражданин, женен, висше
образование, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
В. Л. П.: При смяна на времето не е възможна слабост в наранените
зони. Раните от ухапвания зарастват много бавно и в дълъг период от време и
много бавно. Аз съм писал период от 20 дни, но ако не се възпалят, защото те
са много възпалени и с бактерии, неподатливи на антибиотици. Ако са по-
големи нараняванията се приема спешна хирургическа интервенция и се
изрязва до здраво. В конкретния случай няма такова нещо. Установено е, че
9
са плитки, но това не пречи да са замърсени. Най-ранното затваряне на раните
е до 20 дни. В практиката съм имал и до 6 месеца, но това зависи от
дълбочината и замърсяването. Тук е само кожа до 5 мм, не е стигнало даже и
до фракция.
На стр. 2 описаното от ИМ. Преглед има в Спешното отделение в
същия ден, един час след инцидента. Там е прегледана. Никакви рентгенови
снимки не са представени по делото, за да ги коментирам. Има превръзки и
почистване на раните. Това е процедура не е интервенция. Това е докато
заздравеят раните. По-горе обясних кога са нужни хирургични интервенции.
Казах, че ухапването от зъби зараства по-продължително. Може и малка да е
раната, то затова е разстройство на здравето, но не опасна за живота. Аз съм
написал, че при възпаление се удължава периодът на лечение. Ако трябва да
се скъси периода се взимат посявки и се лекува с точно определен
антибиотик. Тук няма данни за такова нещо.
Не се е налагало постелен режим на пострадалата и това, че не може да
се грижи сама за себе си. Единствено при къпането пострадалата не може да
се къпе нормално, а частично, защото превръзките не могат да се мокрят.
Според мен не са такива нараняванията налагащи постелен режим. Първите
дни пострадалата е била много понахапана на много места. Имала е много
превръзки и може някой да й помага.
Загуба на съзнанието не е имала. При падането може да е получила леко
замайване и лека дезориентация, но това не е загуба на съзнанието.
В.Л. Д.: Емоционално хипотимна личност – емоционално е по-
подтисната и по-неустойчива пострадалата.
В. Л. П.: Тя не е имала мозъчно сътресение. Мозъчното сътресение си
има други симптоми. Освен това във всички документи е описано, че в
централната й нервна система всичко и е нормално – 15 точки. Никъде няма
описано отклонение от това. Тя си спомня, даже пишеше някъде из
документите по делото, че някакво момче е чула и че е отишло то да й
помогне. Това означава, че е чувала. Мозъчното сътресение не е само по
описание от пациента, за него си има друга симптоматика.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
ЮРК. ВИЯЧЕВА: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ
10
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвената от вещите лица по допуснатата комплексна
съдебно-медицинска експертиза.
На вещите лица В. К. Дж. и Д. Ив. П. да се изплати възнаграждение в
размер на по 507 лв., съгласно справки-декларации от бюджетните средства
на съда.
АДВ. Т.: Нямам други доказателствени искания, освен разпита на
допуснатите ни свидетели. Допуснати са ни общо четири свидетели, двама
водим от другите двама се отказвам. Представям снимки и ако може по
отношение на механизма да ги предявим на свидетеля.
ЮРК. ВИЯЧЕВА: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
БОЖИДАР КРАСИМИРОВ ИЛИЕВ – на 17 години, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и служебни
правоотношения със страните по делото
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. ИЛИЕВ: На 15.06.2021 г. около 22.30 часа видях въпросните кучета
да нападат жената /кима към ищцата/ и след това тя не беше в състояние да
говори. Тя беше изплашена и не говореше. След това е отишла в бърза помощ
с мъжа й. Аз видях как четири кучета я бутат на земята и започнаха да я
хапят. Тя беше пеша. Беше тъмно и като й помогнах да я изправя видях, че са
й скъсани дрехите по ръцете и краката и имаше следи от ухапвания. Кръв не
си спомням да съм видял, защото беше тъмно, но и бяха скъсани дрехите.
Като видях, че я нападат аз разгоних кучетета. Това се случи до моста на
„Лютата“, има едно тото там. Жената беше пресякла пешеходната пътека,
пред терасата отстрани на блока. Кучетата бяха две черни и две кафяви.
Кучетата бяха по-скоро големи, не бяха малки. Имаха марка на ушите. Аз
живея в кв. „Устрем“, а там, където се случи това нещо живее приятелката ми
и я изпращам всяка вечер. Сега не съм ги виждал кучетата, но преди ги
11
виждах всеки ден. Говоря за време след инцидента, че ги виждах много често.
Те си се движиха на глутница и дълго време ги виждах всеки ден. В момента
на инцидента бяха две черни кучета и две кафяви. Преди да я нападнат
жената си се движеше съвсем спокойно. Не, не ги е дразнила. Тя минаваше
през пешеходната пътека, а аз бях седнал от другата страна с приятелката ми
и разговаряхме и виждах, че жената си се движеше съвсем нормално. Тези
кучета изкочиха отнякъде и я нападнаха. Аз исках да й помогна след като
падна, но тя отказа. Помогнах й да се изправи и като я вдигнах тя беше като в
шок. Говореше, ама несвързано и беше изплашена и я помолих да видя как е и
най-вероятно от адреналина тя си тръгна. Аз й помогнах да се изправи. След
като се разбрахме, че няма нужда от помощ тя си тръгна.Тя ми каза аз повече
да не се намесвам и каза, че тя ще се обади на съпруга си, с който после са
отишли в Бърза помощ. Аз не съм ходил с тях в Бърза помощ. Не си спомням
тя с какво е била облечена, но аз със сигурност бях с горнище. Мисля, че тя
беше с панталон и горнище с къси ръкави, защото си спомням разкъсванията
по дрехите й. Не е била с пола, защото щях да видя ухапванията.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
ГРОЗДАН ПЕТРОВ ТЪРПОВ – на 63 години, българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, живея на семейни начала с ищцата по
делото
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. ТЪРПОВ: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. ТЪРПОВ: Живеем с Марияна в гр. Пазарджик на ул. „Дунав“ №
17. Спомням си за инцидента с нея. Тя дойде у нас разпокъсана и не много на
себе си. Тя буквално не можеше да говори само ми каза „Кучетата“. Не беше
в състояние повече да говори и веднага тръгнахме за Бърза помощ. Там й
биха инжекции против бяс. Обработиха й раните тези първоначално, които
бяха. Тя имаше по цялото тяло рани – по краката, скъсани и бяха дрехите и се
виждаха дупките от ухапванията на кучетата. В същото време тя още беше
замаяна и не знаех, че си е ударила главата като си мислех, че е от страх. Това
12
състояние продължи цялата нощ. В Бърза помощ искаха да я оставят в
болницата, но аз заради Ковид не бях съгласен да остава. След като се
прибрахме започнахме лечение, ходене по доктори. Все още я лекуваме от
стреса от ухапването от кучетата. Всеки ден аз я карам на работа, посрещам я
от работа. Нея я е страх да ходи даже до магазина. Аз дето не съм вярвал
прибягнахме и до врачки. Поведението и е как да ви кажа. Марияна става
през нощта и почва да плаче, като замаяна е не знае какво е. Казва, че сънува
кучешки глави и зъби. После като се успокои, трябва й доста време да се
възстанови. Тези сънища не се случват всяка нощ, но миналия месец пак й се
случи. Такова нещо й се случва някой път през 2-3 дни. Тя работи в Костал и
аз я карам на работа, защото я е страх, като имате предвид, че ние цял живот
сме имали кучета. Аз имам къща в с. Паталеница и там имаме голямо куче -
каракачанка и до този момент нея не я е било страх от кучета. Сега я е страх и
от нашето куче. Тя го гали, но със страх. Този стрес не й е отминал и го
казвам, защото аз я наблюдавам от близо. Заедно сме с нея от 30 години и я
познавам добре като психика и емоционалност. Много добре я познавам.
Инцидентът е станал на тото пункта до моста на „Лютата“. Тези кучета ги
виждахме още месец след това и знаем, че и други хора са нападали. Там има
зеленчуков магазин и разговаряхме с магазинерките. Другите хора също ни
споделяха, че тези кучета се движат на глутница. Размерът им е малко над
средния ръст за кучетата, здрави, яки кучета са и са хапали и други хора. За
да нахапят долу на земята, да я бутнат 75 килограмова жена значи са си яки
кучета. Раните отшумяха за близо месец, месец и нещо. Мазахме ги,
превръзки им слагахме. Останаха й белези, но се затвориха за месец и
половина с медикаменти. По-дълбоките рани се затвориха за по-
продължителен период - около месец и половина, два. Бяха множество от
рани. На лявата ръка беше ухапана, на десния и на левия крак, на много
места. На психолог я карах, пиеше успокоителни и още пие. Във връзка с
инцидента я водих на психолога, но аз дето не вярвам във врачки май има
малко подобрение точно от врачки, но не е тая Мариана, която е била.
Надявам се, че ще се възстанови напълно. Физическите рани й заздравяха, но
психиката й все още не е. Марияна не е била хапана от куче като дете
доколкото знам. Ние 30 години не сме останали без куче и обикновено тя се
грижеше за тях. И сега да отиде на Паталеница Джоко и се радва, скача по
нея, но аз я усещам, че не й е добре. Джоко е роден на 09.09.2010 г. и отдавна
13
е с нас. Ходихме на невролог и ортопед с Марияна. Ние имаме и доктори,
които са ни познати и брат ми докара един лекар от Стара Загора, негов
познат със специалност психиатър и той даваше надежда човека, че ще се
оправи, че не е нито първата и нито последната, но ние си знаем, че няма
голям напредък или поне няма такъв, какъвто ни се иска на нас. Има
напредък, но не е такъв какъвто ни се иска. Изпитва ужас още от тези
животни. Това нещо като се случи, то не е само върху нея последствието, то е
и върху мен, дъщеря й, майка й е болна от рак. Марияна не може да се грижи
вече така добре за майка си. Тя забравя вече много неща. Аз се грижа за
Марияна досега. Утре ако е първа смяна аз ще я карам, после ще я забирам.
Казах ви, че и до магазина не иска да ходи вече сама. След инцидента
движенето и беше много трудно докато и зараснаха тези рани.
Непосредствено след инцидента естествено, че ставаше сама от леглото. Тя се
хранеше сама. Аз съм и подавал ръка да се повдигне от леглото, но сама се
движеше. До тоалетната и помагах аз, придържах я. Това продължи може би
месец. Трудно и беше клякането, че й се отваряха раните. Тя си беше у нас
към месец, месец и половина. За този период ползваше болничен и неплатен
отпуск. После тръгна на работа и после се указа, че на работата и е много
трудно, защото работи права и трябваше да обясняваме на организатор
производството какво й е състоянието, защото не можеше да дава тази
производителност, която даваше преди това. Влезнаха й хората в положение и
си запази работата. Сега продължава да работи на същото място.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. Т.: Не държа на разпита на другите ни допуснатите двама
свидетели. Обстоятелства бяха установени с проведения разпит на вече
разпитаните двама свидетли.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 490 от 04.03.2022 г. в частта, в която е
допуснат до втори свидетел за изясняване на обстоятелствата във връзка с
механизма на процесния инцидент и втори свидетел за установяване на
обстоятелства във връзка с претърпените от ищцата физически болки и
страдания при режим на довеждане от ищцовата страна.
АДВ. Т.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
14
ЮРК. ВИЯЧЕВА: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Т.: Уважаема госпожо районен съдия, моля да уважите
предявените искове и да ни присъдите сторените разноски. Представям
списък с разноски по реда на чл. 80 от ГПК. Подробни съображения ще
развия в писмена защита, за което моля да ми се предостави срок. Моля да ми
се изпрати препис от протокола на следния електронен адрес:
**************@***.**
ЮРК. ВИЯЧЕВА: Уважаема госпожо районен съдия, иска не е доказан
и като такъв моля да го отхвърлите. Подробни съображения ще развия в
писмена защита в предоставен от вас срок. Също представям списък с
разноски, моля да ни присъдите същите.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ дава 10-дневен срок от днес за депозиране на писмени бележки
и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 12.35 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15