ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 208
гр. Белоградчик , 18.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100023 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск с посочено пр. осн. чл. чл.26 ал.2, предл. пето
ЗЗД; чл. 17 ал.1 ЗЗД, чл.124 ал.1 ГРК.
Въз осн. на представеното по гр.д. № 350/2020г. на БРС удостоверение за прекратен
брак съдът констатира, че бракът м/у Н. ВЛ. Н. и ИЛ. КР. Й. е прекратен на основание чл.
50, вр. чл. 51 СК. В решение № 360/29.07.2019г. по гр.д. № 513/2019г. на ВРС е посочено, че
придобитите по време на брака вещи, след прекратяването му остават в съсобственост, респ.
бившите съпрузи по този начин признават, че те са имали качеството на СИО.
От разясненията, дадени с ТР № 3/29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГК,
следва, че когато в споразумението съпрузите са изразили воля, че придобитият през време
на брака имот остава съсобствен, искът по чл. 21, ал.1 СК (отм.);, респ по чл. 23, ал.1 СК за
признаване изключителна собственост на придобит по време на брака имот в режим на
СИО, не може да бъде проведен и е недопустим. Това е така, защото не подлежи на
пререшаване въпросът за наличие на съсобственост между страните, бивши съпрузи, уреден
със споразумението, имащо характер на договор за спогодба. Съгласно чл. 20а, ал.1 ЗЗД
уговорките между страните по договора имат силата на закон и следва да бъдат спазвани /в
този смисъл решение № 74/29.05.2019 г., по гр. д. № 5842/2015 г., определение № 215/2018 г.
по ч. гр. д. № 1973/2017 г., ІІг. о., определение № 220/2018 г. по ч. гр. д. № 523/2018 г., ІІ г.
о. / След като по силата на постигнатото между страните споразумение процесният имотите,
безспорно придобити в режим на СИО, са оставени в съсобственост, то така предявените
искове са недопустими. Съгласно чл. 21, ал.1 СК вещите и правата върху вещи, придобити
по време на брака от съпрузите, в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придоби. Съгласно разясненията, дадени
с ТР № 3/2015 г., ОСГК, в производството по развод уреждането на имуществените
отношения на съпрузите е факултативен, а не задължителен елемент от споразумението. То
1
няма за цел да уреди изчерпателно всички последици на развода и затова съпрузите могат да
не включат в споразумението клаузи относно имуществените си отношения. Ако включат
такива обаче, в тази част споразумението има характер на спогодба по смисъла на чл. 365
ЗЗД. С нея страните могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или
някои имущества, да ги разпределят помежду си, да запазят съсобствеността като се
съобразят или се отклонят от правилото за равенство на дяловете, отчитайки личния принос
на всеки от тях, вложени лични средства и др. Ако в споразумението съпрузите са посочили,
че придобитата по време на брака вещ, след прекратяването му остава в съсобственост, по
този начин признават, че тя е имала качеството на СИО. Ето защо е недопустимо в
последващ исков процес да се претендира, че имотът придобит по време на брака и посочен
в споразумението, е собственост само на единия съпруг./ арг. от Решение № 116/21.01.2021
г. на ВКС по гр. д. № 787/2020 г., II г.о./
Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр.д. № 23/2020г. на БРС
Определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
2