Определение по дело №139/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 497
Дата: 29 май 2023 г.
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева-Дякова
Дело: 20237200700139
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 март 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 497

 

гр. Русе, 29.05. 2023 год.

 

Административен съд Русе, девети състав, в открито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и трета година в състав:                                     

Съдия: Галена Дякова

 

За да се произнесе по постъпилото оспорване, предмет на адм. дело № 139 по описа на съда за 2023 год., намира следното:

 

Производството е по реда на чл. 202, вр. чл. 54, ал. 5 от АПК.

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод постъпила  жалба, подадена от Я.Р.Б. с ЕГН **********, в качеството на пълномощник на „Пан Иръпшън“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Александровска“ №71, ет.6, представляван от адв.Д.С. ***, срещу Решение № 1085р-836 от 01.02.2023г. на ВПД Началника на Сектор ПП при ОДМВР Русе, потвърдено с Решение №6720 от 24.02.2023г. на Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Русе, с което е спряно производството по регистрация на превозно средство.

В жалбата са изложени доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Сочи се, че в него не са посочени фактическите основания за издаването му, поради което същото е немотивирано. Считат, че възникналото съмнение относно достоверността на представените от тях документи не препядства регистрацията на автомобила. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган  за продължаване на производството по исканата от тях регистрация на МПС.

Ответникът по жалбата, началник на сектор "ПП" при ОД МВР Русе, чрез главен юрисконсулт, изразява становище за правилност и законосъобразност на постановената заповед и моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена. Представят допълнителни писмени доказателства - справка от ЦИСД, видно от която по случая има образувано досъдебно производство.

Като доказателство по делото е представена цялата административна преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, след като съобрази доводите на страните и изразените от тях становища, прие за установено от фактическа страна следното :

Административното производство по първоначална регистрация на ППС е инициирано от оспорващия, който е подал в сектор ПП при ОД МВР Русе заявление № 231085001216/13.01.2023г./л.2пр./ за първоначална регистрация на лек автомобил марка „Порше Кайен“, с рама № WP1ZZZ92ZCLA25001, внос от Великобритания. Сред представените документи били и Договор за продажба на МПС от 13.01.2023г./л.3гръб от пр./, фактура № 24/12.01.2023г./л.4пр./ и SALE CONTRACT FOR USED VEHICLE от 02.12.2022г./л.3 пр./ В процеса на регистрация възникнало съмнение относно достоверността на представените документи. В тази връзка било направено искане от ОД МВР В.Търново за снемане на обяснения от М. С. Д.  от с.Н.Върбовка, обл.В.Търново. Същата била управител на „Арета“ЕООД, което дружество в договора за продажба на МПС от 13.01.2023г. било посочено като дружество-продавач на МПС. Договорът бил подписан от М.С.Д. в качеството на управител. В снетите обяснения М.С.Д. посочила, че не е участвала в закупуването на процесния автомобил, не е подписвала посочения договор и от името на дружеството не е съставяна и издавана фактура № 24/12.01.2023г.

С докладна записка рег.№ 1085р-772 от 31.01.2023г./л.1пр./ ВПД Началникът Сектор ПП при ОДМВР Русе уведомил ВПД Директор на ОД МВР Русе за представени документи с невярно съдържание. В докладната записка подбробно били описани установените обстоятелства и извършените действия по проверката по чл.5, ал.3 от Наредбата. Тeзи обстоятелства са  квалифицирани от административния орган като такива, чието разследване е от значение за издаването на акта, поради което, на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, вр. чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба № І-45/2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение , временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регисстрацията  на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътно превозни средства/Наредбата/, издадена от Министъра на вътрешните работи, с Решение № 1085р-836 от 01.02.2023г. на ВПД Началникът Сектор ПП при ОДМВР Русе спрял производството по първоначална регистрация на МПС. Препис от решението било връчено на 02.02.3023г. на „Пан Иръпшън“ ЕООД, чрез пълномощник, упълномощен с Пълномощно с нот.заверка от 12.07.2022г./л.9пр./

Постановеното решение за спиране на производството било обжалвано по реда на чл.81 и сл. от АПК пред горестоящия административен орган с жалба вх.№ 100000-3379 от 10.02.2023г. С Решение №6720 от 24.02.2023г./л.8пр./ Началникът на отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Русе приел жалбата за неоснователна и потвърдил решението, като се позовал в мотивите си на докладна записка рег.№ 1085р-772 от 31.01.2023г./л.1пр./

По започналата проверка била образувана преписка относно наличието на данни за престъпни обстоятелства, чието установяване  са от значение за издаване на акта. Във връзка с установеното по време на проверката било образувано досъдебно производство № 2076/2023г. по описа на Районна прокуратура Русе за престъпление по чл. 309, ал.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна с право на обжалване по смисъла на чл.197, ал. 1, вр. чл. 202 от АПК, пред местно компетентния за разглеждането й административен съд при спазване на преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Административен съд Русе в настоящия си състав намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган - Началник сектор ПП при ОД на МВР Русе, като компетентността му произтича от нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 2 от Наредба № І-45/2000 г.

 

Съдът приема, че наведеният в жалбата довод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на мотиви на оспореното решение, е неоснователен. За да постанови обжалваното решение, Началник сектор ПП при ОД на МВР Русе, се е позовал на чл.54, ал.1, т3, АПК, вр. чл.5, ал. 3, т.2 от Наредбата. Съобразно цитираната нормативна уредба, при регистрацията на ППС звената на МВР извършват необходимите проверки, в т.ч. и за достоверността на представените документи и данните на собственика, а когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта, е предоставена възможност на административния орган да постанови спиране на производството. Видно от доказателствата по делото, има данни, че представените пред органа за регистрация Договор за продажба на МПС от 13.01.2023г./л.3гръб от пр./, фактура № 24/12.01.2023г./л.4пр./ и SALE CONTRACT FOR USED VEHICLE от 02.12.2022г./л.3 пр./ не са подписани от посочените в тях лица-М.Д. от с.Н.Върбовка, обл.В.Търново, в качеството на управител на „Арета“ЕООД“, които са продавачи по договора. Съобразно константната практика на ВАС мотивите за издаването на административния акт могат да се съдържат и в друг документ от административната преписка, какъвто в случая се явява докладна записка рег.№ 1085р-772 от 31.01.2023г./л.1пр./ Административният орган се е позовал изрично на този документ при издаването на акта и го е мотивирал, като е посочил, че "при извършената проверка са възникнали съмнения относно  достоверността на представените документи" и че същото се явява обстоятелство, чието установяване е от значение за издаване на акта. С оглед на изложеното, не може да бъде споделено изразеното в жалбата становище за липса на мотиви на атакуваното решение и доводът за незаконосъобразността му в тази насока се явява неоснователен.                   

Съгласно чл.143, ал.1 от ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на собственика по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Следователно, регистрацията на пътно превозно средство по Закона за движение по пътищата се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки - поставен от производителя идентификационен номер на превозното средство и доказателство за собственост на превозното средство. Предвид посоченото горе, безспорното доказване и установяване на собственика на ППС е от съществено и определящо значение за регистрацията на ППС. При първоначална регистрация на МПС пред органа за регистрация, съгласно чл.12, ал.1,т.5 от Наредбата се представят документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство.Доказването на собствеността се извършва с представяне на съответния документ – титул за собственост, като в случая са представени договора за покупко-продажба на ППС и фактура за закупуване на ППС. Съмненията във връзка с достоверността на посочените документи поставя под съмнение въпроса кой е действителният собственик на ППС, чиято регистрация се иска и дали заявителят е придобил на законово основание ППС, чиято регистрация иска. Изясняването на този въпрос в съответствие с обективната истина е от съществено значение, тъй като въз основа и след регистрация на ППС се издава Свидетелство за регистрация на МПС, в което като задължителен реквизит се посочва собственика на ППС. Съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата Свидетелството за регистрация се състои от две части, съдържащи данни за превозното средство и собственика, съгласно изискванията на Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства (OB, L 138/57 от 1 юни 1999 г.) и Директива 2003/127/ЕО на Комисията от 23 декември 2003 г. за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства (OB, L 010/29 от 16 януари 2004 г.). В ал.2 на същата норма е прието, че част първа на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на превозното средство и при необходимост се носи от водача при ползване на превозното средство. Тя удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство.

Свидетелството за регистрация на моторно превозно средство, издадено от компетентен орган на държава-членка на Европейския съюз, е официален свидетелстващ документ, който се издава в изпълнение на удостоверителната компетентност на съответния орган и е недопустимо да бъде издаван въз основа на неистински документи.

Документът за собственост е сред необходимите приложения към заявлението за първоначална регистрация и попада в обхвата на проверката за достоверност по  чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. именно предвид вероятността за злоупотреби и представяне на документи, които са неистински. Безспорно е, че в хипотезата на чл. 140, ал. 5 от ЗДвП при извършване регистрация на автомобилите в компетентността на административния орган е да извърши проверка за достоверността на представените документи (по арг. от  чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.), като провери истинността им и годността им да идентифицират процесното превозно средство. Законодателят е предвидил, ако ответникът има определени съмнения, като негово правомощие в тази връзка да извърши допълнителни проверка било чрез съответни експертизи, било чрез справка при други компетентни органи или организации. В случая установяването истинността на представения документ за собственост не е в правомощията на ответника, което определя и съдържанието на акта, с който да се произнесе – спиране във връзка с наличие на престъпни обстоятелства, които са от значение за издаване на акта. Спирането по реда на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е допустимо в случаите, когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта. Логиката на законодателя е, че тъй като на администрацията принципно не е възложен контрол за законност и в частност установяване на престъпления, да се сезира компетентен орган, който да извърши тази проверка. В случая е налице сезиране на Районна прокуратура Русе, като са представени и доказателства за образувано досъдебно производство, в което да се изясни въпроса за вида на представения документ за собственост и допустимо ли е въз основа на него да бъде регистрирано ППС на името на заявителя. След изясняване на относимите обстоятелства следва производството да продължи и  органът по регистрация да се произнесе и издаде окончателен акт, с който да регистрира или откаже регистрация на процесното ППС.

Предвид изложеното, съдът приема, че решението за спиране на производството за първоначална регистрация на лек автомобил марка „Порше Кайен“, с рама № WP1ZZZ92ZCLA25001, внос от Великобритания е законосъобразно, поради това, че е постановено от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание на акта, административно процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.

По делото страните са направили искания за разноски. Съгласно изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.24, от Наредбата за заплащане на правната помощ  и предвид сложността на делото жалбоподателят „Пан Иръпшън“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Александровска“ №71, ет.6, с управител П. Г. Б. следва да бъде осъден да заплати ОД на МВР Русе разноски за юрисконсултско възнаграждение  в размер на 100/сто/ лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 200, ал.1, АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Пан Иръпшън“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Александровска“ №71, ет.6, с управител П. Г. Б. срещу Решение № 1085р-836 от 01.02.2023г. на ВПД Началника на Сектор ПП при ОДМВР Русе, потвърдено с Решение №6720 от 24.02.2023г. на Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Русе, с което е спряно производството по регистрация на превозно средство - лек автомобил марка „Порше Кайен“, с рама № WP1ZZZ92ZCLA25001, внос от Великобритания.

 

ОСЪЖДА „Пан Иръпшън“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Александровска“ №71, ет.6, с управител П. Г. Б.  да заплати на ОД на МВР Русе сумата от 100/сто/ лв – разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

 

Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване с частна жалба пред Върховния Административен съд на Република България в седемдневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                    СЪДИЯ: