Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260064
гр. ВРАЦА, 17.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в открито заседание при
закрити врата, на
11.05.2021 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
в присъствието на секретар
МАРИЯ ЦЕНОВА като разгледа докладваното
от
съдията търговско дело по несъстоятелност N 19 по описа за
2021 год.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
Образувано
е по молба вх.№ 261414/16.02.2021 г. на Едноличен търговец "Ремо-Н. Т.",
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представляван от Н. Т. Т.,
в която е заявено искане за откриване производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност.
В
молбата се твърди, че към 15.02.2021 г. търговецът не може да изпълни изискуеми
и безспорни парични задължения по търговски сделки, посочени в съставените
описи на активи и пасиви и списък на
кредиторите.
Според
изложеното в молбата, както и в представената, след дадени от съда указания, допълваща
молба вх.№ 262677/01.04.2021 г., активите на търговеца включват: специален
автомобил "Камаз-551", с рег.№ ВР***ВТ на стойност 100 лв. /извън
експлоатация/; инсталация за бетонови изделия на стойност 3000 лв. /за ремонт/;
вземане в размер на 257 231,98 лв. по Договор № 15/24.06.2020 г., сключен с
Община Хаджидимово.
По
отношение на пасивите търговецът сочи, че има следните задължения:
1/ Към
НАП – в размер на 71 940,65 лв., съгласно Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С2210006-022-0006055/03.02.2021 г. по изп.д.№
*********/2020, с което са наложени обезпечителни мерки – запор върху банкови
сметки;
2/
Към В. Г. С. – в следните размери: главница от 9 375,00 лв., законна лихва в
размер на 26,04 лв. за периода 03.01.2020 г. – 13.01.2020 г., главница от 28
750 лв., законна лихва в размер на 79,86 лв. за периода 03.01.-13.01.2020 г.,
присъдени съдебни разноски в размер на 2673,00 лв., разноски в изпълнителното
производство в размер на 60,00 лв., такса по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските на ЧСИ в размер на 3473,09 лв., за събирането на които е образувано
изп.д.№ 2020***0400037 по описа на ЧСИ Д. В., рег.№ ***, в рамките на което са
наложени обезпечителни мерки – запор върху банкови сметки и вземания;
3/
Към К. В. К. - в следните размери: главница от 9 375,00 лв., законна лихва в размер
на 28,65 лв. за периода 03.01.- 14.01.2020 г., главница от 28 750 лв., законна
лихва в размер на 87,85 лв. за периода 03.01.-14.01.2020 г., присъдени съдебни
разноски в размер на 2673,00 лв., разноски в изпълнителното производство в
размер на 60,00 лв., такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските на ЧСИ в
размер на 3473,83 лв., за събирането на които е образувано изп.д.№ 2020***0400038
по описа на ЧСИ Д. В., рег.№ ***, в рамките на което са наложени обезпечителни
мерки – запор върху банкови сметки и вземания.
В
молбата се твърди, че задълженията към В. С. и К. К. са частично погасени, като
остатъкът за плащане към 23.01.2020 г. е в общ размер от 65 865,05 лв.,
съгласно Запорно съобщение изх.№ 14800/23.10.2020 г.
4/
Към В. К. Н. – в следните размери:
- по
изп.дело № 2020***0401090 по описа на ЧСИ И. Ц., с рег.№ ***: главница от 29
000 лв., законна лихва в размер на 158,90 лв. за периода 06.10.2020 г. –
26.10.2020 г., законна лихва върху главницата до погасяване на вземането, неолихвяеми
вземания в размер на 3 246,39 лв., присъдени разноски от 3 644,93 лв., разноски
по изпълнителното дело от 3 500 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 3
231,61 лв.;
- по изп.дело № 2020***0401091 по описа на ЧСИ И.
Ц., с рег.№ ***: главница от 26 000 лв., законна лихва в размер на 142,47 лв.
за периода 06.10.2020 г. – 26.10.2020 г., законна лихва върху главницата до
погасяване на вземането, неолихвяеми вземания в размер на 3 510,00 лв.,
присъдени разноски от 3 590,00 лв., разноски по изпълнителното дело от 3 000 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ в
размер на 2 993,46 лв.;
- по изп.дело № 2020***0401089 по описа на ЧСИ И.
Ц., с рег.№ ***: главница от 26 000 лв., законна лихва в размер на 142,47 лв.
за периода 06.10.2020 г. – 26.10.2020 г., законна лихва върху главницата до
погасяване на вземането, неолихвяеми вземания в размер на 3 271,67 лв.,
присъдени разноски от 3 585,43 лв., разноски по изпълнителното дело от 3 000
лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 2 975,95 лв.
Посочва
се, че за събирането на тези задължения са наложени обезпечителни мерки – запор
върху вземане.
5/
Към Т. И. Т. - по изп.дело № 2020***0401088 по описа на ЧСИ И. Ц., с рег.№ ***:
главница от 20 000 лв., законна лихва в размер на 1 282,19 лв. за периода 06.03.2020
г. – 26.10.2020 г., законна лихва върху главницата до погасяване на вземането,
неолихвяеми вземания в размер на 1 011,19 лв., присъдени разноски от 2 420,22
лв., разноски по изпълнителното дело от 3 500 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ в
размер на 2 379,40 лв.;
6/
Към "В.М.-Корект" ЕООД – в размер на 5 400,00 лв., представляващи
неизплатени суми по Договор за абонаментно счетоводни обслужване от 22.11.2007
г.;
7/
Към "Юробанк България" АД – в размер на 11 922,00 лв., представляващи
неплатени погасителни вноски по Договор за банков кредит № BL 15871;
8/
Към "Интернешънъл Асет Банк"
АД – в размер на 15 000,00 лв., представляващи неизплатени погасителни вноски
по Договор № ДК-478-002957-368/28.05.2018 г. за предоставяне на "Асет
микрокредит".
В
първоначалната молба е отразено, че молителят не притежава лично имущество и
имущество съпружеска имуществена общност.
С
допълващата молба молителят е представил съкратен баланс и съкратен отчет на
приходите и разходите към 31.12.2019 г., годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за 2019 г., писмени доказателства за установяване на задълженията, както
и уведомление по чл.78 ДОПК.
Съдът
намира, че молбата е процесуално допустима като подадена от лице с активна
процесуалноправна легитимация по чл.625 ТЗ и при спазване изискванията на
чл.628 ТЗ вр. чл.629, ал.2 ТЗ и чл.78 ДОПК, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
За да се произнесе по основателността на
молбата, съдът обсъди наведените от молителя-длъжник доводи и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, при което прави следните
фактически и правни изводи:
За
да постанови решение по чл.630, ал.1 ТЗ, съдът следва да установи наличието на
твърдените материалноправни предпоставки по чл.608, ал.1 ТЗ, като всяка от
страните в производството по несъстоятелност следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си (чл.154, ал.1 ГПК вр. чл.621 ТЗ). В настоящия случай производството се развива като
едностранно, тъй като се развива по молба на длъжника, поради което в тежест на
последния е да докаже своите твърдения.
Съгласно
чл.
607а, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец,
който е неплатежоспособен. Дефинираната в чл.
608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособност е обективно, трайно икономическо
състояние, при което търговецът не може да изпълни свое изискуемо парично
задължение към изброени кредитори в т. 1-4 на същата разпоредба. В трайната
практика на ВКС по приложение на чл. 608 ТЗ е възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е
неплатежоспособен, е необходимо да се изследва цялостно и обективно
финансово-икономическото му състояние към момента на приключване на устните
състезания по делото, като влошаването на икономическото състояние на търговеца
следва да има траен характер. От значение за установяване на състоянието на
неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните задължения на
търговеца. Според постановеното от ВКС в Решение по т. д. № 4254/2013 г., I т.
о., водещ е коефициентът на обща ликвидност при действителна ликвидност на
елементите от краткотрайните активи, участващи при формирането им. Възприема
се, че липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на
конкретни материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е
налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като в тази
хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна,
абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат
трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност следва
да се приеме за установено, ако с тези активи търговецът не може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения. Коефициентите за финансова
автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели
на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са
само индиция за евентуалното й настъпване в бъдеще. При въведено възражение или
установими от доказателствата по делото данни за несъбираеми и/или спорни
вземания, съдът следва да реализира комплексна преценка на спорните компоненти
на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, с оглед
засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност. Такава корекция
се дължи и при установяване на документална необоснованост на счетоводни
записвания по баланса – актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи
вземания и задължения, или отразяването им с погрешна квалификация на
краткосрочни/дългосрочни. В горния смисъл са Решение по т. д. №
685/2012 г. на ВКС, I т. о., Решение по т. д. №
1048/2017 г. на ВКС, I т. о., Решение по т. д. №
653/2019 г. на ВКС, II т. о. и др.
В
разпоредбите на чл.608, ал.2-ал.4 ТЗ са предвидени оборими презумпции за
неплатежоспособност, които обаче не освобождават съда от задължението да
изследва какво е обективното финансово-икономическо състояние на длъжника към
момента на приключване на устните състезания по делото. Както е прието и в
практиката на ВКС, презумпцията за неплатежоспособност размества
доказателствената тежест относно състоянието на неплатежоспособност и възлага
на длъжника да докаже, че е способен да изпълнява задълженията си към
кредиторите.
В
конкретния случай молителят-длъжник е представил писмени доказателства за
установяване твърдяното състояние на неплатежоспособност.
От
приложеното заверено копие от Постановление за налагане на обезпечителни мерки,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, се
установява, че е образувано изп.д.№ *********/2020 по описа на същата дирекция
срещу Н. Т. Т. и ЕТ "Ремо-Н. Т." за събиране на изискуемо публично
вземане в общ размер от 71 940,65 лв., в т.ч. главница от 69 414,13 лв. и лихва
2 526,52 лв. За обезпечаване събирането на това вземане е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и върху суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в три банки.
Въз
основа на това доказателства може да бъде направен извод, че молителят има
публичноправно задължение по смисъла на чл.608, ал.1, т.2 ТЗ в общ размер от 71 940,65 лв.
По
делото е представено и заверено копие от запорно съобщение, издадено от ЧСИ Д.
В., рег.№ ***, с район на действие СГС, от което се установява, че по молба на В.
Г. С. и К. В. К. въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 07.01.2020 г. от
Районен съд-Оряхово на основание Заповед за незабавно изпълнение и Запис на
заповед по ЧГД № 3/2020 г. по описа на ОРС; Изпълнителен лист, издаден на
07.01.2020 г. от Районен съд-Оряхово на основание Заповед за незабавно
изпълнение и Запис на заповед по ЧГД № 2/2020 г. по описа на ОРС; Изпълнителен
лист, издаден на 07.01.2020 г. от Районен съд-Оряхово на основание Заповед за
незабавно изпълнение и Запис на заповед по ЧГД № 4/2020 г. по описа на ОРС и
Изпълнителен лист, издаден на 07.01.2020 г. от Районен съд-Оряхово на основание
Заповед за незабавно изпълнение и Запис на заповед по ЧГД № 1/2020 г. по описа
на ОРС са образувани изпълнителни дела № 2020***0400037 и № 2020***0400038
срещу Н. Т. Т. в качеството му на физическо лице и като ЕТ "Ремо-Н. Т."
за събиране на следните суми: главница в
размер на 9375,00 лв. със законна лихва в размер на 765,62 лв. за периода
03.01.2020 г. – 23.10.2020 г.; главница в размер на 28 750,00 лв. със законна
лихва в размер на 2 347,92 лв. за периода 03.01.2020 г. – 23.10.2020 г.;
главница в размер на 15 349,58 лв. със законна лихва от 23.10.2020 г., като
законните лихви продължават да се начисляват до деня на пълното изплащане на
главниците; присъдени съдебни разноски в размер на 2118,98 лв.; такси по
изпълнението и разноски в размер на 7 157,95 лв. . За обезпечаване събирането
на тези вземания е наложен запор върху вземанията на ЕТ "Ремо-Н. Т.",
представляван от Н. Т., които същият има от Община Хаджидимово в качеството на
контрагент по сключен Договор за обществена поръчка № 15/24.06.2020 г.
Анализът
на това писмено доказателство налага извод, че ЕТ "Ремо-Н. Т." има
изискуеми парични задължения в посочените размери. В запорното съобщение се
сочи, че изпълнителните листове са издадени въз основа на записи на заповеди.
Предвид правната характеристика на записа на заповед като абсолютна търговска
сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.8 ТЗ, съдът приема, че паричните задължения
на търговеца попадат в обхвата на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ.
Молителят е представил и 4 броя запорни
съобщения, издадени от ЧСИ И. Ц., рег.№ ***, с район на действие ОС-Враца, от
които се установява следното:
Въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 29.07.2020 г. от Районен съд-Оряхово на
основание Заповед за незабавно изпълнение по ЧГД № 299/2020 г. по описа на ОРС
е образувано изп.д.№ 2020***0401088 г. по описа на ЧСИ Ц. срещу Н. Т. Т., по
което лицето дължи сумата 30 093,00 лв., от която: главница в размер на 20
000,00 лв. със законна лихва в размер на 1 282,19 лв. за периода 06.03.2020
г.-26.10.2020 г., като върху главницата се начислява и законна лихва до
погасяване на вземането; 1 011,19 лв. – неолихвяеми вземания /мораторни лихви,
обезщетения и т.н./; 2 420,22 лв. – присъдени разноски; 3 000,00 лв. – разноски
по изпълнителното дело; 2 379,40 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими в
полза на взискателя Т. И. Т.. За обезпечаване събирането на тези вземания е
наложен запор върху вземанията на ЕТ "Ремо-Н. Т.", представляван от Н.
Т., които същият има от Община Хаджидимово в качеството на контрагент по
сключен Договор за обществена поръчка № 15/24.06.2020 г.
Въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 08.10.2020 г. от Районен съд-Оряхово на
основание Заповед за незабавно изпълнение по ЧГД № 461/2020 г. по описа на ОРС
е образувано изп.д.№ 2020***0401089 г. по описа на ЧСИ Ц. срещу Н. Т. Т., по
което лицето дължи сумата 38 975,52 лв., от която: главница в размер на 26
000,00 лв. със законна лихва в размер на 142,47 лв. за периода 06.10.2020
г.-26.10.2020 г., като върху главницата се начислява и законна лихва до
погасяване на вземането; 3 271,67 лв. – неолихвяеми вземания /мораторни лихви,
обезщетения и т.н./; 3585,43 лв. – присъдени разноски; 3 000,00 лв. – разноски
по изпълнителното дело; 2975,95 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими в
полза на взискателя В. К. Н.. За обезпечаване събирането на тези вземания е
наложен запор върху вземанията на ЕТ "Ремо-Н. Т.", представляван от Н.
Т., които същият има от Община Хаджидимово в качеството на контрагент по
сключен Договор за обществена поръчка № 15/24.06.2020 г.
Въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 08.10.2020 г. от Районен съд-Оряхово на
основание Заповед за незабавно изпълнение по ЧГД № 462/2020 г. по описа на ОРС
е образувано изп.д.№ 2020***0401090 г. по описа на ЧСИ Ц. срещу Н. Т. Т., по
което лицето дължи сумата 42 781,83 лв., от която: главница в размер на 29
000,00 лв. със законна лихва в размер на 158,90 лв. за периода 06.10.2020
г.-26.10.2020 г., като върху главницата се начислява и законна лихва до
погасяване на вземането; 3 246,39 лв. – неолихвяеми вземания /мораторни лихви,
обезщетения и т.н./; 3644,93 лв. – присъдени разноски; 3 500,00 лв. – разноски
по изпълнителното дело; 331,61 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими в
полза на взискателя В. К. Н.. За обезпечаване събирането на тези вземания е
наложен запор върху вземанията на ЕТ "Ремо-Н. Т.", представляван от Н.
Т., които същият има от Община Хаджидимово в качеството на контрагент по
сключен Договор за обществена поръчка № 15/24.06.2020 г.
Въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 08.10.2020 г. от Районен съд-Оряхово на
основание Заповед за незабавно изпълнение по ЧГД № 459/2020 г. по описа на ОРС
е образувано изп.д.№ 2020***0401091 г. по описа на ЧСИ Ц. срещу Н. Т. Т., по
което лицето дължи сумата 39 235,93 лв., от която: главница в размер на 26
000,00 лв. със законна лихва в размер на 142,47 лв. за периода 06.10.2020
г.-26.10.2020 г., като върху главницата се начислява и законна лихва до
погасяване на вземането; 3 510,00 лв. – неолихвяеми вземания /мораторни лихви,
обезщетения и т.н./; 3590,00 лв. – присъдени разноски; 3 000,00 лв. – разноски
по изпълнителното дело; 2993,46 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими в
полза на взискателя В. К. Н.. За обезпечаване събирането на тези вземания е
наложен запор върху вземанията на ЕТ "Ремо-Н. Т.", представляван от Н.
Т., които същият има от Община Хаджидимово в качеството на контрагент по
сключен Договор за обществена поръчка № 15/24.06.2020 г.
Настоящият съдебен състав намира, че само въз основа на
така представените 4 бр. запорни съобщения, касаещи парични задължения, за
събирането на които са образувани изпълнителни дела по описа на ЧСИ И. Ц., не
може да бъде направен извод, че задължено лице е ЕТ "Ремо-Н. Т.",
както и извод, че вземанията на
кредиторите Т. И. Т. и В. К. Н. произтичат от търговски сделки по смисъла на
чл.608, ал.1, т.1 ТЗ.
Представено
е също заверено копие от Договор за абонаментно счетоводно обслужване, сключен
на 22.11.2007 г. между ЕТ "Ремо-Н. Т.", представляван от Н. Т. Т., и
"В.М.-Корект" ЕООД, представлявано от В. Г. С., от който се
установява, че едноличният търговец е възложил извършване на счетоводно
обслужване, за което дължи месечно възнаграждение от 150,00 лв. В договора е
посочено, че се сключва за срок от една година, считано от 22.10.2007 г.
Липсват доказателства, въз основа на които може да бъде направен извод, че
молителят има изискуеми парични задължения по този договор.
Приложено
е заверено копие от Банкова референция № 537-123/07.06.2016 г., от което се
установява, че ЕТ "Ремо-Н. Т." ползва кредит по Договор № № BL 15871 от 21.04.2008 г., сключен с
"Юробанк България" АД с краен срок на издължаване – 08.05.2028 г., както
и че към 27.06.2016 г. едноличният търговец дължи по договора сума в общ размер
от 7 859,40 евро, в т.ч. редовна главница от 7 846,65 евро и текущо начислена
лихва от 12,75 евро. Не са представени доказателства, от които да е видно дали
молителят има изискуеми задължения по този договор към настоящия момент и в
какъв размер, както и дали е спрял плащанията по същия.
От
представения Договор Асет микрокредит № ДК-478-002957-368/28.05.2018 г. се
установява, че ЕТ "Ремо-Н. Т." ползва кредит от "Интернешънъл
Асет Банк" АД в размер на 15 000 лв. Липсват обаче доказателства, въз
основа на които да бъде направен извод дали молителят има изискуеми задължения
по този договор към настоящия момент и в какъв размер, както и дали е спрял
плащанията по същия.
Молителят
е представил съкратен баланс и съкратен отчет на приходите и разходите, както и
годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ. Тези документи касаят дейността на
търговеца към края на 2019 г., поради което въз основа на същите не може да
бъде направен извод относно финансово-икономическото му състояние към момента
на приключване на устните състезания по делото. Освен това тези документи имат
характера на частни свидетелстващи, поради което могат да бъдат кредитирани
единствено в частта, в която се установяват неизгодни за издателя им
обстоятелства, а именно, че през 2019 г. търговецът е имал нетни приходи от
услуги в размер на 228 021,46 лв., както
и че за същия период длъжникът сам определя обща сума на активите си от
181 000 лв., разпределени както следва: ДМА /машини, производствено оборудване
и апаратура/ - 10 000 лв.; вземания от клиенти и доставчици и други вземания –
47 000 лв.; парични средства в брой – 86 000 лв. и парични средства в безсрочни
сметки – 31 000 лв.
Не
са представени никакви доказателства за доказване твърденията на молителя
относно активите му към настоящия момент.
Приемайки,
че представените писмени доказателства не са достатъчни, за да бъде направен
категоричен извод дали търговецът е неплатежоспособен, с Определение № 260178/05.04.2021
г. съдът е приел, че за цялостно и обективно изясняване на финансово-икономическото
му състояние е необходимо извършване на експертен анализ при спазване на опитните правила и положения
в областта на счетоводството, за което са необходими специални знания, поради
което е назначил съдебно-счетоводна експертиза. Молителят-длъжник не е внесъл
определения от съда депозит за работа на вещото лице и в проведеното съдебно
заседание е заявил изрично, че няма да внесе сумата и желае делото да бъде решено
при наличните доказателства.
Както
бе посочено, неплатежоспособността е обективно състояние на търговеца, свързано
най-вече с финансовия му статус - капиталовата и имуществената структура на
предприятието, вземанията и дълга, ликвидността, доходността от основната
дейност и т. н. Това обективно състояние на длъжника по настоящото дело не беше
установено по категоричен начин.
Макар
и съдът да приема за доказани публичноправни задължения и задължения по
търговски сделки в общ размер на 137 805,70 лв., то не се установи дали
търговецът е посочил всички свои кредитори по търговски сделки, както и какво е икономическото и финансовото му
състояние с оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, както и момента на
спиране на плащанията на длъжника с оглед определянето на началната дата на
неплатежоспособността. Тези въпроси, които са релевантни за изхода на делото
останаха неизяснени, поради поведението на молителя. Наличието на публичноправни
задължения и задължения по търговски сделки не е достатъчно, да се приеме, че е
налице неплатежоспособност, след като не е установена невъзможност за плащане, тъй
като разпоредбата на чл.
608, ал.1 ТЗ изисква кумулативното наличие и двете предпоставки.
Както
бе посочено, част от приложените към молбата документи за икономическото
състояние са съставени от самия длъжник, не са официални документи по смисъла
на чл.
179, ал.1 ГПК и нямат обвързваща съда доказателствена сила. Те могат да
бъдат кредитирани само дотолкова, доколкото установяват неизгодни за издателя
им факти, а и не установяват финансово-икономическото му състояние към
релевантния момент – приключване на устните състезания по делото. Действително,
законодателят е въвел и изключения с разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл.
55 ТЗ, като е позволил на лицата, които водят счетоводни и търговски книги,
да се ползват от направените вписвания в тях, но само ако те са редовно водени.
В настоящия случай обаче не са събрани доказателства за редовно водени
счетоводни и търговски книги от длъжника. Нещо повече, те изобщо не са
проверени и анализирани, тъй като длъжникът е отказал да внесе определения от
съда депозит за съдебно - икономическа експертиза, която да установи
обективното му икономическо състояние.
Настоящият
съдебен състав намира, че само въз основа на установените факти за наличието на
образувани изпълнителни дела за събиране на задълженията и наложени
обезпечителни мерки не би могла да се предположи неплатежоспособност и по силата
на въведената в чл.
608, ал.3 ТЗ презумпция. Спирането на плащанията е правнорелевантно за
несъстоятелността само ако е последица от трайна и обективна невъзможност на
търговеца да изпълнява задълженията си. Когато спирането на плащанията се дължи
на съзнателни, волеви действия и/или бездействия на търговеца и представлява
неправомерен юридически факт (неизпълнение на договори, нежелание да се
изпълнят доброволно фискални задължения), а не на невъзможност да обслужва
задълженията си, институтът на несъстоятелността като универсално производство
за принудително изпълнение е неприложим. В случая не са налице достатъчно
данни, въз основа на които да се направят изводи относно цялостното финансово-икономическо
състояние на търговеца, налице ли е спиране на плащанията и причините
за това.
Не
се установи също така дали затрудненията са временни и дали имуществото на
търговеца не е достатъчно за покриване на паричните му задължения. Самият той в молбата посочва, че има вземане в
размер на 257 231,98 лв., което би било достатъчно за покриване на описаните в
молбата задължения, без опасност за интересите на кредиторите.
Поради
изложеното съдът счита, че длъжникът не доказа наличието на материалноправните
предпоставки на чл.
608, ал.1 ТЗ. Ето защо подадената от него на основание чл.
626, ал.1 ТЗ вр. чл. 625 молба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Молителят
следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 50,00 лв., дължима на
основание чл.24, ал.1, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Водим
от горното и на основание чл.631 ТЗ, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Едноличен търговец
"Ремо-Н. Т.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представляван от Н. Т. Т., за откриване производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност.
ОСЪЖДА ЕТ "Ремо-Н. Т.", ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, представляван от Н. Т. Т., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 50,00
лв. /петдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от връчването
му на молителя-длъжник.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: