Решение по дело №543/2020 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е №

    гр.П., 30.07.2020год.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесетата година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                            ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

 

при секретаря ……… Вергиния Петкова ..………… и в присъствието на  прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 543 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.17 от Закона за защита срещу домашно насилие /ЗЗДН/.

С решение № 573/03.06.2020г. по гр.д. № 893/2020г. на РС гр. П. /ПлРС/ съдът е задължил М.Ж.М. от гр. П., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката М.Т.И. от гр.П., ЕГН **********.

Забранил на М.Ж.М. от гр.П., ЕГН ********** да приближава жилището на молителката М.Т.И. от гр.П., ЕГН **********, находящо се в гр.П., ул.“***“ № ***, ап.***, местоработата на молителката – „***”ЕООД гр.П., както и местата за социални контакти и отдих на молителката, за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на постановяване на решението - 03.06.2020г.

Постановил да се издаде Заповед за наложените мерки за закрила, която на основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

Предупредил М.Ж.М. от гр.П., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на основание чл.21 ал.3 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

Осъдил М.Ж.М. от гр.П., ЕГН ********** да заплати на молителката М.Т.И. от гр.П., ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 400лв.

Осъдил М.Ж.М. от гр.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса в размер на 25лв. и глоба в размер на 200лв.

Недоволен от решението е останал М.Ж.М.  от гр.П., който чрез процесуалния си представител го обжалва в законния срок. Навежда доводи, че Решението е неправилно и в нарушение на материалния Закон, както и необосновано. Твърди, че не е имало фактическо съжителство между тях с ищцата, защото не е напускал семейството си и съпругата му П.Г.М., разпитана като свидетел по делото не твърди че са разделени.

Освен това за 09.02.2020г. навежда доводи, че ищцата не е доказала извършване на насилие – свидетелите не са преки очевидци на случващото се в жилището на ищцата, а са чули разправии между нея и жалбоподателя.

Твърди, че на 12.02.2020г. е бил на път за гр.П., за което е представил пътен лист, товарителница и фактура. Поради това не е упражнявал насилие на тази дата спрямо ищцата.

В разрез с доказателствата по делото ПлРС приел, че на 16.02.2020г. е доказано домашно насилие – свидетелите са установили, че от ищцата знаят, че е викала полиция, но когато са дошли на място ответникът го е нямало.

          Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС  и да постанови решение, с което да остави без уважение молбата за издаване на Заповед за защита по реда на ЗЗДН, както и да му присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

Въззиваемата М.Т.И. от гр.П., ЕГН ********** не изразява становище с Отговор по жалбата – л.9 от настоящото дело. В съдебно заседание пред ПлОС представя писмена молба - твърди, че жалбата е неоснователна и решението да се потвърди.

          Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.17 ал.1 ЗЗДН, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Безспорно по делото е и това се установява от приложената преписка на Първо РУМВР гр.П. – л.47 – л.65 от делото, че по сигнал от ищцата от 10.02.2020г. ответникът е предупреден по реда на чл.65 ЗМВР да не я заплашва, да не й се заканва, да не извършва престъпления спрямо нея, както и да не й нанася физически и психически тормоз.

Спорни по делото са въпросите извършено ли е домашно насилие спрямо ищцата от ответника и какви да са мерките за закрила, наложени на ответника за инцидента?

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. По делото констатирал, че е приложена Декларация от М.Т.И. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която молителката декларира, че спрямо нея са били извършени актове на насилие от ответника М.Ж.М. на посочените в декларацията дати – 09.02.2020 г., 12.02.2020г. и 16.02.2020г. като са описани подробности относно самите актове.

Намерил също, че видно от преписката на Първо РУМВР гр.П. е, че в дома на молителката са били извършвани посещения от служители на полицията, снети са писмени обяснения от ответника и последният е бил предупреден по реда на чл.65 от ЗМВР да спазва законосъобразно поведение. Отчел, че в преписката се съдържат и разпечатки от телефона на молителката, съдържащи кореспонденция между нея и ответника, които имат заплашителен характер. Същите не са оспорени от ответника относно тяхната автентичност.

В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства. От показанията на разпитаната свидетелка С. Ц. приел, че се установява, че същата е била очевидец на редица инциденти свързани с ответника като е чувала по телефона на молителката, че ответникът я заплашва, че ще я пребие, виждала е и случаи, при които ответникът е нанасял побой на молителката в колата зад блока на свидетелката. Свидетелката подробно описва визирания и в молбата по ЗЗДН инцидент от 09.02.2020г., при който е посетила жилището на молителката заедно със свидетеля Д. Н., чула е скандал между молителката и ответника като ясно е различила техните гласове, възприела е състоянието на молителката („***.” – л. 36 от делото). Според свидетелката молителката многократно е подавала жалби срещу ответника в прокуратурата и изпитва силен страх от него.

Счел, че в подобна насока са и показанията на разпитания свидетел Д. З. Н., който на 09.02.2020 г. също е посетил жилището на молителката, видял е, че същата е видимо разтреперана и плачела, възприел е думите на молителката, че ответникът е взел нож и я заплашва, че ще я нареже. Свидетелят твърди, че е чувал за много други идентични инциденти между страните, включително и за голям побой над молителката. Към това добавил и показанията на свидетелката П.Г.М., съпруга на ответника, в които се съдържат сведения, че ответникът има наложена ограничителна Заповед, касаеща родителите на свидетелката, т.е. налице са данни и за други прояви на упражнено домашно насилие спрямо лица от близкия кръг на ответника.

От анализа на така събраните писмени и гласни доказателства стигнал до извода, че действително от страна на ответника са извършени определени актове, които могат да се квалифицират като упражнено домашно насилие спрямо молителката М.Т.И., поради което са налице условията на чл.15 ал.2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита.

При преценката на тежестта на извършените действия на насилие съдът приел, че в конкретния случай следва да бъдат приложени предвидените в чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, а именно: задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие и забрана ответникът да приближава жилището на молителката, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката за срок от 18 месеца.

Съобразно чл.5, ал.4 ЗЗДН, съдът приел, че ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в размер от 200лв.

 Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на молителката, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Доводите за недопустимост на молбата на ищцата поради това, че не са били във фактическо съпружеско съжителство и не е налице чл.3 т.2 ЗЗДН са неоснователни. Вярно е, че за нуждите на защитата от домашно насилие няма легална дефиниция на фактическото съпружеско съжителство. Неприложимо е позоваването от страна на защитата на жалбоподателя, че такава дефиниция може да се ползва от ППВС № 5/1969г. на ВС на РБ. Постановлението има предвид определяне на кръг от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отношенията, в които са били с пострадалия като основание за тази легитимация.

В преходните и заключителни разпоредби на други закони се съдържа такова определение, но и то не може да служи за приложението на ЗЗДН, който е специален.

Установено е от доказателствата – Декларация по чл.9 ЗЗДН и преписка на Първо РУМВР с протокол по чл.65 ЗМВР, че страните по настоящото дело са имали дългогодишна интимна връзка, която два месеца преди м.02.2020г. е прекратена по инициатива на ищцата. Към втората дата на проявено насилие ответникът е разполагал с ключ за жилището на ищцата. Тези факти са дали основание на ПлРС да приеме, че отношенията и поведението им изпълват съдържанието на чл.3 т.2 ЗЗДН – намирали са се в неформален доброволен и траен личен съюз за съвместен живот като мъж и жена, основан на обща воля за съжителство, т.е. във фактическо съпружеско съжителство. 

Твърденията на ответника, че нищо не е извършил освен, че противоречат на доказателствата, не опровергават фактите, изтъкнати от ищцата.

За датата, на която е пътувал до гр.П. и представя писмени доказателства, не са невъзможни събитията, които твърди ищцата със смяната на патрона на входната й врата.

От друга страна по делото е представен Протокол за предупреждение по чл.65 ЗВМР – л.61 от делото на ПлРС, който също изключва твърденията на ответника.  

При тези данни следва да се приеме, че по делото е установено осъществяване на домашно насилие спрямо молителката от ответника – психическо насилие чрез думи и действия.

          Предвид конкретното своеобразие на осъществения Акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката и степента на въздействие върху личността на пострадалата, както и интензитета на осъщественото насилие, въззивният съд приема че наложените мерки за защита, както и задължителната глоба по чл.5 ал.4 ЗЗДН в минимален размер на 200лв., са подходящи като вид и напълно достатъчни като брой, измежду предвидените от Закона.

Предвид разпоредбите на чл.17 ал.2 вр. чл.11 ал.2 ЗЗДН направените от ответника разноски следва да останат в негова тежест предвид крайния изход на делото – осъществил е Акт на домашно насилие и следва да понесе последиците от това си поведение.          

          При тези съображения Окръжният съд

 

                                             Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 573/03.06.2020г. по гр.д. № 893/ 2020г. на РС гр.П. /ПлРС/ като правилно и законосъобразно.  

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.17 ал.6 ЗЗДН.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                        2.