Решение по дело №852/2022 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 175
Дата: 19 май 2023 г.
Съдия: Мая Банчева
Дело: 20221230200852
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. П., 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС - П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200852 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "И. Ш" ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
/населено място/ представлявано от М.Е., с адрес за кореспонденция /населено място/,
против Наказателно постановление № 42-0002168 от 18.07.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция "А. а" гр. С. с което на дружеството -жалбоподател, за
административно нарушение по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС,
на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложена имуществена
санкция в размер на 200 /двеста/ лева.
В РС - П. делото е образувано, след като с Разпореждане № 1480/10.10.2022 г., постановено
по НАХД № 1378/2022 г. по описа на Районен съд гр. Б., е прекратено производството по
делото и изпратено по подсъдност на Районен съд гр. П..
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
административен акт. Твърди се, че при издаването на процесното наказателно
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в същото не са
посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Излага се също така, че
условията и редът за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства са регламентирани в Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, която е подзаконов нормативен акт на Закон за движение по
пътищата, като за описаното в акта и НП нарушение са предвидени разпоредби, различни от
посочените от наказващия орган. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при
1
съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание за дружеството - жалбоподател не се явява представител, в депозирани
писмени бележки, надлежно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. Моли съда да отмени наказателното постановление, претендира
сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща представител, не
изразява становище по така депозираната жалба. Прави възражение на основание чл. 63, ал.
4 от ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
За РП - Б., ТО - П., призовани в качеството на заинтересована страна, представител не се
явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че въз основа на Заповед № РД-12-1622/16.05.2022 г. на
Директора на РД „АА“ гр. С., служители на Регионална дирекция "А. а", гр. Б. – свидетелите
К. М. и К. Р., извършили комплексна проверка на дружество "И. ш" ЕООД, притежаващо
като превозвач лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 2783/25.08.2003 г.
В хода на проверката, проверяващите установили, че на 04.04.2022 г., с МПС влекач „Ивеко
Стралис“, с рег. №*** е извършен международен превоз на товари. От допълнително
извършена справка в информационните масиви на ИА „АА“ е установено, че процесното
МПС не е притежавало валидно удостоверение за периодичен преглед за техническа
изправност на МПС, към датата на превоза. С оглед констатираното, свидетелите приели, че
дружеството – жалбоподател е осъществило състав на нарушение по чл. 57, ал. 6, т. 1 от
Наредба № 11/31.102002 г. на МТС, за което, на 03.06.2022 г. актосъставителят К. И. М., в
присъствието на свидетеля К. Б. Р., съставил АУАН № 324461, затова че, превозвачът "И. ш"
ЕООД, притежаващ лиценз на ЕО № 2783/25.08.2003 г. за товарни превози в Общността, е
извършил международен превоз на товари на 04.04.2022 г., с МПС влекач „Ивеко Стралис“,
с рег. №***, което не е притежавало валидно удостоверение за периодичен преглед за
техническа изправност на МПС. Посочено е, че нарушението е установено след извършена
справка в информационната система на ИА „АА“ гр. С. и от международна товарителница
/ЧМР/.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на В.З.К - Й., ЕГН ********** – надлежно
упълномощена от управителя на дружеството-жалбоподател. В законоустановения срок не
са постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт, на 18.07.2022 г. Директорът на РД „АА“ - С. издал и
обжалваното НП № 42-0002168, с което за описаното административно нарушение по чл. 57,
2
ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр,
наложил на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 200.00 лева. НП
е връчено срещу подпис на представител на дружеството-жалбоподател на 24.08.2022 г., в
законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят К. И. М. и свидетелят по акта К. Б. Р., които излагат факти относно
извършената проверка и резултатите от нея. Свидетелите посочват, че в хода на
извършената комплексна проверка установили, че е извършван международен превоз на
товари, а от допълнително извършена справка в информационната система на ИА „АА“
констатирали, че превозът е извършен с МПС, което не притежава валидно удостоверение за
периодичен преглед за техническа изправност на МПС.
След предявяване на приобщената към административнонаказателната преписка справка от
информационната система на ИА „АА“ на свид. М. в съдебно заседание, последният
установява, че за процесното моторно превозно средство прегледа е издаван за 6 /шест/
месеца – 04.10.2021 г., валиден до 04.04.2022 г. Въз основа на предявената справка,
актосъставителят - свид. М. уточнява, че на 04.10.2021 г. е извършен преглед на ППС-то,
като пише „допуска се“, допълва „Първо е спрян прегледа, поради някакви причини, може
би е имало някакъв проблем и след това приключен от 12.34 часа е последния преглед и той
важи до 6 месеца след датата на издаване“.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените
по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите, които съдът кредитира като
еднопосочни, непротиворечиви и логически последователни.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи – АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал. 1 вр.
чл. 91 ЗАвПр, видно от приложена Длъжностна характеристика за длъжност „Инспектор“
към Отдел „Контрол“ към РД „АА“ С., а съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗАвПр наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
3
съобщенията или от определени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед
№ РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за определяне на длъжностни лица от
ИААА, които да могат да издават наказателни постановления, като в т. I, т. 6 от нея е
посочен директора на Регионална дирекция "А. а". Видно от приложена Заповед №
110/01.04.2022 г., Димитър И. Бонков е преназначен в длъжност Директор на Регионална
дирекция „АА“ – С., следователно издателят на наказателното постановление има
правомощията на наказващ орган.
Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма,
като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.
При служебна проверка на АУАН и НП, съдът констатира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административно наказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При съставяне
на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В конкретния казус, дружеството жалбоподател е санкционирано за извършено
административно нарушение по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС.
Съгласно посочената разпоредба, лицето по чл. 2, ал. 1 /лицензираният превозвач/ извършва
превозите на пътници или товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен
преглед за проверка на техническата изправност, и за които има издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. В случая не
се спори, че дружеството жалбоподател е лице притежаващо лиценз на общността за
извършване на международен превоз, в каквато връзка се явява задължено лице по смисъла
на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредбата, а на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр отговаря
имуществено за нарушението й.
За да е налице от обективна страна състав на посоченото административно нарушение, е
необходимо наличието на две кумулативни предпоставки – осъществен превоз – в
конкретния случай административното обвинение е за осъществен международен
автомобилен превоз на товари, и превозът да е извършен с превозно средство, за което
липсва издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата
му изправност.
Според съдът, не се доказа по безспорен и категоричен начин, че "И. ш" ЕООД, като
превозвач, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен превоз е
извършил международен превоз на товари на 04.04.2022 година, с МПС влекач „Ивеко
Стралис“, с рег. №***. Обстоятелството, че на посочената в АУАН и НП дата е извършен
международен превоз на товари с МПС на санкционираното дружество следваше да се
установи от представената по делото международна товарителница /ЧМР/ от 30.03.2022 г.,
която обаче е представена в нечетлив вид, респективно - извършения превод е с отбелязване
4
"не се чета". Ето защо съдът приема, че по делото не е представено надлежно доказателство,
от което да е видно, че е налице движение на МПС с рег. №***, на 04.04.2022 година.
На следващо място, не се доказа по безспорен и категоричен начин и наличието на втората
изискуема предпоставка, за да е налице фактическият състав на вмененото административно
нарушение, а именно - че процесното МПС, с което се твърди, че е извършен
международният превоз на товари, не притежава валидно удостоверение за периодичен
преглед за техническа изправност на МПС.
От приобщената към административнонаказателната преписка справка от информационната
система на ИА „АА“, се установява, че последният преглед на процесното МПС с рег. №***,
е извършен на 04.10.2021 г. Този факт се потвърждава и от показанията на свидетеля М.,
който е категоричен, че последният преглед на МПС-то е приключен на посочената дата –
04.10.2021 г. и същият „важи до 6 месеца след датата на издаване“.
Налице е противоречие между свидетелските показания на актосъставителя изложени по
повод анализ на предявената му в съдебно заседание справка от информационната система
на ИА „АА“ и установеното въз основа на същата справка в съставения от него АУАН.
Свид. М. твърди, че за процесното моторно превозно средство прегледа е издаван за 6 /шест/
месеца, като последният е издаден на 04.10.2021 г. и е валиден до 04.04.2022 г.
Същевременно, е съставил АУАН срещу дружеството-жалбоподател за това, че на
04.04.2022 г. - последният ден от периода на валидност на периодичния преглед за проверка
на техническата изправност на МПС-то, е осъществил международен превоз на товари със
същото МПС - влекач „Ивеко Стралис“, с рег. №***, за което няма издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. При
констатираното противоречие не може да се приеме за безспорно установено, че на
инкриминираната дата - 04.04.2022 г. дружеството-жалбоподател е осъществило
международен превоз на товари с МПС, за което няма издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
Напротив, от приобщеното към преписката Удостоверение за техническа изправност на
ППС с рег. №***, макар, че касае по-ранен технически преглед – има отбелязване, че
техническият преглед е извършен на 04.06.2020 г. и ППС-то подлежи на технически преглед
до 04.12.2020 г. включително, е видно, че процесното превозно средство е от категория N3 и
същото е с дата на първоначална регистрация - 08.07.2008 г. Съгласно чл. 29, ал. 1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, издадена от МТИТС, пътните превозни средства
подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като в т. 4 от
същата разпоредба е посочено, че превозните средства от категория N3, от чиято
първоначална регистрация са минали не повече от 10 години подлежат на преглед за
проверка на техническата им изправност всяка година, след което - на всеки 6 месеца. След
като от първоначалната регистрация на ППС с рег. №*** са минали повече от десет години,
то същото подлежи на периодични прегледи за проверка на техническата му изправност на
всеки шест месеца. А при безспорно установеното обстоятелство, че последният преглед на
5
ППС-то е извършен на 04.10.2021 г., установено както от справката от информационната
система на ИА „АА“, така и от свидетелските показания на актосъставителя М., следва и
обоснованият извод, че същото е подлежало на последващ преглед за проверка на
техническата му изправност до 04.04.2022 г. включително. Т.е. на инкриминираната дата
04.04.2022 г. превозното средство се е считало за технически изправно, тъй като към този
момент е било валидно издаденото удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност.
При така установеното, съдът намира, че в настоящето производство не се доказа по
безспорен и несъмнен начин, че "И. ш" ЕООД, като лице, притежаващо лиценз за превоз на
товари, е извършил международен превоз на товари с МПС влекач „Ивеко Стралис“, с рег.
№***, за който няма издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност, поради което с обжалваното наказателно постановление
незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател, за извършено нарушение на нормата на чл. 57, ал. 6, т. 1 от
Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС.
По изложените мотиви, съдът следва да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка,
съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер 100 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело, за което е представен списък за
разноски. Искането е направено своевременно, представени са и съответните документи –
договор за правна защита и съдействие Серия А № 784837 от 14.12.2022 г. От друга страна
размерът на заплатеното адвокатското възнаграждение не е прекомерен, тъй като е
съобразен с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо искането се явява основателно и следва да бъде
уважено, като Изпълнителна агенция "А. а" следва да бъде осъдена да заплати сторените
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002168 от 18.07.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция "А. а" гр. С. с което на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози, на "И. Ш" ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
6
/населено място/ представлявано от М.Е., е наложена „имуществена санкция“ в размер на
200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС.

ОСЪЖДА РД „АА“ - С., ул. "В." № ***, да заплати на "И. Ш" ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление /населено място/ представлявано от М.Е., сумата от 100
/сто/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при РС - П.: _______________________
7