Определение по дело №175/2018 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 222/30.03.2018

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и девети март през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 175 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Д.К.Н. ***, чрез назначения му особен представител, срещу решение № 23 от 11.01.2018г. по търг.дело № 702/17г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е осъден да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ АД сумата 27 212.26лв., представляваща непогасена главница по договор за банков кредит от 03.06.2008г., сумата 4 169.82лв., представляваща  възнаградителна договорна лихва върху просрочена главница за периода 10.09.2014г. – 10.05.2017г., сумата 1 048.16лв., представляваща наказателна лихва /неустойка/ за просрочена главница за периода 10.08.2014г. – 10.05.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2017г. до окончателното и изплащане на основание чл.79 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.240ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.430 ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД във връзка ЗКИ, както и е осъден да заплати направени по делото разноски.

Твърди че решението е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Оспорва извода на съда, че с подаване на исковата молба от банката е настъпила предсрочна изискуемост на кредита с произтичащите от това последици. Сочи че предсрочна изискуемост на необслужван кредит настъпва с получаване от длъжника на уведомление от кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Излага, че съдебната практика приема, че предсрочна изискуемост може да се обяви и с получаване на исковата молба от длъжника. Но сочи че за да настъпи този ефект исковата молба следва да бъде получена от длъжника или посочено от него лице съдебен адресат. Сочи че в конкретния случай длъжникът не е уведомен чрез получаване на исковата молба  за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Излага, че съдът е приел, че след като не е намерен на регистрирания постоянен адрес и е изпълнена процедурата по залепване на уведомление, ответникът  е редовно призован. Сочи че в по делото има данни, че ответникът има настоящ адрес във Великобритания, поради което и твърди че ако адресът в чужбина е известен призоваването му е следвало да стане чрез съдебна поръчка, а ако е неизвестен чрез публикация в неофициалния раздел на ДВ, и едва след изпълнение на тази процедура може да се приеме, че уведомяването е редовно и с исковата молба кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем.

Твърди че също така че с текстът на чл.12.1 в анекса към договора за банков кредит, съобразно който при неплащане на парично задължение в продължение на 60 дни от падежа вземанията по договора стават предсрочно изискуеми, не настъпва автоматична предсрочна изискуемост. Твърди този текст дава възможност на банката да не обяви кредита за предсрочно изискуем и продължилото бездействие от нейна страна води до увеличаване на размера на задължението. Поради което и твърди че е налице злоупотреба с право от страна на банката кредитор, тъй като тя е в забава по отношение на поетото задължение за обявяване на предсрочна изискуемост на необслужвания кредит и в резултат на това си поведение черпи допълнителни блага – начислени в повече лихви и неустойки.

Твърди че предявените искове биха били основателни само досежно падежиралите месечни вноски с лихвите по тях за периода от 10.08.2014г. до 06.06.2017г., в размер на 4 834.95лв., договорна лихва в размер на 4 252.98лв. и наказателна лихва в размер на 1 048.16лв.

Моли съда да обезсили решението и да постанови ново по същество или да го измени като уважи иска само досежно падежиралите месечни вноски, ведно с лихви.

Въззиваемата страна „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски.

Няма оплаквания в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.

Няма искане за събиране на нови доказателства.

В проверката по реда на чл.267 от ГПК въззивният съд констатира че въззивникът Н. се представлява от назначен от първонистанцинния съд на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на разноски на ищеца. На процесуалния представител на въззивника за въззивното производство следва да бъде определено възнаграждение, което да бъде авансирано от ищеца, сега въззиваем в размер, определен от въззивния съд съобразно чл.47 ал.6 от ГПК във връзка с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сумата 753лв.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна „Райфайзенбанк /България“ ЕАД със седалище гр.София в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето определение да представи доказателства за внесена по набирателната сметка на АС – Варна сума в размер на 753лв. за възнаграждение за въззивна инстанция на назначения на въззивника Н. особен представител.

УКАЗВА на въззиваемото дружество, че ако не представи доказателства за заплащане на възнаграждението на особения представител, производството по предявения иск ще бъде прекратено.

НАСРОЧВА съдебно заседание на 15.05.2018г. от 14 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: