Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 18.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на втори
октомври две хиляди и седемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна Аврамова, като
разгледа т.д. № 3596 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 68 от ЗБН.
Образувано е по възражение на „С.М.“ БУЛСТАТ: ******, гр. С.,
пл. *********, по чл. 66, АЛ. 6 ЗБН срещу решение № ЗБН 66-36/15.01.2016 г., с
което синдиците са оставили без уважение възражение срещу невключване в списъка
с приетите вземания на вземането на ищеца в размер на 38 298,50 лева –
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 06.11.2014
година – 22.04.2015 година върху главницата от 1 248 280.31 лева,
дължима по договор за стандартен срочен депозит с клауза за капитализиране на
лихвата № 17488/10.02.2014 година.
Твърди, че в списъка с приети вземания по чл. 64 ЗБН са
включени по т. 4 с № 6205 за сумата от 1 268 331, 98 лева и по т. 9 с № 7935 –
за законна лихва, считано от 22.04.2015 година до изплащане на вземането.
Счита, че му се дължи неприетото вземане - като ненамалена законна лихва върху
посочената от него главница за периода 06.11.2014 година до 22.04.2015 г., тъй
като за процесния период не важи разпоредбата на чл. 119, ал. 5 ЗКИ. Смята, че
банката е в забава от 20.06.2014 година и предвид разпоредбата на чл. 422, ал.
2 ТЗ. Претендира разноски по представен списък.
Синдиците на „КТБ“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ******оспорват
възражението, като считат, че вземането правилно не е включено в списъка на
приетите вземания. Претендират разноски за юрисконсулт.
Предявено
е възражение с правно основание чл. 66, ал. 6 от ЗБН.
В тежест на възразилия кредитор е да докаже, че към датата
на откриване на производството по несъстоятелност има качеството вложител в
банката, както и да докаже размера на вложената сума.
Ответникът следва да установи правоизключващите си
възражения.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Възразилият кредитор е бил вложител в банката по силата на
сключен договор за стандартен срочен депозит с клауза за капитализиране на
лихвата № 17488/10.02.2014 година, както и Анекс 1 от 11.02.2014 година /л. 76
и сл. от делото/.
С молба вх. № 68450/28.05.2015 година ищецът е предявил
вземането си към ответника в размер на 1 306 630,48 лева, от които 1 248
280,31 лева – главница по договора за депозит и 58 350,17 лева – законна
лихва за забава върху посочената сума. Посочил е като поредност на
удовлетворяване чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.
Процесното вземане от 38 298,50 лева е включено под №
128 в списъка на неприетите вземания по чл. 66, ал. 7, т. 2 ЗБН, като в
останалата си част – за разликата до пълния размер на предявените вземания -
молбата е уважена и вземанията на ищеца са приети от синдика и включени в
списъка по чл. 66, ал. 7, т. 3 ЗБН. В срок С.М. е подало възражение вх. № ЗБН
66-36/24.08.2015 година, по което е постановено и атакуваното в настоящото производство
решение № ЗБН 66-36/15.01.2016 година, с което възражението е оставено без
уважение.
Общоизвестно е,
че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ К.т.б. АД /н./ е поставена под
специален надзор, а с решение по протокол № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ е
отнета банковата лицензия на банката.
От представените по делото доказателства - договор за влог и
анекс се установява съществуването и дължимостта на вземане за главница по него,
което е прието от синдиците в производството по несъстоятелност. Тоест,
установена е облигационната връзка между страните. В договора се съдържат и
конкретните параметри на същата, включително, видно от чл. 1 и чл. 5 страните
са договорили автоматично продължаване срока на договора. При липса на твърдения
и доказателства за обратното, съдът приема, че срокът на договора е продължен
при условията на чл. 5, вкл. е бил действащ към 28.05.2015 година.
Според чл. 420, ал. 2 ТЗ, влогодателят може всякога да
поиска връщането на вложената вещ, даже и да е уговорено, че влагането ще трае
определено време /както е в конкретния случай/. По делото няма доказателства преди
датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност и по
реда на ЗБН на 28.05.2015 година, влогодателят да е поискал от ответника връщане
на вложената парична сума, съобразно установеното му в закона право.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая се касае до
безсрочно задължение - без определен ден за изпълнение /задължението по чл.
420, ал. 2 ТЗ би могло да възникне само при достигнало до длъжника
волеизявление на влогодателя в този смисъл и изрично искане/, поради което
съобразно правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, длъжникът изпада в забава от
поканата. Такава по делото не се твърди, нито се доказва да съществува преди 28.05.2015
година. От друга страна, съгласно чл. 23 ЗБН, всички парични и непарични задължения на
банката стават изискуеми
от датата на
решението за откриване производство по
несъстоятелност, или на 22.04.2015 година, с постановяване на решението на съда
по чл. 13, ал. 1 ЗБН. В този смисъл, неснователни са възраженията на кредитора,
че банката е в забава от 20.06.2014 г. и от тази дата дължи обезщетение за
забава по чл. 309а, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Последното е
дължимо, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва от деня на забавата. Изискуемост на
задължението за връщане на вложените от ищеца парични суми по силата на договора
за влог преди 22.04.2015 година не се доказа
Доколкото се установява, че банката не е била в забава до 22.04.2015
година, безпредметно е обсъждане на доводите във връзка с дължимост на
обезщетение за забава в размер на законната лихва в периода на и след поставяне
на КТБ АД /н./ под специален надзор.
Правилно синдиците са приели вземанията на възразилия кредитор
за законна лихва при съобразяване с посоченото по-горе и считано от решението
за откриване на производство по несъстоятелност и правилно са оставили без
уважение възражението.
По изложените съображения, съдът намира за неоснователно
подаденото от С.М. възражение.
С оглед изхода от спора, на ответника са дължими разноски за
юрисконсулт в размер на 300 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП
и вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, а дължимата ДТ е внесена по сметка на Софийски
градски съд.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
възражението по чл. 66, ал. 6 от
Закона за банковата несъстоятелност на „С.М.“ БУЛСТАТ: ******, гр. С., пл. *********
срещу решение на синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ № ЗБН 66-36/15.01.2016
г., с което е оставено без уважение възражение на кредитора срещу неприемане на
негово вземане в размер на 38 298,50 лева – обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за периода 06.11.2014 година – 22.04.2015
година върху главницата от 1 248 280.31 лева – подлежаща на връщане
вложена сума по договор за стандартен срочен депозит с клауза за капитализиране
на лихвата № 17488/10.02.2014 година и анекс от 11.02.2014 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, „С.М.“ БУЛСТАТ:
******, гр. С., пл. *********, да заплати на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ ЕИК:
*********, сумата от 300 лева – съдебни разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: