Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен
състав,
на трети септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита
Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 864 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 36-0000605 от 05.12.2019 г. на Главен инспектор при
О.о. „А.а.“***, на С.М.С.,
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.93 ал.1
т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ -
глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.24 ал.1 предлож.
последно вр. чл.24а ал.1 от ЗАвПр.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез
упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата прави искане за
отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Излага доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление и
пледира за отмяната му. Претендират се разноски.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Депозирано е становище по жалбата, с което се счита същата за неоснователна, а
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, като се
иска оставянето му в сила.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели П.Г. като актосъставител,
К.Ш. като свидетел по съставяне на акта, Я.Д. и Л.Н. като свидетели- очевидци, както
и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 36-0000605 от 05.12.2019
г., АУАН серия А-2018 бл. №267117 от 19.11.2019 г., копие от разрешение за
извършване на таксиметров превоз на пътници, копие от АУАН серия А-2018 №
267105 от 19.11.2019 г., 4 броя обяснения, копие от пътна книжка серия ВА №
345, копие от пътни листи №№ 001 от 18.11.2019 г. и 2 от 19.11.2019 г., заповед
№ РД-08-249/15.05.2015 г., съдът намира за установено следното:
С АУАН серия
А-2018 бл. №267117 от 19.11.2019 г. било прието, че жалбоподателят е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл.24 ал.1 предлож.
последно вр. чл.24а ал.1 от ЗАвтПр,
тъй като на същата дата, около 11,45 часа, в гр. К., на ул. „В.К.“ № **, като
водач, управляващ лек таксиметров автомобил „Дачия“ с
рег. № *******, собственост на Б.С.С. с ЕГН **********,
извършващ таксиметров превоз на пътници срещу заплащане на територията на
община К., видно от пътен лист № 002/19.11.2019 г., и 3 бр. писмени обяснения от Б.Р.П., Л.М.Н. и
Я.Н.Д. извършил следното нарушение- извършвал таксиметров превоз на пътници на
територията на община К. без да притежава Разрешение за извършване на
таксиметров превоз на пътници на територията на община К., издадено от името на
същата.
Така
съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя, който отбелязал собственоръчно,
че има възражения срещу констатациите в него, но не ги изложил по същество.
Въз основа
на така съставения АУАН било издадено от оправомощено
длъжностно лице атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с
акта обстоятелства по нарушението на жалбоподателя било наложено
административно наказание на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр
- глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.24 ал.1 предлож.
последно вр. чл.24а ал.1 от ЗАвПр.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 05.12.2019 г., а жалбата срещу
него депозирана на 12.12.2019 г.
От събраните по делото гласни
доказателства- показания на актосъставителя и
свидетелите, разпитани по делото се установява, че на процесната
дата жалбоподателят като водач на лек таксиметров автомобил е започнал
извършване на таксиметров превоз на пътници от гр. К. към гр. П.. Уговорената
цена била 5,20 лв., каквато била и цената на автобусния билет по посочения
маршрут.
Съгласно
приложеното по делото копие от разрешение за извършване на таксиметров превоз
на пътници № 04545, издадено от Община П. и валидно до 31.12.2019 г., „******“
ООД получила разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за лек
автомобил с рег. № *******.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва при постановяване на решението
си, тъй като намира същите за обективни, без противоречия помежду си,
последователни и пряко относими към предмета на
делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна
страна:
От
събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно доказано
жалбоподателят С. да е започнал извършване на таксиметров превоз на пътници без
да притежава разрешение за такава дейност, издадено от Община К., на чиято
територия е извършвана дейността. Така изложените обстоятелства се явяват
подкрепени от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Разпитаните
по делото свидетели, ползвали таксиметровите услуги на жалбоподателя безспорно
установяват факта на извършваната от него дейност, за осъществяване на която му
е било необходимо разрешение, издадено от Кмета на Община К., но такова не е
имал. Безспорно е извършено нарушение на правилата на ЗАвтПр.
Съдът намира обаче, че при
безспорно установените по делото обстоятелства, които са ясно и точно описани,
както в АУАН, така и обжалваното наказателно постановление, конкретното деяние
е подведено под неправилна правна квалификация, както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление. Прието е, че процесното
деяние се явява нарушение на чл.24 ал.1 предлож.
последно вр. чл.24а ал.1 от ЗАвтПр.
Преценявайки правната квалификация съдът взе предвид обстоятелството, че към
инкриминираната дата е действала разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗАвтПр в редакцията
му, въведена с ДВ бр.93 от 2017 г., според която „Таксиметровите превози на пътници
се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от
името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем
места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с
фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване
на разрешение за таксиметров превоз на пътници“. Действала е и разпоредбата на
чл.24а ал.1 от ЗАвтПр в редакцията ѝ с ДВ бр. 93
от 2017 г., съгласно която „Разрешението за таксиметров превоз на пътници се
издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице, за
всеки отделен автомобил. В разрешението се вписват данните на водача в
случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран превозвач, но
за своя сметка“. Видно е, че посочените разпоредби в действащата към датата на
извършване на деянието редакция, не въвеждат във фактическия си състав
изискване разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници да е
издадено от съответната община на територията, на която ще се осъществява
таксиметровия превоз. Това изискване се въвежда едва с разпоредбата на чл.24а
ал.2 от ЗАвтПр / ДВ, бр. 93 от 2017 г./, според която
„Разрешението по ал.1 се издава на регистриран по реда на този закон превозвач,
който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си
по таксиметров превоз на пътници …“. При това положение адекватната на деянието
правна квалификация би била чл.24а ал.2 вр. ал.1 вр. чл.24 ал.1 от ЗАвтПр.
Към момента е налице
промяна в посочените по- горе разпоредби с ДВ бр.60 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., но същата не е влязла в сила, поради което и не
следва да се обсъжда.
Несъответствието между
обстоятелствата по нарушението и правната му квалификация, изложени в АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление се явява съществено
нарушение на процесуалните правила досежно
задължителното им съдържание, визирани в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Всяка
неяснота относно съществените елементи от задължителното съдържание на АУАН и
наказателното постановление, каквато се явява несъответствието между
обстоятелства и правна квалификация на деянието се явява нарушение на
процесуалните правила от категорията на съществените, които пречат на
наказаното лице да осъществи в пълен обем защитата си и представляват основание
за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно само
на формално основание.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК.
Направено е искане от процесуалния представител на жалбоподателя за
заплащане на направените разноски по делото, представляващи изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с включено ДДС.
От въззиваемата страна е депозирано становище, с
което не се взема отношение по искането за присъждане на разноски.
Представени са по делото пълномощно, три броя фактури и декларация от
жалбоподателя, от които се установява, че същият е заплатил на процесуалния си
представител претендираната сума от 1200 лв. за
процесуално представителство по делото.
Съгласно чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение за процесния вид дело е 370 лв. Претендира се сумата от 1200
лв. При липсата на възражение за прекомерност от насрещната страна в
съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗАНН, съдът следва да присъди
възнаграждение за процесуално представителство в искания размер от 1200 лв.
Поради изложеното и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
вр. чл.143 ал.1 от АПК,
О.о. „А.а.“*** към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сумата от 1200 лв., представляващи заплатено от
последния възнаграждение за процесуално представителство по делото и явяващи се
разноски по делото.
По изложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 36-0000605 от 05.12.2019 г. на Главен инспектор при О.о. „А.а.“***, с което на С.М.С.,
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.93 ал.1
т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на 2000 лв., за нарушение
на чл.24 ал.1 предлож. последно вр.
чл.24а ал.1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА О.о.
„А.а.“*** към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати
на С.М.С., ЕГН ********** *** сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляващи
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване от страните в
14- дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред
Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ