Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 12.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на дванадесети
март
две хиляди и петнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 15668 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Т.Т.Т.,
Н.Л.Т. и И.Л.Т. срещу Н.С.Д., с която са предявени активно субективно и
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са наследници
по закон-съпруга и дъщери на Л.Н.Т., починал на 31.03.2012 г. Поддържат, че на
16.12.2011 г. ответникът е издал в полза на общия наследодател Л.Н.Т.запис на
заповед, с който ответникът неотменимо и безусловно се задължава срещу
представянето на записа на заповед в срок до 10.01.2012 г. да заплати без
разноски и протест на поемателя Л.Т.сумата от 97 500
лв. Твърди се, че записът на заповед е редовен от външна страна и материализира
задължение на ответника към ищците за заплащане на сумата по записа. Твърди се,
че с нотариална покана, връчена на ответника на 24.03.2014 г. записът на
заповед е предявен от ищците на платеца за плащане, но такова не е извършено.
Поддържа се, че ищците са изгубили преките искове по записа на заповед, поради
което за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от по 32 500 лв. на
всяка една от тях, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба-01.12.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се
направените съдебни разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника.
Оспорва изцяло предявените искове
по основание и размер. Твърди, че представеният запис на заповед не съдържа законоустановените и задължителни реквизити за
действителност на менителничен документ и документът
е нередовен от външна страна. Поддържа се недействителност на посочения в
записа на заповед падеж. Твърди се, че в представения запис на заповед не е
посочено и място на плащане. Заявява възражение за изтекла погасителна давност
както за преките искове по записа на заповед, така и за исковете за
неоснователно обогатяване. Оспорва абстрактния характер на представения запис
на заповед. Твърди, че същият е издаден като предварително обезпечение по
договор за заем, който ответникът е трябвало да сключи с Л.Т.и който така и не
бил сключен. Твърди, че преди подписването на записа на заповед ответникът
постигнал с Л.Т.принципна уговорка да сключат писмен договор за заем за сумата
от 97 500 лв., която сума следвало да бъде преведена по банкова сметка ***.
Моли съда да отхвърли предявените
искове и да заплати направените от ответника разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците са депозирали допълнителна искова молба. Оспорват твърденията в отговора
на ответника. Оспорва като неоснователно възражението за изтекла погасителна
давност, както и твърдението, че процесният запис на
заповед бил издаден като предварително обезпечение по договор за заем, който
трябвало да бъде сключен.
В срока за допълнителен отговор
ответникът не депозира такъв.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител.
Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения са развити в представените
по делото писмени бележки.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове
и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Софийският градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С удостоверение за наследници
изх.№ 366/08.04.2013 г. на Столична община, район Изгрев и препис извлечение от
акт за смърт № 0104/01.04.2012 г. на О.С.се установява, че трите ищци са
наследници по закон на починалия на 31.03.2012 г. Л.Н.Т., като съответно
първата ищца е негова съпруга, а другите две ищци-дъщери.
На 16.12.2011 г. ответникът Н.С.Д.
е издал запис на заповед, с който неотменно и безусловно се е задължил срещу
представяне на записа на заповед в срок до 10.01.2012 г. да заплати без
разноски и протест на поемателя Л.Н.Т.-
наследодателят на ищците, сумата от 97 500 лв.
С нотариална покана с рег.№ 2443,
том 1, акт 67 от 19.03.2014 г. на нотариус Ц.Г.с рег. № 594 на НК, редовно връчена
на ответника на 24.03.2014 г., трите ищци в качеството си на наследници по
закон на поемателя Л.Т.са предявили на ответника
записа на заповед за плащане.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.534,
ал.1 от ТЗ.
Предпоставките за уважаване на иска са: наличието на действителен менителничен ефект; менителничния
иск да е погасен по давност /прескрибиран менителничен ефект/ или не са извършени необходими действия
по запазване на правата по тях /преюдицирани менителнични ефекти/; приносителят на менителничния
ефект търпи вреда, поради невъзможност да реализира менителничните
си имуществени права, поради прескрибиране и преюдициране на менителничния
ефект.
Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се
увеличи с паричната сума по ефекта, защото вземането по ценната книга не може
да бъде събрано от приносителя на ефекта, поради изтекла менителнична
давност. Обогатяването на издателя на записа на заповед ще се състои в това, че
спестява разходи за погасяване на задължението. В този смисъл е съдебната
практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 42
от 7.04.2009 г. по т. дело № 453/2008 г. на II т. о., решение № 135 от
20.12.2010 г. по т. д. № 13/2010 г. на ВКС, ТК I т. о. и др.
Ответникът на първо място оспорва наличието на действителен менителничен ефект с твърдението, че представеният запис на
заповед не съдържа законоустановените и задължителни
реквизити за действителност на менителничния
документ. Твърди се, че посоченият в записа на заповед падеж е недействителен,
както и че не е посочено място на плащане.
Възраженията са неоснователни.
Изразът „срещу предявяване на този запис на заповед в срок до 10.01.2012
г.“ сочи, че падежът на менителницата е определен на предявяване по смисъла на
чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ. В този смисъл не е налице твърдяното от ответника едновременно
определяне на два падежа на предявяване и на определен ден, тъй като безспорно
посочената дата не касае падеж за плащане, а срок за предявяване на записа на
заповед.
Действително
в процесния запис на заповед не е посочено място на
плащане, но това не води до недействителност на записа, тъй като по силата на
чл.536, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за
място на плащането и за местожителство на издателя. Мястото на издаване е
изрично посочено: гр.София, ж.к. „Дианабад“, ул. „*********
Предвид
гореизложеното съдът намира, че представеният и приет като писмено
доказателство по делото запис на заповед
от 16.12.2011 г. съдържа всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ с оглед на
което следва да се приеме, че записът на заповед е действителен, респ. че е
действителна и обективираната в съдържанието му менителнична сделка.
Когато записът на заповед определя падежа с израза "на предявяване в
определен срок от издаването " /по-къс, в случая или по-дълъг от
едногодишен - чл. 487, ал. 1 пр. второ ТЗ / се касае за падеж " на предявяване ", по смисъла на чл. 537, вр. с чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ. Изтичането на определеният
от издателя по-къс, респ. по-дълъг срок за плащане по ефекта, съгласно чл. 487, ал. 1 пр. трето ТЗ, определя началният момент на погасителната
давност за вземането по записа на заповед, на основание чл. 531 ТЗ, но не
обуславя сам по себе си настъпване изискуемост на вземането по записа на
заповед. В този смисъл Решение № 113 от 12.07.2017 г.
на ВКС по т. д. № 640/2016 г., I т. о., ТК
Следователно давността по чл.531 ТЗ е започнала да тече от 10.01.2012 г. и
е изтекла съответно на 10.01.2015 г., следователно е налице и втората предпоставка
на иска, а именно: менителничният иск да е погасен по
давност /прескрибиран е менителничния
ефект/ на 10.01.2015 г. След тази дата и по правилото на чл.534, ал.2 от ТЗ, е
започнала да тече тригодишната давност за предявяване на настоящият иск и към
датата на предявяването му-01.12.2017 г. същата не е била изтекла.
Предвид на горното неоснователно е и това възражение срещу иска.
По възраженията за наличието на каузални правоотношения между страните,
длъжникът и въпреки разпределената му доказателствена
тежест не е ангажирал доказателства, поради което тези му възражения се явяват
недоказани.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са
основателни и доказани, поради което ще следва да бъдат уважени в пълния им
размер.
При това положение и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски в общ размер
5 400 лв., от която сума в размер на 3 900 лв.-платена държавна такса
по сметка на СГС и 1500 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
договор за правна помощ от 11.03.2019 г., удостоверяващ уговарянето и заплащане
на възнаграждението.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.С.Д., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.534, ал.1 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на Т.Т.Т., ЕГН **********, Н.Л.Т.,
ЕГН ********** и И.Л.Т., ЕГН **********, и трите с адрес: *** сумата от 97 500 лв. /деветдесет
и седем хиляди и петстотин лв./ или по 32 500 лв. /тридесет и две хиляди и
петстотин лв./ на всяка една от тях, с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно във вреда на ищците в качеството им на наследници по закон на поемателя Л.Н.Т., поради прескрибиране на
запис на заповед, издаден на 16.12.2011 г., платим на предявяване със срок за
предявяване на плащането 10.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба-01.12.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от
5 400 лв. /пет хиляди и четиристотин лв./ разноски направени от ищците
пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: