Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260271 28.01.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVII - ти
граждански състав, в публично заседание на втори декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7568 по описа на
съда за 2019г. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са искове с правна
квалификация чл. 143 вр. с чл. 146, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК и
по чл. 127, ал.2 вр. с чл. 59 ЗЗД.
Ищец А.М.Б. твърди, че на
30.10.2008г. е сключен договор за банков кредит с ответник М. И.П. в качеството
му на ЕТ „М.П.“ и „Прокредитбанк България“ ЕАД като ищцата била поръчител на
ответника. По кредита била предоставена заемна сума от 13 000 лева на
ответника при ГЛВ 15.90% и 30 месечни вноски. ЕТ бил заличен, тъй като не се
пререгистрирал в срока по пар.4, ал.1 ПЗР на ЗТР. Задълженията по кредита били
разсрочени с анекс от 17.05.2011г., а с цесия от 20.09.2012г. вземанията на
банката по договора, ведно с обезпеченията били прехвърлени на „Кредитреформ
България“ ЕООД. За събиране на вземанията на цесионера било образувано заповедно
производство, била издадена заповед за изпълнение № 8573/24.09.2014г. по ч.гр.д. № 13882/2014г. на РС – Пловдив,
срещу която било подадена възражение по чл. 414 ГПК от ответника П., като бил
предявен иск по чл. 415 вр. с чл 422 ГПК и с решение по гр.д. № 1522/2015г. РС
– Пловдив признал за установено, че ответник П. дължи сумата от 4 507.93
лева – главница, 911.78 лева – мораторни лихви за периода 21.09.2012г. – 15.09.2014г. ведно със законната лихва за
забава считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.09.2014г. до окончателното изплащане на вземането. С постановяване на
решението заповедта по чл. 410 ГПК влязла в сила и бил издаден изпълнителен
лист срещу ответник П. и поръчителя – ищцата. Било образувано изп.дело №
447/2015г. по описа на *** ***, която наложила запор на трудовото
възнаграждение на ищцата и за периода -1.10.2017г. до 30.09.2018г. са извършени
удръжки в размер на 1212 лева.
Ищцата образувала ч.гр.д. №
19122/2018г. по описа на РС – Пловдив по което била издадена заповед №
10787/07.12.2018г. с която било разпоредено длъжникът М.И.П. да заплати в полза
на ищцата сумата от 1212 лева заплатена на „Кредитреформ България“ ЕООД от
заявителя в качеството й на поръчител по сключен договор за банков кредит от
30.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
30.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането както и разноските в
заповедното производство. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, което е обусловило и правния интерес от предявяването на настоящите
искове.
Ето защо се иска да се
признае за установено, че ответника дължи сумите по издадена заповед по чл. 410 ГПК на основание чл. 146, ал.1 ГПК.
Евентуално заявява се осъдителен иск с молба вх. №
82086/13.12.2019г. с правна квалификация чл. 127, ал.2 вр. с чл. 59 ЗЗД като се
иска осъждането на ответника да заплати сумата от 1212 лева, която представлява
припадащата се част на ответника от платените от ищцата задължения по анекс от
17.05.2011г. към договор за банков кредит от 30.10.2008г., сключен между
ищцата, ответника и „Прокредитбанк България“ ЕАД, ведно със законната лихва за
забава считано от датата на образуването на настоящето дело – 15.05.2019г. до
окончателното изплащане на вземането. Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски.
Постъпил е отговор на
исковата молба от ответник М.И.П. чрез особен представител – адв. С.А. с който
се оспорва предявения иск. Оспорва се фактическия състав на правото на ищеца да
встъпи в правата на кредитора за част от погасената сума. Заявява се, че
регресните права възникват в момента на изпълнение на целия дълг. Заявява се че
ищцата не е уведомила ответника за предявения срещу нея иск поради което и не
може да иска плащане на сумата. Посочва се още, че съгласно чл. 147, ал.1 ЗЗД
поръчителството се е погасило, тъй като падежът на главния дълг е 06.06.2013г.,
а кредитора се е снабдил със заповед след изтичането на 6 месечен срок. Ето
защо се иска отхвърляне на предявения иск.
Оспорва се и евентуалния иск
като неоснователен и недоказан.
Съдът след като се запозна
със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание
чл. 12 ГПК вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
На 30.10.2008г. е бил
сключен договор за паричен кредит между ответника в качеството му ЕТ като кредитополучател, ищцата в качеството
й на солидарен длъжник и „Прокредитбанк България“ ЕАД в качеството й на
кредитодател за сумата от 13 000 лева. На 17.05.2011г. е сключен анекс
относно начина на погасяване на дължимите суми отново от ответника в качеството
му на ЕТ като кредитополучател, ищцата като солидарен длъжник и банката като
кредитор.
С цесия от 20.09.2012г.
вземанията на банката по договора, ведно с обезпеченията били прехвърлени на
„Кредитреформ България“ ЕООД. За събиране на вземанията на цесионера било
образувано заповедно производство, била издадена заповед за изпълнение №
8573/24.09.2014г. по ч.гр.д. №
13882/2014г. на РС – Пловдив, срещу която било подадена възражение по чл. 414 ГПК от ответника П., като бил предявен иск по чл. 415 вр. с чл 422 ГПК и с
решение по гр.д. № 1522/2015г. РС – Пловдив признал за установено, че ответник П.
дължи сумата от 4 507.93 лева – главница, 911.78 лева – мораторни лихви за
периода 21.09.2012г. – 15.09.2014г.
ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.09.2014г. до окончателното изплащане на
вземането. С постановяване на решението заповедта по чл. 410 ГПК влязла в сила
и бил издаден изпълнителен лист срещу ответник П. като принудително изпъление
било осъществено и спрямо солидарния длъжник ищцата по изп. дело № 447/2015г.
по описа на *** Л.*** като за периода от 01.10.2017г. до 30.09.2018г. били
извършвани удръжки от трудовото й възнаграждение в размер на 1212 лева, което
обстоятелство не се оспорва от ответника чрез особения представител назначен по
реда на чл. 47 ГПК.
Следователно, по делото са
налични данни да е възникнало поръчителство учредено с процесния договора за
кредит при което ищцата не е кредитополучател, т.е не е получила част от
заемната сума, а целия кредит е бил усвоен от ответника еднолично в качеството му
на ЕТ. Ищцата в качеството си на солидарен длъжник е гарантирала изпълнението
на чуждо задължение, т.е явява се трето задължено лице, чиято правна
характеристика е идентична с тази на поръчителя. Не е приложима хипотезата на
чл. 127, ал.1 ЗЗД тъй като естеството на материалното правоотношение по повод
на кредит е свързано с обстоятелството, че кредитополучателят получава
еднолично кредит и би следвало да го заплати еднолично, а солидарността
учредена в полза на банката е гарантирала още един длъжник, целта на договора
за кредит не е била да възникне солидарност поради това че всеки от солидарните
длъжници поравно ще изплаща кредита, защото всеки е получил някаква част от
този кредит / или в хипотезата на солидарност при съпрузи за задоволяване
нуждите на семейството/.
Не се споделят доводите на
ответника затова че регресните права за платилия поръчител възникват от
момента, когато той изпълни цялото задължение – така решение № 16/04.02.2020г.
по гр.д. № 1222/2019г. по описа на ВКС. Дори и при частично погашение,
поръчителят встъпва в правата на удовлетворения кредитор до размера на
платената сума.
Преклузивният срок по чл.
147, ал.1 ЗЗД е неприложим в конкретната хипотеза, тъй като е било извършено
принудително събиране на суми за погасяване задължението на ответника.
Хипотезата на чл. 147, ал.1 ЗЗД е приложима в случаите в които не е имало
изпълнение от страна на поръчителя и поради това, че кредиторът бездейства
срещу главния длъжник в продължение на 6 месеца поради което законът отрича
правото му да търси вземането от поръчителя след този срок. Настоящият случай
не е такъв поради което и суброгацията в правата на удовлетворения кредитор е
валидна и следва да бъде зачетена.
Вън от горното главния
длъжник не може да се брани с възражението по чл. 147, ал.1 ГПК, тъй като този
срок касае отношенията между кредитора и поръчителя в случай на предявяване на
претенции към последния, а не между поръчителя и главния длъжник, който
продължава да дължи сумата, но вече в пола на суброгиралия се в правата на
стария кредитор.
Предвид на гореизложеното
предявения главен иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
На основание чл. 78 ГПК
следва да се присъдят сторените от ищцата разноски в настоящата инстанция и
заповедното производство – сума в размер на 715 лева.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплтати и сумата от 352.47 лева в полза бюджета на съда, която сума
представляват разноските заплатени за особен представител по настоящето дело и
по в.ч.гр.д. № 303/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ М.И.П. с ЕГН ********** с адрес: ***
ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на А.М.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1 212 лева
заплатена на „Кредитреформ България“ ЕООД от заявителя в качеството й на
поръчител по сключен договор за банков кредит от 30.10.2008г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 30.11.2018г. за която сума е била
издадена заповед № 10787/07.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 19122/2018г. по описа на РС – Пловдив;
ОСЪЖДА М.И.П. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.М.Б.
с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 715 лева разноски за настоящата
инстанция и за заповедното производство;
ОСЪЖДА М.И.П. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В полза
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 300
лева, разноски заплатени на назначения по делото особен представител – адв. С.Г.А.
по реда на чл. 47 ГПК;
ОСЪЖДА М.И.П. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В полза
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 52,47 лева, разноски
заплатени на назначения по в.ч.гр.д. № 303/2020г. по описа на Окръжен съд -
Пловдив особен представител – адв. С.Г.А. по реда на чл. 47 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.