РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 11.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Велислава Василева като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3495
по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от В.Т.Г. ЕГН **********
с постоянен адрес *** срещу О.П.Г. ЕГН **********,***, Р. Б. С. ЕГН ********** ***
и Л. А. С. ЕГН ********** *** искове с
правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.17 ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС с искане да се обяви за нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, предложение пето ЗЗД, като
привиден, сключения между О.П.Г. и Р. Б. С., Договор за дарение на недвижим
имоти, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим
имот №***на нотариус С.И.рег. № ***на НК, район на действие ПРС, а именно: недвижим
имот - апартамент № ******и етаж, вх. ******м., при граници: имот с
идентификатор № 56722.655.50.3.12, № 56722.655.50.3.10, № 56722.655.50.3.7 и №
56722.655.50.3.15, ведно прилежащото му избено помещение №11, с площ от 2,99
кв.м., при граници: изток – двор, запад – коридор, север –абонатно, юг- маза
№12- държавна, както и 1,42 % от общите части на сградата с идентификатор № ***
и 742 кв.м. от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, а
именно: поземлен имот с идентификатор № *********, да се обяви за действителен
сключения между О.П.Г. и Р. Б.С. договор за покупко
-продажба на 1/20 идеална част от апартамент № 11,находящ
се на **************, обективиран в нотариален акт №***на
нотариус С.И.рег. № ***на НК, район на действие ПРС; да се допусне изкупуване,
на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, от страна на В.Т.Г. на 1/20 идеална част от
апартамент № *****************, обективиран в
нотариален акт №***на нотариус С.И.рег. № ***на НК, район на действие ПРС и да
се допусне изкупуване, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС от страна на В.Т.Г. на
9/20 идеални части от апартамент № ******************, обективиран
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №************ г. на
нотариус С.И.рег. № ***на НК, район на действие ПРС.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че
ищцата и първият ответник са бивши съпрузи, които по време на брака си са
придобили процесния недвижим имот. Сочи с, че след
прекратяване на брака им съгласно постановеното решение за развод процесното жилище е предоставено за ползване на съпругата.
Излага се, че на 15.07.2020г. след разговор с дъщеря си, ищцата е узнала, че на 29.05.2020г. О.П.Г. се
е разпоредил изцяло с притежаваната от него 1/2 идеална част от описания по
горе недвижим имот в полза на непознато за нея лице от ромски произход - Р. Б.С.. Твърди се, че разпореждането с имота е
станало с две сделки, като с първата О.П.Г. е дарил на Р. Б.С. 1/20 идеална
част от процесния апартамент, а с втората му е продал
9/20 идеални части от процесния апартамент, за сумата
от 9000. Излага се, че страните по
втората сделка са се договорили първият ответник да си запази правото на
безвъзмездно ползване на недвижимия имот до края на живота си. Сочи се, че при
разговор с О.П.Г. ищцата установила, че бившият й съпруг не познава приобретателя Р. Б.С., и никога не е имал дарствени намерения спрямо него. Твърди, че обяснението, което й е било дадено
е, че това прехвърлянето е станало по този начин, за да може имота да се
прехвърли на трето лице без да е необходимо да се предлага на нея съгласно разпоредбата
на чл. 33 от ЗС, и че целта на сделките е била единствено продажба. Излага се, че между ответниците
О.П.Г. и Р. Б.С. е имало единствено намерение за покупко
- продажба на 1/2 идеална част от процесния имот и
поради липсата на декларации и доказателства по чл. 33 от ЗС, имота да е
предложен за изкупуване на другия съсобственик при същите условия ответниците са се съгласили да прикрият част от реалните си
намерения за покупко - продажба с едно привидно
съглашение обективирано в нотариален акт за дарение №***на
нотариус С.И.. Твърди се, че дарствената сделка е нищожна поради наличие на симулация и
липса на основание, тъй като страните не са желаели извършване на дарение, а
само чрез привидна разпоредителна сделка да създадат в полза на втория ответник
качеството на съсобственик, за да могат да сключат договор за покупко- продажба и да осуетят правото на изкупуване от
страна на ищцата. Навеждат се доводи, че
в процесния договор липсва дарствено
намерение и действителна воля за даряване от ответника О.П.Г., а отделно от
това между дарител и дарен няма никаква връзка и за дарителя не съществува
причина, която би го подтикнала безвъзмездно да се лиши от своя собственост в
полза на ответника Р. Б.С.. Твърди, че
липсата на дарствено намерение се установява и от
следните обстоятелства: при изповядване на двете сделки са представени
документи, удостоверяващи право на собственост, от които ответника Р. Б.С. е
знаел, че процесния имот е съсобствен,
и че е задължително изискването по чл. 33, ал.1 от ЗС; че договорът за дарение
е с предмет минимална част - 1/20 идеални части от съсобствения
недвижим имот; че в един и същи ден непосредствено една след друга са
изповядани разпоредителни сделки между едни и същи страни с краен резултат -
придобиване изцяло на притежавания от О.П.Г. дял от процесния
имот от ответника Р. Б.С.; че заедно с договорите за дарение и покупко продажба О.П.Г. си е запазил пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота, без обаче същия да е определен за
ползвател по силата на бракоразводното решение. Поради изложеното счита,
че между страните по сделката не е имало
желание за настъпването на правните последици на договора за дарение и не са
желаели неговото правно действие, а са целели да прикрият с него друга правна
сделка - продажба, която да породи правно действие, но да не става достояние на
трети лица. Моли съда да обяви сключеният договор за дарение за нищожен като
привиден и да обяви за действителен сключения между страните договор за
продажба на 1/20 идеална част недвижимия имот и да допусне изкупуване на същия. Поради изложеното молят
съда да уважи иска и да им присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски.
В нарочни писмени бележки
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Излага, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът О. Г.
не е имал намерение да дари процесния имот, а
искането му е било да продаде същия. Моли съда при постановяване на решението
да не взема предвид показанията на свидетелката А. К., за което развива
подробни съображения. Моли съда да разкрие прикритата сделка между страните, а
именно договор за покупко- продажба и да й даде
възможност да изкупи на цена от 9000 лева 1/2 от процесния
имот. Претендира присъждането на разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът Р. Б.С. и Л.А.С. не са депозирали отговор на ИМ.
В проведеното по делото о.с.з. ответниците
не се явяват и не се представляват. В нарочна писмена молба процесуалният им
представител моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан и да му присъди разноски.
В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения
иск. Излага, че ищцата не е представила каквито и да е доказателства какви са
били отношенията между ответниците по делото. Твърди,
че и двете процесни сделки са валидни и не страдат от
сочените от ищеца пороци. Навежда доводи, че твърденият факт, че ответникът О. Г.
не е имал дарствени намерения към другите двама ответници не отговарял на действителната фактическа
обстановка. Сочи, че немаловажен факт е, че ответникът Г. си е запазил правото
да ползва имота. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му
присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът О.П.Г. е депозирал
отговор на ИМ. Твърди, че е във влошено здравословно състояние, като има
поставена диагноза алцхаймер. Излага, че не може да
отговаря за себе си физически и умствено, затова е в дом за грижи. Сочи, че бил
подведен от другите ответници. Излага, че не е
получил пари за продажбата на имота. Твърди, че не е имал дарствени
намерения към другия ответник, тъй като не е негов близък и не го познава.
Излага, че същият се е възползвал от здравословното му състояние. Моли съда да
уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника О. Г. моли съда да постанови решение
съобразно направеното от него признание.
В нарочна писмена защита
процесуалният представител на ответника моли съда да уважи предявените искове.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно е от представените по
делото Удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на Акт за
граждански брак № ********* г. и решение по г.д. №************ г по описа на ПлРС, че ищцата и ответникът О. Г. са били бивши съпрузи и,
че гражданския им брак е прекратен на 16.10.2008 г.
Установява
се от приложения по делото НА №*********** г. на нотариус при ПлРС, че ищцата и ответника О. Г. са придобили по време на
брака си процесния недвижим имот.
От
приложения по делото НА за дарение на недвижим имот №*********** г. на нот. С. И. с рег. №***на НК София с район на действие ПлРС се установява, че О. Г. е дарил на Р. С. 1/20 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Приобщен като доказателство по делото е и НА
за покупко- продажба на недвижим имот №********** г.
на нот. С. И. с рег. №***на НК София с район на
действие ПлРС се установява, че О. Г. е продал на Р. С.
9/20 ид.ч. от процесния
недвижим имот за сумата от 9000 лева.
Приложени като
доказателства по делото са и копия на НД №*********** г. по описа на нот. С. И., от които се установява и какви документи са
представени във връзка с изготвяне на сделката.
Видно
е от изисканата от съда справка от РП по воденото ДП №*********. по описа на ПлРС, че към 12.05.2021 г. не е внесен обвинителен акт за
престъпление по чл.209 НК за това, че
през месец май 2020 г. с цел да се набави за себе си имотна облага е възбудено
заблуждение в О. Г. и с това му е причинена имотна вреда.
Установява се от приложеното по
делото постановление за образуване на ДП по общия ред от 18.12.2020 г., че е
образувано ДН за престъпление по чл.209, ал.1 НК, за това че през месец май
2020 г. в гр. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудено
заблуждение в О.Г., като му е причинена имотна вреда.
Приобщени
като доказателства по делото са и данни за здравословното състояние на ответинка О. Г., предоставени от **************, от които
се установява, че същият страда от „смесена корова и подкорова деменция“.
Видно
е от постъпилото по делото становище от лекуващите лекари на О. Г. ***, че
същият страда от „смесена корова и подкорова деменция“, като при
него е налице тежък дементен синдром с изразени
интелектуално – мнестични нарушения – объркана,
дезориентиран, с невъзможност да се самообгрижва.
По
делото е изслушана и СГЕ за установяване на авторството на подписано от
ответника О. Г. заявление, в което сочи, че единствената цел, поради която е
дарил на на ответника Р. С. идеална част от имота е
да избегне разпоредбата на чл.33 ЗС и да предложи изкупуване на притежаваните
от него идеални части от другия съсобственик и, че реалното му желание е било
да продаде имота за 9000 лева. От заключението на ВЛ се установява, че автор на
подписът и ръкописен текст в графа „С уважение…“ в писмено заявление от
29.06.2021 г е изписан от О. Г..
Установява
се от постъпилата по делото информация от Банка ********* ЕАД, че по
разплащателната сметка на А.К. в *********** АДе
постъпила сума с основание „покупка на жилище“ и, че на 05.03.2020 г. голяма
част от постъпилата сума е изтеглена в брой , като е превалутирана
в лева.
По делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите М.А.Г., М.О.Г. и А.Б.К..
Свидетелят М.А.Г.
сочи, че позната ответникът по делото О. от лятото на 2020 г. Разказва, че
негов приятел му се обадил през лятото с молба да намери О., когото тогава не
познавал, а познавал приятеля на дъщерята на ответника. Твърди, че се съгласил
да помогне, тъй като дъщерята на О. се намирала в ***. Обяснява, че го търсил,
заедно с негови приятели, първо в ж.к. *****, а впоследствие ходили в гр. ******
и в гр. ***********. Излага, че
впоследствие М. се завърнала от *** да намери баща си. Сочи, че М. му се
обадила и му казала, че са открили баща и го помолили да отидат с кола до гр. **********,
за да го приберат човека. Разказва, че
тогава се зопазнал и с М. и я помолил да му разкаже
какво е станало. Твърди, че след взели баща й я закарал до ж.к. ********** в
дома на познати, за да пренощуват. Сочи, че през това време и бащата и дъщерята
били много стресирани, поради което им предложил да излязат да вечерят. Излага,
че по време на вечерята разбрал, че ситуацията е по - комплицирана. Сочи, че по
време на разговора О. му изглеждал „че не е в час човека“. Обяснява, че той не познал дъщеря си. Разказва, че тя го
разпитала какво е правил в къщата на ответниците, а
той споделил, че попаднал там с някаква жена, с която в последствие са заживяли. Твърди че по време на цялата вечер споменавал
само едно име – „***“ и, че ако не се прибере вечерта ще стане най – голямата
беля. Сочи, че същата тази вечер дъщеря му споделила на О., че той няма жилище,
а той всъщност реално не знаел, че нямал нищо, а й казал „Спокойно, ще оправим
работата“ и, че имал да получава някакви пари. Излага, че продал жилището и
намерили нотариус, който да изповяда сделката, така че да го продаде сам. Твърди, че следващите дни ги водил по болници
и постепенно О. се успокоил. Обяснява, че въпреки това не помнел неща, които са
се случили съвсем скоро и, на които той /свидетелят е присъствал. Излага, че
след като посетили лекари се установило, че О. страда от деменция
и дъщеря му започнала да търси дом, в който да го настани. Сочи, че не знае
колко години О. и дъщеря му не са се виждали. Излага, че знае от дъщерята на О.,
че преди лятото на 2020 г. е живял в къщата, от която са го взели. Твърди, че
не е споделил как е живял в къщата на „***“. Сочи, че казал, че някой го
облякъл преди да излезе.
Свидетелката
М.О.Г., дъщеря на ищцата и ответника О. Г. сочи, че родителите й притежавали
два апартамента- един в **** и един в ж.к. ******. Излага, че половината от
имота в ж.к. *** не е тяхна собственост. Обяснява, че разговаряла с баща си и
той не е имал дарствени намерение по отношение на
имота. Твърди, че той имал желание да го продаде, но не и да го дари. Сочи, че
баща й не е искал да го предложи на майка й да го купи. Излага, че когато
говорила с баща си той , й споменал, че иска да продаде имота, но че искал да заобиколи
закона. Сочи, че й споделил, че е
„намерил начин да заобиколи системата“. Навежда
доводи, че баща й разполагал със средства, имал свой бизнес, който в момента не
работел, а в банковата му сметка нямало нищо. Свидетелката обяснява, че живее
във ********, прибира се един път в годината, а с баща си се чува няколко пъти
на месец. Сочи, че по време на разговорите с него той е бил в кондиция и не е
забелязала той да има здравословни или финансови проблеми. Разказва, че баща й
се занимавал с търговия дълго време и не е имал нужда от средства. Обяснява, че
баща й имал намерение да продаде имота в ж.к. *******, но искал да избегне
възможността да го предложи първо на майка й. Излага, че не й дал конкретно
обяснение защо. Сочи, че разбрала, че от имота в ж.к. ****** една част първо е
била дарена, а после продадена. Твърди, че когато видяла баща си през 2019
година той бил добре, но впоследствие можело да е започнал да се влошава.
Твърди, че от края на 2019 г. установила, че има нещо, защото нямала връзка
повече с баща си. Обяснява, че не могла да си дойде заради пандемията, поради
което помолили свои близки да го търсят. Разказва, че при първа възможност като
си дошла и започнала да го търси, вкл и чрез органите
на МВР и „частно издирване“. Обяснява, че в края на 2019 г. изпратила нейна
близка да види как е баща и той бил в неадекватно състояние. Сочи, че помолила
тогава нейната приятелка да му занесе храна и телефон и, че същият ден
разговаряли, а на следващия ден вече нямала връзка с него. Излага, че той й
споделял, че си е вкъщи и никой не се грижи за него. Твърди, че когато се
видели през лятото баща й не бил в състояние да отговаря на каквото и да е.
Обяснява, че го открила в Д. М. в къща на хора, които тя не познава. Сочи, че
баща й също не знаел защо се намира там. Излага, че баща й първоначално не я е
познал и, че когато го видяла той не
знаел къде се намира и бил в ужасно здравословно и физическо състояние,
изглеждал “потресаващо, външния му вид бил лош, бил много състарен, целия
мръсен, със стари и скъсани дрехи и видимо неадекватен“. Обяснява, че бил
наплашен от хората там, страхувал се и не искал да тръгне с нея. Разказва, че
няколко дни след като го прибрала не бил в състояние да говори, страхувал
се.Излага, че в момента баща й е неадекватен и е под грижите на специалисти в
дом за стари хора в с. Ягода.
Свидетелката А.Б.К., майка на Л.С.
и тъща на Р.С. свидетелства, че е живяла с ответника О.Г. на
семейни начала в продължение на две години - от 2018 г. до 2020 г. - юли месец.
Разказва, че първоначално живели в ж.к. ****, а впоследствие отишли да живеят
при дъщеря й в гр. Д.М.. Излага, че били отишли на гости и на О. му харесало
там, тъй като било спокойно. Обяснява, че О. се познавал с нейните деца 5-6
години преди тя да се запознае с него от „пазара на колите“, където са
продавали един до друг. Сочи, че откакто живее с О. дъщеря му не го е
посещавала и не знае дали тя е разбрала, че двамата живеят заедно. Сочи, че
през годините когато е живяла с О. дъщеря му може да се е прибирала от ***, но
да не се е обаждала на баща си. Твърди, че видяла дъщерята на О. когато през
лятото тя дошла да вземе баща си да пият кафе и повече не ги видяла и двамата.
Излага, че О. говорел с дъщеря си по телефона, като понякога тя го набирала, но
когато той й позвънял тя връщала обаждането след два- три дни. Разказва, че
когато заживели с О. той се чувствал много изоставен, а в същото време нейните
деца много го уважавали и той бил много доволен от тях, пиели заедно биричка, излизали на разходка. Твърди, че той искал да им
се отблагодари по някакъв начин. Излага, че разбрала за сделката, след като
получили призовки. Сочи, че доколкото знае имало договор за дарение, но се
изненадала, тъй като О. бил взел пари от децата й, след като бил доволен и
искал да им се отблагодари. Разказва, че когато живеели в кв. „***“, децата й,
им помагали много- купили телевизор, носели зеленчуци, дори и финансово им
помагали от време на време. Твърди, че О. се почуствал
в ново семейство, обкръжен от уважение. Сочи, че й споделил, че желае да дари
на децата й жилището и затова се изненадала, че е взел пари от зет й. Излага, че зет й настоявал да му даде някаква
сума и по конкретно - 9000 лв. Обяснява,
че докато са живеели заедно О. бил в добро състояние, не е боледувал. Сочи, че
е бил в много добро здравословно състояние и когато го взела дъщеря му.
Разказва, че когато О. не се прибрал от срещата с дъщеря му, ме звънели на
телефона и никой не вдигнал. Излага, че О. имал телефон, който бил известен на
дъщеря му, тъй като той й звънял от него.
Разказва, че от месец април 2020 г. заживели в г. Д.М., като той си
ходил за няколко дни в апартамента в гр. Плевен и пак се връщал. Твърди,
че О. шофирал, изглеждал визуално много
добре. Разказва, че О. е взел решение да продаде другия си апартамент, тъй като не можел да поддържа и
двата. Обяснява, че О. й дал пълномощно да го представлява по време на
сделката. Твърди, че О. е получил средствата от сделката, като едно част са
били дадени в брой, а друга по банков път. Разказва, че средствата от сделката
са били преведени по нейна сметка, тъй като това било решението на О.. Излага,
че впоследствие била дала сумата на О., който й давал пари да пазарува.
По делото е допусната и очна ставка между
свидетелите М.Г. и А.К.. Свидетелката Г.
сочи, че не познава св. К., а свидетелката К. сочи че я е видяла в деня, в
който дошла да вземе баща си. Свидетелката М.Г. твърди, че когато прибрала баща
си същият не е бил в добро състояние, бил дезориентиран, не я познал,
необръснат, мръсен, със стари дрехи, незнаещ къде се намира, докато
свидетелката К. сочи, че О. бил в добро
и нормално здравословно състояние.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пред. 5 ЗЗД нищожни са привидните договори като при тях страните не желаят да бъдат
обвързани от явната сделка, но и двете страни са съгласни да се създаде
привидността. Действителното намерение може да е страните да не се обвържат
въобще (абсолютна симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение
(относителна симулация). И в двата случая привидното съглашение е нищожно (чл.
26, ал. 2 ЗЗД), а ако някоя от страните твърди, че има прикрито съглашение, тя
може да поиска разкриването му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД), какъвто е настоящия случай.
За ищеца е налице интерес от иска за
симулация по отношение на договора за дарение и в двете хипотези. При пълна
симулация ще се счита се оспорваната сделка като изначално нищожна изобщо не е пораждала правни последици, а
оттам че ответниците Р.С. и Л.С. не
са придобили права по договора за
дарение. В този случай за другия ответник ще се счита, че е възникнало
задължение по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС да предложи на ищцата да изкупи идеалните му части, което е безспорно, че не е сторилено. Респективно в този
случай за ищеца ще съществува право на изкупуване срещу ответника. При разкриване на относителна сумилация исковата претенция би била основателна срещу
всички ответници.
За да е налице привидност на договора, следва да се установи по несъмнен
начин, че към датата на сключването му страните не са желали да постигнат
последиците му. При абсолютна симулация на договора ( в случая за дарение) във
вътрешните отношения между съконтахените прехвърлителя остава собственик на вещта, а приобретателят не придобива права. При относителната симулация са налице
две отделни съглашения - явно и прикрито, което следва пряко от разпоредбата на
чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Явното - за пред външния свят съглашение е привидното като
привидността се изразява в това, че страните се съгласяват да сключат договора
по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин и зад
привидно изразената воля се крие воля за друга сделка. В случай, че страните
прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат
се правилата относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията за
неговата действителност, аргумент от чл. 17, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл решение №
79/26.06.2012 г. по гр. д. № 791/2011 г. на ІІІ г. о. на ВКС.
В тежест на страната, която претендира
разкриване на симулацията е да установи по пътя на прякото и пълно доказване,
че страните изобщо са нямали воля за сключване на
договора, евентуално, че действителната воля на страните по сделката към
момента на сключването й не е такава, каквато е отразена в нея. В последния
случай следва да установи каква точно е била действителната воля на страните,
като в случая следва да докаже, че страните са постигнали съгласие да не
настъпят правните последици, произтичащи от атакуваната сделка – извършеното
дарение, като се е целяло извършване на покупко-продажба. Дали зад нищожния симулативен
договор има прикрита сделка и каква - е предмет на иска с правно основание чл.
17, ал. 1 от ЗЗД. В случая, съдът е квалифицирал иска, като такъв за разкриване
на относителна симулация, с оглед твърденията на ищеца, че е налице привиден
договор за дарение, прикриващ договор за продажба. Правният интерес на ищеца за разкриване на
относителната симулация и прогласяване на нищожността на привидния договор,
произтича и от правото му на изкупуване, при действително уговорените условия,
като предмет на иска по чл. 33, ал.2 от ЗС, предявен в производството като
евентуален.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва изцяло да бъде уважен, като бъде прогласен нищожността на
договор за дарение, обективиран в нот.
акт № ************ г.
на нотариус С. Иванов, въз основа на който, отв. О.П.Г., е дарил
на ответника Р. Б.С., 1/20 идеална част от процесния недвижим имот, като привиден.
За
да достигне до извод за основателност на исковата претенция съдът взе предвид,
на основание чл.172 ГПК, показанията на свидетелката К. в частта, в която
същата твърди, че ответникът Г. е получил 9000 лева от зет й за продажбата,
макар че бил благодарен и искал да се отблагодари за грижите полагани към него.
Съдът намира, че годно доказателство, че намерението на ответника О.Г. е било не да дари, а да продаде процесния имот на първо място е факта, че същият е дарил
само 1/10 идеална част от същия. Ако действително намерението му е било да надари
и да се отблагодари за полаганите за него грижи същият е щял да дари изцяло
притежаваните от него идеални части, каквато забрана няма в закона. В подкрепа
на тезата на съда, че намерението на ответника е било да продава е и фактът, че и двата договора,
с който ответникът Г. първо е дарил своята 1/20 идеална част, а после е и
продал останалите 9/20 идеални части, са сключени в един и същи ден, нотариалните актове са с поредни
номера (№ ***), съставил ги е един
нотариус /С.И./, което води до извода,
че действителната воля на страните е била те да се обвържат по възмезден начин,
а като крайната цел на дарението е била да бъде избегнато правото на изкупуване
от другия съсобственик на имота. Съдът намира, че е нелогично за по - малко от ден до такава степен да се
видоизменят отношенията между ответниците, така че О.Г.
от благодарен за грижите полагани за него човек да се преобрази на обикновен
продавач, който е получил 9000 лева от „благодарният надарен“.
Съдът намира, че по делото не се събраха категорични
доказателства за особено близки отношения между дарител и дарен, които да
обосноват внезапната щедрост на първия ответник.
Съдът не кредитира в тази показанията на свидетелката К. относно наличието на дарствено намерение от страна на първия ответник, доколкото
същата като майка на ответницата Л.С. е заинтересувана от запазване на
собствеността върху имота. Обстоятелството, че ответникът Г. е открит от дъщеря
си в имота на ответниците също не води до извод за
особено близки отношения между ответниците, които да
обосноват извод за наличие на дарствено намерение.
Дори и ответникът О. Г. да е живял на съпружески начала със свидетелката К.,
каквито доказателства не се представиха, то това обстоятелство също не води до
извод за наличие на благодарност у негова страна.
При така установеното, съдът намира, че страните по
договора за дарение, са сключили една привидна сделка, прикриваща
действителните им намерения- а именно, сключването на договор за покупко- продажба.
По иска с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно
чл.17, ал.1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение, с едно
привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията
за неговата действителност. По делото, с оглед изложеното по- горе, по иска с
правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, съдът
приема, че договорът за дарение е нищожен, като привиден. Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква- е предмет
на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. В случая, съдът е квалифицирал
иска, като такъв за разкриване на относителна симулация, с оглед твърденията на
ищеца, че е налице привиден договор за дарение, прикриващ договор за продажба.
Тъй като договорът за дарение, е сключен в предвидената от закона форма-
нотариален акт, съдът приема, че прикритата сделка- покупко-
продажба, е валидна, и съответно следва да се приложат правилата за
продажбата.- чл.183 и сл. от ЗЗД. Договорът за покупко-
продажба е формален и консенсуален, и купувачът по
един валиден договор, придобива собствеността върху вещта, предмет на договора,
със сключването му. В случая, по делото се установява, че е налице една валидна
правна сделка, обвързваща страните по нея- продавач- отв.
О.Г., и купувач- отв. Р. Б.С.. Въз основа на този
валиден договор за покупко- продажба, купувачът – отв. С. е придобил правото на собственост на процесните 1/20 ид.ч., от опроцесния недвижим имот. Доколкото същият се е намирал в
брак с отв. Л.С., към момента на сключване на
договора, и с оглед възмездният му характер, същият по силата на нормите на СК,
е придобил права върху придобитото имущество и същото е станало СИО.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, е основателен и следва да бъде
обявен за действителен договор за покупко- продажба,
с предмет- 1/20 ид.ч. от процесния
недвижим имот, сключен между продавача- отв. О.Г. и
купувач- отв.Р.С., сключен по време на брака му с отв. Л.С..
По иска с правно основание чл.33, ал.2 ЗС:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята
част от недвижим имот на трето лице, само след като предложи на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия. При неспазване на това
изискване, разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС дава право на съсобственика, да
предяви иск за изкупуване на съответната част от имота, който иск следва да се
предяви в двумесечен срок от продажбата, а в случаите, когато липсва покана до
съсобствениците, този срок започва да тече от момента на узнаването за
извършената разпоредителна сделка. Разпоредителната сделка, при която чл.33,
ал. 2 ЗС намира приложение, може да е само валиден договор за покупко-продажба.
В случая, съдът установи, че искът е предявен в рамките на двумесечния преклузивен срок, от датата на сключването на договора,
доколкото от датата на разпоредителната сделка до датата на предявяване на иска
не са изминали два месеца.
Съдът
намира за установено по делото, че ищцата Ваня Т.Г. и ответника О.П.Г., са
съсобственици на процесния недвижим имот. Безспорно по делото се
установява също, че отв.
О.г., валидно се е разпоредил с притежаваните от него ид.
части от процесния
имот чрез сключването на договори за покупко- продажба, обективирани в НА №****** г. на нот. С. И. с рег. №***на НК София с район на действие ПлРС и НА №************** г. на нот.
С. Иванов с рег. №***на НК София с район на действие ПлРС. И двата договора са сключени в предвидената от закона
форма и са настъпили техните правни последици - прехвърляне правото на
собственост съответно върху-съответно 1/20 ид.ч. и
върху 9/20 ид.ч., от притежаваните от ответника О. Г.
идеални части от имота. Видно от съдържанието на НА №*********** г., че продажната цена за 9/20 идеални части от правото на собственост върху процесните имоти, е в размер на 9000 лв. Прикрития
действителен договор за покупко-продажба е сключен в един и същ ден с договора
за прехвърляне на 9/20 идеални части, поради което, съдът намира, че
действителната цена на 1/20 идеални части от правото на собственост, предмет на
прикрития действителен договор за покупко-продажба, е в размер на 929,20 лв. По
делото няма твърдения за симулативност на посочената
продажна цена в обективирания
в Нот. акт № *************г. на Нотариус
П.Ц. НА №**********
г., , договор за покупко-продажба. Безспорно по делото се
установи същ и факта, че ответника О. Г., преди да продаде своите идеални части
от съсобствения им имот, не е предложила на ищцата В.
Г. - като съсобственик, да ги закупи. С оглед на изложеното, съдът намира, че
са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание
чл. 33, ал. 2 ЗС, същият следва да бъде уважен, и се допусне изкупуване в полза
на ищцата В.Г., на продадените от ответника О. Г. 10/20 ид. част от процесните имоти, срещу заплащане на цена от общо 9929,20
лв.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство, в размер общ размер на 1147,17
лева, от които сума в размер на 547,17 лв.- държавна такса и 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
На
основание чл.26, ал.2, предл. последно ЗЗД, ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от №************ г. на нот. С. И. с рег. №***на НК София с район на действие ПлРС, като привиден, въз основа на който О.П.Г.
ЕГН **********,*** Е ДАРИЛ на
ответника Р. Б.С. ЕГН ********** *** по време на брака му с ответницата Л. А.С.
ЕГН ********** ***, 1/20 идеална част от следния недвижим имот, а именно:
недвижим имот - апартамент № ******и етаж, вх. ******м., при граници: имот с
идентификатор № **********, ведно прилежащото му избено помещение №***, с площ
от 2,99 кв.м., при граници: изток – двор, запад – коридор, север –абонатно, юг-
маза №***- държавна, както и 1,42 % от общите части на сградата с идентификатор
№ ********и 742 кв.м. от правото на строеж върху имота, в който е построена
сградата, а именно: поземлен имот с идентификатор № *******.
ОБЯВЯВА за действителен, на основание чл.17, ал.1 ЗЗД,
сключеният между О.П.Г. ЕГН **********,*** -като продавач и Р. Б.С. ЕГН **********
***, като купувач по време на брака му с ответницата Л. А. С. ЕГН ********** ***
-, договор за покупко-продажба на 1/20 идеална част от недвижим имот, а именно:
апартамент № ******и етаж, вх. ******м., при граници: имот с идентификатор № ***************,
ведно прилежащото му избено помещение №11, с площ от 2,99 кв.м., при граници:
изток – двор, запад – коридор, север –абонатно, юг- маза №12- държавна, както и
1,42 % от общите части на сградата с идентификатор № ********** и 742 кв.м. от
правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, а именно: поземлен
имот с идентификатор № ***********.
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ, на основание чл.
33, ал. 2 от ЗС, от страна на В.Т.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, на
10/20 идеални части от правото на собственост върху следния недвижим имот, а
именно: апартамент № ******и етаж, вх. ******м., при граници: имот с
идентификатор № ***********, ведно прилежащото му избено помещение №11, с площ
от 2,99 кв.м., при граници: изток – двор, запад – коридор, север –абонатно, юг-
маза №12- държавна, както и 1,42 % от общите части на сградата с идентификатор
№ ************ и 742 кв.м. от правото на строеж върху имота, в който е построена
сградата, а именно: поземлен имот с идентификатор № *******, ПРИ
УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила, В.Т.Г. ЕГН **********
с постоянен адрес ***, ЗАПЛАТИ НА Р.
Б.С. ЕГН ********** *** и Л. А. С. ЕГН ********** *** - общо, сумата от 9929,20
лв.
ОСЪЖДА О.П.Г. ЕГН **********,***, Р. Б.С. ЕГН ********** *** и Л.
А. С. ЕГН ********** ***, да заплатят на В.Т.Г. ЕГН ********** с постоянен
адрес ***47,17 лв. направени по делото разноски-общо / по 382,39 лв. за всеки/
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Плевенския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.