РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. П., 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20245001000228 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №520/29.ХІІ.2023год. постановено по т.д.
№236/2023год. П.ският окръжен съд, ХІІ състав, е осъдил „С.“ ООД гр.П.,
ЕИК ***, представлявано от управителя И.Е.П. да заплати на „К.“ ЕООД
гр.С., ЕИК **, представлявано от управителя И.С.Г., както следва: сумата
66 317.60лв. с ДДС, дължима за изпълнение на строително-монтажни работи
по Договор за СМР от 12.ІІ.2018год., сключен между същите страни, относно
обект: „О.“, която сума представлява задържана от възложителя гаранция по
чл.2.5 от същия договор, сумата 6 631.76лв., представляваща договорна
неустойка за неизпълнение на задължението по чл.2.5 от цитирания договор в
размер на 10%, сумата 25 563.63лв. с ДДС по Договор за СМР, сключен между
същите страни на 5.ІІІ.2021год. относно обект: „М.“ гр.П., от която сума
21 468.98лв. представлява 2.5% от цената на изпълнените СМР, задържана от
възложителя гаранция по чл.2.5 от същия договор, както и 4 094.65лв.,
представлява 1.25% от стойността на доставена климатична техника Д. -
задържана от възложителя гаранция по чл.2.5 от същия договор, сумата
2 556.36лв., представляваща договорна неустойка, от която за неизпълнение на
задължението по чл.2.5- сумата 2 146.90лв., представляващи 10% върху
главницата от 21 468.98лв. и за неизпълнение на задължението по чл.2.6 от
същия договор- сумата 409.46лв., представляваща 10% върху главницата от
4 094.65лв., ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда- 26.ІV.2023год. до
1
окончателното заплащане на задълженията, както и направените разноски:
4 042.77лв. ДТ и 8 000лв. адвокатско възнаграждение в исковото
производство, 40лв. ДТ и 3 000лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство по ч.гр.д.№3785/2023год. на І-30 състав на
СГС.
С решение №88/19.ІІ.2024год. постановено по т.д.
№236/2023год. П.ският окръжен съд, ХІІ състав, е допълнил решение
№520/29.ХІІ.2023год. по т.д.№236/2023год. на ОС- П., като е отхвърлил като
неоснователно направеното от „С.“ ООД гр.П., ЕИК *** възражение за
прихващане срещу задълженията, претендирани от „К.“ ЕООД гр.С., ЕИК ** в
исковата молба, с дължима от „К.“ ЕООД гр.С. на „С.“ ООД гр.П. на
основание раздел ХІ, чл.2 от Договора за изпълнение на СМР от 5.ІІІ.2021год.
неустойка за забава в размер на 128 881.45лв. до размера на по-малкото от
насрещните задължения.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№3288/29.І.2024год. е
постъпила от „С.“ ООД гр.П., ЕИК ***, представлявано от управителя И.Е.П.,
чрез пълномощника му адв. А. К. от АК- П., срещу решение
№520/29.ХІІ.2023год. по т.д.№236/2023год. на П.ски окръжен съд, с
оплаквания за нищожност, недопустимост, незаконосъобразност и
неправилност на съдебното решение. Жалбоподателят счита, че
първоинстанционният съд неоснователно е приел, като не се е произнесъл в
решението и с отделен диспозитив, че направеното от ответника възражение
за прихващане в условията на евентуалност, с дължима от ищеца неустойка за
забавено изпълнение на СМР на основание раздел ХІ, чл.2 от договора за СМР
от 5.ІІІ.2021год., е неоснователно, тъй като договорената клауза за неустойка
била нищожна на основание чл.26ал.1пред.трето ЗЗД-поради противоречието
и с добрите нрави, както и че в хода на изпълнение на строителството по
процесния договор, са настъпили изменения, за които изпълнителят „К.“
ЕООД гр.С. не отговаря, но които са от съществено значение за спазване на
уговорения срок. Жалбоподателят счита и двата мотива за неоснователни.
Категорично не е съгласен, че клаузата на чл.2 от Раздел ХІ на договора за
изпълнение на СМР от 5.ІІІ.2021год., сключен между страните, е нищожна.
Неправилно първоинстанционният съд е сравнил клаузите на договорените
неустойки за забавено плащане на дължими суми на изпълнителя и за
забавено изпълнение на СМР от изпълнителя, като е приел, че с договорената
неустойка по чл.2, Раздел ХІ от процесния договор, възложителят се
обогатява неоснователно. Съдът не е отчел, че с неизпълнението на
договорените СМР в срок, се препятства изпълнение на задължението му като
изпълнител-строител на обекта, да предаде строителния обект в срок на
възложителя на строителството на обекта. Неизпълнение на каквато и да
било част от строителните дейности, води до невъзможност за въвеждане в
експлоатация на целия обект, съответно до невъзможност за ползване на целия
обект. Задължението за изпълнение на СМР в срок е неделимо и вредите,
които търпи „С.“ ООД гр.П. следва да се изчисляват на база стойността на
целия обем СМР, а не само на неизпълнената част от тях. Именно това е била
и причината да уговаряне на тази неустойка в Раздел ХІ от процесния
договор. Съгласно разпоредбата на чл.92ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задълженията и служи за обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Следователно вредите от
неизпълнението в срок на договорените СМР следва предварително да са
определени или определяеми, без да е нужно да се представят допълнителни
2
доказателства. Неустойката по чл.2, Раздел ХІ от договора за изпълнение на
СМР от 5.ІІІ.2021год. е уговорена от стойността на договора за всеки ден
забава, която се начислава след 30ден, т.е. в договора изначално е предвиден
30дневен безпенален срок. Неустойката е ограничена до 10% от стойността на
СМР по договора, което е напълно приемливо с оглед установената търговска
практика и нормите на печалба в строителството. Ето защо счита, че така
договорената неустойка за забава в изпълнението на СМР в срок не
противоречи на закона и добрите нрави, поради което не е нищожна.
Жалбоподателят счита за неоснователен и втория мотив на
първоинстанционния съд- че поради настъпили промени във факти и
обстоятелства, за които изпълнителят не носи отговорност, но са от
съществено значение за спазване на договорения срок, следва да се отхвърли
възражението за прихващане. Жалбоподателят не отрича, че са настъпили
промени в строителството на обекта, съгласно заповед№96/28.ІХ.2021год.,
заповед№116/10.ХІ.2021год. и Заповед№7/26.І.2022год. Но тези промени не
касаят отношенията между „С.“ ООД гр.П., като изпълнител на строителния
обект и „К.“ ЕООД гр.С., като подизпълнител на обекта в частта ОВК.
Настъпилите промени в строителството по никакъв начин не засягат
изпълнението на СМР в частта ОВК. Освен това ищецът, като изпълнител на
част ОВК на обекта, не е поискал в нито един момент изменение на
сключения между страните договор в частта му за срока на изпълнение на
СМР. Затова и между страните няма подписано споразумение за удължаване
на срока за изпълнение на СМР. По гореизложените съображения
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на ОС- П. и
постанови ново решение по същество, с което уважи направено от „С.“ ООД
гр.П. възражение за прихващане на претендираните от ищеца „К.“ ЕООД гр.С.
в исковата молба суми, със задължението на ищеца „К.“ ЕООД гр.С. за
заплащане на неустойка за забава на основание Раздел ХІ, чл.2 от договора за
изпълнение на СМР от 5.ІІІ.2021год. в размер на 128 881.45лв. до размера на
по-малкото от насрещните вземания, като отхвърли предявените от ищеца
„К.“ ЕООД гр.С. искове, като неоснователни.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.7915/5.ІІІ.2024год. е подадена
от „С.“ ООД гр.П., ЕИК ***, представлявано от управителя И.Е.П., чрез
пълномощника му адв. А. К. от АК- П., срещу решение №88/19.ІІ.2024год. по
т.д.№236/2023год. на П.ски окръжен съд, с което се допълва решение
№520/29.ХІІ.2023год. по т.д.№236/2023год. на ОС-П., като се отхвърля
направеното от „С.“ ООД гр.П. възражение за прихващане срещу
задълженията, претендирани от ищеца „К.“ ЕООД гр.С. в исковата молба, с
дължима от „К.“ ЕООД гр.С. неустойка за забаванено изпълнение на СМР
съгласно Раздел ХІ, чл.2 от договор за СМР от 5.ІІІ.2021год. в размер на
128 881.45лв. до размера на по-малкото от насрещните задължения, като
неоснователно, с оплаквания за нищожност, недопустимост,
незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „К.“ ЕООД гр.С., ЕИК **,
представлявано от управителя И.С.Г., чрез пълномощника му адв. А. В. от
САК, подава отговор на въззивната жалба вх.№13997/18.ІV.2024год., с
възражения за нейната неоснователност, като моли въззивният съд да
потвърди решението на ОС- П., като правилно и законосъобразно и му
3
присъди съдебни разноски за въззивната инстанция.
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в
законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна
и срещу подлежащи на обжалване актове на първоинстанционния съд.
П.ският апелативен съд като взе предвид направените
от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед
разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235
ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният
съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета
на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния
съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът
следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото са предявени от ищеца „К.“ ЕООД гр.С.,
ЕИК **, представлявано от управителя И.С.Г., чрез пълномощника му адв.
Г.Х. от САК срещу ответника „С.“ ООД гр.П., ЕИК ***, представлявано от
управителя И.Е.П., четири обективно съединени иска- главен иск с правно
основание чл.266ал.1 ЗЗД във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД, с цена на иска
66 317.60лв., с ДДС, представляваща гаранционен задел по Договор за СМР от
12.ІІ.2018год. и акцесорен иск с правно основание чл.92ал.1 ЗЗД, с цена на
иска 6 631.76лв., представляваща неустойка за забавено плащане в размер на
10% върху гаранционния задел от 66 317.60лв., главен иск с правно основание
чл.266ал.1 ЗЗД във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД, с цена на иска 25 563.63лв. с ДДС,
представляваща гаранционен задел по Договор за СМР от 5.ІІІ.2021год. и
акцесорен иск с правно основание чл.92 ЗЗД, с цена на иска 2 556.36лв. с ДДС,
представляваща неустойка за забава върху гаранционния задел в размер на
10%, ведно със законните лихви върху дължимите суми, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на задълженията, като му се
присъдят направените по делото разноски и разноските по обезпечение на
бъдещите искове.
Страните не спорят по безспорно установената по делото
фактическа обстановка, която не е предмет и на въззивните жалби, съгласно
която:
На 12.ХІІ.2018год. е сключен между „С.“ ООД гр.П., ЕИК
***, като възложител и „К.“ ЕООД гр.С., ЕИК **, като изпълнител, договор за
изпълнение на СМР, по силата на който възложителят е възложил, а
изпълнителят е приел да извърши СМР на обект: „О.“ в УПИ ****, кв.10, м.
„М.“- обслужващи обекти на околовръстен път“ гр.С.. Съгласно Раздел II, т.1
от договора, предварителната обща стойност на договорените СМР е 931
787.91лв. без ДДС, съгласно Приложение №1.
4
Плащанията по договора се извършват, както следва:
Съгласно чл.2.1 авансово се плаща 10% от стойността на
договорените СМР.
Съгласно чл.2.4 от договора, заплащането на актуваните по
реда на т.2.2 /чрез подписване на протоколи образец 19 за приемане на
извършени и съответно одобрени от възложителя СМР/, след пропорционално
приспадане на аванса и задържане на 5% от стойността на дължимото
плащане като гаранционна сума за качествено и срочно изпълнение на СМР.
Съгласно чл.2.5 от договора, възстановяване на
гаранционната сума в размер на 2.5% от цената на приетите СМР, става до 30
работни дни от подписване на окончателен приемателен протокол от страна на
възложителя, но не по-късно от 60 работни дни от издаване на акт 15.
Възстановяване на гаранцията за гаранционен период в размер на 2.5% от
цената на изпълнените СМР, в срок до 24 месеца, считано от датата на
въвеждане на обекта в експлоатация, но при условие на подписан констативен
протокол за липса на неотстранени дефекти в срока на гаранционната
поддръжка.
Съгласно чл.2.6 от договора, изпълненият обем работи,
предмет на настоящия договор, се приемат веднъж месечно, за което се издава
данъчна фактура.
Съгласно чл.4 от договора, окончателната стойност на
договора се доказва на база на реално изпълнени количества на обекта и
твърди единични цени, съгласно приложение №1 количествени сметки при
приемане от възложителя на видовете СМР.
Съгласно чл.3 от раздел XI „Неустойки“, ако възложителят
забави плащане по дължима сума за извършени от изпълнителя СМР, той
дължи неустойка на изпълнителя в размер на 0.2% от забавената сума за всеки
календарен ден закъснение, но не повече от 10% от забавената сума.
По делото като доказателства за извършени от изпълнителя
и надлежно приети от възложителя СМР са приети данъчни фактури,
издадени от изпълнителя „К.“ ЕООД гр.С., с получател възложителя "С." ООД
гр.П., както следва: фактура №*/20.ІV.2018год., по която е задържана
гаранция по договор в размер на 5% или 3 248.85 лв.; фактура №
*/3.VІІ.2018год., по която е задържана гаранция по договор в размер на 5%
или 5 999.72лв., фактура №*/20.VІІ.2018год., по която е задържана гаранция
по договор в размер на 5% или 4 685.77лв., фактура № */29.VІІІ.2018год., по
която е задържана гаранция по договор в размер на 5% или 12 955.90лв.,
фактура № **********/4.Х.2018год., по която е задържана гаранция по
договор в размер на 5% или 3 745.07лв., фактура №*/30.Х.2018год., по която е
задържана гаранция по договор в размер на 5% или 4 156.40лв., фактура
№*/5.ХІІ.2018год., по която е задържана гаранция по договор в размер на 5%
или 8 281.45лв., фактура № */17.ХІІ.2018год., по която е задържана гаранция
по договор в размер на 5% или 5 018.10лв., фактура № */6.ІІІ.2019год., по
която е задържана гаранция по договор в размер на 5% или 11 581.18лв.,
фактура №*/17.Х.2019год., по която е задържана гаранция по договор в
размер на 5% или 6 649.85лв. Или общият размер на удържаната гаранция,
съгласно чл.2.4 от процесния договор, в размер на 5% от фактурираните суми,
е 66 322.29лв. Към всяка от фактурите са представени и приети като
доказателства платежни нареждания, за извършени плащания на приетите
5
СМР в полза на изпълнителя.
По делото се представя като доказателство Протокол от
5.VІ.2019год., с който е установена годността за ползване на процесния
строеж и че същият е бил надлежно приет по установения законов ред /стр.58-
111 от делото/, както и заверено копие- извадка от публичния регистър на
разрешенията за ползване, издадени от ДНСК, от което е видно, че за обекта,
предмет на договора от 12.ІІ.2018год., е издадено разрешение за ползване №
СТ-05-706/13.VІ.2019год. /стр.55-57, том І от делото/. Тези писмени
доказателства не са оспорени от ответната страна.
Следователно по делото безспорно се установява, че между
страните е сключен договор за изпълнение на СМР на 12.ІІ.2018год., който е
договор за строителство, като подвид договор за изработка. Безспорно се
установява също, че изпълнителят „К.“ ЕООД гр.С. е фактурирал дължимите
суми за изработени СМР, съобразно актовете за приети работи, които
подробно са посочени във всяка една от фактурите. Приложените платежни
нареждания установяват както факта на извършени плащания от възложителя
към изпълнителя по всяка от гореописаните фактури, така и факта на
задържане на 5% от стойността на всяка фактура, от страна на възложителя.
Съставените актове, описани подробно в цитираните фактури, неоспореното
им редовно осчетоводяване от двете страни по договора, както и извършените
по всяка фактура плащания, са доказателство, че ответното дружество е
приело възложената от него работа.
Характерът на задържаната от възложителя сума по всяка една
от фактурите, е посочен в чл.2.4 от договора- „гаранционна сума за качествено
и срочно изпълнение на СМР“. Т.е. посочената сума е част от дължимата на
изпълнителя сума за изпълнени качествено и в срок СМР, плащането на която
е отсрочено под условие по взаимно съгласие на страните.
Съгласно чл.2.5 от договора, възстановяване на гаранционната
сума в размер на 2.5% от цената на приетите СМР става до 30 работни дни от
подписване на окончателен приемателен протокол от страна на възложителя,
но не по-късно от 60 работни дни от издаване на акт 15. Възстановяване на
гаранцията за гаранционен период в размер на 2.5% от цената на изпълнените
СМР, в срок до 24 месеца, считано от датата на въвеждане на обекта в
експлоатация, но при условие на подписан констативен протокол за липса на
неотстранени дефекти в срока на гаранционната поддръжка. Т.е. първото
задължение за плащане в размер на 2.5% или половината от задържаната
„гаранционна сума“ общо в размер на 5%, възниква за възложителя „до 30
работни дни от подписване на окончателен приемателен протокол от страна на
възложителя“, но не по-късно от 60 работни дни от издаване на акт 15. От
Протокола за приемане на строежа се установява, че възложител на обекта е
„Р.“ ООД гр.С., а строител или изпълнител на обекта е „С.“ ООД гр.П..
Следователно ищецът „К.“ ЕООД гр.С. е подизпълнител на процесния обект
по възлагане на „С.“ ООД гр.П., съгласно договора за строителство от
12.ІІ.2018год..
Ответното дружество е направило две възражения с отговора
на исковата молба по този договор: Първо, че 2,5% от задържаната
гаранционна сума не е заплатена на „С.“ ООД гр.П. от възложителя на
строителството /т.е. от „Р.“ ООД гр.С./ и второ- че не е подписан окончателен
приемателен протокол от страна на възложителя.
6
И двете възражения на ответника са неоснователни, както
правилно и обосновано е посочил първоинстанционния съд. В договора за
изпълнение на СМР от 12.ІІ.2018год. не е предвидено като условие за
заплащане на извършените от „К.“ ЕООД гр.С.,като подизпълнител и приети
от „С.“ ООД гр.П., като изпълнител, СМР, да е извършено плащане от
възложител на строителството на обекта „Р.“ ООД гр.С. към изпълнителя „С.“
ООД гр.П.. Поради което възражението, че възложителят „Р.“ ООД гр.С. не е
платил на изпълнителя „С.“ ООД гр.П. е неотносимо към спора с
подизпълнителя „К.“ ЕООД гр.С.. Така, при изричното признание, че падежът
на това задължение е настъпил /направено в отговора на исковата молба/ и при
липса на каквито и да е други възражения от страна на възложителя „С.“ ООД
гр.П., следва, че цитираните 2.5% от сумата по всяка издадена и платена
фактура, се дължат на изпълнителя, а възложителят е изпаднал в забава. По
делото не е представен „окончателен приемателен протокол от страна на
възложителя“, поради следва да се приеме, че падежът на това задължение
настъпва, съгласно чл.2.5 от договора, не по-късно от 60 работни дни от
издаване на акт 15, какъвто акт 15 за този обект е издаден на 13.V.2019год.
Или 60 работни дни след посочения срок са изтекли на 6.VІІІ.2019год., от
който момент възложителят е в забава за плащане на посочената сума от 2,5%.
Останалите 2.5% от задържаната сума следва да се заплатят на
изпълнителя при настъпването на две условия: 1. в срок до 24 месеца, считано
от датата на въвеждане на обекта в експлоатация и 2.при условие на подписан
констативен протокол за липса на неотстранени дефекти в срока на
гаранционната поддръжка. Първото от посочените в договора условия е
настъпило, защото обектът е въведен в експлоатация на 13.VІ.2019год., а
договорените 24 месеца, като гаранционен срок, са изтекли на 13.VІ.2021год.
Тъй като 13.VІ.2021год. е ден неделя, то падежът на посоченото задължение е
настъпил на 14.VІ.2021год. Второто условие е „подписан констативен
протокол за липса на неотстранени дефекти в срока на гаранционната
поддръжка“, като ответникът прави възражение, че такъв протокол не е бил
съставен и подписан, поради което падежът на това задължение не бил
настъпил. Това възражение е неоснователно. С удържаната гаранционна сума
се гарантира на възложителя, че ако настъпят дефекти от възложената работа,
те ще бъдат отстранени от изпълнителя, или ще може да бъде заплатено
отстраняването им от трето лице по волята на възложителя и за сметка на
изпълнителя- чрез заплащане от така задържаната гаранционна сума.
Следователно, правото да се задържа гаранционна сума се губи за
възложителя, ако в уговорения между страните гаранционен срок такива
дефекти не са налице, както и ако срокът е изтекъл. Тъй като ответното
дружество не е доказало твърдените от него многобройни дефекти,
възникнали в рамките на гаранционния срок, това възражение е
неоснователно. Или безспорно е установено по делото, че не е налице правно
основание възложителят „С.“ ООД гр.П. да задържа плащане към изпълнителя
в размер на цитираните 2,5% от гаранционната сума по всяка от
гореописаните фактури. Ето защо възложителят е в забава в изпълнението на
това договорно задължение, считано от 14.VІ.2021год., когато е настъпил
падежа му.
По гореизложените съображения главния иск за заплащане на
сумата 66 317.60лв., представляваща задържана от възложителя „С.“ ООД
гр.П. гаранция в размер на 5% от стойността на извършените СМР, за
качествено и срочно изпълнени СМР, е основателен и доказан.
7
Ищецът претендира ответното дружество да бъде осъдено да
му заплати неустойка за забавено плащане по договора в размер на 6
631.76лв.. Съгласно чл.3 от раздел XI „Неустойки“ по договора, ако
възложителят забави плащане по дължима сума за извършени от изпълнителя
СМР, той дължи неустойка на изпълнителя в размер на 0.2% от забавената
сума за всеки календарен ден закъснение, по не повече от 10% от забавената
сума. Няма спор, че при посочената уговорка, максималният размер на
дължимата неустойка се достига при изтичане на 50 календарни дни
закъснение, който период, считано от 14.VІ.2021год., е изтекъл на
4.VІІІ.2021год. Ето защо съдът счита за основателен и доказан предявения
акцесорен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД във връзка с чл.3 от раздел XI от
договора за строителство от 12.ІІ.2018год., и ще следва да се осъди
ответникът да заплати на ищеца договорна неустойка в максималния уговорен
размер от 10% от дължимото, но неизвършено плащане на сумата
66 317.60лв., в размер на 6 631.76лв..
На 5.ІІІ.2021год. е сключен между „С.“ ООД гр.П., ЕИК
***, като възложител и „К.“ ЕООД гр.С., ЕИК **, като изпълнител договор за
изпълнение на СМР, по силата на който възложителят е възложил, а
изпълнителят е приел да извърши СМР на обект: „М.“ в УПИ * жилищно
застрояване, обществено обслужващи дейности, кв.99а, по плана на кв.„Х.г“
гр. П., а именно: доставка и монтаж на ОВК инсталация. Съгласно раздел II,
т.1 от договора, предварителната обща стойност на договорените СМР е 1 074
012.12лв. без ДДС, съгласно Приложение №1.
Плащанията по договора се извършват, както следва:
Съгласно чл.2.1 авансово се плащат 50 000лв. без ДДС.
Съгласно чл.2.1.1 плащане се извършва при поръчване на машини и
оборудване Д. в размер на 97.5% или на сумата 411 309.43лв. без ДДС.
Съгласно чл.2.4 от договора, заплащане на актуваните по
реда на т.2.2 /съгласно протоколи образец 19 за надлежно извършени от
изпълнителя и съответно одобрени и приети от възложителя СМР/, след
пропорционално приспадане на аванса и задържане на 5% от стойността на
дължимото плащане като гаранционна сума за качествено и срочно
изпълнение на СМР. При актуване на машини и оборудване Д. се приспада и
плащането на 100% по т.2.1.1 и 2.5% за гаранционен задел.
Съгласно чл.2.5 от договора, възстановяване на
гаранционната сума в размер на 2.5% от цената на приетите СМР става до 30
работни дни от подписване на окончателен приемателен протокол от страна на
възложителя, но не по-късно от 60 работни дни от издаване на акт 15.
Възстановяване на гаранцията за гаранционен период в размер на 2.5% от
цената на изпълнените СМР, в срок до 24 месеца, считано от датата на
въвеждане на обекта в експлоатация, но не по-късно от 31.ХІІ.2023год. при
условие на подписан констативен протокол за липса на неотстранени дефекти
в срока на гаранционната поддръжка.
Съгласно чл.2.6 от договора, гаранционният задел на
техника Daikin е 2.5%. Възстановяването му е 1.25% до 30 работни дни от
подписване на окончателен приемателен протокол от страна на възложителя,
но не по-късно от 60 работни дни от издаване на акт 15 и 1.25% 24 месеца от
въвеждане на обекта в експлоатация, но не по-късно от 31.ХІІ.2023год., при
условие на подписан констативен протокол за липса на неотстранени дефекти
8
в срока на гаранционната поддръжка.
Съгласно чл.2.7 от договора, изпълненият обем работи,
предмет на договора, се приемат веднъж месечно, за което се издава данъчна
фактура.
Съгласно чл.4 кончателната стойност на договора се доказва
на база на реално изпълнени количества на обекта и твърди единични цени,
съгласно приложение №1 количествени сметки при приемане от възложителя
на видовете СМР.
Съгласно чл.3 от раздел XI „Неустойки“, ако възложителят
забави плащане по дължима сума за извършени от изпълнителя СМР, той
дължи неустойка на изпълнителя в размер на 0.2% от забавената сума за всеки
календарен ден закъснение, но не повече от 10% от забавената сума.
По делото са приети следните фактури, като доказателства
за извършени от изпълнителя „К.“ ЕООД гр.С. и надлежно приети от
възложителя „С.“ ООД гр.П. СМР: фактура №*/15.ХІІ.2021год., по която е
задържана гаранция по договор в размер на 5% или 7 210.58лв.; фактура
№*/17.ХІІ.2021год., по която е задържана гаранция по договор в размер на 5%
или 1 845.00лв., фактура № */1.ІХ.2021год., по която е задържана гаранция по
договор в размер на 5% или 4 501.91лв.; фактура №*/1.ІХ.2021год., по която е
задържана гаранция по договор в размер на 5% или 5 411.92 лв.; фактура
№*/13.Х.2021год., по която е задържана гаранция по договор в размер на 5%
или 6 235.67лв. и гаранция в размер на 2.5% или 8 189.30лв.; фактура
№*/1.ІІІ.2022год., по която е задържана гаранция по договор в размер на 5%
или 12 956.92лв.; фактура №*/2.VІ.2022год., по която е задържана гаранция по
договор в размер на 5% или 4 775.96лв. Или общият размер на удържана
гаранция по договора за строителство от 5.ІІІ.2021год., в размер на 5% от
фактурираните суми, е 42 937.96лв., а за климатичната техника Daikin- в
размер на 2.5% е 8 189.30лв. Към всяка от фактурите са представени и приети
като доказателства платежни нареждания, за извършени плащания в полза на
изпълнителя, като е издадено и Разрешение за ползване на обекта
№СТ-05-236/3.V.2022год. /стр.154, том І от делото/. Приетите по делото
писмени доказателства не са оспорени от ответната страна.
Или безспорно се установява по делото, че между „С.“ ООД
гр.П., като възложител и „К.“ ЕООД гр.С., като изпълнител е сключен договор
за изпълнение на СМР от 5.ІІІ.2021год., който е договор за строителство,като
подвид договор за изработка. Безспорно се установява също, че изпълнителят
е фактурирал дължимите суми за изработени СМР, съобразно актове за приети
работи, подробно посочени във всяка една от фактурите. Приложените
платежни нареждания установяват както факта на извършени плащания от
възложителя към изпълнителя по всяка от цитираните фактури, така и факта
на удържане на 5% от стойността на всяка фактура, от страна на възложителя,
както и еднократно- на 2.5% от стойността на доставената и монтирана
техника Daikin. Съставените актове, описани подробно в цитираните фактури,
неоспореното им редовно осчетоводяване от двете страни по договора, както и
извършените по всяка фактура плащания, са доказателство, че ответното
дружество е приело възложената от него работа.
Характерът на задържаната от възложителя сума, е ясно
посочен в чл.2.4 от договора- 5% „гаранционна сума за качествено и срочно
изпълнение на СМР“, както и 2.5 % „при актуване на машини и оборудване
9
Д.“ като „гаранционен задел“. Или посочените суми са част от дължимата на
изпълнителя сума за изпълнени качествено и в срок СМР, плащането на които
е отсрочено под условие по взаимно съгласие на страните.
Съгласно чл.2.5 от договора, възстановяване на
гаранционната сума в размер на 2.5% от цената на приетите СМР става до 30
работни дни от подписване на окончателен приемателен протокол от страна на
възложителя, но не по-късно от 60 работни дни от издаване на акт 15.
Възстановяване на гаранцията за гаранционен период в размер на 2.5 % от
цената на изпълнените СМР, в срок до 24 месеца, считано от датата на
въвеждане на обекта в експлоатация, но не по-късно от 31.ХІІ.2023год., но при
условие на подписан констативен протокол за липса на неотстранени дефекти
в срока на гаранционната поддръжка, съгласно чл.2.1.2.
Съгласно чл.2.6 от договора, гаранционният задел на
техника Daikin е 2.5%. Възстановяването му е 1.25% до 30 работни дни от
подписване на окончателен приемателен протокол от страна на възложителя,
но не по-късно от 60 работни дни от издаване на акт 15 и 1.25% - 24 месеца от
въвеждане на обекта в експлоатация, но не по-късно от 31.ХІІ.2023год., при
условие на подписан констативен протокол за липса на неотстранени дефекти
в срока на гаранционната поддръжка. По делото не е представен окончателен
приемателен протокол от страна на възложителя, поради което следва, че
падежът на това задължение настъпва при посочените в чл.2.5 от договора „не
по-късно от 60 работни дни от издаване на акт 15“. По делото не се представя
и акт 15, но за обекта е издадено разрешение за ползване от 3.V.2022год. В
случая 60 работни дни след посочения срок изтичат на 28.VІІ.2022год., от
който момент възложителят е в забава за плащане на посочената сума от 2,5 %
или 21 468.98лв., поради което съдът счита, че предявеният главен иск с
правно основание чл.266ал.1 ЗЗД във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД е основателен и
доказан. Останалите 2.5% от задържаната сума не се претендират в
настоящото производство.
По гореизложените съображения основателен и доказан е и
иска на ищеца за 1,25% задържан от възложителя „С.“ ООД гр.П. гаранционен
задел от стойността на климатици Д. или общо 4 094.65лв., плащането на
които е при напълно идентични условия и срокове, които съдът посочи по-
горе.
Основателен и доказан е и акцесорния иск по чл.92 ЗЗД за
неустойка за забавено плащане от страна на възложителя на задържания
гаранционен задел, считано от 29.VІІ.2022год. И по този договор ответникът
прави възражение, че не е съставена цялата дължима документация, а с това,
според него, падежът на посочените задължения не бил настъпил. Това
възражение е неоснователно по горепосочените от съда мотиви. Правото да се
задържа гаранционна сума се губи за възложителя, ако в уговорения между
страните срок дефекти не са налице, както и ако срокът е изтекъл.
Доказателства за настъпили дефекти по време на гаранционния срок по
делото не са представени. Ето защо, съдът счита, че не е налице правно
основание възложителят да задържа плащания към изпълнителя в размер на
цитираните 2,5% и 1,25% като гаранционен задел. Възложителят е в забава в
изпълнението на тези договорни задължения, считано от 29.VІІ.2022год.,
когато е настъпил падежа им. Или искът за заплащане на сумите 21 468.98лв.,
представляващи 2,5% гаранционен задел за качествено и в срок изпълнени
СМР и за сумата 4 094.65лв., представляващи 1,25%, представляващи
10
гаранционен задел за доставени климатици Д., е основателни и доказан в
пълен размер.
Ищецът претендира заплащане и на неустойка върху двете
главници, по чл.2.1.1 в размер на 21 468.98 лв. и по чл.2.1.2 в размер на 4
094.65лв. или общо 25 563.63лв. Съгласно чл.3 от раздел XI „Неустойки“, ако
възложителят забави плащане по дължима сума за извършени от изпълнителя
СМР, той дължи неустойка на изпълнителя в размер на 0.2% от забавената
сума за всеки календарен ден закъснение, по не повече от 10% от забавената
сума. Няма спор, че максималният размер на дължимата неустойка се достига
при изтичане на 50 календарни дни закъснение, който период, считано от
29.VІІ.2022год., е изтекъл на 19.ІХ.2022год. /тъй като 19.ІХ.2022год. е първият
работен ден след 17.ІХ.2022год.-събота/. Ето защо съдът счита за основателен
и доказан и акцесорния иск с правно основание чл.92 от ЗЗД във връзка с чл.3
от раздел XI от договора за строителство от 5.ІІІ.2021год., затова ще следва да
се осъди ответникът да заплати на ищеца договорна неустойка в максималния
уговорен размер от 10% от дължимите, но неизвършени и подробно описани
две плащания по договора вразмер на 2 556.36лв. общо, от които 2 146.90лв.
върху главница от 21 468.98лв. и 409.46лв. върху главница от 4 094.65 лв..
Решението на първоинстанционния съд в тази част не се
оспорва от фактическа и правна страна.
Спорно пред въззивната инстанция е направеното с
отговора на исковата молба от ответника „С.“ ООД гр.П., ЕИК *** възражение
за прихващане на претендираните от ищеца „К.“ ЕООД гр.С., ЕИК ** суми по
предявените искове с дължима от ищеца „К.“ ЕООД гр.С., ЕИК ** неустойка
за забавено изпълнение на СМР на основание Раздел ХІ, чл.2 от договор за
изпълнение на СМР от 5.ІІІ.2021год., в размер на 128 881.45лв., до размера на
по-малкото от насрещните задължения, като съдът отхвърли на това
основание предявените искове.
Няма спор между страните по делото, че те са сключили
договор за изпълнение на СМР на 5.ІІІ.2021год. Съгласно чл.1 от Раздел IV от
договора, срокът за изпълнение на договорените СМР е 31.Х.2021год. По
делото не се представят двустранно подписани споразумения между страните,
с които срокът да е удължаван.
Съгласно Раздел XI, чл.2 от договора, ако изпълнителят не
спази срока за изпълнение на работите по договора с повече от 30 календарни
дни, той дължи неустойка на възложителя в размер на 0,2% от стойността на
договора за всеки календарен ден от закъснението, но не повече от 10% от
стойността на договора. Според ответното дружество, за всеки ден забава след
30.ХІ.2021год. изпълнителят дължи на „С." ООД гр.П. неустойка в размер на
0,2%. Съгласно чл.5 от Раздел ХІ, срокът за изпълнение на работите от т.1
завършва с подписване на окончателен приемателен протокол съгласно т.6 от
Раздел V. Окончателен приемателен протокол не е подписан между страните и
този факт не се оспорва по делото. Последният подписан между тях протокол
за приемане на СМР по договора, е от 18.V.2022год. От 30.ХІ.2021год. до
18.V.2022год. са 170 дни. Тъй като 170 дни по 0,2% на ден са равни на 34%,
затова ответникът „С.“ ООД гр.П. претендира от „К." ЕООД гр.С. неустойка в
максималния размер от 10% от стойността на договора. Стойността на
договора съгласно чл.1 от Раздел II, е в размер на 1 074 012,12лв. без ДДС или
1 288 814,54лв. с ДДС, и затова неустойката за забава, която претендира
ответника „С.“ ООД гр.П. е в размер на 128 881,45лв. С отговора на исковата
11
молба ответникът при условия на евентуалност прави възражение за
прихващане на тази сума с претендираните от ищеца суми до размер на по-
малкото от тях.
Ищецът „К.“ ЕООД гр.С. оспорва това възражение, като сочи,
че договорната клауза за неустойка по чл.2, Раздел ХІ от договора от
5.ІІІ.2021год., е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така,
тъй като тя не е уговорена като процент от стойността на забавените СМР, а
като процент от стойността на целия договор, с което тя способства
неоснователното обогатяване на ответника.
Въззивният съд счита, че възражението на ищеца „К.“ ЕООД
гр.С. за нищожност на клаузата за неустойка на чл.2, Раздел ХІ от договора за
изпълнение на СМР от 5.ІІІ.2021год., поради противоречието му с добрите
нрави, е основателно.
Допустимо е уговаряне от страните по договора на
неустойка за вредите от неспазване на срока за изпълнение на договорените
СМР, но само в рамките на присъщата и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи и служебно, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент- т.3 от ТР№1/15.VІ.2010год. по тълк.д.№1/2009год. на
ОСТК на ВКС.
Договорената неустойка в чл.2 от Раздел ХІ на договора от
5.ІІІ.2021год. не изпълнява функциите си на обезщетение и санкция за
виновно поведение, и съставлява средство за неоснователно обогатяване на
възложителя „С.“ ООД гр.П.. Автономията на волята и свободата на
договарянето са прокламирани като основни конституционни свободи, чието
зачитане е задължително както за частно правните субекти, така и за
държавните органи. Приложното им поле е ограничено от законодателя в чл.9
ЗЗД, според който съдържанието на договорите страните могат да определят
свободно само дотолкова, доколкото, то не противоречи на закона и на
добрите нрави. Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с
правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран, е въплътен в
много отделни норми и е част от действуващата правна система. Второто
ограничение на свободата на договаряне е накърняването на добрите нрави.
Като морални норми добрите нрави нямат правно действие. По силата на
чл.26ал.1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушаването
им се поставя по последици наравно с нарушението на закона. Добрите нрави
съставляват морални норми за поведение в обществото, етични възгледи и
правила за поведение, които не се налагат със сила и съответно нямат
задължително действие, но се отнасят до господствуващия морал в
обществото на съответния етап на развитието му. Особеност на добрите нрави
е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който в
гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните правни субекти. При това задължение
за зачитане на взаимните интереси на страните по сделките, за нарушаване на
принципа на справедливостта при сключването им, правоприлагащия орган
изхожда от законодателството, от своето правосъзнание и обстоятелствата в
конкретния случай. Безспорно е, че неустойката освен обезщетителна има и
12
санкционна функция, чрез съчетанието на които се обезпечава надлежното
изпълнение от длъжника. Както сам възложителят е посочил, твърдяната от
него забава на изпълнителя е в размер на 170 дни или по-малко от 6 месеца.
Неустойката би следвало да обезщети забавените и то по вина на изпълнителя
СМР и настъпилите в резултат на тях вреди, който подход страните са спазили
при другите си уговорки за неустойки, които съдът разгледа по-горе.
Посочената клауза обаче не отразява действителният размер на вредите, които
кредиторът твърди, че търпи, а се изчислява на база пълната цена на договора,
дори върху стойността на ДДС-то, което е незаконосъобразно, и при
прилагане би довела реално до обогатяване на кредитора, а това противоречи
на добрите нрави и закона. Очевидно е, че така договореният размер на
неустойката не цели проявлението на посочените и функции, а сочи на
несправедливо по съдържание съглашение, поради очевидната
неравностойност на насрещните задължения. В случая следва да се приеме, че
се касае до висок размер на неустойката, уговорен с договора за строителство
от 5.ІІІ.2021год., и поради това договарянето и е в противоречие с добрите
нрави, с които в обществен интерес е ограничена договорната автономия.
Тяхното накърняване е основание за обявяване нищожността на тази клауза от
договора, на основание чл.26ал.1 ЗЗД. Нищожността на отделни клаузи не
води до недействителност на целия договор, когато може да се предположи, че
страните биха го сключили и без недействителните клаузи или когато
порочната му част е заменена от повелителни законови разпоредби/чл.26ал.4
ЗЗД/.
Но дори клаузата на чл.2 от Раздел ХІ на договора за
строителство от 5.ІІІ.2021год. да е действителна, то така договорената
неустойка не се дължи. Неустойката съгласно разпоредбите на чл.92ал.1 ЗЗД
представлява предварително определен от страните размер на обезщетението
за вредите, които кредиторът-изправната страна би претърпяла от
неизпълнението или лошото изпълнение на договора, т.нар. компенсаторни
вреди. За да се дължи неустойка е необходимо: А/Неустойката да е била
уговорена от страните или да е установена от закона; Б/Кредиторът да е
изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни при двустранните
договори, но не и ако е изключително виновен за неизпълнението на другата
страна; В/Длъжникът виновно да не е изпълнил изцяло договора или да го е
изпълнил лошо или със забава. При обща вина за неизпълнението неустойката
съответно се намалява. Фактическият състав, който следва да се осъществи,
за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договор е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на
задължението, уговорена неустойка. В случая безспорно са налице две от
кумулативните предпоставки на законовата разпоредба- налице е валидно
договорно задължение за доставка и монтаж на ОВК инсталация, като СМР са
подробно описани в Приложение №1 към договора за строителство от
5.ІІІ.2021год. и договорена между страните неустойка при неспазване на срока
за изпълнение на СМР от изпълнителя по договора в Раздел ХІ, чл.2. С
уговорената в договора неустойка страните предварително и доброволно са
установили размера на обезщетението за вредите, които изправната страна ще
претърпи от неизпълнението на задълженията на неизправната страна, т.е.
страните са договорили една клауза, която има обезщетителна и
обезпечителна функция.
Съгласно чл.81ал.1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се
13
вмени във вина. За да бъде налице забава на изпълнителя по отношение
задължението му за спазване на срока за изпълнение на договорените СМР,
следва да се установи, че между датата на сключване на договора и
уговорения падеж, не са настъпили промени във факти и обстоятелства, за
които изпълнителят не отговаря, но същевременно са от значение за спазване
на уговорения срок. Но по делото са събрани писмени доказателства, които
установяват че са настъпили промени в хода на строителството на обекта, не
по вина на изпълнителя „К.“ ЕООД гр.С., но които имат съществено значение
за спазване на срока за изпълнение на договорените от него СМР. Установява
се от представеното Разрешение за ползване на процесния обект от
3.V.2022год., че строителството на обекта е осъществено по издадено
строително разрешение от 2.ХІ.2020год. Впоследствие строителното
разрешение е коригирано със заповеди №96/28.ІХ.2021год.;
№116/10.ХІ.2021год. и №7/26.І.2022год.
С първата заповед №96/28.ІХ.2021год. /стр.286 от делото/
разрешението за строеж №254/2.ХІ.2020год. е допълнено като е разрешена
етапност в изпълнение на строителството, както и промяна в част от
вътрешното разпределение на сграда „Г“. Самата заповед е била издадена по
подадени от възложителя на строителството на обекта заявления от
26.VІІІ.2021год. и 27.ІХ.2021год..
Със заповед №116/10.ХІ.2021год. е одобрена промяна в
точката на присъединяване на подетап 1 към електро разпределителната
мрежа. Това означава, че строителното разрешение е било променено само 20
дни преди твърдения за окончателен срок по договора от 30.ХІ.2021год. Тази
промяна също не се дължи на изпълнителя, а е поради промени в
инвестиционния интерес на възложителя, единствено е инициирал
административно производство по промяна на вече издаденото строително
разрешение.
И със заповед №07/26.І.2022год. е одобрено вътрешно
преустройство и промяна в предназначението на подетап 2 от строежа и
вътрешно преустройство на подетап 5.
Всяка промяна в издаденото строително разрешение,
настъпила след сключване на договора за строителство от 5.ІІІ.2021год., е
съществено ново обстоятелство, което пряко се отразява върху отговорността
на изпълнителя за спазване на срока. Касае се до обстоятелства, настъпили и
предприети изключително и само по инициатива на възложителя на
строителството на обекта, което логично променя и срока за изпълнение на
СМР. Тези промени /промяна в предназначението, както и вътрешно
преустройство/ са изключително съществени и не могат да се вменят във вина
на изпълнителя, като това не се твърди и от възложителя.
Или в случая има забавено изпълнение на договорените СМР
от изпълнителя „К.“ ЕООД гр.С., но съгласно чл.81ал.1 от ЗЗД в този случай
отговорността не е негова, поради което възражението за прихващане е
неоснователно. В случая дори не са посочени настъпили вреди от забавеното
изпълнение на договора от 5.ІІІ.2021год., защото целият обект е приет и
въведен в експлоатация на 3.V.2022год., с което се опровергава възражението
на жалбоподателя, че поради забавеното изпълнение на СМР от страна на „К.“
ЕООД гр.П. е било невъзможно въвеждането в експлоатация на целия обект,
съответно е било невъзможно ползването му. Категорично е доказано по
делото, че изпълненото от ищеца „К.“ ЕООД гр.С. е полезно за възложителя-
14
ответник. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че промените в
разрешителното за строеж не касаели частта ОВК. Разрешението за строеж, с
което се въвежда етапност на строителството, води до промяна в начина на
работа, защото отделните етапи следва да се завършат и приемат поетапно.
Това неминуемо води и до нови срокове, които да са организирани на етапен
принцип, и това се установява от представената по делото кореспонденция
между страните, която не е била оспорена от ответното дружество по
надлежния ред пред първоинстанционния съд. Това се установява и от
свидетелските показания на Д.М., който е ръководил строителството на
обекта, като служител на „С.“ ООД гр.П.. Оспорването на неговите показания
едва пред въззивния съд е неоснователно, защото ръководните му функции се
потвърждават от цялата кореспонденция между страните, приета и неоспорена
по делото. А и съгласно чл.301 ТЗ, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията му, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Тъй като е достигнал до същите изводи и е уважил
предявените искове като основателни и доказани по размер, и е отхвърлил
като неоснователно възражението на ответника за прихващане, обжалваните
решения на първоинстанционния съд ще следва да се потвърдят, като
правилни и законосъобразни.
На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди
жалбоподателят „С.“ ООД гр.П. да заплати на въззиваемия „К.“ ЕООД гр.С.
разноски пред въззивната инстанция в размер на 6 960лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
П.ският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №520/29.ХІІ.2023год. постановено по
т.д.№236/2023год. от П.ския окръжен съд, ХІІ състав, с което „С.“ ООД гр.П.,
ЕИК ***, представлявано от управителя И.Е.П. е осъдено да заплати на „К.“
ЕООД гр.С., ЕИК **, представлявано от управителя И.С.Г., както следва:
сумата 66 317.60лв. с ДДС, дължима за изпълнение на строително-монтажни
работи по Договор за СМР от 12.ІІ.2018год., сключен между същите страни,
относно обект: „О.“, която сума представлява задържана от възложителя
гаранция по чл.2.5 от същия договор, сумата 6 631.76лв., представляваща
договорна неустойка за неизпълнение на задължението по чл.2.5 от цитирания
договор в размер на 10%, сумата 25 563.63лв. с ДДС по Договор за СМР,
сключен между същите страни на 5.ІІІ.2021год. относно обект: „М.“ гр.П., от
която сума 21 468.98лв. представлява 2.5% от цената на изпълнените СМР,
задържана от възложителя гаранция по чл.2.5 от същия договор, както и
4 094.65лв., представлява 1.25% от стойността на доставена климатична
техника Д.- задържана от възложителя гаранция по чл.2.5 от същия договор,
сумата 2 556.36лв., представляваща договорна неустойка, от която за
неизпълнение на задължението по чл.2.5- сумата 2 146.90лв., представляващи
10% върху главницата от 21 468.98лв. и за неизпълнение на задължението по
чл.2.6 от същия договор- сумата 409.46лв., представляваща 10% върху
главницата от 4 094.65лв., ведно със законната лихва върху дължимите суми,
15
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда- 26.ІV.2023год. до
окончателното заплащане на задълженията, както и направените разноски:
4 042.77лв. ДТ и 8 000лв. адвокатско възнаграждение в исковото
производство, 40лв. ДТ и 3 000лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство по ч.гр.д.№3785/2023год. на І-30 състав на
СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №88/19.ІІ.2024год.
постановено по т.д.№236/2023год. на П.ския окръжен съд, ХІІ състав, с което е
допълнено решение №520/29.ХІІ.2023год. по т.д.№236/2023год. на ОС- П.,
като отхвърлено направеното от ответника „С.“ ООД гр.П., ЕИК ***
възражение за прихващане срещу задълженията, претендирани от ищеца „К.“
ЕООД гр.С., ЕИК ** в исковата молба, с дължима от „К.“ ЕООД гр.С. на „С.“
ООД гр.П. на основание раздел ХІ, чл.2 от Договора за изпълнение на СМР от
5.ІІІ.2021год., неустойка за забава в размер на 128 881.45лв., до размера на по-
малкото от насрещните задължения.
ОСЪЖДА „С.“ ООД гр.П., ЕИК *** да заплати на „К.“
ЕООД гр.С., ЕИК ** направените разноски пред въззивната съдебна
инстанция в размер на 6 960лв. /шест хиляди деветстотин и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16