О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 433
Гр. Кубрат, 04.12.2018 г.
Кубратският районен съд, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 491/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат, за да се произнесе съобрази следното:
Съдът извърши проверка на подадената искова молба, с оглед разпоредбата на чл.140 ГПК, и намира същата за редовна, а предявения положителен установителен иск относно вземането на ищеца „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** с управители Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев чрез пълномощник юрисконсулт Н.А.С., със съдебен адрес:***, п. к. 1527, срещу Д.С.И., ЕГН **********, с пост. адрес ***3, за сумите:
800.00 (осемстотин) лева - главница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.05.2018 год., до окончателното изпълнение;
95.92 (деветдесет и пет лева, деветдесет и две ст.) лева – договорна лихва за периода 24.07.2015 г. до 21.12.2015 г.;
100.00 (сто) лева – такси за извънсъдебно събиране;
461.50 (четиристотин шестдесет и един лева, петдесет ст.) лева – гаранция по кредитната сделка, съставляващи неплатени задължения по Договор за кредит № 263716 от 24.06.2015 г. и Договор за гаранция от същата дата, сключен между „Фератум България“ ЕООД и Д. И., вземанията по които са прехвърлени в полза на „Фератум Банк” – ЕООД, което от своя страна е прехвърлило същите в полза на ищцовото дружество вземания с Договор за продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити(цесия) от 01.12.2017 г. и Приложение № Г/ 01.12.2017 г.; и искане за присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски, намира за допустим.
Ответницата - Д.С.И., ЕГН **********, с пост. адрес ***3, редовно уведомена по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. Пл. Христозов, АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност, заявява оспорване изцяло – не са представени доказателства за наличието на сключен договор за кредит и отделно от това договор за гаранция, чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронни документи, както и за предаване на сумата, предмет на договор за заем, на ответницата; не са представени доказателства за извършено от гаранта -„Фератум Банк” – ЕООД, плащания на задължения на ответницата към „Фератум България“ ЕООД; заявява възражения за нищожност на клаузите, предвиждащи задължение за ответницата – кредитополучател, да заплати адм.такса за събиране на вземането, претендирана по делото в размер на 100.00 лева, както и да заплати такса за обезпечение с поръчителство, предоставено от и в полза на дружеството – заемодател, поради противоречието им с закона – чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана за всички суми над дължимата от ответницата за връщане главница.
По доказателствените искания на ищеца: Представил е цитираните в исковата молба писмени доказателства, а съда следва да приложи по настоящото соченото ч. гр.дело № 292/ 2018 год. по описа на РС – Кубрат, които са допустими, относими и необходими доказателствени средства, имащи доказателствено значение за делото, поради което ще следва да бъдат приети.
В изпълнение на свое задължение по
чл.140, ал.3 ГПК, съдът изготви следния проект за доклад по делото: Ищецът, като твърди, че в изпълнение на Договор
за кредит № 263716 от 24.06.2015 г., сключен между „Фератум България" ЕООД
-като Кредитор, и Д.С.И. - като Кредитополучател, сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен
документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи,
Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и
електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните
действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи
отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити, съгласно който Кредитополучателят
е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за
предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в
Общите условия, и е удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България
ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия,
неразделна част от същия, е получила отпуснат кредит в размер на 800.00 лева, който
е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в
размер на 95.92 лева, за срок от 180 дни; поради наложената законова
необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на
Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът
от „Фератум България" ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от
Гарант - „Фератум Банк" ЕООД, което дружество е одобрено от Кредитора и
същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни
от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на
Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 24 юни 2015 г. между Д.С.И.
/Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за
гаранция с № 263716, по силата на който Гарантът се задължава в полза на
Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като
се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при
неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството -Кредитор има
право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо
предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя; Съгласно
чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 263716, сключен
между Д.С.И. и „Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да
плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в
Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 461.50 лв.;
Д.С.И. не е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в
уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това,
Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен
размер към „Фератум България" ЕООД, с което е встъпило в правата на
Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на
претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя; твърди се, че кредитополучателя
не е извършвал плащания по договора и погасителния план, поради което вземането
е изискуемо в пълен размер от 21.12.2015 г.; в изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 -
т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не
върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната
падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която
за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 100.00 лв. и
представлява административна такса за събиране на вземането; на 1.12.2017г. е
сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з." ООД,
ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен №
С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з."
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности; тъй като по
договора за кредит, ответницата е извършвала плащания в неконкретизиран размер лева
/ не е извършвала плащания, твърдят, че към настоящия момент дългът е в общ
размер на 1 494.48 лв., от които главница 800.00 лева, ведно с законната лихва върху тази
сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.05.2018 год.,
до окончателното изпълнение; 95.92 лева – договорна лихва за периода 24.07.2015
г. до 21.12.2015 г.; 100.00 лева – такси за извънсъдебно събиране; 461.50 лева
– гаранция по кредитната сделка, поради което последното дружество в качеството
си на частен правоприемник на заявеното за изпълнение вземане, моли съда да
приеме за установено по отношение на ответницата Д.С.И., ЕГН **********, с
пост. адрес ***3, на която издадената срещу нея
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 148/ 29.05.2018
год., изд. по ч.гр. дело № 292/
95.92 (деветдесет и пет лева, деветдесет и две ст.) лева – договорна лихва за периода 24.07.2015 г. до 21.12.2015 г.;
100.00 (сто) лева – такси за извънсъдебно събиране;
461.50 (четиристотин шестдесет и един лева, петдесет ст.) лева – гаранция по кредитната сделка.
Исковите претенции намират правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 79 и сл., във вр. с чл.240 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира присъждане на разноски по заповедното и настоящото дело.
С молба вх. № 2463/ 19.09.2018 г., преди връчване на ответника на препис от исковата молба, ищецът оттегля исковата претенция за установяване на разпореденото с заповед за изпълнение вземане за мораторна лихва върху непогасената главница 37.06 (тридесет и седем лева, шест ст.) лева – законна лихва за забава за периода 22.12.2015 г. до 17.05.2018 г.
В тежест на ищеца е да установи фактите, доказващи претендирания дълг по основание и размер.
В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава възраженията си по иска.
Предвид изложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото
относно установяване на разпоредено за плащане със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 148/ 29.05.2018 год., изд. по ч.гр. дело № 292/
Определението за прекратяване производството по делото в посочената част подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчване на препис от същото на ищеца, пред ОС – Разград.
Насрочва първо съдебно заседание по делото на 16.01.2019 год. – 09.45 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото, като на ищеца се изпрати за връчване и депозирания писмен отговор.
Приема приложените и описани в исковата молба документи, като писмени доказателства по делото.
Прилага по настоящото ч.гр.дело № 292/ 2018 год. по описа на РС – гр. Кубрат.
Указва на ищцовото дружество, че не представя доказателства за извършеното от гаранта плащане на дълг на ответницата – размери и основание на всяка част изпълнение.
Съобщава на страните проекта си за доклад, изложен в мотивите на настоящото определение.
Напътва страните към доброволно уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: /П/