Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
18.08.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря К.
Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 13258 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 04.07.2019г. по гр.д. № 52122/2016г. Софийски районен съд, 58 състав
отхвърлил предявените от Г.Г.К. срещу Н. Б. „СВ. СВ. К.И М.“ искове по чл. 27
вр. чл. 44 вр. чл. 29 и чл. 30 ЗЗД за унищожаване на подадено от ищцата
предизвестие с вх. № РД-28-635/01.07.2016г. по чл. 326, ал. 3 КТ на основание
измама и на основание заплашване; иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 326, ал.
2 и ал. 3 вр. чл. 335, ал. 2 КТ за отмяна на прекратяването на трудовия
договор, констатирано със заповед № РД-20-529/29.08.2016г. на директора на
ответника, и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата длъжност „главен счетоводител“. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата
е осъдена да заплати на ответника сумата 600 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Г.Г.К., която го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първостепенният
съд едностранчиво и непълно възприел и обсъдил събраните по делото писмени и
гласни доказателства, без да ги прецени в тяхната съвкупност. Налице било
заплашване по отношение на ищцата по смисъла на чл. 30 ЗЗД, осъществено от зам.
директора З.-Г. на 01.07.2016г., която я заплашила с провеждане на
дисциплинарна процедура ако не подаде молба за прекратяване сама. Така ищцата
била принудена да инициира прекратяване на трудовото си правоотношение с
предизвестие под въздействието на основателен страх от налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание – уволнение, възбуден от противоречащи на закона и
морала действия, извършени от представител на работодателя. Първоинстанционният съд неправилно приел, че
ищцата не е провела пълно и главно доказване на твърдението, че преди подаване
на предизвестието у ищцата бил предизвикан основателен страх, че ще бъде
дисциплинарно уволнена и ще й бъде отнето ползването на жилището, ако не
стартира процедура по прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие.
Правилно съдът приел, че след встъпване в длъжност като ръководител на НБ „Св.
Св. К.И М.“ доц. Кр. А. не е била съгласна да бъде довършена започнатата от
предходния представляващ Б.та процедура пред областния управител на София град
по закупуване на ведомственото жилище, ползвано от ищцата. Приел за доказано
също, че на 28.06.2016г. по телефона зам. директорът на Б.та З.-Г. поискала
обяснения от ищцата във връзка с международен валутен превод, като в докладна
записка от 28.06.2016г. К. дала поисканите обяснения. Районният съд обаче не
обсъдил съвкупно изготвената от З.-Г. докладна записка с вх. № РД-28-615/
29.06.2016г. до директора и показанията на св. Б. в тяхната взаимна връзка и
зависимост, което довело до неправилни
правни изводи. От докладната било видно, че З.-Г. препоръчва на директора да
потърси дисциплинарна отговорност от ищцата и зам. главния счетоводител
Стоичкова. От резолюцията на директора от 30.06.2016г. върху докладната било
видно, че е разпоредено „Д. Г., да се предприемат съответните дисциплинарни
наказания на длъжностите лица, които са предали невярна информация“. По искане
на З.-Г. на 01.07.2016г. ищцата се срещнала с нея в кафене „Халваджиян“, при което
З.-Г. недвусмислено й заявила, че ако не подаде до края на работния ден
заявление за напускане, спрямо нея ще бъдат предприети действия за
дисциплинарно уволнение. Ищцата споделила в края на работния ден със св. Б. за
поставения й от З.-Г. ултиматум, както и че се е поддала на заплахата за
дисциплинарно уволнение и е входирала молба за напускане, въпреки че не искала
това. Поради това неправилен бил изводът на СРС, че ищцата е била мотивирана
прекрати трудовото си правоотношение поради некоректността на работодателя във
връзка със закупуване на ведомственото жилище. Прекратяване на трудовото
правоотношение по волята на служителя непосредствено преди финализирането на
процедурата за закупуване на имота било житейски нелогично. Работодателят –
ответник отричал да е било образувано дисциплинарно производство срещу ищцата,
но от докладната записка се установявало, че такова е било образувано. При това
обяснения били искани от ищцата по телефона, т.е. не била спазена процедурата,
регламентирана в КТ. Последваща резолюция върху докладната записка от
29.06.2016г. била написана от зам. директора З.-Г., съгласно която
дисциплинарни мерки ще бъдат предприети спрямо зам. главния счетоводител, тъй
като К. е подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това
моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което
да уважи предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции, като за
тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съображения
излага в писмени бележки от 01.07.2020г.
Въззиваемата страна Н. Б. „СВ. СВ. К.И
М.“ с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК,
намира за установено следното:
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, уточнена с молби от
27.01.2017г., 24.02.2017г. и в проведеното първо открито съдебно заседание в
първата инстанция съдът приема, че е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 27 вр. чл. 44 вр. чл. 30 ЗЗД, чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Извода си, че е сезиран с отделен иск по чл. 27
вр. чл. 44 вр. чл. 30 ЗЗД съдът прави както с оглед петитума на исковата молба,
с който е заявено искане съдът да се произнесе относно унищожаемостта, така и
защото потестативното право да се иска унищожаване на сделка, вкл. едностранна,
се упражнява с конститутивен иск, а с възражение – само по предявен иск за
реално изпълнение от насрещната страна.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо в
частта, с която районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 27
вр. чл. 44 вр. чл. 29 ЗЗД. В исковата молба ищцата е изложила фактически
твърдения освен за заплашване още и за измамливи действия на директора на
ответника, който я уверил, че при прекратяване на трудовото правоотношение с
предизвестие няма да бъдат предприети действия за прекратяване на наемния
договор за ползваното от ищцата ведомствено жилище. С молбата за уточнение на
исковете от 24.04.2017г. обаче същата не е поддържала това основание за
унищожаемост, а е твърдяла само че е подала предизвестието „под заплашване“ по
смисъла на чл. 30 ЗЗД. Искане за унищожаване на едностранното й изявление за
прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие като опорочено поради
измама не е заявено. Ето защо въззивният съд намира, че атакуваното решение е
процесуално недопустимо в частта, с която СРС се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 27 вр. чл. 44 вр. чл. 29 ЗЗД, и следва да бъде обезсилено в тази
част.
В останалата част въззивният съд намира атакуваното решение за допустимо, а
като краен резултат правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че страните
са били в трудово правоотношение от 08.01.2013г., като от 28.06.2013г. ищцата е
изпълнявала длъжността „главен счетоводител“ при ответната Б., като трудовият
договор се е трансформирал в безсрочен. Със заявление вх. № РД-28-635/01.07.2016г.,
„във връзка с настъпили необратими обстоятелства“ ищцата заявила желанието си да
бъде освободена на основание чл. 326, ал. 3 вр. ал. 2 КТ, считано от
01.09.2016г. С уведомление от 26.08.2016г. ищцата заявила, че на основание чл.
326, ал. 4 КТ оттегля изявлението си за прекратяване на трудовия договор. С
писмо от 29.08.2016г. работодателят изразил несъгласие с оттеглянето, и на
същата дата издал заповед № РД-20-529 за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 326, ал. 2 и ал.3 КТ вр. чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ и заявление вх. № РД-28-635/01.07.2016г., считано от 01.09.2016г.
Не се спори, че по повод искане по телефона от зам. директор З.-Г., с
докладна записка вх. № РД-28-610/28.06.2016г. ищцата дала обяснения относно
допусната грешка при международен валутен превод (л. 295 и 296 от делото на СРС).
Във връзка с това обяснение зам. директорът З.-Г. е депозирала докладна
записка до директора на Б.та, вх. № РД-28-615/29.06.2016г. (л. 432 - 433), с
което във връзка с допуснатата грешка от зам. счетоводител Стоичкова и слабата
финансова дисциплина, за която отговаря главният счетоводител, препоръчала да
бъде потърсена дисциплинарна отговорност на двете служителки. С резолюция от
30.06.2016г. върху докладната записка е разпоредено „Д. Г. - да се предприемат
съответните дисциплинарни наказания по КТ за длъжностните лица, които са
предали невярна информация“. С последваща резолюция без дата е разпоредено,
предвид течащото предизвестие на г-жа К., да се предприемат действия по КТ
единствено за служителя, изготвил невярната справка за задължения.
Съгласно показанията на свидетеля на ищцата В. Б., работила в Б.та до
01.09.2016г. и в близки отношения с ищцата, на 01.07.2016г. К. й споделила, че
зам. директор Г. я поканила в кафенето и й заявила в разговора, че ако до края
на деня не си подаде молба за освобождаване, ще бъде дисциплинарно уволнена.
От правна страна: Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на
основание чл. 326, ал. 1 вр. ал. 3 КТ - поради отправено от
работника едностранно предизвестие, което е двумесечно предвид заеманата от
ищцата длъжност. Прекратяването на трудовото правоотношение с едностранно
писмено предизвестие от работника/служителя се осъществява след изтичане на съответния
период от време от получаване на писмено предизвестие от работодателя. Съгласно
разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ, отправеното предизвестие може да се
оттегли без съгласие на работодателя до момента на получаването му. След този
момент оттегляне е допустимо само със съгласие на работодателя.
Настоящият състав намира, че по делото не се установява твърдяното от ищцата
опорочаване на волята й, обективирана в подаденото от нея заявление за
прекратяване на трудовия договор с предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 вр.
ал. 3 КТ поради упражнена върху нея заплаха от страна на ответника. За да е
налице опорочаване на волята на ищцата чрез твърдяната от нея упражнена от
ответника заплаха по смисъла на чл. 30 ЗЗД, по делото следва да бъде доказано поведение
на работодателя (законния му представител, респ. упълномощено от него лице),
което да е създало у ищцата основателен страх за нейния живот или нейното
имущество. По делото не е доказано твърдението на ищцата зам. директорът на Б.та
да й е поставил ултиматум в сочения от нея смисъл. Показанията на св. Б. в тази
част не са преки, а основани изцяло на споделено й от ищцата, не се подкрепят
от други доказателства, поради което нямат доказателствена стойност. Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства позволява да се направи само
извод, че при срещата на 01.07.2016г. зам. директорът З.-Г. е уведомила ищцата
за разпореждането на директора за търсене на дисциплинарна отговорност на
ищцата.
Съдът намира, че това изявление, доколкото изхожда от упълномощено от работодателя
лице, не е от категорията на тези, които
да имат за последица възбуждането на основателен страх у работника/служителя за
живота или имуществото му, след като дисциплинарното наказание, вкл.
най-тежкото – уволнение, е законово установена правна възможност за
прекратяване на трудовото правоотношение за работодателя, а при незаконност на уволнението
работникът разполага с исковия път за защита по чл. 344 КТ. В този смисъл е и константната съдебна
практика (определение № 344/27.03.2017г. по гр.д. № 60222/2016г. на
ІV ГО на ВКС). Поради това съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установява твърдяното от ищцата опорочаване на волята й при
подаване на молбата за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с
предизвестие.
Доводите в жалбата във връзка с неспазена процедура по чл. 193 КТ са
неотносими за спора, само за пълнота въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че чл. 193 КТ не изисква форма на искането за обяснения. Искането на
обяснения от ищцата във връзка с допуснатата грешка при валутен превод и
уведомяването й, че работодателят ще упражни правото си да й наложи
дисциплинарно наказание, дори ако беше доказано, че работодателят е
възнамерявал да й наложи най-тежкото наказание - дисциплинарно уволнение, не
представляват заплаха, тъй като упражняване на законоустановеното за
работодателя право на основанието, което той счита, че е налице за прекратяване
на трудовото правоотношение - дисциплинарно уволнение, не представлява заплаха,
още повече че срещу това право на работодателя законодателят е предвидил
реципрочно право на работника за защита по съдебен ред в случай на незаконност на
уволнението. Не може да се приеме и да е бил възбуден основателен страх у
ищцата, че ако бъде дисциплинарно уволнена ще изгуби ползваното от нея под наем
ведомствено жилище и възможността да го закупи в започналата административна
процедура за това, тъй като същите последици биха настъпили и при прекратяване
на трудовото правоотношение с предизвестие. Видно и от чл. 15.3 от наемния
договор е, че наемното правоотношение се прекратява при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, независимо от основанието за това. Твърденията
на ищцата директорът на ответната Б. да й бил давал обещания в смисъл, че ако
подаде предизвестие за прекратяване по чл. 326 КТ, наемното правоотношение няма
да бъде прекратено, са напълно недоказани.
По изложените съображения съдът намира,че предявеният конститутивен иск по
чл. 27 вр. чл. 44 вр. чл. 30 ЗЗД е неоснователен. А щом изявлението на ищцата
за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие не е
опорочено, неоснователен е и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
обусловения от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. По делото се установи, че ищцата е подала молба за оттегляне
на предизвестието след получаването му от работодателя, но последният не е дал
съгласие за това. Поради това предизвестието е произвело своето действие и след
изтичане на двумесечния срок трудовото правоотношение между страните е
прекратено – чл. 335, ал. 1, т. 1 КТ. Издадената заповед № РД-20-529/29.08.2016г.
на работодателя е имала само констативно, не и конститутивно действие.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено в допустимите му
части.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемия. Представени са два договора за правна защита и
съдействие с адвоката, първият от 17.09.2019г. – за изготвяне отговор на
въззивната жалба, без процесуално представителство, с уговорено възнаграждение
700 лв., и договор за правна защита и съдействие от 10.03.2020г. с предмет
процесуално представителство, защита и съдействие, с уговорено възнаграждение
500 лв. Уговорените възнаграждения са платени по банков път, видно от
представените платежни нареждания и извлечения от сметка. Предвид броя на
исковете и съобразно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение е в размер на 760
лв. Пред настоящата инстанция делото не е било усложнено от фактическа и правна
страна, поради което въззивният съд намира възражението на въззивницата за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно, като
възнаграждението следва да бъде намалено на 760 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението от 04.07.2019г., постановено по гр.д. № 52122/2016г. на Софийски
районен съд, 58 състав в частта, с
която е отхвърлен иск при квалификацията на чл. 27 вр. чл. 44 вр. чл. 29 ЗЗД,
като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 04.07.2019г., постановено по гр.д. № 52122/2016г. на Софийски
районен съд, 58 състав в останалите
части, с които са отхвърлени предявените от Г.Г.К., ЕГН **********, срещу Н.
Б. „СВ. СВ. К.И М.“ иск с правно основание чл. 27 вр. чл. 44 вр. чл. 30 ЗЗД за унищожаване
на подадено от ищцата предизвестие по чл. 326, ал. 3 КТ, с вх. № РД-28-635/01.07.2016г.,
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението,
извършено със заповед № РД-20-529/29.08.2016г. на директора на Н. Б. „Св. Св. К.И
М.“, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата длъжност „главен счетоводител“, вкл. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН **********,***, да заплати на Н. Б. „СВ. СВ. К.И М.“, на основание чл. 78 ГПК сумата 760.00 лв. (седемстотин и шестдесет
лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.