РЕШЕНИЕ № 98
гр. Пловдив 21.02.2019
г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 24
януари 2019 г. в
състав
СЪДИЯ
: АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА , като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 79/2018 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Иск с правно
основание чл. 694, ал.3, т.1 от ТЗ.
Ищецът
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в нес./ ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, моли да се постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ
ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /нес./ ЕИК ********* и „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“
ООД, рег. Под № 3068041 в щата Делауеър, САЩ, че не съществуват следните вземания на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“
ООД към „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /нес./ ЕИК *********, включени в
списъка на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, който
списък е одобрен с определение № 94 от 15.01.18 г. по т.д. № 36//16 г. на
Пловдивски окръжен съд, а именно:
- Вземане в
размер на 3 880 603.38 лв.
главница по договор за целеви паричен заем от 01.02.2007 и анекс № 1 към него със
заемодател „ГЕНИМЕКС ИНВЕСТ“ ЕАД ЕИК ********* и заемател „ГЕНИМЕКС ОЙЛ“ ЕАД
със сегашно наименование „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД ЕИК *********;
- Вземане в
размер на 3 258 197.40 лв.
възнаградителна лихва по договора за целеви паричен заем за периода 1.1.08
– 28.11.13 г.
Ответникът
„ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /нес./
не е изразил становище по делото.
Ответното
дружество „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД изразява становище за
неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен.
Синдикът И.В. изразява становище за неоснователност на
предявения иск.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
С решение №
239/27.5.16 г. по т.д. № 36/16 г. на ПОС е открито производство по
несъстоятелност на „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /нес./ ЕИК *********,
като дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по
несъстоятелност е спряно. Впоследствие
производството по несъстоятелност е възобновено, като на 16.10.17 в Търговския
регистър са обявени списъци на приети и неприети вземания, предявени в срока по
чл. 685, ал.1 от ТЗ.
Процесните
вземания са предявени от „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД, рег. Под №
3068041 в щата Делауеър, САЩ, на основание придобиване чрез договор за
прехвърляне на вземане /цесия/ от 22.2.16 с цедент „БИ ЕМ ДЖИ“ ООД, учредено на
30.5.2003 г. под № LLC7832-2003 по силата на законите на щата Невада, САЩ, ****,
представлявано от Ж-К.Г.Д.Н., което дружество пък го е придобило от ГЕНИМЕКС
ИНВЕСТ ЕАД – заемодател въз основа на по-ранен договор за цесия от 12.3.14 г.,
сключен между тях.
Вземанията
са включени от синдика в списък на приети вземания, одобрен в тази част с
определение № 94/15.1.18 г. по т.д. № 36/16 г. на ПОС, което определение е
обявено в ТР на 18.01.2018 г. Със същото определение е оставено без уважение
възражението на ищеца против приемането на цитираните вземания.
С оглед
неуважаването на подаденото възражение за ищеца е налице правен интерес си от предявяване на настоящия
установителен иск да се признае за установено, че процесните вземания не
съществуват.
Твърди се,
че вземанията не съществуват, на първо място, тъй като договор за целеви
паричен заем не съществува поради незавършен фактически състав – не са
представени доказателства за реалното предаване на заемната сума, което е
необходимо условие за наличие на договор за заем предвид характеристиката му
като реален договор. В тази връзка се твърди, че за заемателя не е възникнало
задължение за връщане на сумата и за заплащане на възнаградителна лихва, като
договорът е нищожен и не е породил правно действие. Поддържа се становище, че
нито договорът, нито анексът към него удостоверяват реалното предаване на
сумата. В тази връзка счита, че ответниците следва да осъществят пълно
доказване по отношение предаването на сумата в претендирания размер, ако
поддържат становище за действителност на договора за паричен заем.
Поддържа се
тезата, че дори и да се приеме договора за действителен, то липсва възникнало
задължение на заемателя да върне сумата, тъй като такава сума в действителност
не му е предавана и договорът не е изпълнен от заемодателя.
Ответното
дружество „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД възразява, че договорът за
заем е валидно сключен, като реално е преведена заемната сума по банков път,
при което за заемателя е възникнало задължение за нейното връщане ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Счита, че уговорената лихва съответства на пазарните
условия, вкл. съобразно данъчното
законодателство.
Становището
на синдика е, че от страна на кредитора са представени доказателства за
реалното предоставяне на заемната сума
по банков път, а същевременно заемното задължение е било осчетоводено от
длъжника. Счита, че предвид факта, че не е налице нередовно счетоводство,
следва да се приеме, че вземането съществува.
На ответника
„РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД са дадени указания при разпределение на
доказателствената тежест, на първо място, че следва да установи чрез провеждане
на пълно доказване валидното сключване
на договора за заем, вкл. чрез реалното предаване на сумата с оглед реалния
характер на договора.
По делото са
представени банкови извлечения от ответника, както и пълно извлечение от банковата сметка на „ДИ
ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД от ищеца, от които не се установява реалното
предаване на заемната сума от 3 880 603.38 лв. или на части от нея.
Констатира
се наличието на многобройни преводи от „ГЕНИМЕКС ИНВЕСТ“ ЕАД, на основание – покупка на валута, с посочване на
конкретната валута като вид и размер, предмет на закупуване. Всички тези
преводи са неотносими към настоящия спор, тъй като очевидно не касаят
предоставяне на заемни суми, а са с друго правно основание.
Налице са
преводи с други посочени основания – такса
вписване, такса битови отпадъци, местен данък, данък недвижими имоти и
т.н., които също нямат отношение към конкретния
спор, с който съдът е сезиран.
Налице са
преводи с посочено основание „по договор“
на дати 21.12.2007 и 3.1.08 на обща стойност 475 550 лв., но липсва каквато
и да е конкретизация за този договор, поради което не може да се направи
обоснован извод, че се касае за предоставяне на заемни средства.
Налице са
осем броя превода с посочено основание „прехвърляне
на средства“ на обща стойност
275 005 лв., както и четири броя преводи с посочено основание „захранване на сметка“ на обща стойност
89 980 лв. Така посочените основания също не могат да бъдат възприети като
предоставяне на сумите в заем.
Не се
констатира нито един превод, при който да е посочено като основание
предоставяне на заем, при което съдът приема, че не са налице надлежни доказателства за реално
предоставяне на заемната сума или на част от нея. Договорът за заем е с реален
характер, т.е. за действителността му е необходимо реално предаване на сумата.
Само при осъществяване на пълно доказване, че е предадена определена сума като
заем, може да се обоснове извод за наличие на валидно сключено заемно
правоотношение, респ. за възникване на задължение за връщането на дадената
сума. Посочените основания от рода на „по договор“, който не е конкретизиран по
никакъв начин, „захранване на сметка“, „прехвърляне на средства“, не
означават сами по себе си предоставянето
на преведените суми именно като заем.
С оглед
посоченото съдът намира, че в случая не е доказано действително възникнало
заемно правоотношение за процесната сума от на 3 880 603.38 евро,
нито пък за част от нея. Това е достатъчно основание да се уважи предявеният
отрицателен установителен иск по чл.
694, ал.3, т.1 от ТЗ, че приетото вземане за тази сума не съществува, както и
че не съществува вземането за лихви, което е акцесорно и може да възникне и да се
дължи единствено при наличие на валидно сключен договор за заем.
Следва да се
посочи, че представеният анекс от 28.11.2012 г., в който страните посочват, че
сумата от 3 880 603.38 лв. е предоставена като заем, в настоящето
производство не може да се счита като доказателство за реалното предоставяне на
сумата. Подобно признание за получаване на сумата от заемателя, не може да бъде
противопоставено на ищеца като кредитор в производството по несъстоятелност, и
Основателни
са и доводите на ищеца за липса на
достоверна дата на договора и анекса по отношение на ищеца, доколкото по делото
няма ангажирани доказателства по смисъла на чл. 181 от ГПК, от които да се
направи извод, че документите са подписани именно на посочените в тях дати. За
достоверна дата по отношение на ищеца следва да се приеме датата на предявяване
на вземането в производството по несъстоялност – 31.08.2016 г. /датата на
пощенското клеймо, с което е изпратена молбата и приложенията към нея/. Това обаче би имало значение само в случай,
че се приеме, че действително са преведени заемни суми, тъй като сключването на
договор за заем в писмен вид, без реално предаване на сумата, не е достатъчно
за възникване на действително облигационно отношение между страните с оглед
реалния характер на договора за заем.
Поддържа се
възражение за нищожност поради привидност, като ищецът счита, че страните не са
имали намерение да се задължават по него, а същият е сключен единствено за
целите на производството по несъстоятелност. Доколкото съдът приема, че
достоверната дата на договора и анекса към него е 31.08.2016 г., доводите, че писменият договор е съставен за
целите на производството по несъстоятелност, могат да бъдат споделени. От
писмения договор обаче не произтича задължение за връщане на сумата, ако тя не
е реално предоставена. В този смисъл всъщност възражението за привидност се
явява ирелевантно по спора, доколкото съдът приема, че липсва реално
предоставяне на сумата, т.е. че липсва елемент от фактическия състав на
договора за заем, поради което такъв не съществува в правния мир.
Доколкото не са възникнали вземания за получаване обратно
на заемна сума и лихви по договор за заем, няма правно действие и сключените
договори за цесия от 12.3.14 и 22.2.16
г., като същите се явяват лишени от предмет.
Ищецът е
направил искане за присъждане на разноски, но не се установява такива да са
направени в хода на производството,
поради което разноски не се присъждат.
Следва да се
присъди дължимата държавна такса по делото, която е в тежест на кредитора, предявил
несъществуващото вземане. Същата възлиза на 285 552 лв.
Мотивиран от
горното съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в нес./ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /нес./
ЕИК ********* и „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД, рег. Под № 3068041 в
щата Делауеър, САЩ, че не съществуват
следните вземания на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД към „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ
ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /нес./ ЕИК *********, включени в списъка на приети
вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, който списък е одобрен с
определение № 94 от 15.01.18 г. по т.д. № 36//16 г. на Пловдивски окръжен съд,
а именно:
- Вземане в
размер на 3 880 603.38 лв.
главница по договор за целеви паричен заем от 01.02.2007 и анекс № 1 към него със
заемодател „ГЕНИМЕКС ИНВЕСТ“ ЕАД ЕИК ********* и заемател „ГЕНИМЕКС ОЙЛ“ ЕАД
със сегашно наименование „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД ЕИК *********;
- Вземане в
размер на 3 258 197.40 лв.
възнаградителна лихва по договора за целеви паричен заем за периода 1.1.08
– 28.11.13 г.
ОСЪЖДА
„РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД, рег. Под № 3068041 в щата Делауеър,
САЩ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивски
окръжен съд държавна такса в размер на
285 552 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: