Решение по дело №272/2020 на Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ№260016

                                                 град Бургас 27.02.2023г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски окръжен съд                                                                                 граждански състав

На първи февруари                                                           две хиляди двадесет и трета година

                 

                             Окръжен съдия : Иво Добрев

 

Секретар: Мария Тошева

като разгледа докладваното от съдията Добрев

търговско дело номер 272 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „РТК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Елин Пелин, ул. „Кирил и Методий“ №23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев, със съдебен адрес гр. София, ул. Проф. Н. Михайлов №7, вх.Б, ет.1, ап.2 срещу Община Поморие, ЕИК *********, с адрес гр.Поморие, ул.„Солна“ №5, представлявана от кмета Иван Алексиев, с която е предявена претенция за постановяване на решение за осъждане на ответника да заплати сумата от 46 316.97 лева, представляваща договорена неустойка за забава, дължима на основание чл.15 от сключен между страните  договор №Д-610 от 02.12.2016г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 02.12.2016г. е сключил с ответника договор, по силата на който следвало да извършва дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на улиците в Община Поморие. Дължимите от ответника суми трябвало да се заплащат в срок до 30 дни след издаване на фактура и съставянето на приемо-предавателен протокол за извършените работи. Заявява в тази връзка, че изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, но ответникът извършвал плащания със значително забавяне. Дължимата сума по фактура №6742 от  30.06.2017г. в размер на 136 265.09 лева била заплатена едва на 19.04.2018г., а тази по фактура №6743 от 30.06.2017г. в размер на 42 569.51лв. ответникът платил на 19.04.2018г. 

Изразена е позиция, че съгласно уговорката на чл.15 от договора страните приели помежду си, че при забавено изпълнение на задължението, на която и да е от тях се заплаща неустойка в размер на 0,1 процента от стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 процента от стойността на договора, възлизаща на 3 420 000 лева без ДДС. Посочват се размерите на претендираните обезщетения за забава върху сумите по описаните по-горе две фактури- 35 291.34 лева по първата фактура и 11 025.63 лева по втората фактура, формирани като произведение от дневното обезщетение по дните на забавата. Общият размер на претенцията възлизал на сумата от 46 316.97 лева.

 Заявените претенции са с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ.

 В подадения отговор на исковата молба се оспорват исковете. Изразено е становище, че страните не са уговаряли клауза за неустойка. Ако се приеме, че такава е уговорена е направено възражение за нищожност на същата, поради противоречие с добрите нрави. Формулирани са и възражения за намаляване на неустойката до размера на дължимата законна лихва, както и за изтекла погасителна давност.

В срок са постъпили допълнителна искова молба и допълнителен отговор на исковата молба, в които ищецът и ответникът вземат отношение по заявените от насрещната страна твърдения и направени възражения.   

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 02.12.2016г. страните в настоящото производство са сключили договор за възлагане на обществена поръчка, по силата на който ответната община, в качеството си на възложител е възложила на ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител, да извършва услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в Община Поморие. В посочения договор е предвидено, че плащането на извършените от изпълнителя услуги се извършва в срок от 30 дни, след представяне на фактура и месечен протокол за извършена работа, подписан от двете страни. В чл. 15 страните са договорили, че при забава на изпълнение на задълженията, неизправната страна дължи лихва за забава в размер на 0,1 % върху стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на договора.

Не е спорно между страните обстоятелството, че във връзка с изпълнението по договора, ищецът е издал фактура № 6742 от 30.06.2017г. на стойност 136 265,09 лева - за извършена услуга за сметоизвозване за м. 06.2017 г. и фактура № 6743 от 30.06.2017 г. на стойност 42 569.51 лева- за извършена услуга за ръчно метене, машинно метене, машинно миене,  ЕГО и транспорт за м. 06.2017 г. Към фактурите са приложени и двустранно подписани от страните протоколи за извършената и приета работа.

За установяване на твърдените от ищеца обстоятелства, относно размера на претендираните от него суми, по делото е изслушана и приета съдебно- икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и съда я цени като обективна, безпристрастна и пълна. Вещото лице заявява, че двете процесни фактури са осчетоводени в счетоводствата на страните по делото, като плащанията по тях са извършени на 19.04.2018г. Определен е и размерът на дължимото обезщетение за забавено плащане, съобразно чл. 15 от договора за обществена поръчка, за претендирания период- от датата на падежа за плащане до извършеното плащане.

Спорни са между страните въпросите относно характера на уговорката за дължимото плащане при забава на изпълнение на задължение по договора, действителността на тази клауза, размера на претенцията, който се счита от ответника за прекомерен и погасяване на вземането по давност.

По отношение характера на уговорката между страните за дължимото плащане при забава на изпълнение на задължение по договора, съдът намира, че същата има характер на неустойка, а не представлява лихва за забавено плащане. Начинът по който е формулирана клаузата на чл. 15 от процесния договор, разкрива волята на страните за предварително определяне на отговорността им при забавено изпълнение на договора. Клаузата е уговорена в полза и на двете страни и не касае само забава в плащането, а всяко забавено изпълнение на която и да е от страните. Лихвата за забава се уговаря само за парични задължения, а в настоящия случай договореното обезщетение обезпечава всяко забавено изпълнение на задълженията на страните по договора, поради което същото има характера на неустойка. По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. В настоящия случай страните са договорили, кога се дължи такава, от кого, начина на определянето й, като и максималния и размер.

По отношение на действителността на клаузата за неустойка, съдът намира, че между страните се формира сила на присъдено нещо относно валидността на неустоечната клауза на чл.15 от договора, която ги обвързва, тъй като по този въпрос е налице влязло в сила съдебно решение между страните по търговско дело № 70 по описа на БОС за 2020 г. Само за пълнота следва да се отбележи, че уговорената в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята на страните в частното право, като с нея те уговарят предварително размера на обезщетението, което ще изплати неизправната страна, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В настоящия случай тя обезпечава точното, във времево отношение, изпълнение на договора, което задължение на страните не е обезпечено по друг начин. Размерът й е ограничен и не надхвърля стойността на договора. Клаузата за неустойка не е нищожна.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност на процесните вземания за неустойка. Съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, а разпоредбата на чл. 114 ал. 4 ЗЗД регламентира началото на давностния срок- от последния ден, за който се начислява неустойката. В настоящия случай, последния ден е 19.04.2018 г., когато е извършено плащане по процесните фактури. Исковата молба, с която е инициирано настоящото производство е подадена на 28.07.2020г., с което действие давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД. От изложеното е видно, че вземанията не са погасени по давност.

Съдът намира за основателно искането на ответника за намаляване на размера на претендираната от ищеца неустойка, на основание чл. 92 ал. 2 ЗЗД. Според посочената норма, съдът може да намали размера на неустойката, ако тя е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти. В тази връзка, неоснователно се явява твърдението на ищеца, че неустойката не подлежи на намаляване, поради прекомерност, тъй като в случая се касае за търговска сделка, по която страните действат като търговци, съгласно чл.309 ТЗ. Община Поморие няма качеството на търговец по процесния договор, тя е възложител по обществена поръчка във връзка, с която се разходват публични средства, поради което сочената от ищеца разпоредба на ТЗ е неприложима. (В този смисъл решение № 225/22.12.2011 г. по т.д. № 1107/2010 г. на ВКС, II т.о.). Ответникът претендира намаляване на процесната неустойка, поради прекомерност. За да се намали размерът на неустойката, преди всичко е необходимо да се приеме, че същият е прекомерен. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди – така т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK. Преценката за приложение на правилото на чл. 92, ал. 2  ЗЗД следва да се прави при всеки конкретен случай, като намаляването трябва да става с оглед съотношението на дължимата неустойка с претърпените вреди, но тя не следва да се намалява до техния размер. Това е така, тъй като освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката изпълнява и наказателна функция. За кредитора е налице възможност да претендира неустойка, дори когато вреди изобщо не са настъпили, в който случай неустойката се явява санкция за неизпълнението на длъжника. Предвид посоченото, размерът на неустойката, намален поради прекомерност, не трябва да се редуцира до размера на вредите, тъй като вредите могат да бъдат реализирани и по общия исков ред, което обезсмисля клаузата за неустойка. При положение, че кредиторът не твърди по- голям размер на претърпените вреди, при забавено изпълнение на парично задължение размерът на неустойката следва да бъде съпоставен с размера на законната лихва. За вземането по фактура № 6742 от 30.06.2017г. в размер на 136 265.09 лева, законната лихва е в размер на 9 917,86 лева, а за фактура № 6743 от 30.06.2017г. в размер на 42 569.51лв., законната лихва е в размер на  3 098.36 лева. Съгласно заключението на вещото лице, обезщетенията за забавено плащане върху изплатените със забава суми по двете фактури, изчислено съобразно чл. 15 от договора възлизат в размер на- 35 701.45 лева за периода от 31.07.2017 до 19.04.2018 г. и 11 153.21 лева за периода от 31.07.2017 до 19.04.2018 г. От изложеното е видно, че неустойката надвишава повече от три пъти, настъпилите от забавеното изпълнение вреди. Тази разлика, съдът намира за прекомерна, поради което следва размерът на неустойката да бъде намален. Както бе посочено по- горе, размерът на неустойката, намален поради прекомерност, не трябва да се редуцира до размера на вредите. За да бъде запазена санкционната й функция, съдът намира, че неустойката следва да бъде намалена наполовина, от претендираните от ищеца суми- или вместо претендираните 35 291.34 лева по фактура № 6742 от 30.06.2017г., трябва да бъдат присъдени 17 645.67 лева, а вместо претендираните 11 052.63 лева по фактура № 6743 от 30.06.2017г., трябва да се присъдят 5 512.81 лева или общо сумата от 23 158.49 лева.

С оглед изхода на делото и направените в тази връзка искания на основание чл.78  ГПК на страните следва да бъдат присъдени разноски.

На ищецът „РТК“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от исковете. По делото е представен списък по чл.80 ГПК, от който е видно, че ищецът е направил разноски в настоящото производство в общ размер на 7 335.00 лева, от които 1853 лева- платена държавна такса за образуване на делото, 250 лева- депозит за вещо лице и 5 232 лева-заплатено адвокатско възнаграждение. За така претендираните разноски, ищецът е представил и доказателства за заплащането им. При това положение, ответникът дължи да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на 3 667.50 лева, съобразно уважената чест от исковете.

На ответника община Поморие, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от исковете. Ответникът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в който е посочено, че са направени разноски в размер на 4 608 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, но по делото липсват доказателства за реално направени от ответника такива разноски, поради което те не следва да му бъдат присъдени.

Воден от горното Окръжен съд Бургас

 

РЕШИ:

 

           

ОСЪЖДА Община Поморие, ЕИК *********, с адрес гр.Поморие, ул. „Солна“ №5, представлявана от кмета Иван Алексиев да заплати на „РТК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Елин Пелин, ул.„Кирил и Методий“ №23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев сумата от 23 158.49 /двадесет и три хиляди сто петдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ лева, представляваща договорена неустойка за забава, дължима на основание чл.15 от сключен между страните договор №Д-610 от 02.12.2016г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба-28.07.2020г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата до претендираната сума от 46 316.97/четиридесет и шест хиляди триста и шестнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ лева.

ОСЪЖДА Община Поморие, ЕИК *********, с адрес гр. Поморие, ул. „Солна“ №5, представлявана от кмета Иван Алексиев да заплати на „РТК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Елин Пелин, ул.„Кирил и Методий“ №23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев сумата 3 667.50/три хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                   Съдия: