№ 8637
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110169114 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.92,
ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата от 5760 лева, представляваща неустойка.
Ищецът-„ИП“ ЕООД твърди, че на 16.08.2021 год. между него, в качеството му
на изпълнител и ответника, в качеството му на продавач е сключен договор за
специално обслужване на продавач, по силата на който е приел да осъществява, при
изключителни права, посредничество при продажба на имот в гр. Плевен, описан в
Нотариален акт №49, том II, рег. №/////, дело №/////.2003 год.. Твърди, че е определена
продажна цена на имота в размер на 72 000 евро, като продавачът се е задължил да
заплати еднократно възнаграждение в деня на продажбата на имота в размер на 2,5%
от продажната цена, като при забава от повече от един месец се дължи неустойка в
размер на 4% от продажната цена. Излага, че съгласно т. 4.1 ответникът се е задължил,
за срок от три месеца, да не продава имота предмет на договора-самостоятелно или с
посредничеството на друго лице различно от изпълнителя по договора. Сочи, че
тримесечния срок се счита продължен с нови три месеца ако няма писмено
волеизявление на някоя от страните за прекратяването му. Твърди, че въпреки поетите
с договора задължения ответникът е продал имота на 12.05.2022 год. без
посредничеството му и без да го е уведомил за прекратяване на договорните
правоотношения, поради което му дължи неустойка на основание чл. 4.6 от договора.
Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумата от 5760 лева, ведно със законната лихва
1
върху нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
плащане на сумата.
Ответникът-Г. Х. М. е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който
оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че на 12.05.2022
год. е продаден апартамент различен от недвижимия имот предмет на договора.
Навежда доводи за нищожност на неустоечната клауза, с твърдения, че същата излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна функция..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на заявление от 27.02.2023 г., подадено от „ИП“ ЕООД е издадена
заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10392/2023 г.
по описа на СРС, 75 състав, с която е разпоредено на Г. Х. М. да заплати сумата от 5
760 лева, представляваща неустойка по договор за специално обслужване на продавач
от 16.08.2021 год., ведно със законната лихва от 27.02.2023 год. до окончателното й
плащане, както и направените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника,
който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, в срок, поради което с разпореждане
от 10.11.2023 год. съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението за така постановения съдебен акт било надлежно връчено на заявителя,
като настоящия иск е предявен в указания срок.
На 16.08.2021 год. между Г. Х. М., в качеството му на „продавач“ и „ИП“
ЕООД, в качеството му на изпълнител, е сключен договор за специално обслужване на
продавач, по силата на който изпълнителят приема да осъществява, при изключителни
права, посредничество продажбата на недвижим имот-апартамент, находящ се в гр.
/////////, за сумата от 72 000 евро, срещу възнаграждение, дължимо съгласно т. 4.6 на
договора. Видно от т. 4.1 продавачът е поел задължение, за срок от три месеца, да не
продава имота-самостоятелно или чрез посредничеството на друго лице, освен
изпълнителя, който е получил изключителното право да го предлага и да посредничи
при сключване на сделка. Уговорено е, че договорът автоматично продължава
действието си за нов тримесечен период, при същите условия, в случай че липсва
писмено волеизявление за прекратяване направено от някоя от страните, не по-късно
от 5 дни преди изтичане на предходния тримесечен период, като клаузата има
многократно действие. Според т. 4.6 (1) продавачът се задължава да заплати на „ИП“
ЕООД еднократно възнаграждение при продажба на, в деня на сключване на
предварителен договор, а ако такъв не е сключен-в деня на продажбата на имота, като
възнаграждението е дължимо независимо дали купувачът е представен от „ИП“ ЕООД.
В т.4.6 (2) е уговорено, че размерът на възнаграждението е 2,5% с вкл. ДДС от
2
продажната цена на имота. Съгласно т.8.1 при забава на продавача за заплащане на
цялото или на част от възнаграждението, той дължи на „ИП“ ЕООД неустойка в
размер на 1% на ден от дължимата сума, но не повече от 10%, а ако забавата продължи
повече от 1 месец размерът на дължимата неустойка е 4% от продажната цена
посочена в договора.
С Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ №49, том. II, рег. №/////, дело
№218/2003 год. ГИМ е призната за собственик на жилище №17, вх.Б, находящо се на 5
етаж, в жилищен блок ////////.
От удостоверение за наследници с изх. №14-3255/17.08.2018 год. е видно,, че
ГИМ-починала на 13.05.2017 год. е оставила наследници по закон: Г. Х. М.-син и
Веселин Х. М.-син.
Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №7, том №V, рег. №3775,
дело №557/2022 год., Г. Х. М. и Веселин Х. М. са продали на Дора Николова Г.
апартамент №17, находящ се в гр. Плевен, в жилищна сграда на ул. „Знеполска“ №7,
вх.Б, ет.5.
От удостоверение с изх. №ГР.20-71/28.04.2022 год. издадено от Община Плевен
е видно, че апартамент, описан в нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ №49, том. II, рег.
№/////, дело №/////.2003 год. има актуален административен адрес: гр. ////////.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът е следвало да установи наличието на облигационно
отношение между страните вкл. и към 12.05.2022 год., включващо и неустоечно
съглашение.
Договорът за посредничество не е правно регламентиран, но към него по
аналогия следва да се прилагат правилата на договора за поръчка, т.е. този договор по
своята правна характеристика е неформален, възмезден и двустранен. В случая
беспорно мужду страните е обявено обстоятелството относно наличието на Договор за
специално обслужване на продавач от 16.08.2021 год.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните по делото са възникнали
облигационни отношения по договор за поръчка. Няма спор и че на 12.05.2022 год.
ответникът се е разпоредил с имота, без посредничеството на ищеца, при действие на
договора за специално обслужване на продавач от 16.08.2021 год.. Съгласно т. 4.6 (1)
от сключения между страните договор продавачът се задължава да заплати на „ИП“
ЕООД еднократно възнаграждение при продажба на имота, в деня на сключване на
3
предварителен договор, а ако такъв не е сключен-в деня на продажбата на имота, като
възнаграждението е дължимо независимо дали купувачът е представен от „ИП“ ЕООД.
В т.4.6 (2) е уговорено, че размерът на възнаграждението е 2,5% с вкл. ДДС от
продажната цена на имота. Съгласно т.8.1 при забава на продавача за заплащане на
цялото или на част от възнаграждението, той дължи на „ИП“ ЕООД неустойка в
размер на 1% на ден от дължимата сума, но не повече от 10%, а ако забавата продължи
повече от 1 месец размерът на дължимата неустойка е 4% от продажната цена
посочена в договора.
Ответникът навежда доводи за нищожност на неустоечната клауза, с твърдения,
че същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна функция.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Следователно като договорно съглашение между страните
неустойката има две функции-обезпечителна и обезщетителна, които възникват и се
проявяват едновременно. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да
възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договора, е
наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена
неустойка. В случая както беше посочено по-горе съдът приема, че между страните е
възникнало облигационно отношение по силата на договор от 16.08.2021 год., в който
фигурира клауза за неустоечно задължение. С оглед съдържанието на договорните
клаузи и качеството на ответника на продавач – физическо лице, съдът намира, че
договорът е потребителски по своя характер, доколкото същият притежава всички
характеристики по чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Представеният по делото договор е изготвен
върху бланка, съдържаща договорните клаузи, в която се оставени празни полета за
попълване единствено относно датата на сключване на договора, идентификационните
данни на продавача, имота предмет на договора и продажната му цена. В текста на
договора не е предвидена възможност за изменение или допълване на договорните
клаузи, нито за избор измежду няколко техни варианта. Съгласно разпоредбата на чл.
146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В настоящият
случай, видно от начина на оформление на договора, всички негови клаузи са били
изготвени предварително от изпълнителя, а по делото не са наведени твърдения и не
са ангажирани доказателства, че потребителят е могъл да влияе на тяхното
съдържание и да предлага промени в същото.
Както беше посочено по-горе и съгласно т.8.1 при забава на продавача за
заплащане на цялото или на част от възнаграждението, той дължи на „ИП“ ЕООД
4
неустойка в размер на 1% на ден от дължимата сума, но не повече от 10%, а ако
забавата продължи повече от 1 месец размерът на дължимата неустойка е 4% от
продажната цена посочена в договора. Съгласно т. 4.6 (1) продавачът се е задължил да
заплати на „ИП“ ЕООД еднократно възнаграждение при продажба на имота, в деня на
сключване на предварителен договор, а ако такъв не е сключен-в деня на продажбата
на имота, като възнаграждението е дължимо независимо дали купувачът е представен
от „ИП“ ЕООД. Съдът намира, че уговарянето на неустойка в размер, равен на размера
на дължимото на изпълнителя възнаграждение при изпълнение на договора, без да се
държи сметка за наличието на насрещно неизпълнение и причините за същото
обосновава извода за неравноправност на процесната неустоечна клауза, на основание
чл. 143, т. 14 от ЗЗП. Същата несъмнено налага на потребителя да изпълни своите
задължения /доколкото размерът на неустойката съвпада изцяло с размера на
дължимото възнаграждение при изпълнение/ дори и ако търговецът или доставчикът
не изпълни поетите задължения по договора. Предвид изложеното съдът приема, че
процесната неустоечна клауза е нищожна, поради неравноправност на същата,
съобразно чл. 143, т. 14 от ЗЗП.
С оглед на изложеното съдът приема, че иска е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед направеното искане от
ответника, ищецът следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото
производство разноски съразмерно с отхвърлената част от предявения иск и съобразно
представените по делото доказателства за действително извършените разноски.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в заповедното производство е основателно. Съгласно
трайната съдебна практика по подаденото възражение по чл. 414 от ГПК, в
заповедното производство, от съда не се изисква мотивиране, за него е одобрен
образец, не се разглежда от съда и по него не се произнася с нарочен акт, а дължи да
даде указания за предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК. Характера на
възражението е такова, че изисква процесуални действия, за които не се установяват
нито фактически, нито усложнени действия по подаването, нито юридически такива,
доколкото в конкретния случай са направени общи изявления за недължимост на
сумите по заявлението.
С оглед разясненията на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024 год. по дело С-438/22, досежно правилото на чл.38, ал.2 от ЗАдв., съдът е
допустимо да не приложи правило за присъждане на минимално възнаграждение в
определен от Висшия адвокатски съвет размер.
5
Дължимото адвокатско възнаграждение може да се определи под минимума на
НМРАВ, като критерии за определянето му е фактическата и правна сложност на
делото, установената съдебна практика и вида на извършените процесуални действия.
В конкретната хипотеза се касае до депозиране на възражение, което е по образец и не
обосновава фактическа сложност, производството е едностранно, не предполага
събиране на доказателтва и процесуална активност от страна на длъжника. Поради
тази причина съдът приема, че адвокатското възнаграждение в заповедното
производство следва да се намали на 50 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 1540 лева, представляваща сторените в
настоящото производство разноски и сумата от 50 лева, представляваща разноските
сторени по гр.д. №10392/2023 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Воден от горното, Софийски районен съд, 75 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИП“ ЕООД, ЕИК ///////////, със съдебен адрес: гр.
////////, чрез адв. П., иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД за
плащане на сумата от 5760 лева, представляваща неустойка, на основание чл. 8.1. от
Договор за специално обслужване на продавач от 16.08.2021 год. срещу Г. Х. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. /////////, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ИП“ ЕООД, ЕИК /////////// да заплати на Г. Х. М., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1540 лева (хиляда петстотин и
четиридесет лева), представляваща сторените по настоящото делото разноски и
сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща разноските сторени по гр.д.
№10392/2023 год. по описа на СРС, 75 с-в..
Решението може да се обжалва пред Софийски Градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6