Р Е Ш Е Н И Е
№ 1186
Град Пловдив, 23.06.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на втори юни
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 514 по
описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на И.К.Д. *** срещу уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2019
с изх. № 02-160-6500/24714 от 09.12.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което е оторизирана субсидия в размер на 0
лева.
Според
жалбоподателя оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, тъй като е
издадено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния
закон, поради което се иска неговата отмяна. Претендира разноски. Допълнителни
съображения са изложени в представени на 08.06.2022 г. писмени бележки.
Ответникът
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде оставена
без уважение като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Допълнителни съображения са
изложени в представена на 10.06.2022 г. писмена защита.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК и от лице с правен
интерес, адресат на оспореното уведомително писмо, което неблагоприятно засяга
правата и законните интереси на жалбоподателя, тъй като е отказано правото на
финансово подпомагане от фондовете на ЕС за земеделските производители. Следователно
жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е основателна поради следните
съображения:
От събраните
по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е регистриран като
земеделски производител в Интегрираната система за администриране и контрол
(ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 237637 и за кампания 2019 г. е
подал заявление за подпомагане УИН 16/180619/01569 (л.22 и сл.), с което е
заявил подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително
плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП),
Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна), Схема за предходна национална
помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Биологично земеделие (Мярка 11) и Компенсаторни плащания в
планински райони (Подмярка 13.1/НР1). Декларираната площ е 5,1 ха, попадаща
в пет имота – БЗС 63238-70-1 (парцел по ИСАК 63238-70-1-2), БЗС 63238-70-2
(парцел по ИСАК 63238-70-2-1), БЗС 63238-70-3 (парцел по ИСАК 63238-70-3-1),
БЗС 63238-70-4 (парцел по ИСАК 63238-70-4-1) и БЗС 63238-70-5 (парцел по ИСАК 63238-70-5-1).
В
производството по разглеждане на заявлението са били извършени административни
проверки по чл.37, ал.2 ЗПЗП. Проверка на място за кампания 2019 г. не е
извършвана.
С оспореното
уведомително писмо – предмет на настоящото съдебно производство – зам.-изпълнителният
директор на ДФЗ е оторизирал сума за изплащане в размер на 0 лева, защото за 1,03
ха от общо заявени 5,10 ха е установено, че попадат извън специализирания слой
за кампания 2019 г. Поради това, че в процентното отношение наддекларираната
площ спрямо установената е 25,31 %, е отказано изплащане на исканата субсидия.
Тези данни са получени от наличната информация, съдържаща се във външните
регистри на ИСАК, поддържани по чл.30 ЗПЗП, и предоставените данни от
контролиращите лица по чл.49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
Със заповед
№ РД 09-228 от 28.02.2020 г. министърът на земеделието, храните и горите е
одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания
2019, като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП – л.67-68).
Представените
в хода на съдебното производство от процесуалния представител на ответника
писмени доказателства не са нови и са част от административната преписка по
издаване на оспореното уведомително писмо.
Представените
от третото неучастващо лице писмени доказателства (л.80-102) установяват, че от
11.05.2015 г. и за периода 12.06.2019 г. – 12.06.2020 г. жалбоподателят е
подложил дейността си на контрол и изпълнява изискванията на Регламент (ЕО) №
834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, дейността му е сертифицирана като
биологично растениевъдство и черешите, които отглежда, в количество 24 550
кг са с биологично качество. Т.е., проведените проверки през 2019 г., първата
от които е констатирала наличие на забранени вещества, а втората проверка не е
показала наличие на забранени вещества, не са се отразили върху сертифицирането
на жалбоподателя и произвежданата от него продукция като биологично земеделие.
Т.е., въз основа на тези писмени доказателства може да се направи обоснован
извод, че жалбоподателят отговаря на изискванията за подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“.
Представените
от процесуалния представител на жалбоподателя с молба от 08.06.2022 г. писмени
доказателства не са нови или новосъздадени, касаят регистрацията на
жалбоподателя като земеделски производител за 2019 г. и справка за дейността му
за стопанската 2018-2019 г., които не са спорни факти, нямат пряко отношение
към законосъобразността на оспореното писмо, поради което неоснователно е
искането за отмяна на хода по същество за тяхното събиране.
При тези
факти съдът намира, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно.
Уведомителното
писмо е издадено в рамките на делегираната на зам.-изп. директор на ДФЗ материална
компетентност (заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изп. директор
на ДФЗ – л.36-37), в предвидената от закона писмена форма, но при липса на
мотиви и в нарушение на административно-производствените правила.
Съгласно
чл.43, ал.4 ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащането или
отказва плащане по схемите за директни плащания съгласно критериите, установени
в законодателството на ЕС. А съгласно чл.46, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. ДФЗ –
Разплащателна агенция одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната
финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място
за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности.
Съгласно
чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (в приложимата редакция на ДВ, бр.18 от
2018 г., в сила от 27.02.2018 г.), когато при проверка на място или
административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни
семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение №
2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна
защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за
биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от
министъра на земеделието, храните и горите.
Съгласно
раздел V, б.“а“ Направление „Биологично растениевъдство“, б.“А“ „Базови
изисквания“ от Методиката за намаляване и отказване на плащания, утвърдена със заповед
№ РД 09-144 от 23.02.2017 г. на министъра на земеделието, при неспазване на
базовите изисквания на конкретен парцел, намалението се прилага към
установената площ на парцела. Методиката е приложима и по отношение на кампания
2019 г. с оглед измененията, направени със заповеди № РД 09-233 от 12.03.2018
г., № РД 09-453 от 10.05.2019 г. и № РД 09-361 от 27.04.2020 г.
Следователно
съществуващата правна уредба дава възможност на административния орган да
намалява размера на субсидията по мярка 11, ако са налице предпоставките на чл.13
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. – неспазването на базовите изисквания за биологично
растениевъдство – трайни насаждения, минималните изисквания за торене и
използване на продукти за растителна защита или изискванията по управление. В
настоящия случай не става ясно от оспореното уведомително писмо въз основа на
какви фактически установявания е отказано предоставянето на субсидия за 2019
г., защото, както се каза по-горе, контролната проверка на „Балкан биосерт“ ООД
е показала липса на забранени вещества в стопанството и жалбоподателят е бил
сертифициран за биологично земеделие, което означава, че той спазва всички
базови изисквания. Т.е., не е налице нито едно от основанията по чл.13 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за отказ на субсидията за 2019 г. От друга страна,
обаче, в оспореното уведомително писмо липсват мотиви защо информацията от „Балкан
биосерт“ ООД не е кредитирана.
В конкретния
случай административният орган е приел, че 1,03 ха от общо заявената площ от
5,10 ха се явяват наддекларирани. Прилагайки чл.19 от Делегиран регламент №
640/2014 г., административният орган е определил процент на недопустимата площ
в размер на 25,31 %, което съгласно регламента предполага неизплащане на субсидия
за съответната година. В оспореното писмо, обаче, не се посочва кой от
заявените пет парцела или каква част от тях не отговаря на изискванията за
допустима площ, тъй като от заявените от жалбоподателя парцели нито един не е с
площ от 1,03 ха. От друга страна, съдържащите в административната преписка два
протокола от резултати (л.29,гръб-31) от автоматични проверки, не съдържа данни
за наличие на наддекларирани площи, т.е., липсват доказателства за направената
от административния орган констатация, въз основа на която е отказана
субсидията за 2019 г.
Едва в
писмената защита на процесуалния представител на ответника е заявено, че
резултатите от актуализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен
със заповед № РД 09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на земеделието, са
използвани за извършване на окончателна оторизация на всички заявления,
подадени за кампания 2019 г., като жалбоподателят не е обжалвал тази заповед на
министъра. Самата липса на обжалване не доказва, че площите, заявени от жалбоподателя,
не попадат в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, а други
доказателства при доказателствена тежест за ответника да установи
съществуването на фактическите основания, въз основа на които е издадено
оспореното писмо, не се събраха.
Нещо повече,
жалбоподателят представи доказателства, от които се установява, че е сезирал
министъра на земеделието, че обработва 51 дка биологична черешова градина, от
които 14,902 дка са наети с едногодишен договор, сключен със С. Д., който по
погрешка е декларирал част от предоставените под наем на Д. имоти. С. Д. също е
сезирал министъра на земеделието със заявление в горния смисъл. Двете жалби са
изпратени по компетентност на зам.-министъра на земеделието с писмо изх.№
01-0400/288 от 08.04.2020 г. и към настоящия момент няма данни за постъпил
отговор и за изхода от повдигнатия пред министъра спор (л.48 и сл.). В този смисъл изключването на част
от заявените имоти за подпомагане като наддекларирани и то без нужната индивидуализация
се явява недоказано.
Със
заявлението за подпомагане жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане не
само по мярка 11 „Биологично земеделие“, но и по други схеми. Оспореното
уведомително писмо според заглавната му страница е издадено за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“,
а в съдържанието му са коментирани факти и правни норми, относими към
плащанията за площ, свързани с одобрения от министъра на земеделието
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, без посочване на
правнорелевантните факти и без доказателства за констатациите.
Въз основа
на всичко изложено съдът намира, че оспореното уведомително писмо като
незаконосъобразно следва да бъде отменено, а административната преписка следва
да бъде върната на ответника за ново произнасяне при спазване на изискването за
наличие на ясни и конкретни мотиви, които да дават точна представа за констатациите,
доказателствата и изводите на административния орган за издаване на новия акт.
С оглед
изхода на делото и своевременно направеното искане от пълномощника на
жалбоподателя за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в
размер на 510 лева (10 лева за държавна такса – л.42, и 500 лева за адвокатско
възнаграждение – л.9) следва да се бъде уважено и да бъде осъден ДФЗ да заплати
на жалбоподателя тази сума. Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност, защото платеното адвокатско
възнаграждение е съобразено с минималния размер за този вид дела съгласно чл.8,
ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.К.Д., ЕГН **********,***,
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г. за кампания 2019 с изх. № 02-160-6500/24714 от 09.12.2021 г. на заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ВРЪЩА административната преписка на
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново
произнасяне съгласно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да
заплати на И.К.Д., ЕГН **********,*** (петстотин и десет) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: