МОТИВИ към Присъда № 136/05.09.2019г. по НОХД 3001/2019г.
по описа на РС-***
Производството по делото е образувано
въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу В.Н.Г. - ЕГН **********, с
който същият е обвинен е това, че на 24.12.2017г., пред заведение „***”,
находящо се в гр.***, ул.”***” №59, е причинил на И.М., ЕГН: **********, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява улна (лакътна кост) с
дислокация на фрагментите, което е довело до трайно затруднение на движението
на лявата ръка - престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК.
В първото съдебно заседание съдът е
приел за съвместно разглеждане граждански иск от сочения за пострадал И.М.
срещу подсъдимия Г., за осъждане на последния да заплати на М. сумата от 6000,00
(шест хиляди) лева представляваща обезщетение за причинените на пострадалия И.М.
неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от извършеното
престъпление по чл. 129 от НК, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху исковата сума от датата на увреждането – 24.12.2017г. до
окончателното й изплащане, както и направените от пострадалия 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева разноски за възнаграждение на адвокат-повереник.
В същото съдебно заседание И.М. е
конституиран като граждански ищец и като частен обвинител.
С влязло в сила на 05.09.2019г. протоколно
Определение № 437/05.09.2019г., постановено по делото, съдът е одобрил
постигнатото между прокурора, подсъдимия и защитникът му, със съгласието на
гражданския ищец и частен обвинител (чрез повереника му), споразумение за
решаване на делото в съдебното производство по реда на чл. 384 НПК. Съгласно
споразумението подсъдимият се е признал за виновен в извършване на посоченото
престъпление и му е било наложено наказание „Пробация“, включващо три
пробационни мерки. След одобряване на споразумението и прекратяване на делото в
наказателната му част и с оглед задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013г. по
тълк. дело № 1/2012г. на ОСНК на ВКС, производството по делото е продължило
за произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск за обезвреда на неимуществените вреди, предявен от пострадалия.
В тази връзка съдът е дал възможност на страните да ангажират доказателства
относно гражданската претенция, след което е пристъпил към изслушване на
съдебните прения във връзка с произнасянето по гражданския иск.
В пледоарията си представителят на
Районна прокуратура *** предлага на съда да се произнесе по справедливост по
така предявения иск.
Повереникът на гражданския ищец – адв. С.К.
– БАК заявява, че с оглед процесуалното поведение на подсъдимия прави изменени
на размера на гражданския иск, като счита че справедливо би било той да се
уважи в размер от 4000 лева. В тази връзка посочва, че без значение е какво е
било поведението на пострадалия, доколкото се касае за телесно увреждане,
нанесено от охранител, който би следвало да следи за спазване на реда, а не да
го нарушава. Претендира за присъждане на сторените разноски, съобразно
отразеното в договорите за правна защита, приложени по делото.
В
хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия – адв. Красимир Кацарски –
БАК заявява, че с оглед одобреното споразумение гражданската претенция е
доказана по основание. Относно точният размер на същата, счита, че справедливо
би било обезщетението да не е по-голямо от 2000 лева, доколкото и пострадалият
има вина за настъпилия инцидент.
Подсъдимият
заявява, че е бил предизвикан и за това се е стигнало до инцидента, поради
което пледира за отхвърляне на гражданския иск.
В предоставената от съда възможност за последна дума
подсъдимият Г. вече заявява, че все пак гражданският иск следва да бъде уважен,
но моли това да бъде сторено в минимален размер.
Настоящият
състав счита, че на първо място следва да изложи мотиви, защо в конкретния
случай след одобряване на споразумението не се е отвел, а е продължил
разглеждането на делото в гражданската част. Отводът/самоотводът е институт,
чрез който се гарантира, че органът който следва да вземе решения по определени
въпроси, вече не е формирал вътрешно убеждение по тях – било поради субективни
или обективни причини. В общия случай – при разглеждане на наказателното дело,
ако съдът одобри споразумение между прокуратурата, защитника и подсъдимия, то
той неминуемо вече е формирал вътрешно убеждение относно авторството,
съставомерността и наказуемостта на извършеното. Ако в тази хипотеза, по
някаква причина наказателнотопроцесуалното правоотношение продължи – примерно
по отношение на друг подсъдим – то безспорно съдебният състав следва да се
отведе, доколкото вече ще е формирал вътрешно убеждение относно въпроси, които
те първа следва на ново да решава по отношение на въпросния подсъдим. Поради
това в чл. 29, ал.1, б. „б“ и „в“ НПК е предвидено, че съдебният състав следва
да се отведе. В конкретния случай обаче и по мнение на настоящия състав – това
правило е неприложимо що се отнася до продължаване на делото само по отношение
на гражданския иск. Това е така, доколкото по силата на чл. 300 ГПК, вр. с чл.
88, ал.1 НПК - одобреното споразумение е
задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца – т.е. дори по делото да встъпи
друг съдебен състав, който да се произнесе по гражданската претенция – то той
така или иначе ще бъде обвързан от рамките на одобреното споразумение и няма да
може да пререши тези въпроси. Щом въпросите, по които съдебният състав е
формирал вътрешно убеждение, посредством одобряване на споразумението, няма да
се пререшават (доколкото както стана вече дума – те са решени за всички по
окончателен и задължителен начин) – то и лишено от правна и житейска логика е
съдебният състав да се отведе, доколкото евентуалният отвод не би постигнал
легитимната цел, за която е предвиден този институт. Напротив – би се стигнало
до ненужно забавяне на производството и неоправдан формализъм, който не би
съответствал нито на изричната разпоредба на чл. 22, ал.1 НПК, нито на духа на
закона.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
Подсъдимият
В.Н.Г. - ЕГН ********** е роден на ***г***. Той е
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование и
постоянен адрес:***, а настоящ адрес:***. Г. работи като охранител във „***“
ООД.
С влязло в
сила на 05.09.2019г. протоколно Определение № 437/05.09.2019г., постановено по
настоящето делото, съдът е одобрил постигнатото между прокурора, подсъдимия и
защитникът му, със съгласието на гражданския ищец и частен обвинител (чрез
повереника му), споразумение за решаване на делото в съдебното производство по
реда на чл. 384 НПК. Съгласно споразумението подсъдимият се е признал за
виновен в това, че на 24.12.2017г., пред заведение „***”, находящо се в гр.***,
ул.”***” №59, е причинил на И.М., ЕГН: **********, средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява улна (лакътна кост) с дислокация на
фрагментите, което е довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка
- престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК. По аргумент от чл. 383, ал. 3 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда. Ето защо конкретните елементи на състава на
престъплението от обективна и субективна страна не следва да бъдат детайлно
обсъждани. Въпросът е решен по задължителен начин с одобреното от съда
споразумение. Още повече, че за целите на гражданския иск одобреното споразумение
е задължително относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца – аргумент. от чл. 300 ГПК вр. чл. 88, ал. 1 НПК.
Във връзка
с така предявения иск настоящият състав счете, че са налице и предпоставките за
уважаване до сумата от 3000 лв. Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при
реализирането на който, следва да бъде уважен гражданския иск, включва следните
елементи: противоправно и виновно деяние на лицето, в причинна връзка с което
са настъпили вреди за пострадалия. Както вече се посочи, с одобрено от съда
споразумение, имащо значението на влязла в сила присъда, е признато, че В.Н.Г.
на 24.12.2017г, причинила средна телесна повреда на И.М. - т.е. по задължителен начин (аргумент.
от чл. 300 ГПК) е решен въпросът, че спрямо пострадалия М. от страна на
подсъдимия е извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1 НК. Решени са
и въпросите с противоправността на деянието и виновността на подсъдимия. В
резултат на причинената телесна повреда М. е претърпял счупване на лакътната
кост на лявата ръка. Ето защо се налага извод, че в причинна връзка с деянието,
той е претърпял неимуществени вреди. Следователно предявеният граждански иск е
доказан по своето основание. След като е доказан по основание, настоящият
съдебен състав счете, че същият следва да бъде уважен до размер от 3000 лв.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се
определя по справедливост (аргумент от чл. 52 ЗЗД). Съгласно указанията на ППВС 4/1968г.
справедливостта
не следва да се възприема като абстрактна величина, а винаги има своите
обективни измерения, като критерият за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В случаи, при които е засегнато
здравето на пострадалото лице, следва да се съобразяват характера и степента на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета, продължителността и
трайността на търпените болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на
съответното заболяване. По делото се установява, че И.М. е получил травматично
увреждане, представляващо счупване на лакътната кост на лявата ръка. Видно от
заключението на вещото лице по приложената СМЕ – обичайният период на
възстановяване е 3-5 месеца, като през това време пострадалият е изпитвал затруднения
в движението на горния си крайник. Безспорно това увреждане освен временно
разстройство на здравето, неопасно за живота е причинило на пострадалия и
сериозни болки и страдания, дискомфорт и невъзможност пълноценно да си служи с
лявата ръка и да се обслужва за един сравнително продължителен период от време.
Съдът намира, че от съществено значение в случая са и начинът, по който е
извършено причиняването на телесната повреда и обстоятелствата, при които е
извършено. Както се установява от материалите от делото, а и се потвърждава от
самият подсъдим в хода на съдебните прения - налице е деяние извършено от
охранител (който е натоварен с опазване на реда и към обществото има завишени
изисквания и очаквания във връзка с тази дейност) по отношение на клиент, като противно на
становището на подсъдимия – няма никакви доказателства поведението му да е било
предизвикано от пострадалия – т.е. няма никакви данни за т.нар. „съпричиняване“
на вредоносния резултат. Самото деяние е извършено с метална палка пред входа
на заведение – т.е. на обществено място, като се отличава с дързост и
целенасоченост. Това нападение безспорно е причинило и морални страдания на пострадалия,
отделно от болките и страданията причинени непосредствено от телесната увреда.
При
анализа на всички относими обстоятелства съдът достигна до извод, че размерът
на обезщетението от 3000 лв. в пълна степен отговаря на понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, поради което присъди обезщетение
именно в този размер. С оглед обсъдените по-горе интензитет, характер на
нападението и характер на претърпените увреждания, съдът достигна до извод, че
посоченото от защитника на подсъдимия обезщетение в размер на 2000 лв. е
занижено. Същото би отговаряло на нападение, което е довело до по-лека телесна
повреда и не се характеризира с посочените по-горе специфики. Именно
обезщетение от 3000 лв. отговаря на конкретните факти и обстоятелства около
процесния случай. Поради тази причина съдът прие, че претенцията на гражданския
ищец за сумата над 3000 лв. и до пълния претендиран размер от 4000 лв. (след
уточнението в хода на съдебните прения), е завишена и гражданският иск беше
отхвърлен в тази му част като неоснователен. В полза на гражданския ищец беше
присъдена и законната лихва върху сумата от 3000 лв., считано от 24.12.2017г.
до окончателното изплащане на вземането.,
По делото има сторени разноски, като с оглед
обстоятелството, че беше уважен гражданският иск срещу подсъдимия - на
основание чл. 88, ал.1 от НПК, вр. чл. 78, ал.6 от ГПК, подс. Г. беше осъден да
заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд - *** следващите се по
делото държавни такси, а именно - 120 лева - държавна такса върху уважената
част от гражданския иск, както и на основание чл. 190, ал.2 НПК - държавна
такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Пак с
оглед уважаване на гражданската претенция в полза на гражданския ищец следва да
бъдат присъдени и сторените и доказани от последния разноски в производството,
за възнаграждение на повереник в общ размер на 1500 лева, съобразно приложените
по делото (л. 57от ДП и л. 32 от съдебното производство) договори за правна
защита и съдействие, където са отразени и направените разноски. Поради тази
причина и подсъдимият беше осъден да заплати тази сума на гражданския ищец.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.