Р Е
Ш Е Н
И Е № 89
гр. Бургас, 3.02.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в
съдебно заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 1804 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.27, ал.1 и ал.5-7 от ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.
73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ.
Образувано е по жалба, подадена
от „Кроа Интернешънъл“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, к-с „*******“, ул. „*********“ № ****, представлявано от управителя М.
Б., против Решение с рег. № 2-010-0325/71 от 03.10.2022год., издадено главен
директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и
проекти“ (ЕФМПП) при Министерство на труда и социалната политика и ръководител
на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ (ОП РЧР) 2014-2020 за определяне на финансова корекция в размер на 100
% върху отчетените и допустими разходи на стойност 38 435,21 лв., по
административен договор В005М90Р001-2.010-0325, с бенефициент „Кроа интернешънъл“
ЕООД.
Жалбоподателят иска отмяна на
оспорения акт. Счита, че решението е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон. Според него, актът касае финансова корекция на верифицирано междинно плащане,
а е определено нарушение по смисъла на чл.72 от ЗУСЕСИФ, което третира
окончателния бюджет на договора, какъвто изобщо не е правен. Отделно от това
сочи, че сумата, определена като санкция представлява по размер вече
верифицирани разходи по междинно плащане и е недопустимо, след като
административният орган е извършил проверка преди верифициране на разходите да
извършва нова преценка за извършено нарушение. Счита, че в случая неправилно са
приложени разпоредби от ЗУСЕСИФ, при действащ към датата на издаване на
решението ЗУСЕФСУ, той като в случая се касае не само до промяна на
наименованието на закона, но и до промяна на правните норми, които се сочат,
считано от 1.07.2022 г. Твърди, че не е допуснато нарушение на принципа на
добро финансово управление по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и
в частност - нарушение на принципите на ефикасност и ефективност, както и че не
са налице фактически основания за подобен извод. Според него, за да бъде
доказано нарушение на съставните на принципа за добро финансово управление по
чл. 33 от Регламент (ЕС) № 2018/1046 отделни принципи на икономичност,
ефикасност и ефективност, е необходимо наличието на нарушение на допълнително
скрепени със закон задължения на Бенефициента, гарантиращи спазването им. Никъде
в решението не са посочени кои са тези законови правила, които не са спазени от
нас и което неспазване е довело до нарушаване на визираните принципи. При
определяне на санкцията изобщо не е
извършван анализ каква част от проекта все пак е изпълнена, а именно точно това
би предопределило какъв да бъде и процентът на евентуалната корекция, предвид
приложения пропорционален метод. Отделно сочи, че в уведомителното писмо, по
което е подадено възражение, е посочено друго основание за корекция, а именно -
това по чл. 4 от Наредбата, което визира друг подход за корекция, а именно —
диференцираният такъв. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата и направените с нея
искания. Представя списък на сторените и претендирани разноски по делото.
Подробни съображения излага в писмена защита.
Ответникът – Управляващ орган на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“ в Министерството
на труда и социалната политика, чрез процесуалния си
представител главен експерт Ивайло Д., оспорва жалбата и моли да бъде оставена
без уважение. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност
на претендираните от жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат.
Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за
неоснователност на възраженията, изложени с жалбата. Според него, твърдението
на жалбоподателя, че не може да се наложи финансова корекция на вече
верифицираните разходи, тъй като управляващия орган ги е определил за допустими
в свое предходно решение е в противоречие със ЗУСЕСИФ и практиката на ВАС,
защото процесът по верификация определя допустимостта на разходите, а
финансовите корекции могат да бъдат наложени само върху разходи, които са
допустими, следователно за да бъде определен конкретен размер на корекция, то
следва съответните разходи да са верифицирани и определени от административния
орган като допустими. По отношение на приложимият материален закон сочи, че с §
70 от Преходните и Заключителни разпоредби към ЗИД ЗУСЕСИФ, а именно - „До
приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г,, съфинансирани
от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или
изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на
средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези
програми“. Отделно от горецитирания параграф, ЗУСЕФСУ ще е неприложим при
определянето на финансова корекция по административния договор и поради факта,
че чл. 1, ал. 1 и 2 от същия, изрично посочва, че този закон определя
националната институционална рамка за управлението на средствата по „ЕФСУ“, в
които влизат няколко фонда, изброени в ал. 2 и нито един от тях не от тези, по
които е финансиран административният договор на „Кроа интернешънъл“ ЕООД №
BG05M90P001 -2.010-0325. Следователно няма как ЗУСЕФСУ да е законът, по който
следва да бъдат определени правилата за налагане на финансова корекция.
Коректният закон е ЗУСЕСИФ, в който в чл. 1, ал. 1 и 2 е посочено, че този
закон определя националната институционална рамка за управлението на средствата
от „ЕСИФ“, към който спада и фондът, по който е финансирано проектното
предложение, а именно Европейския социален фонд (в ЗУСЕФСУ фондът е различен -
Европейски социален фонд плюс).
І. ФАКТИТЕ:
На 06.06.2018 г. между Министерство на труда и социалната
политика, чрез Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“,
представлявано от З. Р. – заместник-министър, в качеството на ръководител на
управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, от
една страна, и „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК: ********* /бенефициент/, от
друга, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020, процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-2.010 „Развитие на
социалното предприемачество“, за изпълнение на проект КРОА ВИА – социално
предприятие с център за обучение, представляваща минимална помощ в съответствие с Регламент (ЕС) №
1407/2013, с регистрационен номер на договора BG05M9OP001-2.010-0325-C01
(л.200-221). Проектът е на стойност 192 426,36 лева - изцяло безвъзмездна
финансова помощ без собствен принос и с основни дейности: 1.подбор и наемане на
лица от целевата група (лица в неравностойно положение на пазара на труда и
други социално изключени лица) и създаване на заетост до 12 м; 2.социална и
професионална интеграция на представители на уязвимите групи в сектора на
социалната икономика и обучение на заетите лица; 3.осигуряване на наставници за
заетите лица; 4.приспособяване на работната среда, оборудване и обзавеждане;
5.създаване на социалното предприятие.
Проектът е с
индикатори на изпълнение „Неактивни или безработни участници“ 11 бр. и с
индикатори за резултат „Неактивни или безработни участници в заетост след
приключване на операцията“ 11 бр.
Срокът/периодът за
изпълнение на проекта е 15 месеца, считано от 01.08.2018 г., като изпълнението
на дейностите по договора започва от 01.08.2018 г.
С Учредителен акт от
06.08.2018г. е създадено „КРОА ВИА - социално предприятие с център
за обучение“, с предмет на дейност: „Извършване на определени
социални дейности, имащи за цел постигане на положително
социално въздействие“, като реализираната от
дружеството печалба ще се използва само и единствено за постигане на социалните
цели на дружеството.
От 08.10.2018г.
е назначен екип на социалното предприятие, състоящ се от управител,
счетоводител, специалист интернет поддръжка и консултант бизнес развитие, а от
29.10.2018. са наети и двама консултанти - консултант подкрепена заетост и
специалист обучение и развитие, които работят пряко с целевата група по
проекта. След извършен подбор от 66 бр. постъпили заявления за кандидатстване
са сключени трудови договори с 11 лица, представители на целевата група по
проекта на следните позиции: 3-ма експерти изследователи, 3-ма анализатори
проучване пазари, 3-ма експерти продажби, 2-ма експерти маркетинг. Трудовите
договори с лицата са сключени като срочни по чл. 68, ал. 1, т.1 от КТ със срок на изпитване
в полза на работодателя, с място на работа в офис
или изнесено работно място/дистанционна работа/. Създадена е електронна
платформа по проекта ЦДО (център за дистанционно обучение), в която е налична
цялата информация и документация, свързана с профила, плана за развитие,
извършени тестове, поставени работни задачи, отчетите и продуктите от
работата/презентации на наетите лица, представители на целевата група. За
изпълнение на дейностите по проекта е закупена, инсталирана и свързана в мрежа
офис техника: сървър, компютри и мултифункционално устройство, закупени и са
инсталирани офис станции, маси, столове и обзавеждане на зала за групови
обучения с мултимедия/смарт екран/дъска. Закупеното оборудване и обзавеждане
попада в раздел II. ЕДИННА СТАВКА на бюджета към АДБФП и според условията за
кандидатстване по процедура „Развитие на социалното предприемачество“ е предмет
на опростено отчитане.
На 17.01.2019г.
през модул „Мониторинг на пакет отчетни документи“ на ИСУН 2020 е постъпило
Искане за междинно плащане, технически и финансов отчет с отчетен период от
01.08.2018г. до 31.12.2018г.
На 20.02.2019
г. в МТСП, ГД ЕФМПП по електронната поща, е депозиран сигнал, свързан с
подозрения за злоупотреби със средства по ОПРЧР и фиктивно отчитане на дейности
при изпълнение на договора. На 12.03.2019г. по телефона е получена допълнителна
информация, касаеща сигнала. За изясняване на фактите, посочени в сигналите,
експерти от УО извършват проверки на място на
26.02.2019г. и 21.03.2019г.в офиса на „Кроа интернешънъл“ ЕООД на адрес гр.
Варна ул. „Христо Ботев“ №8 и провеждат срещи с лицата,
подали сигналите: на 25.02.2019г. и на 20.03.2019г.
В периода на
верификация на искането за междинно плащане и изясняване фактите по постъпилите
сигнали, на 18.04.2019г. през секция „Кореспонденция“ на модул „Договори“ в
ИСУН е постъпило искане от „Кроа интернешънъл“ ЕООД за прекратяване на
Административния договор за предоставяне на БФП на основание чл.3.55 от същия,
поради промяна в пазарните условия и пазара на труда в гр. Варна и региона.
Посочено е, че наетите по проекта представители на целевата група са предимно
млади хора, с образование и владеене на чужди езици. По време на работата си в
социалното предприятие лицата са
обучени на дигитални умения, работа с информационни системи, он-лайн маркетинг,
което им дава възможност да си намерят по-добра реализация в областта на
туризма, предвид стартиращия сезон. Според бенефициента това създава
изключителни трудности да бъдат намерени представители на определената целева
група със сходни характеристики, които да заменят напускащия персонал, а дори
да бъдат намерени, вече е изразходван, определения за обучение ресурс. С
Решение за прекратяване на административен договор от 27.05.2019г. договор №
В005М90Р001-2.010-0325 е прекратен във връзка с чл.3.55 от същия.
С Решение за
верификация на постъпило искане за междинно плащане №В005М90Р001-2.010-0325/40
от 23.10.2020г., Управляващият орган определя като допустими, разходи по
постъпилото искане за плащане, в размер на 38 435,21 лв.
Въз основа на тези факти административният орган
посочва, че според т. 6 „Цели на
предоставяната безвъзмездна финансова помощ по процедурата и очаквани
резултати“ от Условията за кандидатстване по процедура ВС05М90Р001-2.010
„Развитие на социалното предприемачество“, целта на процедурата е да се улесни
достъпа до заетост и да се осигури подкрепа за социалното включване на уязвими
групи чрез създаване на подходящи условия за тяхната професионална интеграция в
сферата на социалната икономика.
С подаване на
проектно предложение и впоследствие сключвайки Административен договор за
предоставяне на БФЕ №В005М90Р001-2.010-0325 на 06.06.2018г., „Кроа
интернешънъл“ ЕООД се задължава да постигне основна цел на проекта, а именно:
да улесни достъпа до заетост и да се осигури подкрепа за социалното включване
на лица в неравностойно положение на пазара на труда и други социално изключени
лица, чрез създаване на подходящи условия за тяхната професионална интеграция в
сферата на социалната икономика. Това, че част от наетите по проекта лица са
пожелали да прекратят трудовите си договори и че средствата за обучение,
предвидени по проекта вече са усвоени, не освобождава бенефициента от поетите
ангажименти по договора. Имайки предвид, че при първоначалния подбор на
представители на целевата група за включване в дейностите по проекта са
кандидатствали много лица (66 лица са подали формуляр за кандидатстване,
съгласно описаното изпълнение в техническия отчет към ИМП), не са предприети
никакви действия за подбор и наемане на други представители на целевата група.
Със своето бездействие относно възможностите за продължаване изпълнението на
договора, бенефициентът е направил така, че направените разходи по никакъв
начин не са допринесли за постигане на заложените в проектното предложение
цели.
Според него, при изпълнение на дейностите по проекта и разходване на средствата
по договора „Кроа интернешънъл“ ЕООД не е спазил един от принципите за добро
финансово управление, а именно принципа за ефикасност на
разходите, съгласно изискванията на член 4 от Регламент №1303/2013 и член 33 от
Регламент 2018/1046 за постигане на заложените по проекта и операцията цели. Според
член 33 от Регламент 2018/1046 принципът на добро финансово управление означава
използване на публичния финансов ресурс на основата на принципите на
икономичност, ефикасност и ефективност и по начин, който е ориентиран към
резултатите от изпълнението. Принципът за ефикасност изисква да бъде постигнато
най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и
постигането на целите. В конкретния случай това не е постигнато, защото дейността,
предмет на изпълнението, в цялост не е осъществена, както е заложено, въпреки
договорените ресурси, поради което очевидно не са постигнати и целите на
проекта.
Констатиран е наличен е остатък неусвоени средства за възнаграждение за
специалист- консултант подкрепена заетост и експерт обучение по Дейност 2
„Социална и професионална интеграция на представители на уязвимите групи в
сектора на социалната икономика и обучение на заетите лица“, който е можело да
бъде използван ефикасно за постигане крайната цел на процедурата и конкретно за
договорените цели на проекта. Както е направена промяна на договора, по време
на изпълнението, за промяна в часовете заетост на двамата консултанти
/уведомление за промяна, кореспонденция №ВО05М9ОР001-2.010- 0325-С01-М006 от 09.01.2019г„
отразено във Версия 1.1. на Договора в ИСУН 2020/, а именно: вместо
предвидената по договор заетост от 12 месеца за 4 часа на ден, е извършена
промяна в заетостта на консултантите на 3 месеца по 8 часа/ден и 6 месеца по 4
часа/ден, бенефициентът е можел да предприеме действия по промяна на дейностите
за да реализира успешно проекта и за постигне на целите.
Административният орган приема, че след като при първоначалния подбор
на представители на целевата група за включване в дейностите по проекта са
кандидатствали 66 лица, то е имало достатъчно
желаещи да участват в дейността на социалното предприятие, но желаещите
кандидати не са ефективно включени в дейностите по проекта за да се постигне
успешното функциониране на социалното предприятие. Поради
това бенефициентът
е следвало да използва наличните средства и потенциални възможности за
постигане в максимална степен на договорените цели, посредством описаните в
проекта дейности, но това не е направено по време на изпълнението на проекта.
Упоменатите действия и бездействие на бенефициентът показват, че проекта не е
управляван ефикасно и с грижата на добър стопанин.
Прави извод, че направените от бенефициента разходи в размер на 38 435,21лв., отчетени с искането за междинно плащане и
определени от УО като допустими не са допринесли за постигане на основната цел
по проекта. Разходите за работна заплата и дължими вноски за
сметка на работодателя на наетите представители на целевата група по проекта,
консултанти трудова заетост и обучение и развитие, и екип на социалното
предприятие са неефикасни, доколкото осъщественото от бенефициента не гарантира
по никой начин най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите
дейности и най-вече постигането на уговорените цели, включително отчитане
изпълнението на индикатора за резултат. С прекратяване на трудовите договори на
наетите представители на целевата група и ненаемане на освободените работни
места на други лица не е дадена възможност на лица в неравностойно положение на
пазара на труда и други социално изключени лица да преминат през етап на
адаптация, мотивация, обучение и приложение на уменията им, както и успешно да
се интегрират в работната среда, в съответствие с дейността на социалното предприятие
„КРОА ВИА - социално предприятие с център за обучение“. От друга страна наетите
по проекта консултанти трудова заетост и обучение развитие, проведените от тях
обучения и индивидуални консултации, не са спомогнали за социалната и
професионална интеграция на наетия персонал в сектора на социалната икономика и
обучение на заетите лица, за което говори факта, че лицата са прекратили
трудовите си правоотношения с бенефициента. Също така назначеният екип на
социалното предприятие не е изпълнил основните си функции по управление и
функциониране на социалното предприятие, а именно: планиране на дейността,
изготвяне на стратегия за работа на социалното предприятие, визия за
дългосрочно развитие, разработване на план с ресурсно и финансово осигуряване, т.е. договорният
ресурс не е използван по най-добрия начин за постигане целта на проекта и
процедурата, а именно да се улесни достъпа до заетост и да се осигури подкрепа
за социалното включване на лица в неравностойно положение на пазара на труда и
други социално изключени лица, чрез създаване на подходящи условия за тяхната
професионална интеграция в сферата на социалната икономика,
макар че са предоставени достатъчно средства.
Издателят на оспорения акт приема, че с действието си бенефициентът „Кроа
интернешънъл“ ЕООД е извършил нарушаване на принципа за ефикасност на
разходите, съгласно член 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013, който
задължава държавите членки да спазват принципа за добро финансово управление.
Това задължение националният законодател е възложил и на бенефициентите — чл.2,
ал.1 ЗУСЕСИФ. Съгласно член 33 от Регламент 2018/1046 принципът на добро
финансово управление означава използване на публичния финансов ресурс на
основата на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност и по начин, който
е ориентиран към резултатите от изпълнението. Принципът на ефикасност изисква
да бъде постигнато най-доброто съотношение между използваните ресурси,
предприетите дейности и постигането на целите. В конкретния случай това не е
постигнато, защото дейността, предмет на изпълнението, в цялост не е
осъществена, както е заложено, въпреки договорените ресурси, поради което
очевидно не са постигнати и целите на проекта. Принципът на ефективност от своя
страна изисква да се определи степента, в която се постигат поставените цели,
посредством предприетите действия. Поставените цели обективно е невъзможно да
бъдат постигнати при наличие на неизпълнение на договорните задължения, поради
което и същият е нарушен.
Поради изложеното, с обжалваното решение, органът приема и че „Кроа
интернешънъл“ ЕООД като страна по договор за безвъзмездна финансова помощ е
допуснал нарушение на националното право по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. Във връзка с констатираното нарушение и на
основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, Управляващият орган предвижда определяне на
финансова корекция по пропорционалния метод, съгласно т. 2 от Приложение № 2
към чл. 2, ал. 3 от НАРЕДБАТА, във връзка с чл.70, ал.1, т.З от ЗУСЕСИФ, за
която е предвидена финансова корекция в размер на 100, 25, 10 или 5 на сто от
допустимите изразходвани средства. Предвид, че в настоящия случай е налице
пълно неизпълнение на административния договор и пълно не постигане на целите
му, то и УО предлага 100 % финансова корекция върху отчетените и допустими
разходи на стойност 38 435,21 лв., по административен договор
В005М90Р001-2.010-0325, с бенефициент „Кроа интернешънъл“ ЕООД.
Преди издаване на оспореното решение, на основание чл. 73, ал. 2
от ЗУСЕСИФ, с кореспонденция № В005М90Р001-2.010- 0325-С01-М037 от 25.08.2022г.
в ИСУН 2020, УО предоставя възможност на
бенефициента в срок от 14 дни да представи своите възражения относно
основателността и размера на предложената финансова корекция (л.348).
В определения
срок с кореспонденция В005М90Р001-2.010-0325-С01-М038 от 05.09.2022г. в ИСУН
2020 „Кроа интернешънъл“ ЕООД подава възражение с
изх.№ 48 от 05.09.2022г., в което обосновава липсата на
предпоставки
за извършване на корекцията.
ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Жалбата е допустима.
Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта
и в предвидения от закона, срок.
ІІІ. ПРАВОТО:
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган. В чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на
управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято
структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал.2
на същата разпоредба е предвидено, че управляващите органи се създават като
звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за
местното самоуправление и местната администрация, или като отделна
администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз,
функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган
или организация.
Според чл.4, т.7 от Устройствения
правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС №
266/10.11.2009 г., министърът на труда и социалната политика управлява програми
и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от
предприсъединителните и структурните фондове на ЕС и от други международни
финансови институции и донори. В рамките на своята компетентност, със Заповед №
РД-03-2/01.12.2020 г., представена в настоящото производство /л.23-24/,
министърът на труда и социалната политика е оправомощил Ц. И. С. – заместник главен директор на Главна дирекция
„ Европейки фондове, международни програми и проекти“, считано от 01.12.2020г.
да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПРЧР в пълен обхват.
От изложеното следва, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - главен директор
на Главна дирекция „ Европейки фондове, международни програми и проекти“ и
Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020 в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на с
чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, във връзка със Заповед № РД-03-2/01.12.2020 г.
При издаването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи извод за отмяна.
Производството е започнало по
инициатива на управляващият орган, каквато възможност е предвидена с нормата на
чл.69, ал.2 от ЗУСЕСИФ.
Според чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, преди издаването на
решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност
бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от
две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на
финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Ал. 3 на
текста сочи, че решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от
представянето на възраженията по ал. 2, като в мотивите му се обсъждат
представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения.
Доказателствата по делото сочат,
че това изискване на закона е спазено.
УО е уведомил дружеството-
жалбоподател за резултата от
осъществения контрол за законосъобразност и е предоставил срок от 14 календарни
дни за представяне на възражение по отношение на основателността и размера на предложената
финансова корекция и прилагане на доказателства. Същото е упражнило правото си
и е подало възражение.
Обжалваното решение е издадено
след изтичане на срока за възражение, а представеното такова е разгледано от
административния орган.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в уведомителното писмо, по което е подадено възражение, е
посочено друго основание за корекция, а именно - това по чл. 4 от Наредбата,
което визира друг подход за корекция, а именно — диференцираният такъв, защото
то не отговаря на действителното положение.
В изпратеното до жалбоподателя
писмо с кореспонденция №
В005М90Р001-2.010- 0325-С01-М037 от 25.08.2022г. освен, установените факти са
изложени и правните изводи на административния орган и изрично е указано, че
корекцията ще бъде определена по пропорционалния метод, съгласно т.2 от
приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата (НАРЕДБА за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове).
Съдът намира за неоснователно и
възражението на „Кроа интернешънъл“ ЕООД, че
в случая неправилно са приложени разпоредби от ЗУСЕСИФ, при действащ към
датата на издаване на решението ЗУСЕФСУ, като в тази връзка изцяло споделя
становището на ответника.
Според §70 от ПЗР към ЗИД на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила
от 1.07.2022 г.), до приключването на програмите за
програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или
изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на
средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези
програми.
Настоящият случай попада именно в
тази хипотеза.
Неоснователно е и възражението,
че е недопустимо, след като административният орган е извършил проверка преди
верифициране на разходите по междинно плащане да извършва нова преценка за
извършено нарушение.
Верификацията на разходите и
налагането на финансова корекция представляват отдени производства, които се
развиват на базата на различни предпоставки и имат различни правни последици.
Според разпоредбата на чл.71,
ал.1 от ЗУСЕСИФ, чрез извършването на финансови корекции се отменя
предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се
намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с
цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи,
сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право
на Европейския съюз и българското законодателство.
В този смисъл финансова корекция
може да бъде наложена и чрез намаляване на размера именно на приети за
допустими разходи по проект, както е сторено в случая.
По приложението на материалния
закон:
Според чл. 70, ал.
1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства
от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова
корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013, като съгласно ал. 2, случаите на нередности, за
които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен
акт на Министерския съвет.
Разпоредбата на чл. 2, т. 36
от Регламент (ЕС) № 1303/2013, към която препраща нормата на чл. 69, ал. 1
от ЗУСЕСИФ, дава определение на понятието "нередност".
"Нередност" е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното
право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза.
Поради това, за да е приложима
хипотеза на чл. 70, ал.
1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, както приема административния
орган, е необходимо да да бъде категорично доказано не само нарушаване на принципите по чл. 4, параграф
8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, но и нанасянето на вреда на бюджета
на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Административният орган в случая
приема, че е налице нарушение, представляващо нередност по смисъла на т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на
нередности, приета с ПМС №57/2017г., защото
е
нарушен принципа за ефикасност на разходите, съгласно член 4, параграф 8 от
Регламент № 1303/2013, който задължава държавите членки да спазват принципа за
добро финансово управление.
Настоящият състав на съда намира,
че материалния закон е приложен неправилно, тъй като посочените с оспорения акт
нарушения не са доказани.
Приетата от административния
орган за нарушена разпоредба на чл. 70, ал.
1, т. 3 от ЗУСЕСИФ предполага спазване на принципа
по чл. 4
параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 – принципа
добро финансово управление, но в съответствие с изискванията на чл. 33 от Регламент
(ЕС, Евратом) 2018/1046, указващи принципа на ефикасност
и принципа на ефективност. С оглед на това, за да се приеме, че в случая е
нарушен принципа за добро финансово управление, в какъвто смисъл са доводите на
административния орган, задължително следва да бъде извършен анализ относно
спазване на принципите за ефикасност и ефективност, какъвто анализ в решението
липсва от гледна точка на привързаност на установените факти със заключението
за нарушаването на посочените принципи предвид конкретните цели по проекта,
макар формално да не изглежда така.
В случая изводите за неефективно
и неефикасно разходване на средствата са направени само въз основа на два
факта:
-след прекратяването на
договорите на 11 лица от съответната целева група не са назначени други И
- констатиран наличен остатък неусвоени
средства за възнаграждение за специалист- консултант подкрепена заетост и
експерт обучение по Дейност 2 „Социална и професионална интеграция на
представители на уязвимите групи в сектора на социалната икономика и обучение
на заетите лица“.
Според
административния орган, на мястото на напусналите лица е можело да бъдат наети
други, тъй като първоначално документи за кандидатстване са подали 66 лица;
наетите по проекта консултанти трудова заетост и обучение развитие, проведените
от тях обучения и индивидуални консултации, не са спомогнали за социалната и
професионална интеграция на наетия персонал в сектора на социалната икономика и
обучение на заетите лица, за което говори факта, че лицата са прекратили
трудовите си правоотношения с бенефициента. Назначеният екип на социалното
предприятие не е изпълнил основните си функции по управление и функциониране на
социалното предприятие и неусвоените средства са могли да бъдат използвани ефикасно за постигане крайната цел на
процедурата и конкретно за договорените цели на проекта. Тези съждения на органа са
предпоставили и извод, че в
настоящия случай е налице пълно
неизпълнение на административния договор и пълно не постигане на целите му.
Тази теза не може да бъде
споделена, тъй като на първо място, за да се приеме пълно неизпълнение на
договора и непостигане на целите му, то следва изпълнението на договора да е
приключило.
В случая административният
договор е бил прекратен по взаимно съгласие, постигнато между страните, като
административният орган е приел, като осъществена предпоставка за
прекратяването невъзможност на изпълнение му, поради причини, свързани с
целевата група по проекта.
Искането
си за прекратяване на договора жалбоподателят е мотивирал именно с наличието на
изключителни трудности да бъдат намерени представители на определената целева
група със сходни характеристики, които да заместят напускащия персонал от една
страна.
При
това положение не може да се направи извод, че след напускане на наетите 11
лица дружеството е могло да наеме други лица от същата целева група, с цел
обучение и последваща реализация и то само на база броя на първоначално
подадените документи за кандидатстване за съответните позиции.
За
да се направи подобен извод е следвало да бъде направен подробен анализ, както
на причините за прекратяване на договорите на първоначално наетите лица, така и
на динамиката на пазара на труда и едва тогава да се преценява дали
прекратяването на трудовите договори и ненаемане на други лица може да е
индикатор за неефективно и неефикасно разходвани средства. Такъв анализ не е
извършен.
Отделно
от това, по делото е доказано, че дружеството е започнало да осъществява
проекта с цел постигане на целите му, като е назначило и обучавало 11 лица от
съответната целева група. Всъщност само след установяване на причините за
прекратяване на трудовите договори с тези лица може да се прецени в какъв обем
са постигнати или не целите на проекта.
Изводът за възможност наличния
остатък неусвоени средства да бъде използван ефикасно за постигане крайната цел на
процедурата и конкретно за договорените цели на проекта е абсолютно хипотетичен- лишен
от каквато и да е конкретика. По делото не са установени факти, които да го
предпоставят, защото не е извършван анализ на извършваната от жалбоподателя дейност,
така че да е възможно да се прецени за извършването на какви конкретни дейности
тези средства са могли да бъдат пренасочени.
Абсолютно фактически необоснован е извода, че наетите по проекта консултанти трудова заетост и обучение развитие,
проведените от тях обучения и индивидуални консултации, не са спомогнали за
социалната и професионална интеграция на наетия персонал в сектора на
социалната икономика и обучение на заетите лица, за което говори факта, че
лицата са прекратили трудовите си правоотношения с бенефициента и че
назначеният екип на социалното предприятие не е изпълнил основните си функции
по управление и функциониране на социалното предприятие.
Както бе посочено такива изводи могат да бъдат
направени само въз основа на детайлен анализ на извършваната дейност до датата
на прекратяване на административния договор.
От друга страна липсата на такъв анализ прави
невъзможна и преценката за законосъобразност на наложената санкция по отношение
на нейния размер.
Изводите за извършено нарушение не могат да
почиват на предположения, те следва да предпоставени от конкретни факти.
Бланкетното цитиране на нарушение
на принципите на ефективност и ефикасност, без да се посочи, анализира и
мотивира изцяло и всеобхватно от УО с кое действие или бездействие
бенефициентът е нарушил съответните разпоредби и как това действие или
бездействие е повлияло на двата принципа, което да обуслови и налагането на
финансовата корекция води до нейната неоснователност.
След като в случая не е
категорично доказано нарушение на правото на Съюза или на националното право,
то не е налице и нередност, за която да бъде наложена санкция.
Поради изложеното, съдът намира
оспореното решение за постановено при неправилно приложение на материалния
закон, поради което следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора, следва да бъде
уважено своевременно направеното и доказано (л.1203-1204) искане от процесуалния представител жалбоподателя за присъждане на
разноски, които са в размер на 3 307лв (307лв.- дължавна
такса и 3000лв.- възнаграждение на адвокат).
Сумата заплатена от жалбоподателя
като ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение не следва да бъде
присъждана.
С Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 СЕС е прието, че чл. 78, първа алинея, буква
"а" от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2016 г. относно
общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национално - правна уредба като разглежданата в главните
производства, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за
неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат
на това, тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с ДДС. В случая пар. 2
а от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения противоречи на 78, първа алинея, буква "а" от
Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2016 г., както и на принципа на
данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС в рамките на Европейския
съюз. При констатираното противоречие на българска правна норма с тази на
Директива 2006/112/ЕО, националният съдия е длъжен да остави неприложена
вътрешната правна норма, която противоречи на общностна норма. Това произтича и
от общото правило, че националните юрисдикции са длъжни да осигурят съдебната
защита, която произтича за правните субекти от разпоредбите на ПЕС и да
гарантират пълното му действие (Решение по дело Pfifer и др., С-397/01 -
С-403/01; Recueil, стр. І-8835, т. 111; Impact С -268/06). Поради изложените
съображения съдът намира, че при присъждане на разноските в полза на
жалбоподателя не следва да се включва и начисленият ДДС, който съгласно
разясненията дадени в посочените по-горе дела на СЕС - С-427/16 и С-428/16 не е
дължим и не е неразделна част от адвокатското възнаграждение, а е косвен данък
върху определената данъчна основа.
Възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, е
неоснователно. Платеното възнаграждение е дори под мининума на предвиденото с
разпоредбата на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (ред. към датата
на плащането).
С оглед горното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, Административен съд Бургас, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение с рег. № 2-010-0325/71 от 03.10.2022год.,
издадено главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни
програми и проекти“ (ЕФМПП) при Министерство на труда и социалната политика и
ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ (ОП РЧР) 2014-2020 за определяне на финансова корекция в
размер на 100 % върху отчетените и допустими разходи на стойност 38 435,21 лв.,
по административен договор В005М90Р001-2.010-0325, с бенефициент „Кроа
интернешънъл“ ЕООД.
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика да
заплати на „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление гр. ******, к-с „******“, ул. „*********“ № *******, представлявано
от управителя М. Б., сума в размер на 3 307лева, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: