№ 7550
гр. С., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110141491 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу Е.Г. К., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1427,89 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законната лихва от 11.11.2020 г. до изплащане на вземането; 215,36 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до
02.11.2020 г.; 11,11 лв. , представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 11.11.2020 г. до
изплащане на вземането, както и 2,23 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 02.11.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2020 г. по ч.гр.д. №
55907/2020 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с Е.Г. К. договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този
договор е доставил за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г. на ответника топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. Н., ж.к. „Н. 1“, бл. ***, вх. Д, ет. 5, ап. 80,
която потребителят не заплатил в 30-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава. Ето защо
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител - адв. П.,
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Поддържа, че било невярно твърдението на ищеца за наличието на облигационна
връзка с ответника по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. По делото липсвали доказателства за
това, че Емилия К. е собственик на процесния апартамент, като представения към исковата
1
молба протокол от 01.07.1992 г. не удостоверявал този факт, а доказвал единствено, че
собственик на апартамента е С.З.М.. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът Емилия
К. е наследник на С.З.М., като поддържа, че бил налице отказ от наследство, а в условие на
евентуалност, че наследството било прието под опис. Релевира възражение за настъпила
погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания. Оспорва и
предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поддържа, че ответникът не е ползвал доставена от
дружеството-ищец топлинна енергия в обема, който се претендира. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответницата като потребител за продажба на топлинна
енергия през процесния период; използването от ответницата на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
На 11.11.2020 г. "Топлофикация С." ЕАД, чрез юрк. К., е депозирало пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н.И.Б., И.И.Б. и Е.Г.
К. за следните суми: 2855,77 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.5.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
11.11.2020 г. до изплащане на вземането; 430,71 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 02.11.2020 г.; 22,21 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 11.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и 4,46 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до
02.11.2020 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че претендираната главница съставлява цена
на предоставената от заявителя на сочените длъжници топлинна енергия за периода
01.5.2017 г. - 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „Н. – 1“,
бл. ***, вх. „Д“, ет. 5, ап. 80, аб. № 125980. В т.13 от заявлението е посочено, че се иска
разделно осъждане на длъжниците при следните квоти: Е.Г. К. – ½, Н.И.Б. – ¼ и И.И.Б. – ¼.
С разпореждане от 26.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 55907/2020 г. по описа на СРС, I
ГО, 40 състав, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за посочените по – горе суми, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното
производство разноски в общ размер на 116,26 лв., от които: 66,26 лв. - държавна такса,
2
както и 50 лв. - възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК били депозирани възражения от длъжниците Н.И.Б. и
И.И.Б., с които оспорили вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а Е.Г. К.
била уведомена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане от 14.06.2021 г. по ч.гр.д. №
55907/2020 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав, съдът указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред срещу Е.Г. К. за претендираната спрямо нея ½ ид. част, а именно за
следните суми: 1427,89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.5.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.11.2020
г. до изплащане на вземането; 215,36 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.9.2018 г. до 02.11.2020 г.; 11,11 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно
със законна лихва от 11.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и 2,23 лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 02.11.2020 г.
От представените по делото доказателства се установява, че на 01.07.1992 г. по гр.д. №
542/1988 г. по описа на Втори районен съд, 9 състав, била одобрена постигната спогодба
между С.З.М., Ж.Б. и Е.Т., по силата на която С.З.М. получила в дял и изключителна
собственост процесния наследствен недвижим имот, а именно: Апартамент № 80, находящ
се в гр. С., ж.к. „Н. – 1“, бл. ***, вх. „Д“, ет. 5.
От представеното писмо от Столична община – район „Н.“ от 21.05.2010 г., се
установява, че след направена справка в регистъра за населението относно С.З.М., починала
с акт за смърт № 484/14.08.1995 г., семейно положение – вдовица, се установило, че същата
оставила следните наследници по закон: Е.Г. К. (дъщеря) и Ж.Б. (дъщеря). Ето защо и на
основание чл. 5, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че по силата на наследственото
правоприемство ответникът Е.Г. К. e придобилa ½ ид. част от процесния топлоснабден
имот, представляващ Апартамент № 80, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. – 1“, бл. ***, вх. „Д“,
ет. 5. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че
Е.Г. К., в качеството й на съсобственик на процесния имот, e била потребител на топлинна
енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период до размера на посочената
идеална част. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет
на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответникът Е.Г.
К. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
3
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Техем Сървисис“ ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот през исковия период е
имало 2 броя отоплителни тела без монтирани ИРРО; за процесния период била изчислена
служебно ТЕ за двата броя отоплителни тела без уреди на база инсталирана мощност;
сградната инсталация била изчислявана по формула съгласно приложимата наредба върху
пълната отопляема кубатура 207 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата,
представен на вещото лице; за процесния период нямало изчислена ТЕ за отопление на
общи части, тъй като радиаторите в стълбището били демонтирани на 04.08.1997 г.; през
процесния период не е имало монтиран водомер за топла вода, което било отбелязано в
отчетни формуляри от 17.05.2016 г. и 11.05.2018 г.; за периода 2018/2019 г. не бил осигурен
достъп до имота, поради което имало служебно изчислена ТЕ за БГВ на база два броя
потребители, при служебно определен разход 140л. на денонощие за един потребител; броя
на потребителите – 2 бр. бил посочен в отчетен формуляр от 17.05.2016 г. с подпис на
потребител, представен на вещото лице; технологичните разходи били извадени от общото
количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното дружество.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че не са постъпвали плащания за погасяване на
суми по претендираната от дружеството главница.
По отношение на общият размер на действително потребеното количество топлинна
енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото
лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 2855,77 лв., т.е. спрямо ответницата Е.Г. К.
възлиза на 1427,89 лв. (2855,77 : 2 = 1427,89). Ето защо настоящият съдебен състав приема,
4
че дължимата от ответницата главница за ТЕ за процесния период възлиза в размер на
претендираните от ищеца 1427,89 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът намира
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 11.11.2020 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.11.2020 г. се
явяват погасени по давност вземанията за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г.
включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.09.2017 г. е възникнало
45 дни след изтичане на периода, за който се отнася, т.е. на 15.11.2017 г., поради което
предвид датата на подаване на заявлението – 11.11.2020 г. давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г. От заключенията на
вещите лица по допуснатите СТЕ и ССчЕ се установява, че
общият размер на действително потребеното количество топлинна енергия за периода
01.09.2017 г. – 30.04.2019 г. възлиза на 2573,30 лв., т.е. спрямо ответницата Е.Г. К. възлиза
на 1286,65 лв. (2573,30 : 2 = 1286,65), поради което до този размер предявеният иск за
главница за топлинна енергия е основателен, а за разликата до пълния претендиран размер
от 1427,89 лв. следва да бъде отхвърлен. Въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства по делото е доказано предоставянето на услугата дялово разпределение, както
и че нейната стойност за периода м.10.2017 г. – м.04.2019 г. спрямо ответника Е.Г. К.
възлиза в размер на 11,11 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, лихвата за забава върху
главното вземане за топлинна енергия в установения общ размер от 2573,30 лв. е в размер на
392,05 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 02.11.2020 г., т.е. спрямо ответницата Е.Г. К.
възлиза на 196,03 лв. (392,05 : 2 = 196,03) до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 215,36 лв. следва да
5
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 58,13 лева – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство спрямо Е.Г. К., 148,98 лева – държавна такса в исковото производство, 350
лева – депозит за СТЕ, 350 лева – депозит за ССчЕ, 346 лева – депозит за назначаване на
особен представител, като претендира и възнаграждение за юрисконсулт в исковото
производство, което съдът определя в размер на 100 лв., т.е. общо 1353,11 лева за
заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
на 1220,13 лв.
Ответникът е бил представляван от особен представител, поради което разноски не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.Г. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н.
1“, бл. ***, вх. Д, ет. 5, ап. 80, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 1286,65 лева -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2017
г. – 30.04.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. 1“, бл. ***, вх. Д, ет. 5,
ап. 80; 196,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. – 02.11.2020 г., както и 11,11 лева – главница,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2017 г.
до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.11.2020 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2020 г. по ч.гр.д. № 55907/2020 г. по описа на СРС, ГО,
40 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за главница,
представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1286,65 лева
до пълния предявен размер от 1427,89 лева за периода 01.05.2017 г. – 31.08.2017 г.; за
установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 196,03 лева до пълния предявен размер от
215,36 лева и за мораторна лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение изцяло за сумата от 2,23 лева.
ОСЪЖДА Е.Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. 1“, бл. ***, вх. Д, ет. 5, ап.
80, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1220,13
6
лева – разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7