Р Е
Ш Е Н
И Е № 260068
гр. Пловдив,
14.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно
заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията
АНД №7421/2020г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление
№20-1030-008396/21.08.2020г. на
Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което
на С.Т.Т., ЕГН:**********, на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят
атакува наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно и неправилно. Моли
съда за отмяната му. В съдебно заседание, редован призован, не се явява лично,
а се представлява от процесуалния си представител - адв. К., който поддържа
жалбата и прави същото искане. Претендира и разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно
призована за съдебно заседание, не изпраща представител. До
съда е депозирана писмена молба-становище, в
която се излагат съображения за потвърждаване на процесното наказателно
постановление. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като взе предвид
изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в
преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна
/санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът
установи следното:
На 27.07.2020г. около 19.40
часа в община Родопи на път Общински № PDV1192–км 1+900, в посока с. Оризари, жалбоподателят
С.Т.Т., ЕГН:**********, управлявал личния си
мотоциклет „Кавазаки ЕР
6 Н“, с рег. ***. В това време същият, при движение с несъобразена с пътните
условия скорост, предприел изпреварване на управляваните пред него два
автомобила, от платното за насрещно движение, като след изпреварване на първото
МПС и при достигане нивото на второто – „Шкода“ с рег. № ***, управляван от
водача П.И.Д., се блъснал в последното в задна лява и изцяло лява негова страна. Вследствие на катастрофата, жалбоподателят изпаднал
от мотоциклета и получил контузия на корем, гърди, глава и шия. Мотоциклетът
получил щети в предна, лява и дясна част. На място пристигнал дежурен екип към
сектор „Пътна полиция“, в който бил и свид. С.С. Д.и
колегата му Р.К.С.. На място бил съставен Протокол №388 за ПТП с пострадало лице,
в който бил отразен механизмът на сблъсъка между двете МПС, участниците в него
и причинените щети.
С оглед направените
констатации и установената вина, на място от свид. Д.бил съставен АУАН №119 с
бл. №937121/27.07.2020г. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП срещу
жалбоподателя Т. и в негово присъствие. Последният се запознал със съдържанието
на акта, подписал го без възражения и получил препис. Като свидетел по
установяване на нарушението и за потвърждаване законосъобразното съставяне на
АУАН бил вписан Р.С..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя били депозирани писмени възражения срещу акта.
Наказващият орган счел
възраженията за неоснователни и въз основа на АУАН, издал обжалваното
наказателно постановление, с което на С.Т.Т., на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева за така
установеното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните такива - показанията на актосъставителя С.С. Д.,
който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията му като достоверни,
логични и съотвестващи на писмените доказателства по делото. Що се отнася до заявеното
от свидетеля, че не си спомня конкретния случай, следва да се отдаде на това,
че от една страна е минал продължителен период от време, а от друга –
естеството и натовареността на извършваната от свидетеля работа, който не би
могъл да си спомня за абсолютно всички извършени от него проверки по ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни
доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Съгласно посочената законова норма водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От приложените
и събрани по делото доказателства се установява, че на датата, отразена в АУАН
и в НП и на посоченото в тях място, жалбоподателят Т. действително е управлявал процесния мотоциклет, като при движението
не е съобразил скоростта си с пътните условия вследствие, на което предизвикал
ПТП с другия автомобил „Шкода“, Поради
установеното, правилно поведението на водача е било квалифицирано като
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Отделно от това съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална
доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя,
следва да се приемат за доказани посочените в последния обстоятелства.
Не се споделят наведените
възражения от страна на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – описание и място на
нарушението.
Според настоящата инстанция с
така даденото описание достатъчно ясно се сочат на наказаното лице именно какви
факти се приемат за осъществени, за да се реализира административнонаказателна
отговорност за деяние по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Действително не е отразена конкретната
несъобразена скорост с пътните условия. Когато се касае за нарушение, свързано
с движение с несъобразена скорост, не е задължително условие абсолютната й
конкретизация, а често и фактически това е невъзможно, да бъде установена
конкретната числова стойност, с която се е движил даден автомобил. След като
скоростта, с която се е движел е направила невъзможно спирането на
управляваното от жалбоподателя МПС и от това е настъпило пътнотранспортно
произшествие, то същата е била несъобразена. Отделно от това описаното в
обстоятелствената част на акта и постановлението, че жалбоподателят е причинил
ПТП е достатъчно, за да обоснове санкционната норма по чл.179, ал.2 от ЗДвП, докато
конкретизирането на вида щета е съставомерно обстоятелство за ангажиране отговорността
на нарушител за други задължения, които му се следват от това, че като водач на
МПС е участник в ПТП, каквато хипотеза не е засегната в случая. Неоснователен
е и доводът, свързан с ненаказуемостта на допустителството. От текста на АУАН и
НП следва че терминът „допуска ПТП“ е употребен не в смисъла на чл. 10 ЗАНН, а
като синоним на реализира ПТП или причинява ПТП по смисъла на чл.179, ал.2 ЗДвП.
По отношение на твърденията
за некоректно отразено място на нарушението в АУАН, тъй като бил описан
общински път „PDV 1152 км1+500“, което съответствало на
съвсем друга територия, също се оценяват от съда като неоснователни. Същите са
в противоречие с обективната и формална истина, доколкото мястото на
нарушението е абсолютно идентично отразено, както в АУАН и преписа му, така и в
НП. Освен това актосъставителят има
задължение да връчи препис от акта, но в случай, че нарушителят намира същия за
нечетлив, неясен, той следа да прояви активност като възрази и поиска да му
бъде осигурен друг, четлив екземпляр. Това той би могъл да стори не само на
място – при съставянето на акта, но и в един по-късен момент предвид
регламентираната възможност възражения срещу акта да се правят и в допълнителен
срок. В случая жалбоподателят не е сторил това, с което да покаже, че има
възражения, които желае да бъдат съобщени на наказващия орган или да
сигнализира, че има затруднения пред това да организира защитата си. В случая сочените от жалбоподателя твърдения целят
единствено отмяна на НП на формално основание, осланяйки се на по-слабо
отразеното оцветяване на индиго хартията върху преписа на акта.
Ето защо съдът счита, че не е нарушено правото на защита, като са
посочени достатъчно пълно и ясно фактическите обстоятелства, при които е
осъществено нарушението.
На следващо място, в конкретната ситуация не е имало
патрулиращ автомобил на контролни органи, които да са очевидци на причинената
катастрофа, което не означава, че отсъстват предпоставки за съставяне на АУАН. В
тази връзка неоснователно е възражението производството да е било съществено
опорочено при съставянето на АУАН поради липсата на поне двама свидетели. В случая актът е бил подписан от
свидетел очевидец, който е присъствал при установяване на нарушението, поради
което не е било необходимо осигуряването на други двама свидетели по чл.40,
ал.3 от ЗАНН. Това, че свидетелят по
акта, който е очевидец, е един, не води до необходимост от осигуряване на поне
още един, за да станат те двама. Законовият текст посочва, че няма пречка да се
впишат и повече свидетели, ако те са присъствали на установяване на
нарушението, или използваният термин „свидетели“ не се свързва непременно с
изискването те да са повече от един, а когато това е търсено от законодателя,
то той го сочи изрично - така чл.40, ал.3 от ЗАНН, където се изискват „...двама други свидетели...“ По тези съображения не е налице
нередовност на акта, нито е допуснато съществено процесуално нарушение.
Свидетелят по акта непосредствено е възприел обстоятелствата по неговото установяване,
което съставлява достатъчна гаранция за установяване на обективната истина.
Следователно правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено по никакъв
начин, нито е нарушен редът за установяване на нарушението и неговото
наказване, а възражението за допуснато съществено процесуално нарушение е
неоснователно.
Предвид гореизложеното законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение и правилно по реда на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание – глоба във фиксирания от законодателя размер
от 200 лева, който не подлежи на корекция от страна на съда.
Настоящият случай не може да
се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното
нарушение не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този вид нарушение.
При извършената служебната проверка
съдът не констатира
допуснати в хода
на административнонаказателното
производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление.
Предвид горните съображения съдът
намира, че процесното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
На основнаие чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото,
неоснователна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски,
представляващи адвокатски хонорар. Предвид липсата на изрично искане за
присъждане на разноски от въззиваемата страна, обаче, съдът не следва да се произнася
по този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление
№20-1030-008396/21.08.2020г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С.Т.Т.,
ЕГН:**********, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! ДТ