Решение по НАХД №2062/2021 на Районен съд - Шумен

От ШРП е внесено Постановление, с което се прави предложение за освобождаване
на С. Б. С. – обвиняем по ДП № 483/2020г. по описа на РУ гр. Шумен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за
това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.313, ал.1
от НК, предвиждащ наказание до три години “лишаване от свобода” или „глоба“,
извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди и
не са налице отрицателните предпоставки за приложението на чл.78а,ал.7 НК.
В съдебно заседание, обвиняемият, редовно призован не се явява лично. Явява се
назначеният му служебен защитник, който изразява съгласие с предложението на ШРП и
моли съда при определяне размера на административното наказание да вземе предвид,
чистото съдебно минало на обвиняемия и да му наложи минималния предвиден размер на
глобата.
ШРП – редовно призована - изпраща представител, който изцяло поддържа внесеното
предложение, като предлага на съда след като освободи обвиняемия от наказателна
отговорност да му наложи минималния предвиден размер на административното наказание,
а именно глоба в размер на 1 000 лева
От приложените по делото писмени доказателства /ДП № 483/2020г. по описа на РУ
гр. Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна
следното: Поради отсъствието на обв. С. Б. С. от страната, разследването по досъдебното
производство е водено и приключило по реда на чл.206 от НПК. Отсъствието на обвиняемия
от Република България е видно от приложената на л.74, справка за пътувания на лице –
български гражданин от 09.11.2021г., като С. е обявен за ОДИ с телеграма № 18105 от
06.08.2020г. на ГДНП. В хода на досъдебното производство С.С. е привлечен в качеството
му на обвиняем при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК. Обвиняемият С. Б. С. е с
българско гражданство, но от няколко години живеел и работел в чужбина – първоначално в
Белгия, а след това и в Нидерландия. Обвиняемият имал постоянен адрес в Република
България – в гр. ********, обл. Шумен, ул. ******** № 44, но не живеел там. През месец
юли 2019г., обв. С.С. посетил България за да подмени притежаваното от него свидетелство
за управление на МПС. За тази цел на 31.07.2019г., обв. С. отишъл в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР Шумен за да подаде необходимите документи за подмяна на
СУМПС, въпреки, че обичайното му пребиваване не било в Република България, а в
Нидерландия. След получаване на свидетелството за управление на МПС, обвиняемият
отново напуснал пределите на Р. България.
Предвид наличната нормативна уредба - чл.151, ал.5 от ЗДв.П, СУМПС да се
издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република Българя,
обвиняемият също трябвало да отговаря това условие за да му се издаде ново българско
свидетелство за управление. Съгласно параграф 6, т.46, изречение първо от ДР на ЗДв.П:
„Обичайното пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице обикновено
живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, поради лични или
трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки, които сочат
тясна обвързаност на лицето с мястото, където живее.“ Посоченият текст е възприет напълно
от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10.12.2006г., относно
свидетелствата за управление на превозни средства, в чиито чл.12 е дефинирано понятието
„обичайно пребиваване“ по същият начин. Така на 31.07.2019г., обвиняемият С. Б. СТ., на
гишето в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен попълнил и подал Декларация по чл.151, ал.5 от
ЗДв.П, в която потвърдил неистина – удостоверил обстоятелството, че обичайното му
пребиваване е в Република България, което в действителност не било така. Обвиняемят
подписал тази декларация, която заедно с останалите документи била приета и обработена
1

от служителка в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен - свид. Й.Д.М..
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство, съдебно-
графическа експертиза се установило, че подписът срещу „Декларатор“ в Декларация от
31.07.2019г. по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДв.П, подписана от името на С. Б. СТ. е положен от
лицето С. Б. СТ., с ЕГН **********.
В хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, оборващи
установената по-горе фактическа обстановка.
Изложената по-горе фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че
обвиняемият С. Б. СТ. потвърждавайки неистина – че е установил обичайното си
пребиваване в Република България в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от
ЗДв.П се дава пред орган на властта – сектор ПП при ОД МВР за удостоверяване
истинността на това обстоятелство е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.313, ал.1от НК, поради следното:
Обект на престъплението – обществените отношения, свързани с реда и правната
сигурност на документирането;
Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не се
намира в състояние на невменяемост;
От обективна страна – потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по
силата на ЗДв.П се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността именно
на това обстоятелство;
От субективна страна – деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл
като обвиняемият е съзнавал факта, че обичайното му пребиваване е в Нидерландия, т.
е. съзнавал е противоправния характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемия С.С. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а
именно:
за престъплението, което е умишлено е предвидено наказание “лишаване от свобода”
до три години или с „глоба“;
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК;
- с деянието не са били причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието по отношение на обвиняемият С. Б. С., съдът отчете
степента на обществена опасност на деянието, която намира за невисока. Степента на
обществена опасност на деецът – с чисто съдебно минало, със средно образование, работещ
в чужбина, т.е. налице са добри данни за личността му, което води до извод и за ниската му
степен на обществена опасност. За да определи наказанието, съдът отчете липсата на други
противообществени прояви на обвиняемия, поради което намира, че наложената санкция
следва да е в размер на минималния предвиден. Съдът счита, че наказание в размер на 1 000
лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието и ще бъде
достатъчно да повлияе поправително, както на обвиняемия, така и на останалите членове на
обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НК съдът възложи на обвиняемата С. Б. С. направените
деловодни разноски по досъдебното производство.

В този смисъл съдът се произнесе с решението си.
2

Номер на акта:	282
Дата:	6 декември 2021 г. (в сила от 22 декември 2021 г.)
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20213630202062
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 ноември 2021 г.

Решение по НАХД №2062/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите