Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №15482 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Г.С.Г. срещу решение от 15.06.2018 г. по гр.д. №54897/2016 г. на
Софийския районен съд, 118 състав, в частта, в която е признато за установено,
че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.422 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата 1263,21 лв., от която 109,56 лв. за дялово
разпределение, за топлоснабден имот – ап. №26, находящ се в гр. София, жк. „*******,
аб. №224796, за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015,
ведно със законна лихва за периода от 25.04.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 183,18 лв. за периода
30.04.2013 г. – 12.04.2016 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №22604/2016 г. по описа
на СРС, 118 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, тъй
като по делото не е установено, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата.
Третото лице-помагач „Б.”
ООД не взема становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, с което
предявените установителни искове са отхвърлени до пълните
предявени размери, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада
в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна
енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно
разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ отм., продажбата на топлинна енергия се
извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани
в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на
разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва
приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за
липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца
е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и съгласно
разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ отм., несъгласните с публикуваните общи
условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни.
Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу
съдържанието на облигационната връзка, обективирано в
ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по
силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно
правилата за договорите.
Ответникът не е оспорил в срока за отговор по чл.131 ГПК, че
е бил собственик на процесния топлоснабден
имот през процесния период, а и това обстоятелство се
установява от представените и неоспорени от страните нот.
акт за дарение на недвижим имот №168, т.І, н.д. №152/21.10.2015 г. на нот. Евгения Петрова и удостоверение, изх. №68-001330/32/06.11.2012
г., издадено от „ГИС – София“ ЕООД, от което удостоверение се установява и
идентичността на процесния топлоснабден
имот с имота по нот. акт.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната му част.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №430776/15.06.2018
г., постановено по гр.д. №54897/2016 г. по описа на СРС, ГО, 118 състав, в
обжалваната му част.
Решението е постановено при
участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.