Р Е Ш Е Н И Е
№ /03.05.2019г., гр. Провадия
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд
I състав
На деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в
състав:
Районен съдия:
Димитър Михайлов
при секретар Мариана Ангелова
Като разгледа докладваното от
съдията Д.Михайлов
гражданско дело № 1013
по описа за 2018г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от Д.П.П. срещу Д.К.С.,
за установяване на парично задължение, за което по реда на чл.410 от ГПК
по гр.д.№829/2018г. по описа на РС – Провадия е издадена заповед за изпълнение
№553/03.07.2018г..
В исковата молба се твърди, че
ищцата е
подала
заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу,
ответница по настоящото производство, за сумата от 700 (седемстотин) лева,
ведно с разноските в размер на 25лв., която е била възразена от същата в
законоустановения срок.
Във възражението длъжницата е написала:
„Не дължа никакви пари на описаната госпожа. Не съм длъжник и посоченото от нея
не отговаря на истината, има образувано НЧХД в PC София, а за административно дело нямаме договорки.”
Въпреки Възражението, на 10.07.2018г.
длъжницата й изплатила по посочената в Заявлението банкова сметка ***
(петстотин) лева.Тъй като от задължението останали непогасени 225 (двеста
двадесет и пет) лева за нея се пораждал правен интерес от завеждане на
настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК за тази сума.
Основанието, на което поискала да бъде
издадена Заповед за изпълнение било следното: Упълномощила адвокат Д.К.С. да
заведе от нейно име наказателно дело от частен характер в Районен съд София, за
което и предоставила необходимите документи - Постановление на Районна
прокуратура София за прекратяване на наказателното производство, в което било
указано, че деянието се наказва по частен път и жалба може да бъде подадена в
едномесечен срок от уведомяването й. Още тогава казала на адвокат К., че трябва
да се бърза, за да бъде спазен този срок. За това заплатила на адвокат К.
сумата от 500лв. адвокатски хонорар, за което тя й издаде пълномощно.
Договорката им не била спазена от нея и на въпроса й защо, тя отговорила, че
срокът бил петгодишен. Скоро след това тя я упълномощила и да обжалва Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК. Тогава адвокат К. й казала,
че за това трябва да води дело в Административен съд Варна и хонорарът за това
бил 200лв., които тя й заплатила. За този хонорар не й бил издаден платежен
документ. Административен съд Варна прекратил жалбата й като недопустима, тъй
като не можело да се обжалва уведомително писмо. Поискала от адвокат К. да й
върне платения хонорар за водене на двете дела, но тя отказала. Тогава тя й
съобщила, че оттегля пълномощието си от нея и си поискала обратно документите,
които й била предоставила. Тъй като не й върнала платените пари, тя подала
жалба срещу нея в Адвокатска колегия Добрич. От АК-Добрич я уведомили, че са
образували срещу нея дисциплинарно производство. След като са я уведомили за
жалбата й тя, без да е упълномощена от нея, е подала жалба в Районен съд София.
Районен съд София, разбира се, отказал да образува наказателно дело от частен
характер, тъй като е бил пропуснат срока за образуване.
Ответницата й дължала и законна лихва
върху дължимата сума по главницата, която е била в размер на 200лв., считано от
датата на предявяване на заявлението в съда до окончателното погасяване на
задължението.
Предвид гореизложеното моли да бъдат
призовани на съд с ответницата и след като докажат твърденията си и на
основание чл.422 от ГПК съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответницата Д.К. С. - К. ЕГН **********, адрес ***., че й дължи сумата
от 225лв, ведно със законната лихва върху главницата (която е 200лв.), считано
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските за завеждане на настоящото гражданско дело.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, същият е депозиран на
01.10.2018г., в който същият е посочил,
че искът е допустим, но не и основателен.
На първо място сочи, че в производството
по чл.410 от ГПК не се представят доказателства и съда не изследва въпроса по
допустимостта и основателността на доказателствата, а издава исканата заповед
защото е сезиран с молба за това.Тази заповед макар и издадена от компетентен
съд в кръга на неговите правомощия не е доказателство за наличието на
задължение, затова във всяко положение тя може да бъде обжалвана и оборвана.
Моли,съда да има в предвид, че никога не
се е считала за длъжница на госпожата. Имали една единствена официална
договорка за водене на наказателно дело от частен характер в РС- София, което
образувала и било висящо и към момента. Там подписали договор за правна защита
и съдействие и макар и да е изпълнила задълженията си по договора действително
й превела сумата платена й, като хонорар с цел избягване на излишни проблеми,
но ищцата не преставала да създава такива включително използвайки лъжливи
свидетели за да доказва несъществуващи суми, като тази от 225лв. за които не
отговарял на истината факта, че й е платила такъв хонорар. Щяла да получи
квитанция, както при първата им уговорка за дадената от нея сума.
Истината била, че ответницата се е
съветвала с нея за много нейни жалби, дела, преписки, досъдебни производства и
др. Не се е притеснявала да я търси по всяко време, почти всеки ден, отнемайки
й часове за да говорят едни и същи неща и да се съветва с нея и дори за
запетайките написани в текста. Никога не я е питала колко й дължи за отнетото
време и не го е заплащала, защото тя била от хората, които мислят,ч е само те
имат права незачитайки труд и права на другите хора и мислейки, че веднъж заета
с един неин проблем може да ангажира вниманието й и с всички нейни проблеми
разбира се безплатно защото тя смятала, че всеки й дължи нещо, а тя от своя
страна не дължи нищо, дори и уважение към този който се занимава с нейните неща
и то който очаква да свърши работите й.
Делото за което я е упълномощила в
РС-София било висящо, за което
представила и протокол от указанията на съдията по делото. Когато се обадила да
уведоми Д. тя й казала: "Ти не разбра ли, че не искам да водя такова дело,
само си искам парите ".Делото й било заведено за обида и клевета НЧХД по
повод публикация в национален седмичник по неин адрес. В него в самото разпореждане
на съда се виждало,че съда изследва не кога е подадена тъжбата и е сезирала
РС-София, а към кой момент госпожата е узнала за публикацията във вестника за
да изследва въпроса със срока и дали е спазен шест месечният срок.Описаното от Д.П.
в исковата й молба не отговаряло на действителността. Тя вменявала на съда за
грешки от нейна страна, което не било вярно и тя го знаела много добре.
Представените с исковата молба
доказателства моли, да не бъдат приемани защото нямали отношение към спора и не
били свързани по никакъв начин с него.
1.Постановлението на СРП от 13.04.2017г.-
нямало отношение към спора, доколкото, както е посочено в него е било
образувано по жалба на госпожата за която тя не била ангажирана и нямало
отношение с делото и правното естество на спора.
2.Договора за правна защита и съдействие се
отнасял до наказателното дело от частен характер и тъй, като там спора бил
приключил с изплатената от нея сума към П. нямал връзка с настоящият спор и не
го касаел по никакъв начин.
3.Пълномощното за представителство по
Административни дела било общо за всякакви дела от Административен и друг
характер свързани с това лице.Нямало описано в него, че касае спора за
конкретното дело защото нямало посочен номер на такова а се касаело за всички
общо дела, които тя би могла да заведе. Действително я е съветвала по описаната
преписка но без да имат уговорки и затова и не били подписали договор за правна
защита и съдействие, защото същата не й е била заплатила хонорара за това,
затова и представеното пълномощно не е било от бланка в кочана й защото след,
като не се заплащал хонорар, а приемем да я съветва за определени нейни
действия по повод обжалване заповедта на кмета, тя също в разговорите им й
обяснила, че веднъж започнала да внася вноски по задълженията си, не може да
оспорва акта, още повече че тя е била уведомена за съставянето на акт за
установяване на административни нарушения за незаплатените данъчни задължения и
не го е обжалвала в срок, пропуснала е да го направи и е уведомена, че изтървала
законовата възможност за това. Но на Д. П. нейното желание било да опитва пък
можело нещата да станат.
Не отговарял и на истината факта,че са й
казали от АК-Добрич за образувано дисциплинарно производство срещу нея. Факта
на подаване на жалба до адвокатска колегия не водел автоматично до образувано
дисциплинарно производство.
Не отговарял на истината факта, че
РС-София отказвал образуване на дело от частен характер, напротив такова е било
образувано под номер и е било висящо в съда и имало разпореждане приложено от
нея към иска за издаване на запис на заповед Д. П. да уточни, не кога е подала
тъжбата, а кога е узнала за публикуваната статия за да отчете съда дали е
спазен изискуемият законов срок.
Моли, съда да отхвърли иска,
като неоснователен и недоказан .
Моли, да й бъдат допуснати
двама свидетели при режим на водене с които ще доказва фактите изложени в
отговора си.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа
страна, следното:
От представеното ч.гр.д.
829/2018г. по описа на ПРС е видно, че е подадено Заявление за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК от ищеца срещу ответника. По него е издадена заповед
за изпълнение № 553/03.07.2018г., според която ответника е следвало да заплати
на ищеца сума в размер на 700,00 лева, представляващи адвокатски хонорар, по
който не било заведено дело от ответницата, както и законната лихва върху
вземането, считано от подаване на заявлението в съда-02.07.2018г. до
окончателно му изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
В
хода на съдебното дирене се събраха доказателства, че след подаването на
възражението от страна на ответницата по
ч.гр.дело №829/2018г. по описа на РС-Провадия, К. изплатила на ищцата сумата от
500,00 лева и по задължението останали непогасени 225,00 лева.
Видно
от приложение по делото договор за правна защита и съдействие, сер. №Д
№********** ищцата е заплатила на ответницата сумата от 500,00 лева, които
впоследствие й били върнати. Така останали невъзстановени сумата от 200,00 лева
за упълномощаването за завеждане на НАХД по което Административен съд-Варна е
дал указания, които не са били изпълнени в срок, и това обстоятелство е
наложило производството да бъде прекратено.
Видно
от доказателствата по делото, действително ищцата е упълномощила ответницата да
я представлява пред Административен съд-Варна, но не е бил посочен номера на
делото по което да я представлява, както и размер на хонорара.
В
хода на делото до разпит по искане на ищцата бе допуснат Тодор Атанасов
Тодоров, от показанията на който става ясно, че същият е дал на заем на ищцата
сумата от 200,00 лева, която е следвало да ги внесе в кантората на адв.Д. К./
ответницата по делото/ за завеждане на АНД. Свидетел на предаването на парите
не е станал.
В
хода на делото ищцата претендира и направените от нея разноски по водене на
делото.
С
оглед на наличните по делото доказателства съдът прави извода, че няма данни от
страна на ответницата да е налице задължението посочено в исковата молба.
С оглед
гореизложеното, искането на ищеца за присъждане на разноски се явява
неоснователно и следва да се отхвърли.
Воден от гореизложеното Провадийският районен
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от Д.П.П., ЕГН **********, с адрес *** иск с признаване за установено на
основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.79, от ЗЗД
съществуването на вземането на Д.П.П., ЕГН ********** спрямо Д.К.С., ЕГН **********
с адрес ***, за сумата от 225, 00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата ( която е 200,00) лева, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искането на
Д.П.П., ЕГН **********, с
адрес *** за осъждане на Д.К.С., ЕГН ********** с адрес *** за
заплащане на разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..