РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2408/16.12.2022г.
гр. Пловдив,16.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ
състав в открито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и
с участието на прокурора СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2863 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от ТД на НАП – гр. Пловдив, депозирана чрез юрисконсулт Кръчмарова,
против Решение № 1773 от 13.09.2022г. на
Пловдивския районен съд, постановено по АНД №
3969 по описа на същия съд за 2022г., с което е отменено Наказателно
постановление № 639010-F642199 от 02.06.2022г.,
издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на „РОЗА БАУ“ ЕООД с ЕИК *********,
на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател твърди, че
съдебният акт на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, необоснован и неправилен.
Излага подробни съображения.
Претендира отмяната на съдебния акт
на ПРС и потвърждаване на НП № 639010-F642199 от 02.06.2022г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Пловдив. Претендират се
съдебни разноски.
Ответникът
по касационната жалба, в нарочен отговор изразява становище за неоснователност
на касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка: На 16.11.2021г. Диана
Стойчева – Спасова е извършила служебна проверка на дейността на „РОЗА БАУ“
ЕООД. В хода на проверката е установено, че дружеството като регистрирано по
ЗДДС лице не е подало отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП – гр. Пловдив
за данъчен период 01.10.2021г. - 31.10.2021г. в законоустановения срок до 15.11.2021г.,
включително.
Справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период м. 10.2021г. не е подадена към момента на съставяне на АУАН.
Резултатите от проверката са обективирани
в АУАН № F642199/07.02.2022г.
срещу „Роза бау" ЕООД за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Актът е
съставен в отсъствие на нарушителя и в
присъствие на свидетел. Не е подадено възражение от дружеството против
съставения акт. Последвало е издаването на Наказателно постановление № 639010-F642199
от 02.06.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП-Пловдив, с което на „РОЗА БАУ“ ЕООД
с ЕИК *********, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.
Районният съд е приел, че при издаване на
АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на АУАН е
извършено нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя, без да
са налице предпоставките за това. По административно – наказателната преписка е
налице покана за съставяне на АУАН, за която не може да се приеме, че е
надлежно връчена на нарушителя на посочения адрес. Покана изх. №
70-00-12852-170/29.12.2021г. е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор и
върната с отбелязване от пощенския служител „непотърсен“.
На следващо място, по материалната
законосъобразност на НП, районният съд е приел, че в случая при анализа на
посочената разпоредба следва да се вземе предвид, че нарушението по чл. 125,
ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС е едно единно и неподаването на който и да е от
документите, визирани в него, ще представлява неизпълнение на задължението към
държавата. Това е така, доколкото чл. 125, ал. 1 от ЗДДС задължава лицата да
подадат справка декларация, която се съставя именно на базата на отчетни
регистри. Чл. 125, ал. 3 от ЗДДС регламентира, че справката декларация се
подава заедно с отчетните регистри, а чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задължава лицата
да подадат и справките декларации и отчетните регистри в един и същ срок. От
друга страна, санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС наказва лицата,
които не са подали един от посочените документи, сред които са и справките
декларации и отчетните регистри.
Посочено е, че нарушението по чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на
изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се
подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи
- т.е. справка декларация и отчетни регистри.
Съдът е приел, че в
процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетени
регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер,
доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно
отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно
формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период (ДДС за
внасяне или ДДС за възстановяване). В съдебното решение е посочено, че при
извършена проверка е установил, че е образувано АНД № 3970 от 2022г. по описа
на РС – Пловдив, предмет на обжалване по което НП № 639006-F642200 от 02.06.2022г.,
издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което
същият субект е наказан за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен
период м. 10.2021г. В тази връзка е направен извод, че административно –
наказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно
мултиплицирана, като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми
на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в две отделни
производства. Налице е нарушение на материалния закон и по-конкретно
императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която за едно нарушение се
налага едно наказание.
Касационният съд намира следното: Задълженията
за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и
едновременно, по един и същи начин - по електронен път при условията и реда на
ДОПК - чл. 125, ал. 7 от ЗДДС.
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за всеки
данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б.
Или иначе казано, правилата на чл. 125
от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-то число на
месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се
изпълнява чрез подаване на справка – декларация по ал. 1, към която
задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които
е съставена, а в приложимите случай, заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал.
2 от ЗДДС. Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно
деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето,
като е установил формата на деклариране и способът за изпълнение – подаване
заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение
не търпи частично изпълнение. Т. е., подаването на регистри без
справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация,
когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона.
Изводите на първоинстанционния съд,
отнасящи се до материалната незаконосъобразност на НП, са правилни и
законосъобразни, поради което касационните оплаквания са неоснователни. Същите
се споделят от настоящата касационна инстанция и решението на ПРС следва да
бъде оставено в сила.
Изводите на първоинстанционния съд,
отнасящи се до допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН
и НП, също са правилни и законосъобразни. Правилен е изводът, че нарушителят не
е надлежно уведомен, както за задължението си за подаване на СД по ЗДДС за
данъчен период м. 10.2021г. и отчетни регистри, съгласно чл. 125 от ЗДДС, така
и за съставяне на актове за установяване на административно нарушение за
посочения период. Правилно е прието, че съставената покана не е надлежно
връчена на нарушителя и по този начин не е осигурено личното му присъствие при
съставянето на АУАН. Правилен е изводът, че това представлява съществено
процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 1773 от 13.09.2022г. на Пловдивския
районен съд, постановено по АНД № 3969 по описа на същия съд за 2022г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.