РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                   Година       2020             Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                ХХІХ състав

На трети септември                 Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                      Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №1956 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

          

          Производството е образувано по жалба на Б.П.В. против НП № 20-0442-000207/20.03.2020г. на Началника на сектор ОД МВР Варна, 4 РУ с което на Б.П.В. е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 750 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП.

          Жалбоподателят моли да бъде отменено НП.

         В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява.

         Въззиваемата страна не се представляв,  но е изразила становище по жалбата.

      След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         Видно от текста на НП според административнонаказващия орган, на 18.01.2020г. в 11и38ч. в Варна ЮПВ преди Аспарухов мост жалбоподателят управлявал лек автомобил с ДК № А 9764КР със скорост 108 км/час при ограничение за населено място 50 км/час. Скоростта била измерена, фиксирана с техническо средство TFR1 П №601, клип 2705.

        Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

 Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

      В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че не е било допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на АУАН. Същият е издаден в едногодишния срок от извършване на нарушението съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е основателна, а съображенията на съда за това са следните:

Изложената в НП фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателят. В конкретния случай не се спори от жалбоподателя, че е било установено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Излагат се доводи за възникнало спешно състояние на близък на жалбоподателя, който е следвало да постъпи в болница.

Видно от приложените доказателства лицето П. Въндева имала психични проблеми, страдала от депресивно разстройство. Съдът намира, тези факти за ирелевантни. Приложените писмени доказателства по никакъв начин не подкрепят твърдението на жалбоподателя, че на дата 18.01.2020г състоянието на П. Въндева е било наистина спешно. Приложените доказателства удостоверяват заболяване на Въндева касаещо минал период от време. В тази връзка съдът намира, че така приложените писмени доказателства не подкрепят твърденията на жалбоподателя и не следва да бъдат кредитирани.

         Предвид изложеното, съдът намира че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Съдът счита, че АНО  е съпоставил установените факти с хипотезата на правната норма. Били взети предвид обстоятелства имащи съществено значение за случая. В тази връзка съдът  съдът намира, че АНО се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка и обстоятелствата, които е приел за установени не се доказват по безспорен и категоричен начин.  Следователно извършването на нарушение по ЗДП бе доказано по безспорен и несъмнен начин.  В конкретния случай, нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е за установена скорост от 108 км/ч при разрешена 50 км/ч, т.е. автомобилът, собственост на жалбоподателя се е движел със скорост превишаваща допустимата от 50 км/ч с около 55 км/ч –установено след като АНО е приспаднал 3 км/ч. Нарушението е било установено с годно техническо средство-видно от приложените по преписката писмени доказателства. Техническото средство е вписано в регистъра на одобрените средства за измерване и заснетият клип съдържа всички данни относно документирането и съхраняването на заснетото нарушение.

Предвид на изложеното, съдът намира че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, съгласно който за превишаване над 50 km/h –водача се наказва  с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

           Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП.

           С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в две съдебни заседания, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И  :

           ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0442-000207/20.03.2020г. на Началника на сектор ОД МВР Варна, 4 РУ с което на Б.П.В. е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 750 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП.

      ОСЪЖДА  Б.П.В.  да заплати на   ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

        Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд  -гр.Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                       

                                                                      

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ