Р Е Ш
Е Н И Е №260042
Гр.Варна, 06.10.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 149 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по образувано по жалба на "ДЗИ - Общо Застраховане"
ЕАД със седалище гр.София срещу решение № 86 от 30.12.2019г. по търг.дело №
106/18г. по описа на Окръжен съд - Търговище в частта му, с която са отхвърлени
предявените от застрахователя срещу С.Х. *** искове за разликата над 18
905.53лв. до 30 200.44лв., претендирана като изплатено застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди причинени при ПТП на 10.02.2013г. в
Германия, гр.Берлин и за разликата над 5 758.87лв. до 9 206.75лв., претендирани
като лихва за забава за периода от 06.08.2015г. до 06.08.2018г.
Твърди
че решението в отхвърлителните му части е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано.
Оспорва извода на съда за погасяване на част
от исковата претенция по давност. Изразява съгласие с извода на съда, че
началният момент на погасителната давност е датата на плащане на
застрахователното обезщетение на правоимащия. Оспорва приетите от съда начални
дати на погасителната давност за част от сумите, съответно датата 22.07.2013г.,
на която дата съдът приема че дружеството е изплатило застрахователно
обезщетение на застрахователя на увреденото лице за врата на магазин в размер
на 6 170.64лв. и датата 19.07.2013г., на която дата съдът приема, че е
изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил
"Опел Астра" в размер на 5 124.27лв. Твърди че съдът е възприел
неправилно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Твърди че в констативно - съобразителната част на заключението е посочено че от
застрахователя са били изплатени, респ.осчетоводени на най-ранната дата от
всички посочени дати 05.08.2013г. суми в размер 12 393.47лв. и 1 612.99лв.
Твърди че не датата на издадените фактури е датата на плащането на сумите,
обективирани в тях, а за начален момент на погасителната давност следва да се
счита датата, на която фактически е било извършено плащане на задължението, а
това е 05.08.2013г. Сочи че за представените по делото фактури от 18.07.2013г.
и 19.07.2013г. за застрахователя е бил налице тридесетдневен период, в който да
бъдат заплатени на издателя. Сочи че плащането е било извършено на
05.08.2013г., която дата е началният момент на погасителната давност на
регресната претенция срещу ответника Х..
Оспорва извода на съда и по отношение на
датата, на която съдът е приел че исковата претенция е предявена - 06.08.2018г.
Твърди че съдът не е зачел датата на товарителницата - 03.08.2018г., с която
исковата молба е изпратена по пощата. Твърди че съдът е трябвало да приложи
разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК и да съобрази датата на изпращането, а не
тази на получаването на исковата молба в съда. Сочи че срокът не се счита за
пропуснат, ако изпращането на молбата е станало по пощата.
Моли съда да отмени решението в обжалваните
от него отхвърлителни части и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените от него искове. Претендира направените по делото за двете инстанции
разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Насрещната страна по жалбата С.Х. ***, чрез
назначения му от съда особен представител, в депозиран в срока по чл.263 от ГПК
отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда
да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части. В
съдебно заседание, чрез назначения му от съда особен представител, моли съда да
потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 и ал.2 от КЗ /отм./ от „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД срещу С.Х.Х.
за сумата общо 30 200.44лв., претендирана като изплатено
обезщетение от застрахователя за причинени имуществени вреди в резултат на
пътно-транспортно произшествие на 10.02.2013г., причинено виновно от Х. след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон и без свидетелство за правоуправление, при управление на л.а. „Ауди Q7“ с рег. Рег.№ СА 0296 МХ, застрахован
в „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД, ведно с иск за обезщетение за вреди от забава в
плащането. Решението в частта му досежно присъдената сума в размер на
18 905.53лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
5 758.87лв., обезщетение за вреди от забава в плащането е влязло в сила.
Предмет
на въззивното производство са изплатените суми за причинени имуществени вреди
за увредена врата на магазин, /без ДДС/, ведно с такси за обработка и външни
разходи и изплатеното обезщетение за увреден лек автомобил „Опел Астра Т 98
комби, ведно с разходи за обработка, възнаграждение за вещо лице, разходи за
експерти и такса обработка.
Не са спорни между страните пред въззивната инстанция следните факти и обстоятелства:
Между
„ДЗИ – Общо Застраховане“ АД и и собственика на лек автомобил „Ауди
Q7“ с ДК № СА 0296 МХ, е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, действаща към датата на
пътно-транспортното произшествие – 10.02.2013г., която покрива отговорността на
застрахователя за причинени от С.Х.Х. вреди при управлението на лекия автомобил.
Не е спорно настъпването на пътно-транспортното произшествие на 10.02.2013г. в
Германия, Берлин, административен район Нойкьолн, причинено виновно от водача
на застрахования автомобил Х..
Не е спорно пред въззивна инстанция
наличието на предпоставките по чл.274 ал.1 т.1 и ал.2 от КЗ /отм./ за
ангажиране на отговорността на застрахования водач спрямо изплатилия
обезщетението на пострадалите лица застраховател – шофиране след употреба на
алкохол в кръвта 1.02 промила, под влияние на канобини оди и без свидетелство
за управление. Тези обстоятелства са установени с представената по делото
присъда от 13.01.2014г. на компетентния немски съд.
Няма спор пред въззивна инстанция и по
отношение на причинените имуществени вреди, техния размер и изплатеното
обезщетение за увреденото имущество, както и за изплатени суми за разходи по
щетите.
Единственият спор пред въззивна
инстанция е досежно погасяване на част от претенцията по давност. По
възражението за давност въззивният съд
намира следното:
Произшествието е настъпило на
територията на Германия, където са причинени и имуществените вреди. Установено
е по делото че производствата по щети са осъществявани от немското дружество
„Авус Груп“ по силата на сключен със застрахователното дружество договор –
Споразумение за сътрудничество Зелена карта от 05.03.2012г., посочено в
приетата от първата инстанция експертиза и прието като доказателство от въззивния
съд.
От заключението на приетата от първата
инстанция съдебно-счетоводна експертиза, обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните и кредитирано от въззивния съд изцяло се установява, че
претенциите, предмет на въззивно производство са заплатени от немската
посредническа фирма на пострадалите лица и на извършилите услуги за
установяване на размера на щетите лицо /такси, разходи, възнаграждения/
съответно на 22.07.2013г. в общ размер на 3 550.41 евро и на 19.07.2013г.
в общ размер на 3 610.98 евро, включващи обезщетения, разходи и такси,
посочени в таблица 1 към въпрос 2 на експертизата /страници 4 – 5, л.439 – 440
от делото/. Същите суми са преведени от застрахователя на немското дружество на
05.08.2013г., на която дата са взети и счетоводните записвания при
застрахователя за извършените плащания. Доказателства за това на коя дата е
заверена сметката на „Авус Груп“ няма.
Приложима в случая е общата пет
годишна давност по чл.110 от ЗЗД, която започва да тече от момента, в който
застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица. /в този смисъл
решение № 131 от 07.10.2011г. по търг.дело № 806/10г. на І т.о., решение № 144
от 26.01.2010г. по търг.дело № 532/08г. на ІІ т.о./
Въззивният съд намира, че в настоящия
случай, при който размерът на щетите е установен, застрахователното обезщетение
е заплатено на увредените лица и застрахователните претенции са уредени от
кореспондента по Зелена карта в страната, в която е настъпило застрахователното
събитие, отговор на въпроса кога е платено обезщетението на провоимащите следва
да бъде даден съобразно уговорките между застрахователя и неговия кореспондент.
Изрично в чл. 2 буква Г от договора между страните е уговорено, че „Авус Груп“
се съгласява да изплаща индивидуални претенции на стойност до 10 000 евро
или по-малко, предварително и от собствените си фондове, от името на клиента –
застрахователното дружество. При уговорка за извършване на плащания на
правоимащите лица по възлагане от името на застрахователното дружество, съдът
намира че с плащането на сумите на правоимащите, задължението на застрахователя
към тях за обезщетение се погасява, поради което и датата на това плащане
следва да бъде приета като начална дата на погасителната давност. Плащането на
задълженията от страна на застрахователя към кореспондента му е последващо
погасяването на задължението на застрахователя и е в срокове и по ред,
съобразно чл.6 от договора между тях. Поради което и същото не може да
обуслови начало на давностния срок.
С оглед на така изложеното, въззивният
съд намира че по отношение на посочените по – горе суми, началото на давностния
срок следва да започне съответно на 19.07.2013г. и на 22.07.2013г. Давностният
срок за тази част от претенцията е изтекъл на 19.07.2018г. и 22.07.2018г.
Исковата молба е постъпила в съда на
06.08.2018г. Същата е изпратена по пощата на 03.08.2018г. Изпратената по пощата
искова молба прекъсва давността от датата на изпращането, според отбелязването
в пощенското клеймо. /в този смисъл решение № 182 от 17.11.2010г. по търг.дело
№ 76/10г. на ВКС, ІІ т.о./.
Поради което и към датата на изпращане
по пощата на исковата молба за частта от изплатеното от застрахователя
обезщетение, предмет на въззивното производство, давността за предявяване на
регресния иск по чл.274 от КЗ /отм./ към застрахования водач е изтекла,
направеното възражение за погасяване на иска по давност в тази част е
основателно и предявеният иск в тази му част следва да бъде отхвърлен. С оглед
неоснователността на иска за главницата и акцесорния иск за обезщетение за вреди
от забава за този размер е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид на това и решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му от застрахователя отхвърлителна част
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
86 от 30.12.2019г. по търг.дело № 106/18г. по описа на Окръжен съд - Търговище
в частта му, с която са отхвърлени предявените от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД
със седалище гр.София срещу С.Х. *** искове за разликата над 18 905.53лв. до 30
200.44лв., претендирана като изплатено застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди причинени при ПТП на 10.02.2013г. в Германия, гр.Берлин и за
разликата над 5 758.87лв. до 9 206.75лв., претендирани като лихва за забава за
периода от 06.08.2015г. до 06.08.2018г.
Решението не подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: