Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.11.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА
ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора С. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12801 по описа на ВРС за 2016 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба „О.Ф.Б.”
ЕАД, *************със седалище и адрес на управление *** срещу П.С.С. с ЕГН ********** ***, с която
са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата от 6776,34 евро, представляваща просрочена
главница по Договор за кредит от 24.09.2008г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и П.С.С., задължението по който е цедирано на „О.Ф.Б.” ЕАД с
договор за цесия от 16.08.2012г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане и за заплащане на
сумата от 701,01 евро, представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от 09.08.2010г. до 28.04.2011г.
В
исковата молба са изложени твърдения, че между „Банка ДСК” ЕАД и Н.Й.Й.е сключен договор за кредит за текущо потребление от 24.09.2008г.,
по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 7500
евро. Твърди се още, че договорът за кредит е обезпечен с договор за
поръчителство, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и ответника П.С.С.. Кредитът бил усвоен изцяло. Срокът за издължаването му
бил 120 месеца, считано от първото усвояване. Крайният падеж бил
19.09.2018г. Кредитът се усвоявал и
погасявал по конкретна разплащателна сметка с месечни вноски съгласно
погасителен план. Кредитополучателят дължал и възнаградителна
лихва по чл.8 от договора в размер на 13.47 % годишно. Съгласно т.19.2 от Общите
условия към договора при допусната забава повече от 90 дни, целият остатък от
кредита ставал предсрочно изискуем, като се начислявала и наджавка за забава.
Поради неплащане кредитът станал предсрочно изискуем. Ответникът бил уведомен
за настъпването на предсрочната изискуемост чрез изпратено уведомително писмо
от 28.03.2011г. с обратна разписка, получено лично от него на 19.04.2011г. По
силата на договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012г. между „Банка”
ДСК и ищцовото дружество последното придобило процесното вземане, след което е уведомило ответника за
цесията с уведомително писмо, получено лично от него на 28.09.2012г. В
условията на евентуалност ищецът счита, че ответникът е уведомен за цесията с
връчване на исковата молба по делото. Уведомяването било извършено от ищцовото дружество по силата на изрично пълномощно, дадено
от цедента „Банка ДСК” ЕАД.
В
законоустановения срок е депозиран отговор от ответника, с който се оспорват
предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че няма договорни
отношения с ищеца и не му дължи парични суми. Твърди, че договорът за цесия е
подписан от лице без представителна власт да представлява ищцовото
дружество. Твърди, че като поръчител не е запознат с Общите условия и не ги е
подписвал. Сочи се още, че Общите условия са нищожни по смисъла на чл.26, ал.1,
предл. 2 и 3 от ЗЗД. Счита, че уговорката в чл.8 от
договора представлява неравноправна клауза. Не оспорва сключването на договор
за банков кредит и на договора за поръчителство. Счита, че кредитът не е станал
предсрочно изискуем и оспорва да е бил уведомен за настъпване на предсрочна
изискуемост. Отделно от това, в представения от ищеца документ за уведомяване
за настъпила предсрочна изискуемост се сочела друга дължима сума, а именно
7642,03 лева. Сочи, че след издаването на заповед за изпълнение е изтекъл
период от време над 5 години, предвид което при уважаване на исковете, ще се
стигне до неоснователно обогатяване и до прекомерност на обезщетителните
лихви. В условията на евентуалност се сочи, че спрямо поръчителя е изтекъл
срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Също при евентуалност ответникът се позовава на
изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, предвид че изпълнителният лист е
издаден на 04.05.2011г., а изпълнителното дело пред ЧСИ И. С. е заведено на
25.07.2016г.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа депозирания отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от
представения договор, че между „Банка ДСК” ЕАД и Н.Й.Й.на
24.09.2008г. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на
който Банката се е задължила да отпусне кредит на кредитополучателя в общ
размер на 7500 евро. Кредитополучателят от своя страна се е задължилда
върне кредита в срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първото
усвояване. Уговорено е, че за предоствения кредит
кредитополучателят заплаща лихва в общ размер от 12,45 %.
Безспорно по делото е, че кредитът е обезпечен с
поръчителство по силата на сключен на 24.09.2008г. между „Банка ДСК” ЕАД и П.С.С. договор за поръчителство.
Представени по делото са Общите условия на банката за
предоставяне на кредити за текущо потребление, подписани на последна страница с
подпис, без отбелязване на лице, както и погасителен план и ГПР, с подпис за
клиента и за банката.
Представено от ищеца е писмо от „Банка ДСК” ЕАД до Н.Й.Й.с копие до П.С.С. от
28.03.2011г., с която банката уведомява кредитополучателя, че на основание
чл.19.2 от Общите условия счита кредита за предсрочно изискуем, като е
посочено, че общото задължение по договора възлиза на 7642.03 лева. Към писмото
е приложено известие за доставяне до П.С. Стоименов, съгласно което писмото е
получено лично от адресата на 19.04.2011г.
„Банка ДСК” ЕАД е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу Н.Й.Й.и П.С.С. на 28.04.2011г., по което е образувано ч.гр.д. № 6448/2011г. по описа на
ВРС. По същото дело са издадени Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от
04.05.2011г. и изпълнителен лист от същата дата.
Приет по делото е договор за покупко-продажба на
вземания (цесия), сключен на 16.08.2012г. между „Банка ДСК” ЕАД и „О.Ф.Б.” ЕООД,
по силата на който продавачът „Банка ДСК” ЕАД продава и прехвърля на купувача „О.Ф.Б.”
ЕООД вземанията, посочени в приемо-предавателния
протокол срещу покупна цена. Видно от приемо-предавателния
протокол едно от прехвърлените вземания е това срещу Н.Й.Й.по
договор от 24.09.2008г.
Видно от представено по делото пълномощно, „Банка ДСК”
ЕАД е упълномощила „О.Ф.Б.” ЕООД да уведоми от името на банката всички длъжници
по вземанията, които банката е цедирала с договора за
цесия от 16.08.2012г.
Представено от ищеца е писмо от 03.09.2012г. до ответника, с което го уведомява за
прехвърлянето на вземането на банка ДСК, като към писмото е приложено известие
за доставяне, съгласно което писмото е получено лично от адресата на 28.09.2012г.
На 25.07.2016г. „О.Ф.Б.” ЕООД в качеството си на частен
правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД е входирало молба до
ЧСИ И. С. с рег. № 712 за образуване на изпълнително
дело срещу Н.Й.Й.и П.С.С.
по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 6448/2011г. по описа на
ВРС. Съгласно отбелязване върху молбата по същата е образувано изп.д.
№
1500/2016г.
Видно
от съобщение от ЧСИ Ил. С. до длъжника
П.С.С. е че изп.д. № 201671204011500 е прекратено по отношение на П.С.С..
От
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно
и компетентно изготвено, се установява, че на 24.09.2008г. по разплащателна
сметка 16192026 с титуляр Н.Й.Й.са преведени 14647,50
лева с основание „УСВ КТП”, като сметката, по която е заведен кредита, е
задължена със сумата от 7500 евро със същото основание. Съглансо
представения погасителен план падежната дата е 17-то число от месеца, а
месечната вноска е в размер на 109,56 евро. Съгласно извлечение от сметката от
17.12.2008г. месечната вноска е в размер на 113,73 евро. ЗА процесния
период от 17/10.2008г. до обявяване на предсрочната изискуемост на 19.11.2010г.,
ищецът е направил прехвърляне на сума от разплащателната по кредитната сметка
на ответника за погасяване на 22 погасителни месечни вноски и частично е покрил
лихви по погасителна вноска 23 с падеж 17.10.2008г. в общ размер на 2525,91
евро. За процесния период са платени и погасени
задължения към 28.04.2011г. в размер на 753,66 евро за главница, 1479,67 евро
за договорна лихва, 2,58 евро за санкционна лихва и 20 евро за такса аморт. На падежна дата 17.08.2010г. е постъпила сума в
размер на 9,61 евро, с която са частично погасени договорните лихви по 23 по
ред погасителна вноска, а последващи плащания след същата дата няма отразени по
процесния кредит в БДСК.Към датата на настъпване на
предсрочна изискуемост – 19.04.2011г. задълженията по кредита са в общ размер
на 7444,56 евро, от които изискуема главница в размер на 6746,34 евро, договорна
лихва в размер на 656,27 евро начислена до 19.04.2011г., санкционна лихва в
размер на 11,96 евро за периода от 18.08.2010г. до 19.04.2011г. и начислена
такса за предсрочна изискуемост в размер на 30 евро.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 430, ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 99 от ЗЗД и са процесуално допустими.
Разгледани
по същество исковете са неоснователни
Съгласно правилото за
разпределение на доказателствената тежест за уважаване на иска ищецът следва да докаже валидно сключен договор за потребителски кредит и договор за
попечителство, който го обезпечава, изпълнение на задълженията на банката по него, настъпване на условията за
обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, размера на претендираната главница, валидно сключена уговорка за договорна лихва, настъпване
на обстоятелствата, водещи до начисляването
й, както и размера на претенцията за лихва, валидно сключен договор за цесия, по
силата на който е придобил процесните вземания, както и уведомяване на ответника за
цесията от страна на цедента.
Безспорно по делото е сключването на процесния договор за потребителски кредит между „Банка ДСК”
ЕАД и Н. Й. Й., както и обезпечаването му с договор за поръчителство между
„Банка ДСК” ЕАД и ответника. Установи се от заключението на ССчЕ
изпълнението на задълженията на банката във връзка с договора за кредита,
доколкото безспорно сметката на кредитополучателя е заверена с уговорената сума
по кредита.
Видно от представения договор за цесия вземанията на
банката по процесния договор за кредит са прехвърлени
на ищеца по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето. В случая този кредитор изрично е упълномощил новия
кредитор да извърши нужното уведомяване – нещо, което законът не забранява и
което е допустимо в гражданските отношения. Именно в тази връзка ищецът в
качеството си на пълномощник на цедента е изготвил
уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит за
текущо потребление от 24.09.2008г., което е връчено лично на ответника.
От
съдебно счетоводната експертиза се установиха предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост на предоставения кредит, предвидени в чл.19.2 от Общите
условия към договора, а именно забава в плащанията на главница/лихва над 90
дни. Установи се и личното уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост на 19.04.2011г. с представената обратна разписка, в какъвто смисъл
са и твърденията на ищеца в исковата молба.
От
ответника е направено възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по
отношение на ищцовото вземане, което съдът намира за
основателно. Началният момент на погасителната давност в настоящия случай е
датата на уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост – 19.04.2011г.
Същевременно исковата молба е подадена на 20.10.2016г. т.е. след изтичане на
петгодишната погасителна давност.
Подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е прекъснало
погасителната давност доколкото издадената Заповед № 4193/04.05.2011г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
6448/2011г. по описа на ВРС е обезсилена по отношение на длъжника П.С.С., като на това основание е прекратено и образуваното
срещу него изпълнително дело по издадения в рамките на ч.гр.д. № 6448/2011г. по
описа на ВРС изпълнителен лист.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
в настоящото производство разноски. Ответникът е направил разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Ищецът е направил възражение
за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар, което съдът
намира за неоснователно. Минималният хонорар по Наредба 1/2004 съобразно с
материалния интерес е в размер на около 1100 лева, към който следва да се
прибавят още 100 лева за явяване по делото в три съдебни заседания. С оглед конкретната
фактическата и правна сложност на делото и защитата на ответника както по
предявените установителни претенции, така и по
евентуално завените осъдителни такива, съдът намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева не се явява прекомерно и следва да бъде
заплатено в цялост от ищцовата страна.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „О.Ф.Б.” ЕАД, *************със седалище и адрес на управление *** срещу
П.С.С. с ЕГН ********** *** обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание по чл.430, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6776,34 евро, представляваща просрочена
главница по Договор за кредит от 24.09.2008г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и П.С.С., задължението по който е цедирано на „О.Ф.Б.” ЕАД с
договор за цесия от 16.08.2012г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане и иск с правно основание по чл.430, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 701,01 евро, представляваща договорна
лихва върху главницата за периода от 09.08.2010г. до 28.04.2011г., което
задължение цедирано на „О.Ф.Б.”
ЕАД с договор за цесия от 16.08.2012г.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.” ЕАД, *************със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат
П.С.С. с ЕГН ********** *** сумата от 1500 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: