№ 155
гр. В., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20251300500161 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба от АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА - С.
Представлявана от СВ - Изп. директор на Агенция по заетостта,
чрез Даниела Георгиева - гл. юрисконсулт ДРСЗ М. - пълномощник на АЗ - С.,
Съдебен адрес: Дирекция "Бюро по труда" М., гр. М., пл. "Ж***; против
Решение № 32/17.04.2025 г. постановено по гр. дело № 316/2024 г. по описа на
Районен съд К..
Поддържа се, че решението е незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
Твърди се , че при постановяване на решението си първоинстанционния
съд не е кредитирал всички събрани по делото доказателства, не е ценил в
цялост същите и не ги е обсъдил в мотивите си. КРС не бил обсъдил и не са
ценени от него доводите и съображенията им по същество на делото и в
писмената си защита, което считат за процесуално нарушение от категорията
на съществените. Твърди се неправилност на извода на съда за неустановено
обстоятелството по делото относно това, че условията за кандидатстване по
1
проекта не са били публично оповестени на интернет страницата на Агенция
по заетостта към момента на кандидатствате на Цв. Ц. - като родител по
проекта.
По делото били представени данни и информация на хартиен носител от IT
специалисти на Агенция по заетостта, за това на коя дата и час са публикувани
- новината за стартиране на проекта и условията за кандидатстване, а именно
Разпечатка от сървъра на Агенция по заетостта /с дата 23.03.2023 г./.
Неправилно съда приемал, че по делото не са ангажирани доказателства да е
налице невярно подадена информация от страна на детегледача и че
детегледача би следвало да възстанови получената сума, която би се явила
неправомерно получена, тъй като още при кандидатстването ответника е
подал заявление, като е посочил, че е самотен родител.
Твърди се, че в резултат на невярно деклариране данни от страна на
родителя е сключено Тристранно споразумение № РВЗР-05-07-00563#5 от
15.06.2023г., между Агенция по заетостта в качеството на „работодател", Ц. Ц.
- в качеството на „родител" и Н. Ц. - в качеството на „детегледач" по проект
„Родители в заетост". Предоставените средства по споразумението, до
неговото прекратяване възлизат на 4 860,93 лв. При тези обстоятелства сумата
е неправомерно платена и подлежи на възстановяване от недобросъвестния
родител.
Моли съда да отмени решение № 32/17.04.2025 г. постановено по гр. д.
№ 316/24 по описа на Районен съд К., като незаконосъобразно, постановено
при неправилно приложение на материалния закон, както и при съществени
процесуални нарушения и противоречие с целта на закона с всички законови
последствия от това.
Претендират се направените по делото разноски по чл. 78, ал.8 от ГПК.
Ответната по жалба страна поддържа в съдебно заседание да се
постанови решение, с което се потвърди първоинстанционното решение като
законосъобразно, правилно и обосновано, а въззивната жалба се отхвърли.
Сочат се като неоснователни доводите във въззивната жалба, че КРС не е
кредитирал всички събрани по делото доказателства, не ги е ценил и не ги е
обсъдил в мотивите си.
КРС правилно е възложил доказателствената тежест на ищеца/жалбоподател
2
за установяване на твърденията му , като правилно КРС е приел, че
ищецът/жалбоподател/ не е доказал, че към момента на подаване на
заявлението за участие в програмата, както и към момента на сключване на
тристранното споразумение, е имало изискване детегледачът да не е баща на
детето. Освен че не било доказано с писмени доказателства, това
обстоятелство се потвърдило и от разпита на св. ГН. Същата потвърдила в с.з.,
че такова изискване не е имало.
При тези данни КРС приел правилно и мотивирано, че претенцията на
ищеца/жалбоподател по чл. 17 от Тристранното споразумение е
неоснователна, защото липсва „констатиране на невярно подадена
информация от страна на родител/детегледач“, а и такова не бе доказано, както
и защото АЗ е приел, че няма нарушения по процедурата като е прекратил
действието на тристранното споразумение на осн. чл.12 /безвиновно-по
взаимно съгласие/, а не на осн. чл. 13 от Тристранното споразумение. Като
само втората хипотеза /чл. 13/ влече след себе си претенцията по чл.17 от
тристранното споразумение.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба,
становището на ответната по жалба страна и съобразявайки
представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за
установено следното Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбите.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.
С решение № 32/17.04.2025 г. по гр. дело№ 316/2024г- Кулския районен
3
съд е отхвърлил предявения от Агенция по заетостта, ЕИК/БУЛСТАТ: ***, гр.
С., бул. „Д***, представлявана от СВ - изпълнителен директор против Ц. П.
Ц., ЕГН ********** с искане да се признае за установено, че ответникът Ц. П.
Ц., ЕГН ********** дължи възстановяване на неправомерно получени суми
по Проект" Родители в заетост" в общ размер на 4860.93 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред съда до
окончателното плащане, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 134/15.10.2024г. по Ч.гр. дело №
238/2024г. по описа на РС - К., както и искането за осъждане на ответника да
заплати направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
От данните по делото се установява, че между ищеца, ответницата и
детегледачът е сключено посоченото в исковата молба тристранно
споразумение, което в последствие е прекратено, поради това, че детегледачът
е баща на детето Никола Николаев В., за което е полагал грижи. Същият е
получил сумата 4860.93 лева по споразумението , като сумата му е заплатена
преди прекратяване на тристранното споразумение. За посочената сума има
издадена заповед за изпълнение срещу ответницата, срещу която същата е
възразила.
От приложеното към исковата молба и прието от съда заявление по Проект
BG05SFPR002-1.002-0001 ’’Родители в заетост’’ до Дирекция“ Бюро по труда“
гр. К. се установява, че ответницата е депозирала посоченото заявление, като
самотен родител, с което е заявила желание за участие по посочената програма
за получаване на услуги: Грижа за дете/деца от 0 до 5 години,
непосещаващ/непосещаващи детски ясли, заведения и предучилищни групи.
Видно от приетия по делото лист за проверка на заявления от родители по
посочения проект е извършена проверка на депозираното от ответницата в
качеството на заявител заявление, видно от приетото по делото уведомително
писмо № РВЗР - 05-07-00563#3 от 30.05.2023 г. на Директора на ДБТ К., със
същото ответницата е уведомена, че е одобрена за включване в проекта, а
видно от приетия по делото Протокол №8/03.05.2023г. е проведена среща за
избор на лице на длъжност „Детегледач", при която е проведено интервю само
с един брой безработно лице, одобрено за длъжността „детегледач", а именно:
Н. В. Ц., който е избран от ответницата за полагане на грижите на детето.
От приетия по делото Лист за проверка на заявления от безработни/неактивни
4
лица по посочения проект се установява, че е извършена проверка и на
детегледача, който видно от приетото по делото заявление от негово име до
изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е изразил желание да бъде
назначен на длъжност „Детегледач“ по посочения проект преди извършване на
проверката. От приетото по делото Тристранно споразумение № РВЗР-05-07-
00563#5 се установява, че на 15.06.2023г. между ищеца в качеството на
работодател, ответника в качеството на родител и НВЦ е сключено
посоченото споразумение, съгласно което се предоставят средства от ищеца в
общ размер 16 738,56 лв. за срок от 18 месеца от датата на сключване на
трудов договор с детегледача за осигуряването на грижа за децата на
самостоятелно заети/самоосигуряващи се заети лица, които представляват
минимална помощ за предприятието - самостоятелно заето/самоосигуряващо
се лице, като, в случай че и двамата родители са самостоятелно
заети/самоосигуряващи се лица, сумата по ал. 2 се разделя и се начислява
поравно между двамата родители. На същата дата е сключен и Трудов договор
№ РВЗР-05-07-00563#6 между ищеца в качеството на работодател и Н. В. Ц. в
качеството на „ Детегледач“ до завършване на определена работа, в това число
6 месеца срок за изпитване в полза на работодателя, при спазване условията на
проект BG05SFPR002- 1.002-0001 „Родители в заетост", финансиран от
програма „Развитие на човешките ресурси" 2021-2027 с основна работна
заплата 780 лв. На 11.12.2023г. е подписано Допълнително споразумение №
РВЗР-05-07- 00563#27 между ищеца в качеството на работодател, ответника в
качеството на родител и НВЦ, с което е прекратено посоченото по - горе
тристранно споразумение между същите страни, в което не е посочено
основанието за прекратяване. До момента на прекратяване на Тристранното
споразумение от „Работодателя" на „Детегледача" са преведени суми в обща
размер на 4 860,93 лв., което не се оспорва от страните и се доказва и от
ангажираните от ищеца доказателства в тази връзка - извлечение от ведомости
за изплатени заплати на Н. Ц. по тристранното споразумение и сключения
впоследствие трудов договор за месеците юни, юли, август, септември,
октомври и ноември 2023г., които не се оспорват от ответницата.
От приетата по делото Писмо - покана с рег. № РВЗР - 05-07-00536#44 от
03.06.2024 г. за възстановяване на неправомерно получените средства в размер
на 4 860,93 лв. за периода юни - ноември 2023 г . и известие за доставка тип
„обратна разписка" от „Български пощи“ се установява, че писмото е
5
получено лично от ответницата на 12.06.2024 г. и със същото тя е уведомена,
че „ съгласно Проект „Родители в заетост" по Програма „Развитие на
човешките ресурси" 2021 - 2027 г. не е допустимо участието на безработен
родител, за извършване на разписаните дейности, в качеството на
„Детегледач" за полагане на грижи за собственото/собствените си дете/деца,
като при извършване на оценка на допустимостта в периода месец май 2023 г.
до подписване на Тристранното споразумение и влизането му в сила от
15.06.2023 г. и двете страни „Родител" и „Детегледач" са били допустими за
участие в проекта разгледани, като отделни субекти, подали заявления за
включване в проектните дейности, но при извършване на Верификация от
Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси", на
Агенция по заетостта е предоставено писмено становище за допуснати
нередности при оценката за допустимост на сключени Тристранни
споразумения, в които безработен родител е назначен на трудов договор на
длъжност „Детегледач" на дете, с което са в родствена връзка, като мотивите
на са на база действащия Семеен кодекс. Обърнато е внимание с писмото, че в
Приложение 1 - информация за родителите, качена на страницата на Агенция
по заетостта е записано: „По процедурата не е допустимо включването на
родители - които са безработни и са подали заявление по схемата за
осигуряване на детегледач за отглеждане на дете/деца от 0 до 4 години или от
0 до 12 години, да бъдат насочвани и включвани в заетост, като
безработни/неактивни лица на длъжност „Детегледач" по настоящия проект".
Посочено е също в писмото, че с Допълнително споразумение № РВЗР-05-07-
00563#27 от 11.12.2023 г. Тристранното споразумение с № РВЗР-05-07-
00563#5 е прекратено, както е че при така изложеното, изплатените средства
за трудово възнаграждение на назначения по проекта детегледач са
неправомерно отпуснати, поради неспазването на заложените критерии в
проекта, и същите следва да се възстановяват на Агенция по заетостта, като с
посоченото писмо се отправя и покана за доброволно възстановяване на
недължимо изплатени средства в размер на 4 860,93 лв., представляващи
изплатените суми за месеците от юни до ноември включително, в срок от 10
работни дни от датата, следваща получаването на настоящото писмо по
посочена б.а сметка.
При тази фактическа обстановка, Съдът приема следното от правна
страна
6
От приетото по делото Тристранно споразумение № РВЗР-05-07- 00563#5 се
установява, че на 15.0б.2023г. между ищеца в качеството на работодател,
ответника в качеството на родител и НВЦ е сключено посоченото
споразумение, съгласно което се предоставят средства от ищеца в общ размер
16 738,56 лв. за срок от 18 месеца от датата на сключване на трудов договор с
детегледача за осигуряването на грижа за децата на самостоятелно
заети/самоосигуряващи се заети лица, които представляват минимална помощ
за предприятието - самостоятелно заето/самоосигуряващо се лице, като, в
случай че и двамата родители са самостоятелно заети/самоосигуряващи се
лица, сумата по ал. 2 се разделя и се начислява поравно между двамата
родители.
На същата дата е сключен и Трудов договор № РВЗР-05-07-00563#6 между
ищеца в качеството на работодател и Н. В. Ц. в качеството на „ Детегледач“ до
завършване на определена работа, в това число 6 месеца срок за изпитване в
полза на работодателя, при спазване условията на проект BG05SFPR002-
1.002-0001 „Родители в заетост", финансиран от програма „Развитие на
човешките ресурси" 2021-2027 с основна работна заплата 780 лв. На
11.12.2023г. е подписано Допълнително споразумение № РВЗР-05-07-
00563#27 между ищеца в качеството на работодател, ответника в качеството на
родител и НВЦ, с което е прекратено посоченото по - горе тристранно
споразумение между същите страни, в което не е посочено основанието за
прекратяване.
В Приложение №1А Информация в помощ на безработни/неактивни лица,
желаещи да участват като детегледачи в проект ВС050РРК002-1.002-0001
„Родители е заетост“ /на сайта на АЗ/, стр.6, е записано изрично, че:
„Наличието на родствена връзка между родителите и лицето, което отглежда
детето, не е пречка за участие в проекта. “
С Протокол №8 от 03.05.2023г. в Дирекция „Бюро по труда“ - гр.К. е
проведено интервю между служител на бюрото, ответната страна Ц. П. и
кандидатстващия за длъжността „детегледач“ след проведени проучвания и
проверки. Към този момент всички констатации са, че последният Н. Ц.
отговаря на условията на проекта и е одобряван многократно , видно от
представените по делото протоколи, както от служители на Дирекция „Бюро
по труда“ - гр.К., така и при последващ контрол, осъществен от служители на
7
Агенция по Заетостта в гр.М..
Проучването за това дали ответницата и детегледачът отговарят на
изискуемите условия и критерии е продължило повече от 2 месеца от
служители от ДБТ-К..
Установи се, че ответната по жалба страна е отправила питане до ДБТ-К.
„няма ли да е проблем, че Н. е баща на детето ми“ на което е получила
отговор, че е проверено и това обстоятелство не е пречка. От свидетелските
показания се установява още, че на служителите в ДБТ-К. е било известно е,
че детегледачът НВЦ е баща на детето на ответната страна и това
обстоятелство не е укривано, както и че не са „съжителстващи лица“ по
смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗСП.
При подписване на тристранното споразумение Ц. П. е носила със себе си
акта за раждане на детето и е представила същия, а не го е скрила.
Установено е още, че с писмо, №РВЗР-05-07-00563#44/0... до ответницата,
изрично е записано, че двете страни - родител и детегледач са били допустими
за участие в проекта, като отделни субекти, подали заявление. Дегледачът
обаче не е подавал заявление за участие в проекта. Той е избран като
безработно лице.
По делото не е установено ответната страна да е била уведомена, че условие
за сключване на договора е детегледачът да не е баща на детето, за да
възникне за ответникът и задължението да възстанови сумата, която е
изплатена на детегледача във връзка с договора до неговото прекратяване в
претендирания от ищеца размер.
Към датата на подписване на тристранното споразумение от 15.06.2023г. Ц. П.
не е уведомявана, както и не е имало изискване за липса на роднинска връзка
между детегледача и детето.
Едва след като е подписан трудов договор с детегледача, започнало е
изпълнение на проекта, отчитана е свършена работа, на по-късен етап от
Агенция по заетостта решават, че ще прекратят договорите и въвеждат ново
изискване — за липсата на роднинска връзка.
В подкрепа на това са и показанията на разпитаната свидетелка ГН, на
длъжност „Директор“ Дирекция „Бюро по труда“ - гр.К.. Същата установява,
че към датата на подаване на заявление за участие в проекта от ответницата Ц.
8
П. , както и към датата на подписване на тристранното споразумение —
15.06.2023г. „не е имало забрана бащата да бъде назначаван като детегледач на
детето“.
На 11.12.2023г. е подписано Допълнително споразумение №РВЗР-05-07-00563
към Тристранно споразумение №РВЗР-05-07-00563 от 05.06.2023г. С него се
прекратява сключеното Тристранно споразумение №РВЗР-05-07-00563 от
05.06.2023г. Като основание за прекратяване на споразумението е посочен
единствено чл.12 от Тристранното споразумение-по взаимно съгласие. Като
основание за прекратяването на споразумението не се визират обстоятелства
по чл.13, б.“г“ от споразумението.
Неоснователна е претенцията на жалбаподателя по чл.17 от Тристранното
споразумение. По делото не се установява „констатиране на невярно
подадена информация от страна на родител/детегледач“. От друга страна
Агенцията по заетостта приема, че няма нарушения по процедурата като се
прекратява действието на тристранното споразумение на осн. чл.12
/безвиновно - по взаимно съгласие/, а не на осн. чл.13 от Тристранното
споразумение. Съгл. разпоредбите на Раздел VI. Санкции, при неизпълнение,
връщане на пълния размер на получените суми се дължат когато детето е
записано и започне да посещава детска градина, респ. ясла, промяна в статуса
на родителя и когато родителя не е уведомил ДБТ в 7 дневен срок след
издаване на болничен лист за 45 календарни дни преди раждане.
И пред настоящата инстанция не се доказа, че към момента на подаване на
заявлението за участие в програмата от ответницата Ц. П. , както и към
момента на сключването на тристранното споразумение, изискване на
програмата, за да бъде предоставена помощта, е лицето, което е избрано и
назначено за детегледач да не е баща на детето. Това обстоятелства се
установява и от разпитаната в откритото съдебно заседание свидетелка ГПН -
директор Дирекция „ Бюро по труда“ гр. К., която е приемала заявленията по
проекта и която заявява пред съда, че не е имало такова изискване към
момента на подаване на заявленията и сключването на тристранното
сътрудничество. Не е налице невярно подадена информация от страна на
родителя, каквато безспорно е ответницата, за да може да бъде приложена
санкционната клауза на чл. 17 от тристранното споразумение и същата да
дължи връщане на предоставените средства по споразумението.
9
С оглед на това решението на първоинстанционният съд , като правилно
и обосновано следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото Агенцията по заетостта следва да заплати на
Ц. П. направените пред въззивната инстанция разноски, съобразно
представения списък в размер на 500 лв.
Водим от горното, Съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 32/17.04.2025 г. постановено по гр. дело
№ 316/2024 г. по описа на Районен съд К..
ОСЪЖДА Агенция по заетостта, ЕИК/БУЛСТАТ: ***, гр. С., бул. „Д***,
представлявана от СВ - изпълнителен директор на Ц. П. Ц., ЕГН **********
сумата 500 /петстотин/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10