№ 124
гр. Смолян, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20245400500514 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.27 ГПК.
С обжалваното решение №192/10.10.2024г Маданският районен съд е
признал за установено ,че В. Д. А.К./, с ЕГН: ********** , с адрес: гр.
Рудозем, ул. „П.Р. Славейков“ № 13,дължи на “ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“
ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Добруджа“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, представлявано от Д.Р.Г., сума в размер
на 600 лева - главница по Договор за потребителски кредит №000-КН-
42831240/04.12.2017, сключен на 04.12.2017 година между “Форуком и
компания“ ООД и В. Д. К., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 21.04.2023 г. до изплащането му, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
77/13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 203/2023 г. по описа на РС Мадан, като е
отхвърлен иска за установяване на дължимост на сума в размер на 114.67
лева – договорна лихва за периода от 04.12.2017 г. до 25.05.2018 г. и на сума в
размер на 289.85 лева – законна лихва върху просрочената главница за периода
от 25.07.2018 г. до 28.04.2023г. Със същото решение е осъдена В. Д. А.К.
да заплати на ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ ООД, ЕИК: ** със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23,
представлявано от Д.Р.Г. сумата от 301,64 – разноски по ч.гр.д. № 203/2023 г.
по описа на РС Мадан и сумата от 301,64 лева разноски по гр.д. № 256/2024 г.
по описа на РС-Мадан по съразмерност с уважената част от иска.Осъдил е
ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23,
1
представлявано от Д.Р.Г. да заплати на Адвокатско дружество "Милованови“,
БУЛСТАТ **, с адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 60, ет. 3,
представлявано от управителя адв. Б.Л. сумата от 192 лева- адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, по съразмерност
с отхвърлената част от иска.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№3187/18.10.2024г от В. Д. К. -
А., ЕГН ********** гр. Рудозем,чрез адв. Б.Л. срещу решение №
192/10.10.2024г. по гр.д.№ 256/2024г. по описа на районен съд –Мадан,в
частта, с която по отношение на В. К. - А. е признато за установено, че
дължи 600 лв. - главница по договор за кредит, ведно със законната лихва
върху нея.Претендира разноски за безплатно представителство за пред двете
съдебни инстанции.Намира ,че решението е правилно в останалите си части. В
обжалваните части решението намира за неправилно ,тъй като съдът не
събрал доказателства за твърдяното възражение за погасителна давност,
направено в срока по чл.131 ГПК. В становище извън срока за отговор, на
районния съд е посочено, че на 24.04.2024г., ответницата е изпратила до
Районен съд - Пловдив имейл на **********@*******.** от нейния личен имейл
- ******@***.** В имейла от ответницата твърди ,че се съдържа изявление,
за това че същата е посочила, че вземането е погасено по давност и е
поискала същото да „отпадне по давност“. Въпреки това, счита ,че е налице
волеизявление, съдържащо възражение по съществото на спора.Намира
,че действието е нередовно, но има белезите на отговор по чл.131 ГПК и
съдържа в себе си възражение за погасителна давност. При това положение,
счита ,че съда дължи на страната указания, съобразно чл.101 ГПК, предвид
описаната нередовност. Посочено е в становището на доверителката му , че в
случай, че съда се съгласи с тази теза, изрично заявява, че изявлението в
имейла от 24.04.2024г. е адресирано от ответницата по настоящото дело до
plovdiv-rs@justice.bgот нейния личен имейл - ******@***.**, касае
процесното гр.д.№ 256/2024г. на PC-Мадан, включително изрично ако съдът
прецени, че изявлението в този имейл е двусмислено, уточнява, че същото
касае възражение за погасителна давност срещу претенциите на ищеца по
това дело.Счита ,че предвид възражението за погасителна давност,
претенциите на ищеца подлежат на отхвърляне изцяло.Намира мотивите на
съда за липса на основание за отлагане на делото за неправилни,като в имейла
няма посочен номер на дело.Счита ,че закона предвижда едно единствено
изискване за формата на процесуалните действия - това е писмената форма,
съгласно чл. 100 ГПК.Изискването за редовност на процесуалното действие е
съвсем друг въпрос - тук съдът дължи указания в какво се изразява
нередовността - в настоящия случай подателят да подпише изявлението си и
електронен подпис и/или КЕП, както и да посочи номера на делото.На
основание чл.З, ал.2 ЗЕДЕУУ, писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ съдържащ електронно изявление.
Изпращането на имейл изпълва това изискване, като това разбира се счита ,че
не прави действието по-малко нередовно, но отново - тук се дължат указания
на подателя.Поради това намира ,че съдът е следвало да изиска информация за
изпратения имейл и да даде указания на подателката да посочи номер на
2
делото, да подпише изявлението, както и евентуално - да конкретизира
възражението си за погасителна давност. Счита ,че съда неправилно, макар
да е намерил, че договорът за кредит е недействителен, е присъдил законната
лихва и разноските.За законната лихва с определение № 298 /12.02.2024 по
т.д. № 630/2023г. на ВКС, I ТО, допуснато е касационно обжалване по въпроса
„Когато съдът признае договор за потребителски кредит за недействителен по
чл.22 ЗПК и присъди чистата стойност на главницата, следва ли съдът да
присъди и обезщетение по чл.8б ЗЗД върху тази главница, когато сумата, която
кредиторът би получил на основание чл.8б ЗЗД е сравнима и не значително
по-малка от размера на изгубените на основание чл.23 ЗПК лихви? “
Обжалването е допуснато поради противоречие с акт на Съда на Европейския
съюз - Решение по дело С-565/12 LCL Le Credit Lyonnais SA срещу Fesih
Kalhan.Счита, че прилагането на чл.86 ЗЗД и годишна лихва от близо 10% до
началото на миналата година и над 13% на година от миналата година, може
да компенсира действието на санкцията да се загуби уговорената
възнаградителна лихва.Предвид изискванията на съюзното право в
цитираното решение, в този случай съдът е следвало да остави чл.86 ЗЗД без
приложение.Установява ,че директивата по правило няма директен ефект в
правоотношението между частните лица. Но, по въпроса за нейното
приложение е формирана константна практика на ВКС /напр.решение №
2/17.03.2021 г. по т.д. № 2364/2019 г. на ВКС, II т.о.и др. /,съгласно която е
налице задължение на националния съдия, произтичащо от задължението за
лоялно сътрудничество на държавите-членки, предвидено в чл. 4, пар. 3 от
ДЕС, да тълкува нормите на вътрешното законодателство съответно на
тълкуването на актовете на Европейския съюз, включително така както е
извършено в решенията на Съда на Европейския съюз и с оглед целите, които
са предвидени за постигане от посочената директива. Счита ,че в случая,
вземането за лихва не би било получено, тъй като то се основава на нищожна
клауза на самостоятелно основание. Това разбиране намира ,че е в унисон с
практиката на СЕС, цитирана горе Поради това моли въззивния съд да
отмени решението на районен съд в обжалваните части и отхвърли исковите
претенции.Претендира разноски
В законният срок е постъпил писмен отговор от „Форуком и
компания“ ООД, ЕИК: **,със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.
„Добруджа“Хе 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, представлявано от управителя - Д.Г. чрез
адвокат И.И. ,като счита така подадената въззивна жалба за процесуално
допустима, но доводите на въззивника за обжалваната част от решението - за
необосновани и неправилни. Счита, че първоинстанционното решение е
валидно, допустимо, правилно, и обосновано.Съгласно чл. 120 от ЗЗД
давността не се прилага служебно. В исковото производство пред районния
съд е следвало да бъде направено изрично възражение за изтекла погасителна
давност. Видно от материалите по делото е, че отговор на исковата молба не е
постъпвал в срока по чл. 131, ГПК. По заповедното производство, приложено
към пъровоинстанционното дело, също липсват данни за направено такова
възражение, а заповедта за изпълнение е връчена на В. А. по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Счита , че не е налице процесуално действие по надлежно
3
релевиране на възражение за изтекла погасителна давност на претенциите на
ищеца по делото пред PC - гр. Мадан. Районният съд законосъобразно е
постановил в мотивите на решението, че възражението за погасяване на
вземанията по давност е преклудирано и не следва да бъде обсъдено. Дори
такова възражение да беше депозирано и извършено по надлежния
процесуален ред, намира ,че то би се явило необосновано. В Решение № 50173
от 13.10.2022 г. на ВКС, 3-то отд. на гражданската колегия е възприето, че
„началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за
банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна
изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.“ В
процесния случай крайният падеж по кредита е бил на 25.05.2018 г., а искът
по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 21.04.2023 г. в Софийски районен
съд, която дата се явява преди изтичането на 5-годишната давност и съгласно
чл. 116, б. „б“ от ЗЗД тя е прекъсната, а изводът, че задължението е погасено
по давност е неправилен. Намира ,че обосновано и правилно районният съд е
счел искането на ответницата за отлагане на делото за неоснователно. В
изпратеното изявление по електронната поща, което се твърди да е
извършено от В. К., не се посочва номер на делото, няма как и да се установи
авторството на самото волеизявление, то е негодно да породи правни
последици и се явява ирелевантно за делото. Намира ,че
първоинстанционният съд не е извършил процесуално нарушение,
процесуалните права на ответната страна в исковото производство не са били
възпрепятствани.Счита ,че районния съд правилно е отсъдил, че освен
връщането на главницата по кредита от 600 лева, В. А. дължи и законната
лихва съгласно чл. 86 от ЗЗД от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
- 21.04.2023 г. пред Софийски районен съд до изплащане на вземането.
Претенциите на ищеца за законна лихва за забава за периода до подаване на
заявлението и дължимата договорна лихва са отхвърлени.
В жалбата адв. Л. е цитирал определена хипотеза, обсъдена в
определение на ВКС по т.д. № 630/2023 г., като се твърди, че прилагането на
чл. 86 от ЗЗД компенсира действието на санкцията да се загуби уговорената
възнаградителна лихва. Загубената възнаградителна лихва е в размер на
114.67 лева, а загубената лихва за забава - 289.85 лева. Присъдената лихва
при приложение на чл. 86 от ЗЗД от датата на подаването на заявлението по
чл. 410 от ГПК - 21.04.2023 г. до изплащане на вземането счита ,че по
никакъв начин не компенсира стойността на отхвърлените
претенции.Относно направеното доказателствено искане от въззивника счита
че същото е ненужно и ирелевантно, моли да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното, моли да бъде оставена без уважение депозираната
въззивна жалба от В. Д. А..Претендира разноски за настоящото производство
за адвокатски хонорар.
Постъпила е частна жалба с вх.№3441/14.11.2024г по чл.248 ал.3
ГПК от В. Д. К.-А. от гр. Рудозем, чрез адвокат Б.Л. срещу Определение №
4
468 от 07.11.2024г. по гр.д.№ 256/2024г. по описа на районен съд-
Мадан.Намира ,че това определение е неправилно и незаконосъобразно и
моли да бъде отменено като бъде постановено друго, с което измени
въззивния съд съдебното решение по гореописаното гражданско дело, като
отхвърли изцяло претенция за разноски на ищеца. Твърди ,че ответника е
потребител, а спорът е за съществуването на задълженията му към ответното
дружество, произтичащи от признатия от съда за частично недействителен,
на осн. чл.22 ЗПК, договор за потребителски кредит при приложение на
разпоредбата на чл.23 ЗПК. В молбата ни по чл.248 ГПК, установява ,че е
посочил като съдебна практика - решение №129/30.07.2024г. по т.д.
№630/2023г. на ВКС.В писменият отговор на жалбата неправилно е посочил,
че не касае същия случай - случаят е точно същият, в който потребителят се
домогва да докаже, че не дължи разноските, тъй като възлагането им върху
него ще наруши принципа на ефективност, заложен както в директивата,
регулираща забраните неравноправни клаузи в потребителските договори,
така и в директивата за потребителския кредит, установява ,че делото е
негово и спорният въпрос е бил точно това.Намира ,че принципа е прост -
потребителят не трябва под страх от разноски да е демотивиран да упражнява
правата си в съдебния процес. В случая, разноските по заповедното и исковото
производство са повече от стойността на главницата - главницата е 600 лв.,
общия сбор на разноските е над 600 лв.Намира ,че разпоредба на чл.23 ЗПК е
санкция по смисъла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/Ю2/ЕИО на Съвета (Директивата). В
нея - чл.23 от същата, е предвидено, че „Държавите-членки установяват
система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети
съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за
гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва да
бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. “Чл.23 ЗПК е националната
норма, съдържаща в себе си санкцията, която изисква директивата.Би желал
да насочи вниманието на настоящия състав към изискването за ефективност,
изложено по горе. Това изискване е същото по съдържание като изискването
за ефективност на мерките по Директива 93/13 – относно неравноправните
клаузи. На 16.08.2022г. е постановено Определение № 366/16.08.2022г. по
ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС, I ТО., като спорът е бил за това, по иск с правно
основание чл.55 ЗЗД, от потребител срещу банка, когато се претендира
недължимо платено, въз основа на неравноправни клаузи, кому следва да се
възложат разноските при частично отхвърляне на претенциите на
потребителя - съобразно отхвърлената част на иска или изцяло в тежест на
банката.Съставът на ВКС е намерил, че по въпроса е относимо решение от
16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С259/19 на Съда на Европейския
съюз. В т. 96 от решението СЕС е приел за необходимо да се произнесе по
въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност, възлагането на
потребителя на съдебните разноски в зависимост от върнатите му суми, при
положение, че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер
на спорната клауза. На тези принципи стъпва и решение №129/30.07.2024г.
5
пот.д.№630/2023г. на ВКС, I Т.О.
Счита ,че при главница от 600 лв., съдебните разходи, възложени
върху потребителя от това, че е упражнил правата си - при това успешно, са
повече от търсената сума.В случай, че въззивния съд счете , че на ищеца се
дължат сторените разноски, то моли възнаграждението за процесуално
представителство да бъде намалено. Счита , че справедливият размер на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеща по
заповедното и по исковото производство е в общ размер на 100 лева. С оглед
на гореизложеното, счита, че процесната заповед следва да бъде отменена в
частта, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя адвокатско
възнаграждение над сумата от 50 лева.Поради това моли въззивния съд да
отмени определение № 468 от 07.11.2024г. по гр.д.№ 256/2024г. на PC-Мадан,
като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да постанови друго, с
което измени съдебното решение по гореописаното гражданско дело, като
отхвърли изцяло претенция за разноски на ищеца.В условията на
евентуалност, моли да бъде намалено присъденото адвокатско
възнаграждение до размера на сумата от 100 лева за двете производства.
В законният срок е постъпил писмен отговор от „Форуком и
компания“ ООД чрез адвокат И.И. ,който намира ,че частната жалба е
процесуално допустима, но доводите на обжалващата страна - за
необосновани и неправилни.Счита, че Определението е правилно, обосновано
и законосъобразно.Маданският районен съд е присъдил на ищеца направените
по делото разноски по съразмерност с уважената част от иска, като в полза на
ищеца се дължат 301.64 лева за исковото производство и 301.64 лева за
заповедното производство.Намира че цитираната съдебна практика е
неприложима към процесния случай и е тълкувана от процесуалния
представител разширително спрямо гр. д. 256/2024 г. Намира ,че цитираната в
частната жалба съдебна практика би била оправдана и приложима, ако
потребителят е завел иск в търсене на връщане на недължимо платени суми.
Тогава тежестта от възлагане на разноски би възпрепятствала неговите права и
интереси. Счита ,че съразмерността на разноските в конкретния случай по
никакъв начин не би ощетила ответникът, тъй като искът е уважен частично, а
самият ответник реално дължи връщането на получената като главница сума.
Липсата на възлагане на разноски в полза на ищеца неоснователно обогатява
ответника и превишава правата, с които би следвало да разполага в рамките на
производството. Счита ,че приложение би следвало да намери нормата на чл.
78, ал. 1 ГПК, на която правомерно се е позовал в определението си районен
съд-Мадан.Моли в този смисъл да бъде оставена без уважение частната жалба
и потвърдено обжалваното определение,като законосъобразно.
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателката
В. Д. К.- А. редовно призована ,не се явява .Постъпило е писмено становище
от пълномощника и адв Л. ,който поддържа изцяло въззивната жалба и
частната жалба ,няма други доказателствени искания Намира ,че решението
на районен съд –Мадан следва да бъде отменено в частта за главницата в
размер на 600 лева и в частта за законната лихва върху нея Претендира
разноски по представен списък.Изрично прави възражение за прекомерност
6
на разноските на пълномощника на другата страна.
Въззиваемият „Форуком и Компания“ ООД ,редовно призован , не
изпраща представител.Постъпила е писмена молба от пълномощника му
адв.И.И. ,който намира за неоснователни както въззивната жалба така и
частната жалба .Моли обжалваното решение на районен съд –Мадан и
обжалваното определение на районен съд –Мадан да бъдат потвърдени като
законосъобразни и обосновани. Прави изрично възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.Претендира
разноски по представен списък.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба и частната
жалба са процесуално допустими.Депозирани са от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна
по следните съображения:
Смолянският окръжен съд констатира ,че в районен съд е било
образувано гр. дело по искова молба на Форуком и компания ООД против В.
Д. К. -А., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1004.52 лева,
представляваща: 600 лева главница по договор за потребителски кредит №
000-КН-42831240/04122017, сключен на 04.12.2017 година между "Форуком и
компания" ООД и В. К., 114.67 лева договорна лихва за периода от 04.12.2017
г. до 25.05.2018 г., дължима по договор за потребителски кредит с № 000-КН-
42831240/04122017., 289.85 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.04.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
№77/13.06.2023г за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 203/2023 г. по
описа на районен съд –Мадан-общ размер на предоставения кредит 600 лева,
срок на кредита 180 дни, брой на погасителните вноски 6 броя, размер на
погасителните вноски по 110.88 лева , лихвен процент по кредита -40%, ГПР-
49.02%, общ размер на всички плащания 665,28 лева.
Смолянският окръжен съд намира ,че е установено по безспорен
начин облигационната връзка между кредитора „Форум и компания „ООД
гр.Хасково и кредитополучател -В. Д. К. /А./ във връзка със сключеният
между тях на 04.12.2017 г. в писмена форма договор за потребителски паричен
кредит, както и факта,че сумата е изплатена на В. К. на 04.12.2017г
Районен съд –Мадан правилно е приел ,че договора е недействителен
,тъй като не може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.11, ал.1,
т.20 от ЗПК,не само формално, но и по същество, тъй като основаната цел на
тази норма е да се обезпечи информираност на потребителя за всички
дължими от него суми при отказ от договора,а в случая не става ясно към
каква евентуално дължима неустойка реферират Общите условия- т.3.3.1 ,в
която е установено ,че потребителят има право, без да дължи неустойка, да се
откаже от договора.
7
Исковата молба от Форуком и компания „ООД гр.Хасково с правно
основание чл.415 ,ал.1 във вр. с чл.422 ГПК срещу В. К. е депозирана с вх.
№2458/06.11.2023г.
Препис от исковата молба ,ведно с приложенията към нея е
редовно връчен на ответницата В. К. на 24.04.2024г /приложено съобщение на
стр.24 от гр.д. 17873/2023г по описа на районен съд Пловдив /,което е било
прекратено и повдигнат спор за подсъдност между районен съд –Пловдив и
районен съд Мадан .
С определение №1610/14.06.2024г по гр.д. №1368/2024г окръжен съд –
Пловдив е определил ,че компетентен да разгледа исковата молба на
„Форуком и компания „ООД гр.Хасково е районен съд –Мадан.
Видно от изисканата от окръжен съд –Смолян в хода на въззивното
производство информация за постъпил на 24.04.2024г имейл на
електронната поща на районен съд –Пловдив , е представено на хартиен
носител съдържанието на имейл , от което е видно ,че ответницата по делото
в срока за отговор на исковата молба в първата инстанция е направила
възражение че иска на „Форуком и Компания „ООД гр.Хасково е погасен по
давност.
Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки
са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това
увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава
материална доказателствена сила. Такава законът признава само на
подписаните официални документи (чл. 179, ал. 1 ГПК).Възпроизвеждането
на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен
носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание. В този смисъл е решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Б.И..
8
Поради това незаконосъобразно и необосновано районен съд не е
изследвал изрично направеното от ответницата В. К. възражение за
погасителната давност на вземането по кредита ,съгласно чл. 120 ЗЗД ,като е
приел че възражението за погасяване на вземанията по давност е
преклудирано и не следва да се обсъжда.
Кредитното задължение е парично и по своята правна същност се
характеризира като вземания за главница и вземания за лихви, обединени като
анюитет (обща периодична вноска, с предварително установен размер и
падеж) според погасителния план на процесния договор за кредит. Ето защо,
за да прецени основателността на възражението за изтекъл срок на
погасителна давност, настоящият състав на съда провери внимателно
задълженията за плащане, респ. техния падеж според погасителния план и
изпадането в забава, като отчете правилото, че срокът на погасителна давност
се изчислява от момента на настъпването на падежа на вземането.
Съгласно тълкувателно решение №3/21.11.2024г по тълк д.
№3/2023г на ОСГТК на ВКС,при уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният
срок,който за главницата е 5-тодишен ,започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД
от момента на изискуемостта на съответната вноска .
Видно от приложения на стр.17 от приложеното гр.д. №392/2023г по
описа на районен съд –Мадан погасителен план по сключения договор за
кредит №000-КН-42831240/04.12.2017г е отпуснат кредит в размер на 600
лева с месечна вноска в размер на 110.88 лева като сумата за погасяване
общо е в размер на 665,28 лева Видно от този погасителен план последната
шеста вноска е в размер 107.30 лева ,която единствено не е била погасена по
давност .Поради това неправилно районен съд –Мадан е уважил
установителния иск за разликата над 107,30 лева до 600 лева – главница по
процесния договор , ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 21.04.2023 г. до изплащането му, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
77/13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 203/2023 г. по описа на РС Мадан.
Единствено за последната погасителна вноска в размер на 107,30 лева
,която е следвало да бъде заплатена от В. К. на 25.04.2018г иска не е погасен
по давност,а заявлението на „Форуком и компания „ ООД гр.Хасково е
депозирано на 21.04.2023г ,всички останали вноски са погасени ,тъй като е
изтекла 5 годишната давност.
Именно за разликата над 107,30 лева до 600 лева главница ще следва да
бъде отменено решението на районен съд –Мадан като бъде постановено
решение , с което бъде отхвърлен предявеният от Форуком и Компания ООД
гр.Хасково иск да бъде признато за установено ,че В. Д. А.К./, дължи на
“ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23,
представлявано от Д.Р.Г., сума за разликата над 107,30 лева до 600 лева -
главница по Договор за потребителски кредит №000-КН-42831240/04.12.2017,
сключен на 04.12.2017 година между “Форуком и компания“ ООД и В. Д. К.,
9
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.04.2023 г.
до изплащането му, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 77/13.06.2023 г. по ч.гр.д. №
203/2023 г. по описа на РС Мадан,като неоснователен и недоказан.
Законосъобразно и обосновано районен съд –Мадан е уважил
установителния иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата от 107,30лева -
която погасителна вноска , видно от погасителния план е следвало да бъде
заплатена на 25.04.2018г по договор за потребителски кредит от
04.12.2017г,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от
депозиране на заявлението -21.04.2023г.
Районен съд –Мадан правилно е приел ,че освен връщането на чистата
стойност на кредита-главница ,В. К. –А. дължи и законна лихва съгласно
чл.86 ЗЗД от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. В тези части следва да бъде потвърдено
обжалваното решение. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита .Тук се има
предвид договорна /възнаградителна/ лихва ,за която районния съд правилно
е отхвърлил претенцията на дружеството –кредитор,а не законната лихва .
Решението на районен съд –Мадан в частта , с която е уважил исковата
претенция до размер на 107,30 лева ,ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК следва да бъде потвърдено , като законосъобразно и обосновано
постановено.
При определяне на отговорността за разноски ,с оглед крайния изход
на делото ,следва да се има предвид следното :
С решение №192/10.10.2024 по гр.д. №256/2024г Маданският районен
съд е осъдил В. Д. К. да заплати на „Форуком и Компания „ООД, ЕИК: **
сумата от 301,64 лева разноски по ч.гр.д. № 203/2023 г. по описа на РС Мадан
и сумата от 301,64 лева -разноски по гр.д. № 256/2024 г. по описа на районен
съд –Мадан, по съразмерност с уважената част от иска.
Със същото решение е осъдил „Форуком и компания“ ООД, ЕИК: **
да заплати на Адвокатско дружество "Милованови“, БУЛСТАТ **, с адрес: гр.
София, ул. „Хан Аспарух“ № 60, ет. 3, представлявано от управителя адв. Б.Л.
сумата от 192 лева - адвокатско възнаграждение,определено по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв, по съразмерност с отхвърлената част от иска.
Съдът намира ,че в тези части ,касаещи разноските , ще следва да
бъде отменено обжалваното решение с оглед крайния резултат по делото .
Ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано постановеното в производство по чл.248 ГПК определение
№468/07.11.2024г по гр.д. №256/2024г по описа на районен съд -Мадан ,с
което е оставена без уважение молба с вх.№3188/18.10.2024г от В. А. чрез
адв.Л. за изменение на решение №192/10.10.2024г по гр.д. №256/2024г по
описа на районен съд Мадан ,в частта за разноските .
10
Смолянският окръжен съд намира ,че жалбоподателката по делото В. К. е
потребител ,а възникналия спор е за съществуването на задължения към
дружеството –кредитор ,които произтичат от признатия от районен съд –
Мадан договор за кредит за недействителен
В конкретния случай е било депозирано едно заявление по бланка
по чл.410 ГПК ,което не се отличава с фактическа и правна сложност,а в
рамките на исковото първоинстанционно производство е било проведено
само едно съдебно заседание , на което не се е явил представителя на
дружеството –кредитор - адв.И.И. ,а е депозирал само писмено становище.
Прави впечатление ,че разноските по делото за дружеството –кредитор са
повече отколкото е главницата по кредита .За заповедното производство
дружеството кредитор е заплатило 25 ДТ и 480 лева адв. възнаграждение за
адв.И. , а за исковото производство в районен съд Мадан , дружеството е
заплатило 25 лева –ДТ и 480 лева адв. възнаграждение или общо 1010 лева .
Съгласно Решение от 25.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело
№ С-438/22, съдът не е обвързан с Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждение на ВАдС при определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение постановеното по преюдициално запитване на СРСрешение
от 21 март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС,че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от
Директива 93/13 , разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не
допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде
задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след
установяването на нищожността на договорната клауза, поради
неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от
него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично.
Поради това Смолянският окръжен съд и с оглед изрично
направеното от В. К. чрез адв.Л. възражение за прекомерност с молба с вх.
№2817 /09.09.2024г на адв. възнаграждение на пълномощника на „Форуком и
компания „ООД – адв.И. намира ,че следва да бъде присъдено общо за
заповедното и исковото производство пред районен съд –Мадан - адв.
възнаграждение в размер на 200 лева с ДДС и 50 лева държавна такса за
заповедно и първоинстанционно производство,а за въззивното производство-
адв. възнаграждение за адв.И. в размер на 200лева с ДДС.Въззивния съд взе
предвид цената на уважения иск ,че делото не е с фактическа и правна
сложност ,във въззивната инстанция пълномощника на ответника по жалба
адв.И. е изготвил отговор на въззивна и отговор на частна жалба ,като не се е
явил в съдебно заседание ,а е изпратил писмено становище.
Смоляският окръжен съд констатира ,че пълномощника на В. К. –
адв.Л. е представил договор за правна защита и съдействие по реда на
чл.38,ал.1т.2 от Закона за адвокатурата на стр.15 от гр.д. №256/2024г по описа
на районен съд Мадан и на стр.58 от въззивното дело.Изрично с писмена
молба с вх.№498/07.02.2025г пълномощникът на „Форуком и Компания
„ООД ,гр.Хасково адв.И. е направил възражение за прекомерност и с оглед
на обстоятелството ,че делото не е с фактическа и правна сложност и с оглед
на крайния резултат по делото ,намира ,че присъдения размер от първата
инстанция на адв. възнаграждение за адв.Л. следва да остане в размер на 480
11
лева с ДДС ,с оглед на обстоятелството ,че не може да севлошава
положението на жалбоподателката В. К. , а за въззивната инстанция следва
да бъде 200 лева с ДДС
С оглед уважената част от исковата претенции В. Д. А. К. следва да
заплати в полза на „Форуком и компания „ООД разноски в размер както
следва /107,30 лева/размер на уважения иск / по 450лева /от които 200лева
адв. възнаграждение за адв.И. за заповедното и производството пред
районен съд -Мадан и 50 лева държавна такса за заповедно производство и
първа инстанция / и 200 лева с ДДС за въззивното производство , делено на
цената на иска -1004,42 лева / е равно 48,06 лева
С оглед отхвърлената част от исковата претенция „Форуком и компания“
ООД следва да заплати в полза на В. К. разноски по компенсация в размер
на 643,09лева / отхвърлената част от иска -897,22 лева по 720 лева /от които
680 адв. възнаграждение за адв.Л. за двете съдебни инстанции и 40 лева
държавни такси / делено на цената на иска 1004,52 лева .
В останалите части решението на районен съд Мадан не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №192/10.10.2024г по гр.д. №256/2024г по описа
на районен съд Мадан в частта, с която е признато за установено , че В. Д. А.
(К.) с ЕГН: ********** , с адрес: гр. Рудозем, ул. „П.Р. Славейков“№ 13 дължи
на “ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет.2, ап. 23,
представлявано от Д.Р.Г., сума за разликата над 107,30 лева до 600 лева -
главница по Договор за потребителски кредит № 000-КН-
42831240/04.12.2017, сключен на 04.12.2017 година между “Форуком и
компания“ ООД и В. Д. К., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 21.04.2023 г. до изплащането му, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
77/13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 203/2023 г. по описа на РС Мадан, и в частта, с
която е осъдена В. Д. А. К. с ЕГН:********** , с адрес: гр. Рудозем, ул. „П.Р.
Славейков“ № 13 да заплати на „Форуком и компания“ ООД, ЕИК: ** със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет.
2, ап. 23, представлявано от Д.Р.Г. сумата от 301,64 лева – разноски по ч.гр.д.
№ 203/2023г. по описа на РС- Мадан и сумата от 301,64 лева разноски по гр.д.
№ 256/2024 г. по описа на РС-Мадан по съразмерност с уважената част от иска
и в частта , с която е осъдена Форуком и компания“ ООД, ЕИК: ** със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет.
2, ап. 23, представлявано от Д.Р.Г. да заплати на Адвокатско дружество
"Милованови“, БУЛСТАТ **, с адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 60, ет.
3, представлявано от управителя адв. Б.Л. сумата от 192 лева - адвокатско
възнаграждение,определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, по съразмерност с
12
отхвърлената част от иска,като незаконосъобразно и необосновано и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Форуком и компания „ООД ЕИК: **
със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б,
ет. 2, ап. 23, представлявано от Д.Р.Г. иск с правно основание чл.422 ГПК да
бъде признато за установено ,че В. Д. А. /К. / , с ЕГН: ********** , с адрес:
гр. Рудозем, ул. „П.Р. Славейков“№ 13 ,дължи на “ФОРУКОМ И
КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет.2, ап. 23, представлявано от Д.Р.Г.
сума за разликата над 107,30 лева до 600 лева - главница по Договор за
потребителски кредит № 000-КН-42831240/04.12.2017, сключен на 04.12.2017
година между “Форуком и компания“ ООД и В. Д. К., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 21.04.2023 г. до изплащането му,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 77/13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 203/2023 г. по описа на РС
Мадан,като погасен по давност .
ПОТВЪРЖДАВА решение №192/10.10.2024г по гр.д.
№256/2024г по описа на районен съд- Мадан в частта, с която е признато за
установено , че В. Д. А.(К.) с ЕГН: ********** , с адрес: гр. Рудозем, ул. „П.Р.
Славейков“№ 13 дължи на “ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК: ** със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет.2,
ап. 23, представлявано от Д.Р.Г., сума в размер на 107,30/сто и седем лева и
тридесет стотинки / лева - главница по Договор за потребителски кредит №
000-КН-42831240/04.12.2017, сключен на 04.12.2017 година между “Форуком
и компания“ ООД и В. Д. К., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 21.04.2023 г. до изплащането му, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
77/13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 203/2023 г. по описа на РС- Мадан,като
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОТМЕНЯ в частта за разноските определение
№468/07.11.2024г по гр.д. №256/2024г по описа на районен съд- Мадан -като
незаконосъобразно и необосновано постановено.
ОСЪЖДА В. Д. К.-А. , с ЕГН: ********** да заплати в полза на
“ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет.2, ап. 23,
представлявано от Д.Р.Г., разноски общо за всички инстанции съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 26,70/двадесети шест лева и
седемдесет стотинки / лева ,разноски
ОСЪЖДА Форуком и компания“ ООД, ЕИК: ** със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23,
представлявано от Д.Р.Г. да заплати в полза на Адвокатско дружество
"Милованови“, БУЛСТАТ **, с адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 60, ет.
3, представлявано от управителя адв. Б.Л. за всички инстанции сума в размер
13
на 643,09 /шестотин четиридесет и три лева и девет стотинки /лева -
адвокатско възнаграждение,определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, по
съразмерност с отхвърлената част от иска
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14