№ 10040
гр. С, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110163309 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от “Е“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Х
К“ № 43, представлявано от Й Ц и Е И, срещу “ДЗИ – ОЗ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.С, бул.”В” №..., за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 51204/2023 г. по описа на СРС, а именно сумата 552.52 лева,
представляваща за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
... по застраховка "Товари по време на превоз - извън Б", за причинени щети по
транспортирани мебели от И към Б, ведно със законна лихва за период от 15.09.2023 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и „Д Л“ ЕООД е сключена застраховка „товари по
време на превоз – извън Б“, със срок за покритие от 08.09.2021 г. до 07.09.2022 г. Сочи, че
застрахованото дружество е предявило претенция за изплащане на обезщетение на повреден
товар, превозван по маршрута от И до Б, а именно за повредени артикули ... и ... 60.
Обяснява се, че пратката е съдържала 93 кашона, като е изпратена с куриерска фирма „ТЛС“
ООД. Според ищеца, повредените материали са били бракувани. Обезщетението за същите е
определено на 552.52 лв., което е изплатено на застрахованото лице на 20.05.2022 г.
Ищецът поддържа становище, че с изплащане на обезщетението, той се е суброгирал
в правата на увредения срещу застрахователя на превозвача, който е ответното дружество.
Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника за плащане, но такова не е постъпило.
В срока за отговор, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
основателността и допустимостта на предявения иск.
Ответникът признава наличието на застрахователно правоотношение между него и
„ТЛС“ ООД, както и извършено плащане на застрахователно обезщетение от ищеца на „Д
Л“ ЕООД. Отбелязва обаче, че ищцовата претенция не е конкретизирана – не е посочена
дата на застрахователното събитие, както и доказателства за вината на превозвача „ТЛС“
ООД.
1
Излагат се съображения, че приложима е Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз, като в случая не са спазени изискванията на чл.30, т.1 и т.2 от нея, още
повече, че възраженията на получателя на стоката срещу превозвача са изпратени повече от
3 месеца след доставяне на стоката.
Ответникът оспорва иска и по размер поради липсата на доказателства за покупната
цена, заплатена за повредените артикули от застрахованото лице.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове и
да присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, а взема писмено становище по
съществото на спора. Ответникът се представлява от упълномощен представител, който
оспорва иска.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-оценителна експертиза
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 51204/2023 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за сумата 552.52 лв., представляваща за регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ... по застраховка "Товари по
време на превоз - извън Б", за причинени щети по транспортирани мебели от И към Б, ведно
със законна лихва за период от 15.09.2023 г. до изплащане на вземането. С възражение от
06.10.2023 г. ответникът е оспорил вземанията без мотив.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства, се установява,
че между ищцовото дружество и „Д Л“ ЕООД е валидно възникнало застрахователно
правоотношение за имуществено застраховане въз основа на полица по застраховка Товари
по време на превоз – извън Бългалия № ..., с валидност от 00.00 ч. на 08.09.2021 г. до 23.59
ч. на 07.09.2022 г. Съдържанието на правоотношението се установява от представените
Общи условия за застраховка „Товари по време на превоз”. Предмет на полицата са 93
кашона, превозвани от И до Б с автомобили с рег.№ ... и СО6024ЕК. Застрахователната сума
е 2 484.58 евро.
От страна на „Д Л“ ООД е предявена рекламация към превозвача „ТЛС“ ООД, за
увредени стоки по заявка 50011254, както следва ... на стойност 152.50 евро и NC... 60 на
стойност 130 евро.
Застрахованият е подал до ищцовото дружество на 26.04.2022 г. уведомление за
щета карго, като е представил и протокол за бракуване на увредените материали. От страна
на „Е“ АД е заведена щета № ..., по която след изготвен доклад, е определено и изплатено
застрахователно обезщетение от 552.52 лв.
На 09.12.2022 г. ищецът е предявил пред ответника регресна претенция за
възстановяване на обезщетенията, заплатени по 13 бр. щети, сред които на ред 1 е посочена
и процесната, доколкото, видно от застрахователни полици № .../06.01.2021 г. и №
.../05.01.2022 г., „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, е застраховало превозвача „ТЛС“ ООД по застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“.
От заключението по съдебно-оценителната експертиза се установява размера на
щетата, който възлиза на 140.38 евро или 274.56 лв., отчитайки обстоятелството, че се касае
за частична повреда. Освен това, експертът е установил, че изплатеното от ищцовото
2
дружество застрахователно обезщетение е определено съобразно цената на увредената
стока, без да се отчете получената за нея отстъпка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.411 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД и има за предмет установяване дължимостта на посочената сума в издадената
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения по ч.гр.д.№
51204/2023 г. по описа на СРС. От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Предявеният иск е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател
срещу застрахователя на прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право
на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо
да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на
увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в
хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както
и застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето
място - извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено
застраховане в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
- застрахователна полица № ....
В същото време, ответникът не оспорва, че с прекрия причинител на вредата, а
именно с превозвача, се намира в облигационно правоотношение по застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“. Това обстоятелство се установява и от
пледставената застрахователни полици № .../06.01.2021 г. и № .../05.01.2022 г. и
.../05.01.2022 г.
С оглед обстоятелството, че в случая мястото на приемане на стоката за превоз и
предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две
различни държави, приложима е Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR). Съгласно чл.17, § 1 от цитираната конвенция, превозвачът е
отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Той
може да се освободи от отговорност само в изрично предвидените в § 2-4 на чл.17 хипотези,
като доказателствената тежест за това е негова /арг. от чл.18/. В чл.23 и чл.25 от
Конвенцията пък е разписан начинът за обезщетяване при пълна или частична липса на
товар, респ. при повредата на такъв.
От анализа на нормите на чл.9 и чл.30 на Конвенцията се налага извода, че до
доказване на противното, получателят на стоката (купувачът), ако не е предявил
своевременно съответните рекламации по реда на рекламационното производство, уредено с
Глава пета на Конвенцията, той не би могъл валидно да защити правата си срещу
превозвача, респ. доставчика.
По делото липсват каквито и да са данни или твърдения за рекламации, респ. за
3
повреда на доставената стока, предмет на настоящото производство в сроковете по чл.30 от
Конвенцията. Възражения в тази насока не са отбелязани на товарителницата, приложена на
л.20, респ. л.74-75 /в превод/ от делото. Отправено е рекламационно писмо до превозвача
„ТЛС“ ООД едва на 11.03.2022 г., т.е. повече от 2 месеца от приемане на товара, което е
станало на 29.12.2021 г. /съобразно отразеното в товарителницата/. Бракуването на
увредените вещи пък е станало на 15.04.2022 г.
Отделно от това, въпреки че между ищцовото дружество и „Д Л“ ЕООД в
сключената между тях застраховка е уговорено участието на авариен комисар „Б“ ООД,
доклад от последното не е представен, а и не се твърди да е съставен във връзка с процесния
случай, с посочване на стойността на повредените вещи и причините за повредата.
С оглед на всичко изложено по-горе и при положение, че купувачът в сроковете,
посочени в чл.30 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR), не е проверил или предизвикал проверка на стоката, респ. не е направил възражение
за недостатъци на доставената стока, настоящият състав приема, че тя е била предадена на
получателя по количество и съобразно поръчаното качество, при липсата на други
доказателства в противната насока.
Ето защо, независимо, че се установи извършено плащане на застрахователно
обезщетение от ищцовото друество, както и стойността на вещите, които се твърди да се
увредени, предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.
Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски. Ответникът,
чрез процесуалния си представител претендира разходи за юрисконсултско
възнаграждение. По отношение размера на последното, следва да се отбележи, че той е
регламентиран в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, в диапазона от 100.00
лв. до 300.00 лв. В случая, съобразно фактическата и правна сложност на делото, реално
извършените от пълномощника на ответника действия по процесуално представителство и
защита, обема и вида на събраните доказателства, броя проведени съдебни заседания, на
ответника следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
150.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Е“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.”Х К“ № 43, представлявано от Й Ц и Е И, за признаване за установено по отношение на
“ДЗИ – ОЗ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”В” №..., че
ответника дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 51204/2023 г. по описа на СРС, а именно сумата
552.52 лева, представляваща за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по щета № ... по застраховка "Товари по време на превоз - извън Б", за причинени щети по
транспортирани мебели от И към Б, ведно със законна лихва за период от 15.09.2023 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗК „Е” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Х К”
№ 43, представлявано от Й Ц и Р Б, да заплати на “ДЗИ – ОЗ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.С, бул.”В” №..., сумата от 150.00 лв., представляваща направени от
ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5