№ 4585
гр. София, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Е.ия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.ева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20241100509882 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Е. А. , действащ лично и със
съгласието на неговата майка С. Л. Т., срещу решение № 3276/23.02.2024 г. на
СРС, ГО, 86 състав по гр. дело № 63096/2023 г., в частта му, в която е
отхвърлен иска му за изменение на месечната издръжка в разликата над 280
лева, до претендирания размер на издръжката от 500 лева. Моли в
обжалваната част решението да бъде отменено и съдът постанови друго, с
което да увеличи издръжката му до претендирания размер от 500 лв. Счита, че
решението в обжалваната му част е неправилно. Излага съображенията си.
С отговора на въззивната жалба Е. Г. А., счита решението в обжалваната
му част за правилно, а въззивната жалба за неоснователна. Претендира
присъждане на разноски.
Е. Г. А. е подал частна жалба срещу определение № 22659/31.05.2024 г.,
постановено по гр. дело № 63096/2023 г., по описа на СРС, ГО, 86 състав.
Счита, че определението е неправилно. Излага съображенията си, поради
които моли решението да бъде изменено в частта за разноските и на
доверителят му да бъдат присъдени направените разноски, съразмерно с
1
отхвърлената част от иска.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възраженията на страните, приема за
установено следното:
С решение № 3276/23.02.2024 г., СРС, ГО, 86 състав по гр. дело №
63096/2023 г. е изменил размера на издръжката, определена по гр.д. №
57554/2016 г. на СРС, както следва: Осъдил е Е. Г. А. да заплаща ежемесечна
издръжка на непълнолетния си син В. Е. А., със съгласието на майка си С. Л.
Т., в размер на 280 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, начиная от 17.11.2023 година, до настъпване на обстоятелства, водещи
до изменението или прекратяването на издръжката, като е отхвърлил иска в
останалата част- за разликата до 500 лева, като неоснователен. Осъдил е Е. Г.
А. да заплати държавна такса в размер на 129,60 лева по сметка на СРС и да
заплати на В. Е. А., непълнолетен, със съгласието на майка си С. Л. Т.,
разноски по делото в размер на 232 лева. Съдът е оставил без уважение
искането на Е. Г. А. за разноски, като неоснователно.
Въззивникът навежда довод, че присъдения размер на издръжката не е
съобразен с нуждите му, че съдът не е съобразил доходите на дължащия
издръжка родител.
Наведените доводи са частично основателни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.
В настоящия случай ищеца е основал иска си на трайно съществено
увеличаване на нуждите си. От присъждането на издръжката в размер на 190
лева за детето са изминали повече от девет години, детето е пораснало, поради
което дефинитивно са се увеличили потребностите му от средства за
съществуване, образование (доколкото е ученик) и социално-културно
2
развитие (доколкото всеки човек има нужда от такова). В първата инстанция са
представени данъчни декларации на бащата за 2022 г. и справка от НОИ, като
за част от процесния период, бащата е имал осигурителен доход размер 780
лв., представени са доказателства за брутно месечно възнаграждение на
майката за част от процесния период и служебни бележки за доходите й от
трудови правоотношения през 2023 г., като средномесечно доходът й е около
700 лв.
Е. Г. А. е едноличен търговец, управител и съдружник в „Диви коне“
ООД, управител и едноличен собственик на „Уайлд хорс“ ЕООД и член на
управителния съвет на Сдружение „Общобългарска асоциадия Староруд“.
Бащата Е. Г. А. има задължение за издръжка и към друго ненавършило
пълнолетие дете- Г.Е.А., родена на **** г.- удостоверение за раждането му е
представено в първата инстанция.
С оглед всичко гореизложено, настоящия съдебен състав счита, че за
месечната издръжка на В. са необходими около 700 лв.
След съобразяване на съотношението на доходите на двамата родители
на ищеца, както и съобразявайки другото алиментно задължение на бащата,
обстоятелството, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от майка му (делът на участие на бащата в
издръжката следва да бъде по-голям), настоящата инстанция счита, че Е. Г. А.
следва да поеме сума в размер на 380 лв. от месечната издръжка на детето.
Останалата сума, необходима за издръжката на В., следва да се поеме от
майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки
полаганите преки грижи за детето.
С оглед на изложеното, следва да се отмени първоинстанционното
решение в отхвърлителната част, до размер на 380 лв. на издръжката за детето
и да се постанови друго, с което се уважи искането за изменение на
издръжката до този размер.
Съобразно изхода на делото, Е. Г. А. следва да заплати по сметка на СГС
държавна такса върху уважената част от жалбата за увеличение на
издръжката, в размер на 144 лв.
По частната жалба на Е. Г. А. срещу определение № 22659/31.05.2024 г.,
постановено по гр. дело № 63096/2023 г., по описа на СРС, ГО, 86 състав:
С обжалваното определение СРС, в производство по чл. 248 от ГПК е
3
оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в
частта за разноските, като неоснователна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано
лице, частният жалбоподател е представил по делото до приключване на
последното заседание в първата инстанция списък на разноските по чл. 80 от
ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт е, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящия случай с решение № 3276/23.02.2024 г. на СРС, ГО, 86
състав по гр. дело № 63096/2023 г . предявеният иск е отхвърлен частично,
поради което и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответника има
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска- 593,54 лв. от
платеното възнаграждение в размер на 800 лв.
Въпреки изхода на въззивното производство и направеното искане,
въззивникът няма право на разноски и искането му следва да бъде оставено
без уважение, защото договорът за правна защита и съдействие е сключен от
майката С. Л. Т., а не от детето В. Е. А. – лично и със съгласието на неговата
майка. С оглед отхвърлената част от въззивната жалба и уважената частна
жалба, на въззиваемата страна следва да се присъдят направени разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3276/23.02.2024 г. на СРС, ГО, 86 състав по гр.
дело № 63096/2023 г., в частта му, с която иска за изменение на месечната
издръжка на детето В. Е. А., ЕГН**********, действащ лично и със
съгласието на неговата майка С. Л. Т., ЕГН********** е отхвърлен в
разликата над 280 лева, до размер на 380 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Е. Г. А., ЕГН**********, на основание чл. 150 от СК да
заплати на В. Е. А., ЕГН**********, действащ лично и със съгласието на
неговата майка С. Л. Т., ЕГН********** месечна издръжка в размер на още
100 лв. (или общо 380 лв.), считано от 17.11.2023 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
4
В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО.
ОСЪЖДА Е. Г. А., ЕГН********** да заплати по сметка на СГС сумата
от 144 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Е. А., ЕГН**********,
действащ лично и със съгласието на неговата майка С. Л. Т., ЕГН**********
за присъждане на разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА В. Е. А., ЕГН**********, действащ лично и със съгласието
на неговата майка С. Л. Т., ЕГН********** да заплати на Е. Г. А.,
ЕГН********** сума в размер на 500 лв.- разноски по делото.
ОТМЕНЯ определение № 22659/31.05.2024 г., постановено по гр. дело
№ 63096/2023 г., по описа на СРС, ГО, 86 състав, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ решение №3276/23.02.2024 г. на СРС, ГО, 86 състав по гр.
дело № 63096/2023 г., в частта му, в която е оставено без уважение искането
на Е. Г. А. за разноски, като неоснователно, като ОСЪЖДА В. Е. А.,
ЕГН**********, действащ лично и със съгласието на неговата майка С. Л. Т.,
ЕГН**********, да заплати на Е. Г. А., ЕГН**********, сумата от 593,54
лева– разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 63096/2023 г., по
описа на СРС, ГО, 86 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5