№ 260112 / 19.11.2020 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
19.11.2020 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Силвия Г. и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 1003 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. София , ул."Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска твърди в исковата си молба, че подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и последната била връчена на ответницата при условията на чл.47 ал.5 ГПК, в резултат на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Заявява, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 5433091 от дата 18 април 2018 г. между „Вива Кредит“ ООД като Заемодател и В.П. Иванова като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Твърди, че с подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Поддържа, че основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.02.2019 г. между „Вива Кредит” ООД ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД ЕИК xxxx , по силата на които вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии обезпечения и принадлежности.
Твърди, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 500,00 лева, под формата на паричен заем, които се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на ,,ИЗИПЕЙ” АД. С подписването на договора, В.П. Иванова е удостоверила, че е получила от Заемодателя заемната сума от 500,00 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 587,61 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91,54 лева. Твърди, че следва да се има предвид следното - ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя.
Поддържа и това, че в настоящия договор страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № 5398990 от дата 25.11.2017г. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора.
Ищецът твърди и това, че разпоредбите на договора предвиждат и че Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя. Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 236.25 лева.
Поддържа, че съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Твърди, че поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 236,25 лева, която е дължима на падежната дата на погасителната вноска Така, погасителната вноска, която следва да заплати Заемателя е в размер на 117,79 лева. Претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор Клаузата за неустойка е инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява. Следва да се подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването. Твърди, че дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 236,25 лева. Разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на „Вива кредит” ООД, която е актуална към датата на сключване на договора и се намира както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет страницата. Твърди, че Тарифата представлява неразделна част от договора, като в последната е посочено че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия случай В.П. Иванова дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245,00 лева. Твърди, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 14 януари 2019 г. – последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 14,33 лева от 15 януари 2019 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 21 май 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу В.П. Иванова: 500,00 лв. главница; 87,61 лв. договорна лихва за периода 19 май 2018 г. до 14 януари 2019 г.; 236,25 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 236,25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 245,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиран; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 14,33 лв. за периода от 15 януари 2019 г. - датата следваща последната погасителна вноска на паричния заем до 21 май 2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли съда да осъди В.П. Иванова да му заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в общ размер на З50,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл.13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.25 от НЗПП.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата В.П. xxx не е представила отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответницата продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 37927/2019 година по описа на СРС.
Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени като се признае за установено, че ответницата дължи претендираните парични суми.
Съобразно този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 226,39 лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото и сумата от 376,39 лева - реализирани в настоящото производство разноски /26,39 лева – държавна такса и 350,00 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска към В.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 500,00 лв. главница; 87,61 лева - договорна лихва за периода 19 май 2018 г. до 14 януари 2019 г.; 236,25 лева - такса за експресно разглеждане на документите; 236,25 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 245,00 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиран; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 14,33 лева за периода от 15 януари 2019 г. до 21 май 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.05.2019 година до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 37927/2019 година по описа на Районен съд – София.
ОСЪЖДА В.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска сумата от 226,39 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска сумата от 376,39 лева – реализирани в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :