Решение по КНАХД №1183/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. С. от [населено място] против Решение № 279 от 22.04.2025г., постановено по НАХД № 3760 по описа за 2024г. на Районен съд гр.Бургас, с което е потвърдено НП № 24-0769-002525 от 13.08.2024г.,издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което, на касатора, на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Съдебното решение се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва съставомерността на констатираното деяние и възразява, че е останало недоказано мястото на разположение на техническото средство за контрол на скоростта. Оспорва също така изводът за правомерно ангажиране на отговорността му в хипотезата на „повторност“, като посочва, че предходно издаден ЕФ Серия К № 7569609 касае различно нарушение, тъй като наложеното за него наказание е било различно. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление .

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба на сочените основания, претендира съдебни разноск.

Ответникът по касация не се явява и не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество съдът счете за неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Касаторът е санкциониран за това, че на 12.05.2024г., в 10:39 часа, в [населено място], на път втори клас II-79, км.84+800 до фирма „Щрабаг“ ЕООД, в посока към [населено място]., управлявал лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], със скорост 113 км/ч при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, след отчетен толеранс -3%, извършено в условията на повторност. Въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като са спазени разпоредбите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от с.з. По същество съдът е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние, предвид установено движение с превишена скорост в населено място, констатирано с изправна система за видеоконтрол. Съдът е коментирал и наличието на предходно издаден ЕФ серия К № 7569609, с който водачът е бил санкциониран за управление с превишена скорост в населено място, поради което е счел за правомерно ангажиране на отговорността му на соченото основание в условията на повторност и с тези мотиви е потвърдил наказателното постановление.

Решението е правилно.

Съгласно нормата на чл.218, ал.1 и ал.2 от АПК обхватът на касационната проверка е в пределите на касационните оплаквания, като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон съдът следи служебно.

Касационният жалбоподател възразява, че по делото е останало недоказано мястото на разположение на системата за видеоконтрол, като в тази връзка съдът се е позовал на събрани по делото свидетелски показания, но не е обсъдил представени от касатора документи, съгласно които, според посочените в АУАН и НП географски координати, системата за видеоконтрол попада във воден обект – езеро. Видно от представеното изображение път втори клас II-79, по който се е движел автомобила, действително преминава покрай Мандренско езеро, но не може да се очаква, че системата за видеонаблюдение е разположена във водния обект. Отделно от това, правнозначимият факт е, че пътят, по който се е движел автомобила, е все още път в рамките на населеното място и по отношение на този, а не на друг факт, се преценява състава на нарушението относно нормативната скорост на движение. В случая тя е била установена със стойност 113 км/ч, поради което деянието е съставомерно и доказано.

Възражението за липса на предпоставки за квалифициране на нарушението като повторно, съдът също счете за неоснователно. По смисъла на § 6, т.ЗЗ от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 - в двегодишен срок от влизането в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Когато наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, срокът започва да тече от неговото изтърпяване". В тази връзка въззивният съд е съобразил предходно издаден на водача електронен фиш Серия К №7569609, с който отговорността на касатора С. е била ангажирана за движение с превишена скорост в населено място. Този ЕФ е връчен на водача на 31.01.2024г., видно от лично положения подпис на разписката за връчване, и след изтичане на 14-дневния срок за неговото обжалване е влязъл в законна сила на 15.02.2024г. Тезата на касатора е, че тъй като наложеното наказание по ЕФ и по НП не е едно и също, не е налице хипотеза на повторност. Така поддържаното становище е неправилно, тъй като за целите на повторността законът изисква наложено наказание за същото по вид нарушение, а не същото по вид наказание. И в двата случая на нарушения – първото санкционирано с посочения електронен фиш и процесното – санкцинирано с издаденото наказателно постановление, се касае за едно и също по вид нарушение – превишение на скорост на движение в населено място. А това, че са наложени различни наказания, е поради това, че тъй като второто е в условията на повторност няма как да се наложи същото наказание при наличие на [жк], в която хипотеза законът предвижда по-тежко наказание. Отделно от това, при нарушение като процесното, наказанията могат да бъдат различни, тъй като те са поставени в зависимост от степента на превишение на разрешената скорост.

Като е обосновал извод за потвърждаване на издаденото наказателно постановление първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила.

На основание изложените мотиви и чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 279 от 22.04.2025г., постановено по НАХД № 3760 по описа за 2024г. на Районен съд гр.Бургас.

Решението е окончателно.