№ 193
гр. С., 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20212200100263 по описа за 2021 година
Предявен е пряк иск на увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия
причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, вр. с чл. 45 ЗЗД и цена -
180 000 лв.
В исковата молба ищцата твърди, че е майка на Ж.С.С., който загинал при ПТП на
24.12.2017г, на път III-662, в землището на с.Б. общ.Н.З., настъпило между лек автомобил
марка „Р.”, модел „Л.” с рег. № СТ 5352 ВХ, управляван от Я.Ю. и лек автомобил марка
„А.”, модел „А.”, с рег. № ***, управляван от А.Т.И..
Твърди, че Ж.С. бил пътник в автомобила „А. А.” с рег. № ***.
Във връзка с процесното ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица вх. № 223/24.12.2017 г. от РУ на МВР – С. и образувано е ДП № 901/2017 г. по описа
на РУ на МВР – Н.З..
Твърди, че с присъда № 6/25.02.2020 г., по НОХД № 646/2019 г. на СлОС, подсъдимият
Я.Ю. бил признат за виновен, че по непредпазливост причинил смъртта на Ж.С.С..
Присъдата била обжалвана и с решение по ВНОХД № 128/2020 г. по описа на БАС, била
изменена, като подсъдимият бил оправдан за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и потвърдена
в останалата част.С решение №7/01.02.2021г но КНД № 872:2020г на ВКС, било оставено в
сила решението на БАС.
1
Твърди, че гражданската отговорност на водача причинил ПТП-то Я.Ю. била
застрахована по застрахователна полица „гражданска отговорност“, сключена с ответника,
валидна до 21.03.2018 г.
Счита, че следва да ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
причинените неимуществени вреди.
Твърди, че с писмо, получено от ответника на 20.11.2018г, отправила до него претенция
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което било отказано с писмо от
05.12.2018г., тъй като не е представен влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача .
Твърди, че претърпяла неимуществени вреди, произтичащи от изключително силната
емоционална връзка и привързаност между нея и починалия й само на 28 години син. Той
бил жизнен и работоспособен младеж, с прекрасен характер, добър и отзивчив, уважителен
към близки и колеги. Двамата живеели в едно домакинство до 2000 година, когато се
наложило да замине на работа в Г., след като била съкратена.
Твърди, че щом навършил 16-години, синът й Ж. всяко лято идвал при нея в Г., работел
там около 5 месеца, от м.май до средата на октомври. В Г. живеели в едно домакинство и
си помагали.
След като завършил основно образование, станал международен шофьор и посещавал
майка си и в Германия, където тя работела през 2016г.
Когато извършвал международни курсове, двамата се виждали и поддържали
непрекъснато телефонни контакти, помагали си финансово.
Твърди, че след дълга фактическа раздяла се развела със своя съпруг и баща на Ж.,
което още повече я сближило с него, тъй като можела да разчита единствено на помощта и
грижите на своя син.
Двамата имали намерение да купят апартамент в гр.Стара Загора, в който да се
установи Ж.. След неговата смърт, останала дълбока и незаличима празнина в живота й и до
сега плачела за непрежалимото си дете, не можела да превъзмогне загубата. Била в влошено
здраве и на поддържаща терапия и лечение, с цел възстановяване на психическото и
физическо здраве. Страданието я променило в негативен план, затворила се в себе си и
разговаряла са околните само по повод панахидите на Ж..
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да й
заплати сумата от 180 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на 24.12.2017г. смърт на
нейния син Ж.С.С., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от
20.11.2018г до окончателното изплащане. Претендира разноски.
2
Ответникът е подал отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК.
Счита иска за допустим, но неоснователен.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка“
гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Не оспорва наличие на деликт и влязлата в сила осъдителна присъда по НОХД №
646/2019г на СлОС за деликвента.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр.
Ж.С.С., който бил пътник в автомобила, без поставен предпазен колан, с което сам се е
поставил в условията да бъде травмиран. С това не само нарушил разпоредбата на чл. 137а
ЗДвП, но и способствал за собственото си увреждане, тъй като предвид механизма на
настъпване на ПТП, при правилно поставен предпазен колан, е можел да се избегне летален
изход.
Оспорва твърденията за претърпени от ищцата значителни неимуществени вреди под
формата на изживян стрес и душевни страдания от загубата на сина й Ж.С.С. .
Твърди, че във връзка със същото ПТП, неговата баба П.Д. Ж.ва предявила иск за
неимуществени вреди, по който било образувано гр.дело № 656/2020г на СлОС. Неговият
баща Станчо Ж.в Станев също предявил пряк иск за неимуществени вреди, по който било
образувано гр.дело № 182/2021г. В решенията, постановени и по двете дела, съдът приел, че
загиналия Ж. от ранна детска възраст бил лишен от грижите на майка си и бил отгледан от
своята баба и от баща си.
Такива твърдения били наведени от ищците в исковите им молби.
Твърди, че няма доказателства за това, че след навършване на 16-годишна възраст,
синът е посещавал майка си в Г. и е работил там.
Оспорва твърдението, че между тях е имало отношения на близост, тъй като към датата
на ПТП, на практика отношенията им били прекъснати.
Оспорва размера на иска, като прекомерно завишен, несъобразен със съдебната
практика, принципа за справедливост и претърпените вреди.
Счита, че единствено поради родствената връзка е налице основание да се присъди
обезщетение, но не повече от 30 000лв предвид приетото от другите съдебни състави,
разгледали другите две дела за обезщетения.
Моли искът за разликата над 30 000лв да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски съгласно списък.
В с.з. ищецът, ред. призоваван, се явява лично и представлява се от процесуален
3
представител. Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълен размер. Претендира
разноски съгласно списък.Прави възражение за прекомерност на платения от ответника
адв.хонорар
В с.з. ответното дружество се представлява от упълномощен представител, който
поддържа възраженията в отговора на исковата молба. Моли искът да бъде частично
отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски съгласно списък.
Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът прие за установено от
фактическа страна, следното:
Ищцата Е.М. Станчева е майка и законен наследник на своя син Ж.С.С., роден на
09.02.1989г, починал при ПТП на 24.12.2017г.
На 24.12.2017г. на път III- 662, в землището на с. Б. Община Н.З., при управление на
МПС – лек автомобил „Р. Л.“ с рег. № СТ 53 52 ВХ, Я.Ю. нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно - чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл. 20 ал.2 от ЗДВП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и
по непредпазливост причинил смъртта на Ж.С.С. и средни телесни повреди на повече от
едно лице.
Подс. Я.Ю. е осъден с влязла в сила присъда № 6/25.02.2020г. по НОХД № 646/19 по
описа на СлОС, изменена с Решение № 122/18.09.2020г. по ВНОХД № 128/20 по описа на
БАС, в частта относно нарушението на чл. 20 ал.2 от ЗДвП и потвърдена с Решение №
7/01.02.2021г. по к.д.№ 872/20 по описа на ВКС, на наказание лишаване от свобода за срок
от две години и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Присъдата е
влязла в сила на 01.02.2021г.
Гражданската отговорност на водача Я.Ю., управлявал лек автомобил „Р. Л.“ с рег. №
СТ 53 52 ВХ, била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответника ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна полица
ВG/02/117000859589, със срок на валидност до 21.03.2018 г.
Ищцата сезирала ответника с писмена застрахователна претенция, получена от него
на 20.11.2018г, като поискала да й бъде изплатено обезщетение за неимуществените вреди,
причинени от смъртта на нейния син Ж.С.С. в размер на 180 000лв.
По молбата й била заведена щета № **********.
С писмо от 05.12.2018г., й било отказано изплащане на обезщетение, тъй като не
представя влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача.
С настъпилата смърт на Ж.С.С., само на 28 години, в разцвета на младостта му, на
неговата майка са причинени значителни по интензитет неимуществени вреди -душевни
болки и страдания. Загубата й била непрежалима и тежка. Вестта за внезапната му смърт я
4
сринала психически. Тя рухнала, не била на себе си, не можела са спи, постоянно плачела,
вдигало високо кръвно налягане, станала депресирана, приемала лекарства за високо
кръвно и сърце. Болката й никога нямало да премине, радостта завинаги изчезнала от нейния
живот.
Съобщили й по телефона за смъртта на сина й, тъй като била в Германия, където
живеела и работела от 2017г.
Прибрала в България за погребението на сина си и останала до 40 дни след смъртта му,
за помена. След това се върнала в Германия и си дошла отново за помена на едната година
от смъртта на сина й. Миналата година се прибрала в България, за да му постави надгробен
паметник.
Двамата имали силна връзка, основана на обич, привързаност и уважение. Имали топли
и сърдечни отношения.
Въпреки че след единадесетгодишната му възраст, ищцата била далеч от сина си,
двамата поддържали непрекъснат контакт по телефона.
През 2000г двамата със съпруга си били съкратени от работа, а имали заеми, поради
което ищцата заминала да работи в Г.. Първоначално гледала стари хора, а после започнала
легална работа в хотел.
Първите 2-3 години от престоя си в Г., тя не можела да се прибира в България, но
редовно изпращала пари и подаръци за сина си, като събирала и пари за изплащане на
заемите.
През този период контактувала с него само по телефона, а той с нетърпение чакал
обажданията й, дори й разказвал уроците си по телефона.
За него се грижили баща му Станчо Ж.в Станев и баба му по бащина линия- П.Д. Ж.ва.
Той живял с тях в с.Сборище, където учил до седми клас, а след това продължил
основното си образование в гр.Т..
След като си извадил лична карта, Ж. започнал да посещава всяко лято майка си в Г.,
където престоявал около три месеца, колкото трае лятната ваканция и после се връщал за
училище. Там живял при майка си, а щом навършил 16 години, започнал да работи летата в
Г., като разносвач на брошури.
Ищцата се връщала в България всяка година по време на отпуските, а когато отсъствала,
поддържала непрекъсната връзка със своя син по телефон и скайп. Купила му телефон,
лаптоп, първата кола, платила му шофьорския му курс. Имали мечта да си купят един ден
жилище.
5
През 2006-2007г ищцата се развела със своя съпруг и баща на Ж., като въпреки развода,
сина им поддържал много добри отношения и с двамата си родители.
Ищцата работила в Г. от 2000г до 2017г, когато заминала на работа в Германия. Там
била дъщеря й, по-голямото й дете, родено от друг брак.
След като навършил пълнолетие, Ж. станал шофьор на тир и извършвал курсове извън
страната. И в този период от живота си не е прекъсвал връзка с майка си, с която редовно се
чували по телефона.
След неговата смърт, искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
предявили неговите баща и баба, по които са образувани съответно гр.дело № 182/2021г и
гр.дело № 656/2020, и двете на СлОС, който постановил решения, с които присъдил на
бащата Станчо Ж.в Станев обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата
120 000лв, а на бабата П.Д. Ж.ва- в размер на сумата 40 000лв
И двете решения не са влезли в сила, тъй като се обжалват.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени. Кредитира
показанията на разпитаните по делото двама свидетели, като преки, непосредствени и
безпротиворечиви.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е пряк иск на увредено лице, с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ/ в сила от
01.01.2016г/ и цена – 180 000лв.
Искът е процесуално допустим, а преценен по същество- основателен и доказан, но
предявен в завишен размер.
За да уважи предявеният пряк осъдителен иск на увредените лица спрямо
застрахователя по застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите, съдът
следва да установи предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за
застраховка с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380
КЗ, както и всички предпоставки от значение при определяне размера на обезщетението
съгласно чл.52 ЗЗД.
Ищцата е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане.
Тя е спазила задължителната процедура за доброволно уреждане на спора по чл. 380 КЗ,
което прави иска допустим.
6
Съобразно влязлата в сила присъда по НОХД № 646/2019г на СлОС и по арг. от чл.300
ГПК, настоящият съд е обвързан от установените в наказателното производство
обстоятелства относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, т.е.обхваща елементите на фактическия състав по чл.45 ЗЗД относно деликвента.
Не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение с
деликвента по застраховка „ гражданска отговорност“ към момента на ПТП.
Не се оспорва и обстоятелството, че вредите са настъпили в пряка причинна връзка от
деликта.
Спорен е единствено размера на претендираното обезщетение.
Вредите по вид, интензитет и продължителност са безспорно установени от събраните
гласни доказателствени средства.
Смъртта на дете на всяка възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар за
един родител и много трудно може да бъде определен паричен еквивалент на претърпените
душевни болки и страдания от загубата, която се преживява се тежко и изключително
болезнено.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно
съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.
Справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като: вид,
характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства, при които е
получено увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания, техния
интензитет.
Като съобрази родствената връзка между ищцата и починалия от ПТП, отношенията на
обич и привързаност между тях, начина, по който смъртта на детето се е отразила на
родителя, младата възраст на починалия – само на 28г, интензитета и продължителността
на преживените душевни болки и страдания и техния необратим характер, съдът намира за
справедливо обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от
загубата на най-свидното за една майка – детето й, сумата 100 000лв .
Размерът на обезщетението в случай на смърт на дете неминуемо е обусловен от
връзката между родител и дете, нейния характер, степен на близост в отношенията и
мястото, което починалия е заемал в живота на увредения.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът отчете
обстоятелството, че между майката и сина е имало силна емоционална връзка. Съобрази
също, че в продължение на 7 години / от 11 годишна възраст възраст до навършване на
7
пълнолетие от сина/, двамата са живели разделени, като през този период, детето е
оглеждано от баща си и баба си, а не от своята майка. Техните контакти не са били
ежедневни и пълноценни, както в случаите, когато едно дете живее постоянно при родители
си. И макар връзката между майка и син да не е прекъсвана, изпращането на пари и
подаръци не може да компенсира ежедневна грижа, която един родител полага за детето
си. В този смисъл техните отношения не били обичайните между родител и дете,
характеризиращи се със съвместно съжителство, ежедневни грижи и възпитание, но поради
икономически причини, майката е била принудена да замине на работа в чужбина.
През последните години това е често срещано явление, характерно за много български
семейства, които работят в чужбина, а децата им се отглеждат в България от баби и
дядовци.Това обаче не означава, че между родител и дете няма обич и привързаност и че
майката не е страда заради смъртта на сина си.
Степента на близост между тях, която е определяща за размера на обезщетението, е
установена по делото от събраните гласни доказателства, според които, синът е бил слабост
на майката и въпреки разстоянието, което ги деляло, никога не са прекъсвали емоционална
връзка помежду си, майката е помагала финансово на семейството си, изплатила всички
заеми, осигурявала издръжка на сина си, двамата живели заедно в Г. по три месеца през
лятото, връщала се в България всяка година по време на отпуск. Именно тази степен на
близост обуславя и голямата й мъка от неговата загуба. След смъртта му била съкрушена,
плачела постоянно, изгубила радостта в живота си, имала здравословни проблеми и въпреки
че се установила да живее в чужбина, се връщала в България за помените на своя син и да
му постави надгробен паметник.
Съобразно доказаната по делото близост между тях, съдът намира за справедливо
обезщетение за неимуществени вреди сумата 100 000лв.
Разликата до пълния размер на иска -180 000 лв, съдът отхвърля като неоснователен и
недоказан.
Съдът намира за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Ж.С.С., който се возил в автомобила без поставен обезопасителен
колан, с което е способствал за собственото си увреждане и смърт.
Въпреки указанията на съда, доказателства в подкрепа на направеното възражение за
съпричиняване, не бяха представени по делото.
Съдът счита за неотносимо за настоящия спор какво е приел в мотивите си съда,
разгледал исковете на бащата и бабата на постр.Ж.С.С., за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на неговата смърт.
Настоящият съд не е обвързан нито от мотивите, нито от диспозитива на двете решения,
тъй като претърпените от всеки ищец неимуществени вреди подлежат на доказване, а
8
обезщетението съдът определя по справедливост и в зависимост от представените по
конкретното дело доказателства.
Ищцата е предявила писмено застрахователната си претенция до ответника на
20.11.2018., и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл.
429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
При този изход от спора, на основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи разноски на
ищеца съразмерно на уважената част от иска.
Разноските са единствено за адв. възнаграждение в размер на сумата 4330лв, платено в
брой, като съразмерно на уважената част от иска, се дължат разноски в размер на
2 405.56лв.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищцата дължи на ответника разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Това са разноски само за адв.възнаграждение. Видно от договора
за защита и съдействие, уговоР.то и платено изцяло в брой адв.възнаграждение е 6 360лв.
Претендира се и 20% ДДС,като са представени и доказателства за регистрация по ДДС,
т.е. сумата става общо 7632лв/ 6360лв +1272лв ДДС/ .
В с.з. ищецът направи възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, платено от
ответника, което е основателно.
Според цената на предявения иск, на основание чл. 7 ал.2 т.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на
адв.възнаграждение е в размер на сумата 5130лв., като се прибави 20% ДДС , т.е. сумата
1026лв , общата сума става 6156лв,
УговоР.то и платено адв. възнаграждение е 6 360лв, а с ДДС- 7632лв, т.е. с 1230 лв в
повече/ без ДДС/ , като на основание чл. 78 ал.5 ГПК, съдът го намаля до размер на 6
156лв, с включения ДДС.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът дължи
на ответника разноски в размер на 2736 лв с ДДС, от общо 6156лв., с включен ДДС
Върху уважения размер на иска, ответникът дължи държавна такса в размер от 4%, или
сумата 4 000 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Л.“,
бул.„Д.Б. **, ЕИК-***, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на ЕВТ. М.
СТ. от гр.Ш., общ.Т., обл.С., ул.“Ц.Р.**, с ЕГН-**********, и съдебен адрес:гр.С.,
ул.“Г.С.Р.**, чрез адв. Г.М., сумата 100 000 лева /сто хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от настъпилата на
24.12.2017г, в резултат на ПТП смърт на нейния син Ж.С.С., ведно със законната лихва,
считано от 20.11.2018г до окончателното изплащане, както и сумата 2 405.56 лв. /две хиляди
четиристотин и пет лева, петдесет и шест стотинки/ - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния му размер от 180 000 лв, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на ЕВТ. М. СТ. от гр.Ш., общ.Т., обл.С., ул.“Ц.Р.**, с ЕГН-**********, да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Л.“, бул.
„Д.Б. **, ЕИК-***, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., сумата 2736 лв / две хиляди,
седемстотин тридесет и шест лева/ , представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Л.“,
бул.„Д.Б. **, ЕИК-***, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., да заплати по сметка на
СлОС държавна такса в размер на 4000лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
10