Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 12253 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
162472 от 28.07.2020 г. по гр.д. № 19281/2019 г. по описа на СРС, 120 с-в е
признато за установено по иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за
защита от дискриминация, предявен от Х.А.Х., че спрямо ищеца е упражнена пряка
дискриминация в затвора на гр. Плевен през периода от 15.01.2014 г. до
10.05.2014 г., изразяваща се в неравноправно третиране по признак „лично
положение“ спрямо лишени от свобода с присъда доживотен затвор без право на
замяна в затворите гр. София и гр. Ловеч, поради сервиране на храна от лица без
валидни здравни книжки.
В срок е подадена въззивна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“ срещу решението,
с което е уважен иска. Излага доводи за неправилност и недопустимост на
постановеното решение. Съдът обосновал изводите си единствено върху показанията
на свидетел, който бил заинтересован по делото. Ищецът не бил поставен в
по-неблагоприятни условия от другите затворници, след като и за останалите
затворници не е имало различно отношение. Счита, че не е направено правилно
сравнение между ищеца и останалите затворници. Моли за отмяна на постановеното
решение като неправилно и отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна Х.А.Х. не е подала в срок писмен
отговор на въззивната жалба. В с.з. на 31.05.2021 г. поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на постановеното решение като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
За да постанови
обжалваното решение, районният съд е приел, че през периода
15.01.2014 г. – 10.05.2014 г. ищецът е изтърпявал наказанието си в затвора в гр. Плевен. Затворници, изтърпяващи
наказание „доживен затвор“ били настанени в Зона с повишена сигурност,
третирани са съобразно нормативните актове, регламентиращи изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“. Храната се раздавала от К.Д., като
последният имал медицинска бележка за работата. От събраните свидетелските
показания установил, че храната е била сервирана от постовия надзирател,
служител на надзорно-охранителния състав (постовият надзирател), а в изолатора
и наказателни килии е била разнасяна от бакар – лице, което доставя храна от
столовата. В Затвора в София
храната се сервирала от бакар, служител от кухнята, като постовият надзирател
отварял килията и пред килията бакарът разсипвал храната и я давал на
осъдените. С оглед събраните доказателства е приел за установено, че през процесния период е била налична пряка
дискриминация спрямо ищеца по признак „лично положение“, а именно като лишен от свобода с наложено наказание „доживотен
затвор без право на замяна“, след като в
затвора в гр. София храната е била сервирана на лишените от
свобода, осъдени на доживотен затвор без право на замяна, от лице, което не е било
преминало изискуемите по закон изследвания, което
не разполага с валидна здравна книжка с право да сервира храна.
С Определение № 32 от
28.03.2019 г. по адм.д. 5/2019 г. е прието, че след като с Тълкувателно
постановление № 1 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК и ОСС на
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че исковете с
правна квалификация чл.71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от
дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за
осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението
преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения,
са подсъдни на районния съд. С оглед така дадените задължителни разяснения, то,
настоящият спор е подсъден на Софийски районен съд и доводите на въззивника в
обратен смисъл, съдът намира за неоснователни.
Постановеното
от СРС решение е допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са искове по чл. 71, ал. 1, т.1 ЗЗДискр. за
установяване на нарушение в третирането на ищеца, представляващо дискриминация/
нарушено право на равно третиране на основата на признака "лично
положение". В периода от 15.01.2014 г. до 10.05.2014
г. ищецът е настанен в 309-то спално
помещение, в което му е сервирана храна от надзорно охранителния състав към
затвора., които не били преминали лекарски
преглед за издаване на здравна книжка. В
затвора в гр. Ловеч, 11-та група и в затвора в гр. София I-ва група
сервирането на храната се извършвало от лица, лишени от свобода със здравни
книжки, преминали медицински преглед и
които периодично били проверявани. Предявен е и осъдителен иск с правно
основание чл. 71, ал. 1, т.2 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.
Изхождайки от наведените
в исковата молба твърдения, СГС приема, че се твърди наличието на осъществена
дискриминация, основана на признака "лично положение" и изразяваща се
в това, че за времето от 15.01.2014 г. до
10.05.2014 г. на ищеца е сервирана храна от лица от
надзорно-охранителния състав, които били без медицински документи.
С оглед разпоредбата
на чл.9 ЗЗДискр ищецът
следва да установи: вероятността да е дискриминиран, т. е. да установи факти,
които да сочат на вероятност от дискриминация-неравноправно третиране,
претърпените неимуществени вреди, размер на вредите и причинна връзка между
извършената дискриминация.
В случая от
свидетелските показания на свидетеля И.Р.се установява, че в затвора в гр.
Плевен храната е била сервирана от постовия надзирател, служител на
надзорно-охранителния състав (постовият надзирател), а в изолатора и
наказателни килии е била разнасяна от бакар – лице, което доставя храна от
столовата. За всички лишени от свобода в зоната с повишена сигурност в затвора
в гр. Плевен през посочения период е било сервирано по еднакъв начин.
Установява се от
представените справки, че в затвора в гр. Ловеч храната се раздавала от лишения
от свобода К.Д., на когото са направени медицински изследвания и му е издадена
медицинска бележка, че е годен за работа. В затвора в гр. София лицата, които
извършват сервирането на храната са кухненски работници, преминали инструктаж
как се разлива храната и спазването на съответните диети, със съответната
здравна книжка, издадена от РЗИ – София, валидна в срок една година от
издаването.
За да бъде налице пряка
дискриминация по смисъла на закона, следва определено лице или лица да се
поставят в по-неблагоприятно положение, което се обосновава с някой от
признаците определени в чл.4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Неравноправното третиране, в случаите на пряка
дискриминация е не само обективен резултат, но и непосредствена, афиширана цел
на дискриминационните действия. Общото във всички възможни проявления на
пряката дискриминация е, че целта е определена категория лица да се ограничат и
да не получат такъв обем от права, какъвто е предоставен на другите, само
защото дискриминираните са различни от останалите членове на дадена общност. В
резултат се стига до състояние, при което мнозинството се явява облагодетелствано,
тъй като е поставено умишлено в по-благоприятно положение.
Законът цели
установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение
според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или
в международен договор, по който Република България е страна. Освен това,
защитата срещу пряка или непряка дискримация не е обусловена от предпоставката
единствено ищецът, индивидуално да е подложен на дискриминационно третиране.
Защита по иска не може да бъде отказана по съображение, че лица в сравнимо с
неговото положение са третирани по същия начин при положение, че той е
установено дискриминационен.
Законът за защита от
дискриминация забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Според чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на тези
признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго
лице при сравними сходни обстоятелства, а според чл. 4, ал. 3, ЗЗДискр. непряка
дискриминация е поставяне на лице въз основа на същите признаци в
по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед
законовата цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Както е изяснено в съдебната практика, от значение за установяване на дискриминация
е наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване
на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДскр. форми на по-неблагоприятно
третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени
съответните нормативни изисквания – така решение № 231/31.03.2010 г. по гр. д.
№ 204/2009 г., решение № 428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, IV
г. о., решение № 153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС, III г. о. и
др.
Легалната дефиниция на
непряката дискриминация е дадена в чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Съгласно нея
непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по, ал. 1
на закона в по -неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно
неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба,
критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Следователно в този
случай непосредствената цел на извършващия дискриминационните действия се
афишира като друга, но е налице обективно неравно третиране на определени лица
по посочените в закона признаци.
Съгласно определение №
424/31.05.2019 г. по дело № 919/2019 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., от значение при
установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим
противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от
очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране,
независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните
нормативни изисквания, какъвто резултат не бе установен по делото.
Изводът е, че ищецът е
бил третиран по-неблагоприятно на основата на признак "лично
положение" като приведен в затвора гр. Плевен от останалите лица,
изтърпяващи наказание "доживотен затвор без право на замяна" в затворите
в гр. София и гр. Ловеч, респективно е бил поставен в неравностойно положение в
сравнение с тези затворници на базата на посочените от него признаци, поради е
налице дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162472 от 28.07.2020 г. по гр.д. № 19281/2019 г. по описа на СРС,
120 с-в.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.