Присъда по дело №2870/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 41
Дата: 11 февруари 2025 г.
Съдия: Георги Митев
Дело: 20243110202870
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 41
гр. Варна, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
и прокурора С. Р. Р.
като разгледа докладваното от Георги Митев Наказателно дело от общ
характер № 20243110202870 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ А. Б. Н., роден на **** г. в гр. Варна, живущ в гр.
Варна, *****, българин, българско гражданство, със средно образование, неженен,
неосъждан, работи, ЕГН: **********.
ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ на 19.07.2022 г. в гр. Варна е отнел чужда движима
вещ- парична сума в размер на 100 /сто/ лева, от владението на А. Ф. М., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен, с което
е осъществил състава на престъпление по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което
и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така възведеното обвинение.
Веществените доказателства: 1 брой компактдиск да остане по делото.
На основание чл.310 ал.2 вр. чл.308 ал.1 от НПК СЪДЪТ обявява на страните, че
мотивите ще бъдат изготвени в законоустановения срок.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 – дневен срок от днес, пред
Окръжен съд - Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
1

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъда № 41/11.02.2025 г. по
НОХД № 2870 по описа за 2024 година на
Районен съд Варна, Пети наказателен състав

По отношение на обвиняемия А.Б.Н. ЕГН ********** е внесен обвинителен
акт в Районен съд Варна, по който е образувано наказателно дело от общ характер за
извършено деяние по чл.194 ал.3 вр.ал.1 от НК за това, че на 19.07.2022 г. в гр.Варна
отнел чужда движима вещ – 100 лева от владението на А.Х.М., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен.
Пострадалият според обвинителния акт А.Х.М. бе запознат с правата си по
НПК, като лично е получил съобщението, но не се възползва от тях.
В разпоредително заседание подсъдимият Н. изрази желание делото да се
разгледа по общия ред.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение. Счита, че същото е доказано в хода на съдебното следствие достатъчно
убедително от свидетелските показания на свидетелите М., Я., М. и Д.. Отнета е
според прокурора сумата от 100 лева, собственост на А.Ф. М.. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание глоба в размер на 200 лева.
Защитникът на подсъдимия счита, че повдигнатото обвинение не е доказано
категорично. Имало много противоречия между показанията на свидетелите, не е
установено парите служебни ли са били или лични. Експертизата не давала
категорично заключение, че лицето на записа е подсъдимият. Пледира за признаване
на подсъдимия за невинен поради недоказаност на обвинението.
На разпоредителното заседание по делото подсъдимият Н. участваше лично и
бе уведомен за датата и часа на следващото съдебно заседание, но въпреки това не се
яви. Поради това на съдебното заседание от 10.12.2024 г. бе даден ход на делото в
отсъствието на подсъдимия на основание чл.269 ал.3 т.3 от НПК. На съдебното
заседание на 14.02.2025 г. подсъдимият Н. отново се яви лично, бе запознат с
проведените разпити на свидетели в предходното заседание, заяви, че е запознат с
протокола от това заседание и няма възражения или искания.
В съдебно заседание подсъдимият Н. посочва, че е с чисто съдебно минало, не
е бил викан в полицейско управление, поради което не е бил криминален контингент,
както твърдят полицаите. Работил е преди на тази автомивка за няколко месеца, знае
къде се държат служебните пари, но по времето на твърдяната кражба въобще не е бил
в този район и не е извършвал кражба на средства от този обект. В последната си дума
няма какво да каже.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, съобразно изискванията на чл.14 и чл.18 от Наказателно-
процесуалния кодекс/НПК/, намира за установено следното:

От фактическа страна:
През месец юли 2022 година свидетелите А.Ф. М. и Р.Т. Я. работели в
автомивка Пет минути, стопанисвана от Фаст Сървиз, намираща се в гр.Варна на
бул.Цар Освободител № 227. Автомивката разполагала с три клетки за почистване на
1
автомобили и фургон, който бил пригоден за офис. Във фургона имало бюро, в едното
от чекмеджетата според свидетелите се държали служебни парични средства.
Автомивката била на самообслужване с поставяне на монети в апарата
собственоръчно от клиентите, но в това чекмедже винаги била налична сума от 100
лева служебни пари, ако се наложи да се оперира с пари при евентуална повреда на
апарата.
На 19.07.2022 г. свидетелите М. и Я. били на работа и изпълнявали
задълженията си. Около обяд св.М. отишъл до близка закусвалня, за да обядва, св.Я.
останал в обекта и бил ангажиран по обслужването на автомобил на клиент. Вратата
на пригодения за офис фургон останала незаключена.
В това време в автомивката влязло лице от мъжки пол на млада възраст.
Преминал покрай клиента и неговия автомобил, до които се намирал св.Я., приближил
се до фургона, отворил входната врата, пристъпил вътре, след това излязъл, затворил
вратата и напуснал автомивката.
След като се върнал в офиса според показанията на св.М. той установил, че
сумата от 100 лева липсва от чекмеджето в офиса. Прегледали записите от
видеокамерите и видели как лице от мъжки пол влиза за малко в офиса и след това
излиза. Св.М. изпратил видеозаписа в ръководството на фирмата и там управителят му
казал, че оприличил лицето на записа с А. Н., който преди е работел на този обект.
В 13:01 часа св.М. от неговия мобилен телефонен номер ********** подал
сигнал до Районен център 112-Варна за извършена кражба от обекта на сумата от 100
лева, като сигналът е предаден на дежурен в оперативно-дежурна част на ОД на МВР
Варна.
Случаят бил възложен на полицейските служители от Трето РУ при ОД на
МВР свидетелите инспектор Т.И. Д. и старши инспектор Д.С. М., които отишли в
автомивката.
Било изготвено съобщение от 19.07.2022 г. от А.Ф. М. до началника на Трето
РУ при ОД на МВР Варна за извършено престъпление/л.23 от ДП/ и е заведена
преписка по ЗМ № 882/2022 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна. Според
съобщението, подписано от М. като се върнал около 12:30 часа видял, че чекмеджето
на бюрото е отворено и парите за ресто в размер на 100 лева ги няма. Прегледал
записите от камерите в автомивката и видял, че около 12:10 часа влязъл млад мъж,
пеша, с брада, който отворил вратата, влязъл за малко в офиса, след това тръгнал към
изхода и побягнал в посока магазин Метро.
Веднага на 19.07.2022 г. е снето писмено сведение от А. М./л.24 от ДП/, което е
с идентично съдържание с това от съобщението.
Полицейските служители прегледали предоставените видеозаписи от
охранителните камери, като св.Д. установил по записите, че извършител е А.Б.Н..
Св.Д. изготвил докладна записка рег.№ 439р-17832 от 19.07.2022 г./л.27 от ДП/, че са
установили подс.Н. по видеозаписите, като на тях той бил облечен със сива тениска с
къс ръкав, черни къси шорти, тъмни маратонки с отличителен знак на марката Nike,
бели чорапи и има специфична прическа тип „Паница“. Извършили обход на района,
където живее Н., като в задната част на блока засекли Н.. Според докладната записка
бил облечен с черна тениска, черни къси шорти, тъмни маратонки с отличителен знак
на марката Nike, бели чорапи и същата специфична прическа тип „Паница“.
Около 14:30 часа полицейските служители установили А. Н. заедно с кучето
му на пейка в близост до дома му в ж.к.Младост бл.115 вх.10 и го задържали, отвели
2
го в полицейското управление и му снели обяснение/л.25 от ДП/, в което той
категорично отрича да има нещо общо с кражба на пари от автомивка.
С протокол за доброволно предаване от 19.07.2022 г./л.28 от ДП/ А.Ф. М.
предал на инспектор Т. Д. 1 брой СД, съдържащ записи от охранителните камери на
автомивка „5 минути“ с пояснения: “Записите са от охранителните камери на
автомивката“.
С постановление от 26.08.2022 г. на прокурор С.Р. от Районна прокуратура
Варна/л.21 от ДП/ е възложено на органите на Трето РУ при ОД на МВР Варна
извършване на проверка по преписка със ЗМ № 882/2022 г. по описа на Трето РУ при
ОД на МВР Варна и да изпълнят дадените указания със срок за извършване на
проверката 30 дни.
С постановление от 27.09.2022 г. на прокурор С.Р. от Районна прокуратура
Варна/л.1 от ДП/ е образувано досъдебно производство № 882/2022 г. по описа на
Трето РУ при ОД на МВР Варна за това, че на 19.07.2022 г. в гр.Варна е отнета чужда
движима вещ – парична сума в размер на 100 лева от владението на А.Ф. М., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да бъде присвоена, като случая е
маловажен – престъпление по чл.194 ал.3 вр.ал.1 от НК.
На 14.08.2023 г. е извършено разпознаване на лица по снимки/протокол л.40 от
ДП/, при което Р.Т. Я. разпознал А. Н. по физиономията, очите и цялото му излъчване.
На 21.12.2023 г. е извършено за разпознаване на лица по снимки/ неномериран
лист от ДП от ДП/, при което А.Ф. М. разпознал А. Н., като заявил, че това е мъжът,
който взел парите от фургона-офиса, като го познал по физиономията, очите, че той е
работил при тях и не може да го сбърка.
От заключението на видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза
по протокол № 99 от 22.02.2023 г., изготвена от вещото лице Галин Ж./л.48-52 от ДП/ е
видно, че:
видеофайловете са цифров презаснет запис от възпроизведен от монитор файл от
твърдия диск на видео-охранителна система, същите не са автентични;
заснето е лице от видим мъжки пол, облечено със светла блуза с къс ръкав,
тъмни къси панталони и обуто с тъмни спортни обувки, да преминава покрай
клетките за почистване и измиване на автомобили, излиза за кратко от обхвата на
камерата, след това се връща и влиза в постройка с метална решетка на вратата,
навежда се, като частично се намира извън обхвата на камерата, остава за кратко,
след това се изправя, излиза от помещението и напуска автомивката;
общото време на пребиваването на лицето на територията на автомивката е от
12:09:16 часа до 12:10:43 часа – 1 минута и 27 секунди;
качеството на видеофайловете не позволява отграничаване на частни и общи
признаци, характеризиращи заснетото лице, което се дължи на ниска
разделителна способност на заснемащото устройство, съчетана с недостатъчна
запълненост на кадъра от заснемания обект, неподходящото разположение на
камерата и предоставения на неподходящ сравнителен материал;
тези файлове поради недостатъчна информация не са годни за идентификация.
В съдебно заседание вещото лице Ж. поддържа заключението, акцентира, че
камерата е била разположена на голямо разстояние от самия обект, който преминава,
че са им предадени за изследване презаснети записи от възпроизведените записи на
монитор, което влошава качеството на записите и не са им предадени оригиналните
файлове и че сравнителният материал е бил само една снимка от БДС.
3
От справката за съдимост на подс.Н./л.54 от ДП/ е видно, че той не е осъждан,
има наложено административно наказание в размер на 1000 лева по чл.78а от НК за
деяние по чл.130 ал.1 от НК, извършено на 04.05.2019 г., наложено му с присъда №
102/17.06.2020 г. по НЧХД № 2886/2019 г. по описа на Районен съд Варна.
Според характеристичната справка за А. Н., изготвена от младши полицейски
инспектор К. от Трето РУ при ОД на МВР Варна/л.58 от ДП/ е видно, че Н. има
криминални прояви през 2021 година по чл.325 ал.1 от НК, през 2022 година по чл.129
и чл.194 ал.3 от НК, като заявителските материали са отработени от Трето РУ при ОД
на МВР Варна.
От изготвената справка в регионалните АИС на МВР/л.98 от ДП/ е видно, че за
А. Н. са налични данни за заявителски материали:
ЗМ № 21329/19.03.2021 г. на Трето РУ МВР Варна за деяние по чл.325 ал.1 от
НК, преписката е изпратена на Районна прокуратура Варна на 18.05.2023 г.;
ЗМ № 22882/19.07.2022 г. на Трето РУ МВР Варна за деяние по чл.194 ал.3 от
НК, преписката е изпратена на Районна прокуратура Варна на 05.10.2022 г. – това
е производството по настоящия случай и
ЗМ № 23720/22.05.2023 г. на Трето РУ МВР Варна за деяние по чл.339 ал.1 от
НК, преписката е изпратена на Районна прокуратура Варна на 18.05.2023 г.
На А. Н. с постановление на разследващ полицай Т.Ж. от 28.03.2024 г./л.93 от
ДП/ е назначен за защитник адвокат Р.А.. На 28.03.2024 г. А. Н. е привлечен в
качеството на обвиняем/л.90 от НК/ по чл.194 ал.3 от НК в присъствието на адвокат
Р.А. и е разпитан в това му качество, като се е възползвал от правото си да не дава
обяснения.
От служебно изготвената справка от Търговски регистър за актуалното
състояние на Фаст Сървисиз България ООД/л.46 от НОХД/ се установи, че
дружеството е със седалище и адрес на управление в гр.София, има 7 съдружници и се
управлява от А.К.М.. До управителя на дружеството бе изпратено искане за писмена
справка относно: получавал ли е сигнал към дата 19.07.2022 г.за извършена кражба на
парична сума от обект автомивка Пет Минути в гр.Варна, прегледан ли е видеозаписа,
разпознато ли е лицето от видеозаписа, как се е водела отчетността на паричните суми
в този обект към посочената дата, имало ли е оборотна сума, как се е отчитала с
искане да се изпратят копия от документите за отчитане, ако има отнета парична сума
в какъв размер и чия собственост е била тя – на дружеството или на някой от
служителите в обекта. С писмо вх.№ 11915/07.02.2024 г./л.56 от НОХД/ от Фаст
Сървисиз България ООД ни бе отговорено единствено, че след извършена проверка в
архива на дружеството е установено, че няма данни за извършена кражба от обект Пет
минути в гр.Варна на бул.Цар Освободител 227.
От Дирекция Национална система 112-МВР, Районен център 112-Варна, бе
изискана справка дали е получаван сигнал на 19.07.2022 г. за извършена кражба на
парична сума от обект в гр.Варна на бул.Цар Освободител № 227 – автомивка Пет
минути, от кой телефонен номер е подаден сигнала и да бъдат изпратени на
материален носител записите на проведените телефонни разговори по случая. С писмо
рег.№ 105820-920/19.12.2024 г. на началника на отдел Районен център 112-Варна се
уведомява съда, че на 19.07.2022 г. в 13:01 часа в РЦ 112-Варна е прието обаждане от
телефонен номер **********, който е предаден на дежурен в оперативно-дежурна част
на ОД на МВР, към писмото е приложен компакт-диск CD с 4 файла с електронни
картони и 1 брой аудиозапис. От файловете с електронните картони се установява, че
4
обаждането е получено от телефонен номер **********, имена на обаждащия се А.А.,
с данни за кражба от търговски обект – пари на стойност 100 лева, които са били
оставени в шкаф, на видеокамерите се виждало непознато лице, което влиза и взема
парите от шкафа. Сигналът е приет от Трето РУ.
При възпроизвеждане на изпратения компактдиск от Районен център 112-Варна
от аудиозаписа се установява, че А. М. е подал сигнал за откраднати пари, не лични, а
фирмени пари 100 лева, те били в шкафче като оборотни пари, на камерите се виждало
човек, който отваря вратата, взема парите и си заминава. От оператора на тел.112
казали на М. да изчакат на място полицейски екип.
При възпроизвеждане на предоставения от св.М. компактдиск, съдържащ
записи от охранителните камери на автомивка Пет минути, файла с видеозапис се
вижда отбелязана дата и час 19.07.2022 г. 12:09 часа, появява се лице от видимо мъжки
пол, облечено със светла блуза с къс ръкав, тъмни къси панталони и обуто в тъмни
спортни обувки, със средно дълга коса – над ушите и до началото на врата, не се
забелязва никаква особеност в прическата му, такава не е отбелязана и в експертизата.
Лицето преминава край клетките за почистване на автомобили, като в последната и
най-близка до фургона се извършва измиване на автомобил, минава покрай фургона,
пригоден за офис, на който външната врата е отворена докрай, а вътрешната врата с
решетки е затворена. На връщане лицето отваря вратата, влиза в помещението,
привежда се надясно, като не се вижда на записа какви движения извършва вътре в
помещението, излиза от помещението, затваря вратата, преминава отново край
автомобила, който се почиства и напуска автомивката.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
анализа на гласните, писмените и веществените доказателствени средства и
доказателства по делото:
гласни - обясненията на подсъдимия Н.; показанията на свидетелите А.Ф. М., Р.Т.
Я., Т.И. Д. и Д.С. М.; становища и отговори на въпроси на вещото лице в
съдебно заседание;
писмени - заключение на видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза № 99 от 22.02.2023 г. и другите писмените доказателствени средства,
събрани в досъдебното производство и в съдебно заседание, подробно изброени
по-горе и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК;
веществени - компакт-дискове със записи от охранителните камери на обекта и
със записи на проведените разговори с тел.112.

По доказателствата:
От гласните доказателствени средства основен източник на сведения, въз
основа на които съдът изгради своите фактически изводи, са обясненията на
подсъдимия А.Б.Н. и показанията на свидетелите А.Ф. М., Р.Т. Я., Т.И. Д. и Д.С. М..
Съдът кредитира показанията на свидетеля А.Ф. М. в частта им:
че са били на работа с Р. Я.;
че като започнали работа сутринта в офиса в бюрото имало наличност оборотни
средства в размер на 100 лева, че тези пари са служебни за обекта и не са негова
собственост/с уточнение, че за наличието на такава сума не бяха представени
категорични доказателства/;
че на записите на камерите видели как млад мъж влиза за малко в офиса и излиза
и че той бил с дълга коса;
5
че се е обадил на 112;
че е казал на полицаите името на лицето, което предполага, че е на записа,
тъй като тези доказателства се подкрепят от показанията на останалите
свидетели и от записите от видеокамерите в обекта.
Съдът не кредитира свидетелските показания на М. в частта им, че:
- след като се върнал от обяд установил, че оборотните пари ги няма, тъй като
според показанията на свидетеля Р.Т. Я. той е установил липсата на 100 лева служебни
пари, а не св.М.;
- че по прическата оприличили лицето на А. Н. - няма представени
доказателства, че св.М. е работил на този обект с подс.Н. и са се познавали отпреди,
така че да може да се установи с каква прическа е бил подс.Н. преди и дали
съответства на тази на лицето от записа, а и на видеозаписа от камерите лицето не с
някаква отличителна прическа, която би могло да го индивидуализира категорично;
- че на разпознаването по снимки първоначално заявява, че е разпознал А. по
прическата/на записа лицето е с дълга къдрава коса, а на фотоалбума на снимката
подс.Н. е с къса коса/. После предполага, че А. го познал по формата на лицето/на
записа не се вижда ясно формата на лицето/. След това заявява, че го разпознал по
външен вид и предположил, че е той, защото по камерите не се вижда толкова ясно.
При разпита преди разпознаването св.М. не е посочил особеностите, по които може да
разпознае Н., единствено е посочил, че му познава физиономията. Не е налице
необходимата категоричност относно признаците физиономията и самия факт на
разпознаване, каквито са изискванията на НПК.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р.Т. Я. в частта им:
че е бил заключил желязна врата на офиса, обаче оставил ключа там, защото това
твърдение се опровергава от самия видеозапис;
че А. е минал покрай него, докато си оправял прахосмукачката, защото той не е
познавал подс.Н. не го е познавал и няма как да види, че именно А. минава
покрай него, освен това от самия запис не се установява къде точно се е намирал
св.Я. при преминаването на лицето и дали въобще е имал възможност да го види.
Съдът кредитира показания на св.Я. в частта им, че:
- е бил с клиент в една от клетките;
- че в чекмеджето на бюрото в офиса имало служебни пари 100 лева/с
уточнение, че за наличието на такава сума не бяха представени категорични
доказателства/;
- че св.М. изпратил записа на главния им шеф от София, след това казали на
М., че А. е работил на автомивката и М. се сетил, че прилича на него;
- че той не познава подс.Н.,
тъй като в тази им част показанията му се потвърждават от свидетелските
показания на св.А.Ф. М. и от записите на проведените разговори на тел.112.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Т.И. Д., полицейски инспектор в
Трето РУ при ОД на МВР, един от служителите, на които е възложен случая, в частта
им, че:
след сигнал за извършена кражба на парична сума от автомивка с колегата си М.
посетили обекта;
че от записа видели, че лицето влиза в мястото, където се съхраняват парите,
6
мисли, че се виждало как взема от там паричната сума и напуска обекта;
че прегледали записите от охранителните камери и установил лицето от записа
като А.Б.Н., понеже бил от лицата, които са преминавали през управлението и го
познавал визуално;
че отишли на адреса на подс.Н., задържали го зад блока, в който живее и го
отвели в полицейското управление, според него установяването и задържането на
подсъдимия не станало същия ден, не помни с какви дрехи е бил облечен Н. при
задържането му;
че след задържането не си спомня дали той е разпитвал Н. и какви обяснения е
дал. Н. бил от криминалния контингент, с който работели в Трето РУ и от там го
познавал. От справката за съдимост на подс.Н. е видно, че той не е осъждан, има
наложено административно наказание по чл.78а от НК за деяние по чл.130 ал.1
от НК, извършено на 04.05.2019 г. От изготвената справка в регионалните АИС
на МВР/л.98 от ДП/ е видно, че за А. Н. са налични данни за заявителски
материали: ЗМ № 21329/19.03.2021 г., ЗМ № 22882/19.07.2022 г. и ЗМ №
23720/22.05.2023 г. на Трето РУ МВР Варна. Според характеристичната справка
за А. Н., изготвена от младши полицейски инспектор К. от Трето РУ при ОД на
МВР Варна/л.58 от ДП/ е видно, че Н. има криминални прояви през 2021 година
по чл.325 ал.1 от НК, през 2022 година по чл.129 и чл.194 ал.3 от НК, като
заявителските материали са отработени от Трето РУ при ОД на МВР Варна. От
тези обстоятелства може да се направи извод, че подс.Н. действително е бил в
полезрението на полицията и е бил криминален контингент на Трето РУ на МВР
гр.Варна, което заедно със свидетелските показания на св.М. подкрепя
показанията на св.Д. в тази им част.
Съдът не приема показанията на св.Д. в частта им, че прическата на подс.Н.
била тип паница - отрязана отстрани, права, само отгоре имало коса, тъй като в тази
им част показанията му се опровергават от самия запис от видеокамерите.
Съдът кредитира показанията на другия полицейски служител Д.С. М.. Той
отговарял за участъка в ж.к.Владислав Варненчик към управлението. След получен
сигнал за извършена кражба от автомивка Пет минути сума пари от офис помещение,
произшествието било посетено от инспектор Т. Д., няма спомен дали той е бил с него.
В последствие се установило, че на записа от видеокамерите собственикът на обекта е
видял лице, което е работило там на автомивката - А. Н.. На записите се виждало
лицето как отива, отваря, влиза вътре и след кратко излиза. Според М. и колегата му
инспектор Т. Д. разпознал лицето като А. Н., живущ в кв. Младост. В последствие на
същия ден или на следващия посетили адреса му, зад блока в градинка на една пейка
установили Н.. Отвели го в районното управление и работили с него. А. Н. бил от
контингента на районното управление, той лично не го познавал до този момент и
тогава го видял за първи път. Показанията на св.М. се подкрепят от показанията на
св.Д. и записите от охранителните камери.
Подсъдимият А.Б.Н. дава обяснения в съдебно заседание. Съдът не кредитира
обясненията на подс.Н. в частта им, че никога не е ходил в районно полицейско
управление и че не е от криминалния контингент, тъй като в тази им част обясненията
му се опровергават от писмените доказателствени средства - справка в регионалните
АИС на МВР и характеристичната справка за А. Н., изготвена от младши полицейски
инспектор К. от Трето РУ при ОД на МВР Варна и от свидетелските показания на
св.Д.. Съдът кредитира обясненията на подс.Н. в частта им, че е работил в тази
автомивка преди и че в чекмедже са се съхранявали служебни пари, тъй като в тази му
7
част обясненията му се подкрепят от свидетелските показания на свидетелите А. М. и
Р. Я..
Относно проведените разпознавания:
За съда е необяснимо защо не са проведени разпознавания на лица на живо,
тъй като подсъдимият Н. е бил налице, установен е веднага след инцидента и
представянето му на живо като ръст, телосложение, прическа и физиономия в много
по-достоверна степен щеше да допринесе разпознаващите да преценят дали външния
вид на някое от лицата съответства на вида на лицето, което е влязло на 19.07.2022 г. в
автомивката. Разпознаването по снимки е изключение от общото правило и се
провежда само когато не може да се покаже самото лице, каквато хипотеза в случая не
е налице.
Съдът не кредитира резултата от разпознаването от св.Я.. При разпита си от
14.08.2023 г./л.39 от ДП/, проведен според изискването на чл.170 от НПК, св.Я. е
заявил, че е видял мъжа, който отишъл до тоалетната и който на записите видял да
влиза в тоалетната и дава описание: на видима възраст около 30-35 години, със слабо
телосложение, прическа тип „паница“, с тъмна коса, висок около 1,80 метра, запомнил
му физиономията и може да го разпознае. Не става ясно дали тези впечатления за
мъжа Я. е придобил лично на 19.07.2022 г. в автомивката или от изгледания запис. В
първия си разпит в качеството на свидетел от 21.10.2022 г./л.36 от ДП/ Я. твърди, че
фургонът не се виждал от мястото, където се е намирал той при прахосмукачките и че
е видял само през двора на автомивката да минава мъж със специфична прическа
„паница“ с къси гащи и тениска с къс ръкав, въобще не споменава да е видял този мъж
в лице, за да може да го запомни. На записа от видеокамерите въобще не се повява
св.Я. и не е сигурно дали той въобще е видял влизането и излизането на лицето, още
повече да възприеме чертите на лицето му. А при проведеното на 14.08.2023 г.
разпознаване по снимки/л.40 от ДП/ св.Я. е посочил снимката на А. Н. като заявил, че
го е разпознал по физиономията, очите и цялото му излъчване, въпреки че на тази
снимка подс.Н. е с къса коса.
Съдът не приема и резултата от разпознаване от св.М.. При разпита от
21.12.2023 г./неномериран лист от ДП/, проведен според изискването на чл.170 от
НПК, св.М. е направил описание директно на А. Н., а не на лицето, което е видял на
записа от видеокамерите, описва го като млад мъж на видима възраст около 30 години,
със слабо телосложение, подстриган тип „паница“. При проведеното на 21.12.2023 г.
разпознаване по снимки/неномериран лист от ДП от ДП/ св.М. е посочил снимката на
А. Н. като заявил, че това е мъжът, който взе парите от фургона-офиса, като го познал
по физиономията, очите, че той е работил при тях и не може да го сбърка. Не става
ясно дали разпознаването е на лицето, което е записано на видеозаписа или е на
лицето А. Н., който е работел преди на този обект. Така описано действието той
разпознава на снимката лицето, което е работило при тях - А. Н., а не лицето, заснето
на видеозаписа в автомивката. В първия си разпит в качеството на свидетел от
20.10.2022 г./л.37 от ДП/ М. твърди, че на записа е видял единствено млад мъж с
брада, когото по-късно разпознал като А. Н., без да сочи никакви конкретни признаци.
На записа лицето е заснето от разстояние и не може да се видят ясно физиономията и
очите му, по които св.М. твърди, че го е разпознал, на снимката подс.А. Н. е без брада.
Съдът кредитира изцяло заключението на видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза по протокол № 99 от 22.02.2023 г. относно
обстоятелствата, че видеофайловете са цифров запис от възпроизведен от монитор
файл, същите не са автентични; че качеството на видеофайловете не позволява
8
отграничаване на частни и общи признаци, характеризиращи заснетото лице и че тези
файлове поради недостатъчна информация не са годни за идентификация.
Експертизата е изготвена от компетентно лице в рамките не неговата компетентност и
е обективна и мотивирана.
Съдът кредитира и протокола за доброволно предаване от 19.07.2022 г., с който
А.Ф. М. предал на полицията 1 брой СД, съдържащ записи от охранителните камери
на автомивка „5 минути“, тъй като съдържа всички изискуеми реквизити за
формалната му редовност и се доверява на извършеното следствено действие, което
той удостоверява.
Съдът кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени доказателства
средства, подробно описани по-горе, приети в съдебно заседание и приобщени по реда
на чл.283 от НПК, тъй като същите кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът кредитира и веществените доказателствени средства – компактдиск от
тел.112 и компактдиск със записи от охранителните камери, приобщени по реда на
чл.284 от НПК относно правнозначимите факти в тях.

От правна страна:
С оглед на така установената фактическа обстановка и оценка на събраните
доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Срокът за разследване по досъдебното производство е бил удължаван
многократно, за последно до 27.05.2024 г./л.88 от ДП, като единствено заключителното
мнение/л.110 от ДП/ е изготвено извън този срок - на 11.06.2024 г./, но това не е
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото
на защита на обвиняемия. Съдът счита, че проведените процесуално-следствени
действия и приобщените доказателства са извършени по реда и начина, предвиден в
НПК и са годни доказателствени средства.
В том първи от досъдебното производство на два от листите липсва
номерация/след л.40/, това променя и броя на съдържащите се в досъдебното
производство листи и съответно води и до неточност на приложения опис, но това
според съда не се отразява върху годността на съдържащите се в него писмени
доказателствени средства. В другите томове от досъдебното производство номерация и
описите отговарят на реално съдържащото се в тях.
На първо място съдът счита, че не са представени категорични доказателства
въобще за извършено престъпление от общ характер.
За да е осъществено изпълнителното деяние на престъпление по чл.194 ал.1 от
НК е необходимо деецът да отнеме чужди движими вещи от владението на друго лице.
На първо място е необходимо да се индивидуализира предмета на престъпление.
Освен свидетелските показания на свидетели А. М. и Р. Я., които съдът не кредитира в
тази им част поради явната им заинтересованост от изхода на делото и противоречията
между техните показания, няма представени абсолютно никакви други доказателства,
че дружеството е било собственик на някакви оборотна парична сума, съхранявана в
офиса на автомивката, къде евентуално се е намирала тази сума и че дружеството или
негови работници или служители са упражнявали реално владение върху такива вещи.
Няма разпитани свидетели, освен посочените двама, които да са виждали такава
парична сума в офиса и да удостоверят чия собственост е била тя. Няма събрани
доказателства относно размера и купюрите на банкнотите, за които се твърди, че са се
9
намирали в офиса. Не е извършен оглед на местопроизшествието и не е изготвен
фотоалбум със снимки за събиране на тези доказателства.
Според обвинителния акт подсъдимият Н. е извършил деянието на 19.07.2022
г. Няма представени доказателства на тази дата в часовия интервал на твърдяното
престъпление – 12-13 часа подс.Н. да се е намирал в района на автомивката.
Като законен повод за образуване на полицейска преписка, а в последствие и
на досъдебно производство е послужило сигнала на св.М. на тел.112 за извършена
кражба от автомивката на служебни средства в размер на 100 лева. Категорично в
обаждането си св.М. заявява, че това не са лични, а фирмени пари, което води до
извода, че следва да е отнета парична сума собственост на дружеството, стопанисващо
обекта – Фаст Сървисиз България ООД.
С разпореждане на съда от управителя на дружеството бе изискана писмена
справка относно сигнал към дата 19.07.2022 г. за извършена кражба на парична сума
от обект автомивка Пет Минути в гр.Варна, чия собственост е била тази сума - на
дружеството или на някой от служителите в обекта, прегледан ли е видеозаписа,
разпознато ли е лицето от видеозаписа, как се е водела отчетността на паричните суми
в този обект към посочената дата, имало ли е оборотна парична сума, как се е отчитала
тя с искане да се изпратят копия от документите за отчитане. С писмо вх.№
11915/07.02.2024 г./л.56 от НОХД/ от Фаст Сървисиз България ООД ни бе отговорено
единствено, че след извършена проверка в архива на дружеството е установено, че
няма данни за извършена кражба от обект Пет минути в гр.Варна на бул.Цар
Освободител 227.
Св.М. твърди, че той е установил липсата на парите, Я. свидетелства, че той е
установил липсата на 100 лева служебни пари, този факт също не е категорично
установен, а той е съществен за установяване на липсата и собствеността на
евентуално отнетата парична сума.
Не е проведено разследване каква е била организация на работата в обекта, как
са се отчитали паричните средства, имало ли е оборотни средства, къде са се
съхранявали, какви отчетни документи са изготвяни за движението на паричните
средства. Не е разпитано длъжностно лице от дружеството дали е установена кражба
на служебни пари на посочената дата, дружеството не е уведомено като ощетено
юридическо лице за неговите права. Като пострадал от престъпление е бил запознат с
правата си единствено А. М./л.38 от ДП/, без да е установено чия собственост са били
средствата, евентуално предмет на престъпление. Това води до извод, че и самите
разследващи органи и прокурорът са приели, че не се касае за кражба на парични
средства, собственост на юридическото лице.
Другата възможност е да е била налице в чекмеджето на бюрото в офиса сума
от 100 лева, лична собственост на св.М.. Въпреки че няма представени доказателства
за такова обстоятелства, следва да бъде разгледан и този вариант за пълнота на
разследването.
Няма представени доказателства, че св.М. е имал оставени собствени парични
средства в чекмеджето на бюрото в офиса. Лично той при обаждането си на тел.112 е
заявил, че предмет на кражба са не лични пари, а пари на фирмата. Това той заяви
първоначално лично и в съдебно заседание, след прочитане на основание чл.281 ал.4
вр.ал.1 т.1 от НПК на свидетелските му показания, дадени в хода на досъдебното
производство, свидетелят започна да се колебае дали парите са били негови или
служебни и избра варианта да са били негови собствени пари без необходимата
10
убедителност и категоричност. Св. М. потвърждава, че в това чекмедже винаги имало
100 лева оборотни, но не е установено след тази случка дали тези 100 лева са се
намирали отново там, след като твърди, че са били откраднати негови лични средства
и как е разбрал, че са липсвали именно неговите парични средства, а не оборотните на
дружеството. Няма логика личните му пари да не се намират в него, още повече
когато е отишъл да си купува храна. В своите свидетелски показания Р.Т. Я.
категорично твърди, че става въпрос за пари на дружеството.
Въпреки изложените доводи следва да се изследва и наличието на
доказателства относно извършването на твърдяното престъпление по чл.194 от НК от
подсъдимия А. Н..
В сигнала за извършено престъпление от 19.07.2022 г. и в първоначалните си
сведения от същата дата А.Ф. М. не посочва да е разпознал лицето от записа.
В докладна записка рег.№ 439р-17832 от 19.07.2022 г. инспектор Т. Д. не е
посочил как са установили по записите, че извършител е А.Б.Н..
В справка рег.№ 439р-18505 от 27.07.2022 г. за извършената полицейска
проверка инспектор Т. Д. е посочил, че полученото сведение от М. на 19.07.2022 г. е за
извършена кражба от неизвестно лице и че след преглед на записите от охранителните
камери се разпознава извършителя като А. Н., като същият отговарял на описанието на
лицето от видеоклипа.
Като най-логично след преценка на целия доказателствен материал за съда е
хипотезата, че записът от охранителните камери е бил изпратен веднага от св.М. на
ръководството на фирмата в гр.София, там след преглеждането му неустановено лице
е оприличило лицето от записа с бившия работник във фирмата А. Н., тази
информация е върната на св.М., който тогава вече и той оприличил лицето на подс.Н.,
предал тази информация на полицаите, от този момент усилията на полицията и
разследващите органи са били изцяло насочени към доказване на извършена кражба
именно от А. Н., а не към обективно разследване за установяване на действителните
обстоятелства по случая и установяване на евентуалния извършител на престъпление
чрез разследване и на възможността, че това може да е друго лице, различно от
подсъдимия. Този извод съдът прави с уточнението, че става въпрос за хипотеза, за
която също няма представени категорични доказателства, но все пак тя се подкрепя от
събраните доказателствени средства и е логически и практически по-достоверна от
другите разгледани по-горе хипотези.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и събрания
доказателствен материал съдът счита, че не са налице категорични доказателства за
извършено престъпление от общ характер по чл.194 ал.1 от НК и за това, че
подсъдимият А. Н. е осъществила състава на такова престъпление. Съгласно чл.302 от
НПК присъдата не може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за
виновен само при пълна и несъмнено доказаност на обвинението. В случая след като
не са налице достатъчно доказателства за несъмнен извод досежно авторството на
подсъдимия в деянието, а въпреки положените усилията на съда и служебно да събере
всички необходими и възможни доказателства, след изчерпване на всички
процесуални средства, това съмнение не се премахна, за съда е налице само една
възможност и тя е да признае подсъдимия за невинен и да постанови оправдателна
присъда.
По разноските:
С оглед изхода на делото направените разноски остават за сметка на
11
държавата.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


12