№ 312
гр. Кюстендил, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Теодора С. Д.
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20241500500378 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото има за предмет разглеждане на подадени от В. И. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.С., общ.Б., обл.К., ул.***, чрез пълномощника й адв.Ю. Д. от АК-
Кюстендил, както следва: 1/ въззивна жалба, насочена против решение №339/13.07.2023г.
по гр.д.№2038/2022г. по описа на РС – Дупница и 2/ частна жалба с вх.№7026/28.06.2024г.,
насочена против определение №676/24.06.2024г., постановено по гр.д.№2038/2022г. по описа
на РС – Дупница.
С обжалваното решение РС-Дупница е отхвърлил като неоснователен иска на В. И.
Д. от с.С. срещу Община Б. за заплащане на възнаграждение като общински съветник за
период 2019г.-2021г. в общ размер на 7647 лева, ведно с лихви и разноски.
С обжалваното определение ДнРС е отхвърлил като неоснователен и иск на В. И. Д.
срещу Община Б. за заплащане на 1 557.61 лева, представляваща лихва за забава.
В подадената въззивна жалба се излагат съображения за неправилност,
немотивираност и незаконосъобразност на поставеното решение, както и се твърди наличие
на противоречие на същото с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ищцата била
избрана за общински съветник при Община Б. за текущия период, а възнагражденията, които
е следвала да получи не били заплатени поради липса на бюджет. Въззивницата сочи, че
първоинстанционният съд не бил изготвил доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК и не
бил разпределил доказателствената тежест на страните, което било съществено процесуално
нарушение. Подчертава, че през 2020г. общинските съветници били гласували два пъти
бюджета, но същият бил отменен от съда. По този начин била спазена разпоредбата на чл.34
ал.9 от ЗМСМА и бил спазен срокът по чл.94 ал.2 от ЗПФ. Твърди, че взетите решения били
1
отменени от Административен съд-гр.Кюстендил. Бил установен размерът на дължимите
възнаграждения, чрез събраните доказателства и приетата съдебно – счетоводна експертиза,
и същите следвало да бъдат включени от кмета в последващ бюджет за изплащане. Във
въззивната жалба се твърди още, че били събрани доказателства за начисляването и
заплащането на дължимите осигуровки, което представлявало признание на дължимостта на
сумите, а средствата в общинския бюджет били налични и прехвърлени в следващи години.
Жалбоподателката счита, че неправилно първоинстанционният съд не бил съобразил
разпоредбата на чл.81 ал.2 от ЗЗД и на чл.519 от ГПК. Сочи съдебна практика в съгласие с
направените оплаквания. Излага становище в насока, че бюджет за 2021г. бил приет, поради
което с приемане на бюджета за следващата календарна година пречката била отпаднала,
респ. дължимото възнаграждение за предходната година било станало ликвидно и
изискуемо. Твърди, че ОС-Кюстендил в няколко решения по идентични казуси приел, че са
неоснователни възраженията на Общината за недължимост на претенцията, обосновани с
разпоредбите на чл.102 и чл.128 от ЗПФ, респ. нямало пречка дължимите суми да бъдат
предвидени в бюджета за следващата година.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и
да се реши спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна, чрез пълномощника адв.И. Е., в който се излага
становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение и
неоснователност на въззивната жалба. Счита се, че първоинстанционният съд правилно е
приложил разпоредбите на ЗМСМА и ЗПФ. Излага се становище относно приемането на
бюджет 2020г., който бил атакуван от Областния управител на гр.Кюстендил пред съда и с
окончателен съдебен акт на АС - Кюстендил по адм.д.№384/2020г., след приключване на
касационното производство по адм.д.№170/2022г., са били отменени решенията за приемане
на Бюджет 2020г. на Общински съвет - гр.Бобошево, т.е. след изтичане на финансовата
2020г., поради незаконосъобразност на процедурата по приемане от страна на Общинския
съвет. Сочи се, че за бюджетна 2019г. и 2021г. нямало приета актуализация на вече
утвърдения бюджет, което обстоятелство се установило като безспорно в производството
пред първоинстанционния съд. Също така нямало решение на Общински съвет за изплащане
на възнаграждение на общински съветници за 2020г. и съответно необходимите публични
средства да бъдат предвидени и залегнали в бюджет 2021г. на Община Б., което
обстоятелство също било установено като безспорно в производството пред
първоинстанционния съд. Въззиваемият сочи, че от приетите по делото доказателства за
бюджетна 2021г., било видно, че след разходване на средствата за цялостна издръжка на
Общинския съвет за календарната година, има неразходван остатък, който бил недостатъчен
за изплащане на дори едно месечно възнаграждение на общинските съветници, като
изтъква, че Кметът би бил отговорен в случай на нерегламентирано разходване на средства.
Твърди, че неправилно жалбоподателката се позовавала на разпоредбата на чл.98 ал.2 от
ЗПФ, тъй като тази норма касаела делегирани от държавата дейности и делегирани средства
за капиталови разходи за местни дейности, а средствата за издръжка на Общински съвети се
кумулирали само и единствено от собствени приходи. Излага аргументи в насока
неоснователност на твърдението, че първоинстанционният съд не бил изготвил доклад и не
била разпределена доказателствената тежест в първоинстанционното производство, тъй като
тези процесуални действия били направени в ОСЗ и била дадена възможност на страните за
становище и искания от тяхна страна. Не било правилно и твърдението, че неприеманенето
на бюджет на Общината за 2020г. е по вина на Кмета на същата, като се изтъкват причините
за отмяната на този бюджет, както и се акцентира на невъзможността бюджет за 2020г. да се
гласува след изтичане на този счетоводен период. Сочи и неоснователност на твърдението
на въззивницата, че Кметът бил виновен за липсата на решение за предвиждане на сумите за
2
възнаграждения на общински съветници за 2020г. в последващ общински бюджет, поради
това, че законодателните функции били в прерогативите на Общинския съвет.
Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението
на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
С подадената въззивна частна жалба въззивницата Д. излага становище за
неправилност, немотивираност, незаконосъобразност и противоречие с материалния и
процесуалния закон на допълнително постановеното по реда на чл.247 от ГПК определение
№676/24.06.2024г. Излага твърдения в насока неизпълнение на процедурата от страна на
първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка. Сочи, че не били
изпълнени указанията на въззивния съд, както и че определението на първоинстанционния
съд не било мотивирано.
Моли се за отмяна на определението от 24.06.2024г., постановено по гр.д.
№2038/2022г. по описа на РС - Дупница, като неправилно и незаконосъобразно и
постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и
да се реши спорът по същество.
Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба в установения от
закона срок.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, счете, че
въззивната жалба, както и подадената частна жалба, са допустими, като подадени в срок, от
страна, която има право на жалба и срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни
актове.
С оглед естеството на оспорванията, преценени в контекста на събраните
доказателства пред първата инстанция (във въззивната инстанция не са събирани
доказателства по почин на страните или на съда), съдът приема следната фактическата
обстановка, произтичаща от представените писмени доказателствени средства и
заключението на вещото лице:
На местни избори, проведени на 27.10.2019г., В. И. Д. е била избрана за
общински съветник в Общинския съвет - Бобошево. Същата е имала това качество през
месеците ноември и декември 2019г., през календарната 2020г., както и календарната 2021г.,
включително месеците октомври, ноември и декември 2021г.
С Решение №008/28.11.2019г. на Общински съвет-Бобошево В. Д. е била избрана
за член на Постоянната комисия устройство и развитие на територията, инфраструктурата и
общинска собственост и транспорт. С Решение №009/28.11.2019г. на Общински съвет-
Бобошево същата е била избрана за член на Постоянната комисия по местно самоуправление
и социални дейности, противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество, както и за неин председател.
Видно от приложеното по делото Решение №012/28.11.2019г. на Общински съвет-
Бобошево на общинските съветници било определено възнаграждение, както следва:
председателите на постоянните комисии да получават възнаграждение в размер на 70 на сто
от средната брутна работна заплата на общинска администрация - Бобошево за съответния
месец; членовете на постоянните комисии получават възнаграждение в размер на 60 на сто
от средната брутна работна заплата на общинска администрация - Бобошево за съответния
месец.
Съгласно решение №21 от 23.12.2019г. на Общинския съвет - Бобошево,
изплащането на месечните възнаграждения става на 25-то число, следващо отчетния месец.
Предявените от ищцата обективно кумулативно съединени искове против
Община Б. са основани на твърдения, че през процесните месеци – ноември и декември
3
2019г., през цялата 2020г. и през месеците октомври, ноември и декември 2021г. за дейността
й като общински съветник са били начислявани възнаграждения, но такива не са били
изплащани, с изключение на сума в размер на 694.30 лева, изплатени за 2020г., поради което
Д. е упражнила правото си да иска да й бъдат присъдени дължимите суми, ведно с
обезщетения за забава върху всяка месечна сума, считано от деня на забавата - 26-то число
на съответния следващ месец до датата на подаване на исковата молба в съда, както и от
тази дата – 01.11.2022г., до окончателното изплащане.
Ответникът е възразил да дължи заплащане на претендираните от ищцата
възнаграждения и обезщетения за забава, като е изтъкнал, че съгласно приетия бюджет на
общината за 2019г. за издръжка на дейността на общинския съвет са били заложени 85 700
лева, а са били разплатени са 85 747 лева; съгласно приетия бюджет на общината за 2021г. за
издръжка на дейността на общинския съвет са били заложени 71 354 лева, а са били
разплатени 68 731 лева. Във връзка с тези твърдения, ответникът се е позовал на чл.102 и
чл.128 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), според които не могат да се извършват
разходи, надхвърлящи утвърдените по приетия бюджет. Относно претенциите за 2020г. е
възразено, че Община Б. не е имала приет бюджет за финансовата 2020г. и приложение
следвало да намери нормата на чл.34 ал.9 от ЗМСМА.
По делото е установено, че действително от предвидените в бюджета на Община
Б. средства за дейността на Общинския съвет за 2019г. – 85 700 лева, са разходвани 85 747
лева, а за 2021г. от предвидените 71 354 лева са разходвани 68 731 лева, както и, че за 2020г.
Общината е останала без гласуван бюджет, тъй като решението, с което е бил приет такъв е
било отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на Административен съд-
Кюстендил по адм.д.№384/2020г. по описа на съда. Приет е бюджет на Община Б. за 2021г.,
което е сторено с решение №151 на редовно заседание на Общинския съвет от 25.02.2021г.
От прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза е установено,
че след направена справка за участието на ищцата в заседанията на общинския съвет и
съответните комисии, за периода от м.ноември 2019г. до м.декември 2021г. вещото лице е
констатирало, че на В.Д. са били начислявани възнаграждения за всички месеци; частично
плащане е било извършено само през 2020г. в размер на сума, възлизаща на 694.30 лева, но е
останал дължим остатък, като неплатеното възнаграждение възлиза чисто (нето) на 7 647.70
лева, а лихвата за забава върху всяко неплатено възнаграждение, изчислена от 26-то число на
съответния следващ месец до 01.11.2022г., е в размер общо на 1 557.61 лева.
С обжалваното решение, допълнено с определение от 24.06.2024г., РС – Дупница
е отхвърлил изцяло исковите претенции като неоснователни, като – може да се заключи, че е
приел, че установеното по делото изчерпване на предвидените в бюджета средства за
издръжка на общинския съвет за 2019г. и за 2021г., не позволява да бъдат изплатени
възнагражденията на ищцата за процесните месеци от тези години, предвид императивните
разпоредби на чл.102 и чл.128 от ЗПФ, както и, че липсата на приет бюджет на Общината за
2020г. не е позволило изплащане на възнаграждения за тази година, съгласно императивната
разпоредба на чл.34 ал.9 от ЗМСМА. Исковата претенция за присъждане на неизплатени
възнаграждения за процесния период е отхвърлена за сума в размер на 7 647 лева, а тази за
присъждане на мораторна лихва – за сумата от 1 557.61 лева.
С определение с №1247/28.12.2023г. по подадена от Община Б. молба за
допълване на решението в частта за разноските, РС-Дупница е допълнил решението си, като
е осъдил В. Д. да запла5ти на ответника сторените разноски по делото в размер на 1 580
лева.
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна страна
следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
4
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на обжалваното решение и прецени допустимостта му, в
резултат на която проверка намира, че същото представлява валиден и допустим съдебен акт.
Независимо, че допълването на решението в частта относно произнасянето по иска за
присъждане на лихва за забава, е следвало, по аргумент от чл.250 ал.3 от ГПК, да бъде
сторено с решение, фактът, че РС е именовал акта си „определение“ не се отразява на
неговата валидност и допустимост.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението на ДнРС е неправилно в частта, в която е отхвърлена
исковата претенция за присъждане на сумата от 7 647.00 лева, представляваща общ размер
на дължимо се на ищцата нетно възнаграждение за дейността й като общински съветник за
исковите периоди, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на
обезщетение за забава върху дължимите й се възнаграждения за сума в размер на 1 253.78
лева, поради което в тези части обжалваното решение следва да се отмени и исковете да
бъдат уважени за така посочените суми. Правилно е решението в частта, отхвърляща иска
на Д. за присъждане на обезщетение за забава за горницата над 1 253.78 лева до 1 557.61
лева, поради което в тази част решението следва да се потвърди.
При установеност на релевантните за делото факти и липсата на спор между
страните относно тях, следва да бъде проверена правилността на формираните от районния
съд правни изводи. Така, съществено е да се прецени дали при липса на приет бюджет на
Общината за 2020г., както и при липсата на актуализация на приетите бюджети за 2019г. и за
2021г., при разходване на предвидените в тези бюджети средства, на ищцата, в качеството й
на общински съветник, е било дължимо изплащане на възнаграждение и ако е било дължимо
от кой момент е станало е изискуемо.
Приложимите разпоредби се съдържат в Закона за местното самоуправление и
местната администрация и в Закона за публичните финанси. Така, чл.34 ал.1 от ЗМСМА
сочи, че общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на
общинския съвет и на неговите комисии, като размерът на възнаграждението се определя с
решение на общинския съвет. Чл.34 ал.9 от същия закон предвижда, че при неспазване на
срока по чл.94 ал.2 от ЗПФ (срокът за приемане на бюджета на общината) на председателя
на общинския съвет и на общинските съветници не се изплаща възнаграждение за периода
след изтичането на съответния срок до приемането на бюджета на общината, като
дължимите за този период възнаграждения се изплащат, след като общинският съвет приеме
бюджета на общината. Според чл.102 ал.1 от ЗПФ, първостепенните разпоредители с бюджет
не могат да извършват разходи и да поемат задължения за разходи за текущата година,
надхвърлящи общия размер на утвърдените разходи и задължения за разходи по бюджетите
им, а съгласно чл.128 ал.1 от ЗПФ, не се допуска извършването на разходи, натрупването на
нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, както и
започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишния бюджет на
общината.
Видно е от посочените разпоредби, че нито липсата на актуализация на бюджета
на Общината за 2019г. и за 2021г., нито липсата на приет бюджет за 2020г. представляват
факти, променящи естеството на извършваната от Д., в качеството й на общински съветник,
дейност, а именно – възмездна такава, за която се дължи заплащане, респективно – не
погасяват правото й да получи възнагражденията, които й се следват за участието й в
заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Дейността по дефиниция и без
оглед на тези конкретни обстоятелства е възмездна и за същата се дължи заплащане в
размерите, определени от Общинския съвет.
В разрез с приетото от районния съд, настоящата инстанция намира, че след като
за ищцата се е породило вземането да получи възнаграждения за дейността си като
5
общински съветник за месеците ноември и декември 2019г. и октомври, ноември и декември
2021г., фактът, че с извършване на плащанията заложените в бюджета на Общината за тези
години разходи биха били надхвърлени не води нито до отпадане на задължението за
плащане, нито променя падежа на задължението. Обстоятелството, че ответникът не
разполага с парични средства, поради изчерпване на предвидените в бюджета средства или
липса на бюджет, не освобождава длъжника от задължението да заплати парично
задължение – чл.81 ал.2 от ЗЗД, поради което ответникът не може основателно да откаже да
плати, позовавайки се на разпоредбите на чл.102 ал.1 и чл.128 ал.1 от ЗПФ. Несъмнено е, че
не е имало пречка дължимите суми да бъдат предвидени в бюджета за следващата година.
Тези доводи очертават извод, различен от направения от районния съд, а именно,
че ответникът дължи да заплати на В. Д. възнагражденията за месеците ноември и декември
2019г. и октомври, ноември и декември 2021г. и то с обезщетения за забава, считано от 26-то
число на съответния следващ месец до окончателното изплащане. Данни за размерите на
претенциите се съдържат в приетото заключение на вещото лице.
Относно възнагражденията, които се претендира да са дължими за 2020г. следва
да се има предвид, че суми за всеки от месеците са били начислени, както и, че за 2020г.
бюджет на Общината не е бил приет. Следва да се прецени какво е правното значение на
този факт в контекста на цитираната по-горе разпоредба на чл.34 ал.9 от ЗМСМА, според
която – както се посочи – при неспазване на срока за приемане на бюджета, на председателя
на общинския съвет и на общинските съветници не се изплаща възнаграждение за периода
след изтичането на съответния срок до приемането на бюджета на общината, а дължимите за
този период възнаграждения се изплащат, след като общинският съвет приеме бюджета на
общината. Явно е, че и при хипотеза, в която приемането на бюджета е забавено или не е
станало факт за съответната година, задължението на Общината да заплати
възнагражденията на общинските съветници продължава да съществува. Тази разпоредба
съдържа само едно отлагателно условие, а именно изпълнението на задължението да се
извърши след приемане на бюджета, а когато такъв не е приет, то след приемане на
следващия. Следователно, цитираната разпоредба предвижда спиране на плащанията за
определен срок, а не изобщо.
В настоящия случай неприемането на бюджета за 2020г. дава основание на
Общината да спре изплащането на дължимите възнаграждения на В.Д. за този период, но
отложеното изпълнение на това задължение на въззиваемата Община за изплащане на
възнаграждение не представлява нито правоунищожаващ, нито правопогасяващ вземането
факт. Спирането ще касае периода до приемането на следващия бюджет, тъй като изрично в
цитираната законовата разпоредба не е посочено, че касае приемането на бюджета за същата
календарна година. В случая е безспорно, че бюджет за 2021г. е приет, поради което с
приемане на бюджета за следващата календарна година пречката е отпаднала, респ.
дължимото възнаграждение за предходната година е станало ликвидно и изискуемо. Така, на
ищцата се дължи заплащане на възнагражденията за 2020г. в размерите, посочени от вещото
лице. Общият размер на възнагражденията за тази календарна година, които се следват на
Д., възлиза на 5 047.99 лева.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира предявеният иск
за присъждане на сумата 7 647.00 лева, представляваща неизплатени възнаграждения на В.
Д., в качеството й на избран общински съветник за участие в заседанията на Общинския
съвет - Бобошево и на неговите комисии за процесните периоди за изцяло основателен и
доказан. Достигайки до противоположни изводи, районният съд е постановил един
неправилен акт, който следва да бъде отменен, в тази му част. Върху посочената сума се
дължи заплащане и на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 01.11.2022г., до изплащане на вземанията.
Относно претенцията за присъждане на обезщетения за забава, настоящата
6
инстанция намира следното:
Претенцията има акцесорен характер и в случая е частично основателнa. Община
Б. е била длъжна да заплаща възнаграждения на общинските съветници за участието им в
заседанията на общинския съвет и на неговите комисии ежемесечно – съгласно взетото
решение – в конкретен ден, а именно на 25-то число на съответния следващ месец. Това е
датата, на която е ставало изискуемо вземането, като изискуемостта е настъпвала
автоматично по силата на правилото, че срокът кани и не е било необходимо някакво
допълнително действие от страна на ищцата, като отправянето на покана за плащане
например. Дължимата обща лихва за забава е акцесорно плащане и предполага уважени
главници по дълга. В конкретния случай, посоченото означава, че неизплатените на Д.
възнаграждения за месеците ноември и декември 2019г. и за октомври, ноември и декември
2019г. са станали изискуеми на 25-то число на месеца, следващ този за който се дължат,
съответно – от 26-то число на същия ответникът е изпаднал в забава. От заключението на
вещото лице е видно, че при установените да са дължими главници и при коректните
периоди за тези пет месеца обезщетението за забава възлиза на сумата от 391.41 лева.
Така посоченият подход не намира приложение относно дължимите
възнаграждения за 2020г. Както вече се поясни, за тази календарна година Община Б. не е
имала приет бюджет и в приложение на чл.34 ал.9 от ЗМСМА, изплащането на дължимите
възнаграждения е следвало да бъде спряно до приемане на бюджет на общината. Поради
настъпилото по силата на закона задължение за спиране на плащанията, то вземанията на
общинските съветници не са станали изискуеми в сроковете, предвидени в решението на
ОбС. Изискуемостта е настъпила след приемане на бюджета на общината – според чл.34 ал.9
от ЗМСМА дължимите за периода, през който не е имало бюджет, възнаграждения се
изплащат, след като общинският съвет приеме бюджета на общината. Бюджетът на Община
Б. за 2021г. е бил приет на редовно заседание на Общинския съвет, на 25.02.2021г., поради
което и от тази дата всички неизплатени възнаграждения на Д. за 2020г., които възлизат на
сумата от 5 047.99 лева са станали изискуеми. Обезщетението за забава върху посочената
сума за периода от 25.02.2021г. до 01.11.2022г. (датата на подаване на исковата молба в съда)
е в размер на сумата от 862.37 лева, което е установимо от съда при използване на
съответния програмен продукт за изчисляване на законна лихва, разпечатка от което се
прилага по делото.
Предвид изложеното, общият размер на обезщетенията за забава, които
Общината дължи на В. Д., възлиза на сумата от 1 253.78 лева. За тази сума искът по чл.86
ал.1 от ЗЗД е основателен, а решението на ДнРС в частта, в която е отхвърлен в посочения
размер се явява неправилно, следва да се отмени и в полза на ищцата да се присъди сумата
от 1 253.78 лева. Решението, в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за забава
за горницата над 1 253.78 лева до претендираните 1 557.61 лева е отхвърлен, е правилно и
следва да се потвърди.
3. Относно разноските:
С оглед частичната отмяна на решението на ДнРС, налага се ревизиране на
същото и в частта за разноските, дължими на страните пред първата инстанция. Предвид
частичната основателност на исковете, на ищцата се следва, на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
заплащане на разноски за държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение общо в
размер на 1 331.52 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на ответника, на основание чл.78
ал.3 от ГПК, се следва заплащане на разноски в размер на 69.08 лева, което налага
определението на ДнРС, с което е допълнено решението по реда на чл.248 от ГПК, в частта,
присъждаща разноски в полза на Община Б. да бъде отменено за горницата над 69.08 лева.
С оглед частичната основателност на жалбата, на въззивницата се следват
разноски за настоящата инстанция в размер на 192.37 лева, съставляващи съответна на
7
уважената част от жалбата, част от заплатените разноски за държавна такса за въззивното
обжалване.
Въззиваемият е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1
220 лева, за което са налице данни да е било заплатено. Съразмерно с неоснователността на
жалбата, на Общината Б. се следва заплащане на разноски пред настоящата инстанция в
размер на 53.34 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №339/13.07.2023г. на Районен съд-Дупница по гр.д.
№2038/2022г. по описа на съда, допълнено с определение №676/24.06.2024г., постановено по
същото дело, в частта, в която са отхвърлени, като неоснователни, предявените от В. И. Д. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С., общ.Б., обл.К., ул.***, против Община Б., гр.Б.,
ул.***, с БУЛСТАТ ***, искове за заплащане на възнаграждение на Д., в качеството й на
общински съветник за период 2019г.-2021г. в общ размер на 7 647 лева, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане, както и на обезщетение за забава върху дължимите
възнаграждения в общ размер на 1 253.78 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Б., гр.Б., ул.***, с БУЛСТАТ *** да заплати на В. И. Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.С., общ.Б., обл.К., ул.***, следните суми: 7 647.00 лева
(седем хиляди шестстотин четиридесет и седем лева), представляваща неизплатени нетни
възнаграждения в качеството й на избран общински съветник за участие в заседанията на
Общински съвет гр.Бобошево и на неговите комисии за периода от 2019г. до 2021г. /за м.
ноември 2019г., м.декември 2019г., за цялата 2020г., за м.октомври 2021г., м.ноември 2021г. и
м.декември 2021г./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.11.2022г., до окончателното изплащане; 1 253.78
лева (хиляда двеста петдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки), представляващи
общ размер на дължимо обезщетение за забава върху неизплатените възнаграждения,
считано от датата, на която всяко от тях е било дължимо – 26-то число на съответния
следващ месец, до датата на депозиране на исковата молба в съда.
ПОТВЪРЖДАВА решение №339/13.07.2023г. на Районен съд-Дупница по гр.д.
№2038/2022г. по описа на съда, допълнено с определение №676/24.06.2024г., постановено по
същото дело, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иска на В. И. Д. против
Община Б. за присъждане на обезщетение за забава върху неизплатените възнаграждения за
горницата над 1 253.78 лева до 1 557.61 лева.
ОТМЕНЯ определение с №1247/28.12.2023г. на Районен съд-Дупница по гр.д.
№2038/2022г. по описа на съда, в частта, в която В. И. Д. е осъдена да заплати на Община Б.
деловодни разноски за производството пред РС-Дупница в размер над сумата от 69.08 лева.
ОСЪЖДА Община Б., гр.Б., ул.***, с БУЛСТАТ *** да заплати на В. И. Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.С., общ.Б., обл.К., ул.***, следните суми: 1 331.52 лева
(хиляда триста и тридесет и един лева и петдесет и две стотинки), представляващи сторени
разноски в производството пред районния съд, както и 192.37 лева (сто деветдесет и два
лева и тридесет и седем стотинки), представляващи сторени разноски в производството пред
8
ОС-Кюстендил.
ОСЪЖДА В. И. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С., общ.Б., обл.К.,
ул.*** да заплати на Община Б., гр.Б., ул.***, с БУЛСТАТ *** сумата от 53.34 лева (петдесет
и три лева и тридесет и четири стотинки), представляващи сторени разноски в
производството пред ОС-Кюстендил.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок, считано от датата на получаване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9