Решение по дело №969/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 920
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20193110200969
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

     № …………………. г.,

 гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветдесета година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 969 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „М.“ ООД срещу наказателно постановление № 03-009127/10.01.2018 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за това, че на 26.10.2017 г. в гр. Варна, ул. „Дебър“ № 7, в качеството на работодател, при прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 1010/02.10.2017 г. на основание чл. 327, ал.  1, т. 2 КТ не е изплатило начисленото по ведомостта за месец септември 2017 г. обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието на лицето С.В. И. на длъжност „технически сътрудник“ в обект – офис, находящ се в гр. Варна, ул. „Дебър“ № 7, стопанисван от „М.“ ООД, видно от представената платежна ведомост за месец септември 2017 г. и справка за дължимите трудови възнаграждения – нарушение по чл. 221, ал. 1 КТ.

          Дружеството – жалбоподател „М.“  ООД излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради несъставомерност на деянието и нарушение на материалния закон. Аргументира се с многократните покани Светлана Иванова да се яви в офиса на дружеството, за да получи дължимото й се обезщетение. На следващо място се твърди, че работодателят е изпълнил даденото при проверката предписание за изплащане на пълния размер на дължимото обезщетение за м. септември 2017 г. по банков път, поради което към момента на издаване на наказателното постановление не са били налице обективните предпоставки на чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ. Навежда доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, което не е било съобразено от наказващия орган. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество „М.“  ООД чрез процесуалния си представител адв. В.А. – К. поддържа въззивната жалба, акцентирайки в своята пледоария върху обстоятелството, че работодателят към момента на проверката е бил начислил дължимото обезщетение в пълния му размер и прекратилият трудовото правоотношение служител е можел по всяко време да си получи възнаграждението срещу подпис във ведомостта. Позовава се на разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, съгласно която само по изрична молба и изрично искане от работника се плаща по банков път, каквито към момента на проверката не са били постъпвали в дружеството. Веднага след проверката лицето е представило банкова сметка, ***е изплатено. На следващо място се твърди, че в НП е налице несъответствие във фактическата обстановка и изписване на месеците, за които се дължи обезщетение. В началото на НП е изписано, че се дължи обезщетение за м. септември 2017 г,. а след това в НП е написано, че се дължи трудово възнаграждение за м. май 2017 г., което представлява съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на правото на защита на дружеството. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Д.О., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, аргументирайки се, че по делото не са налице доказателства за извършено плащане в полза на работника. На следващо място посочва, че работодателят е задължен да потърси своя работник и да му изплати дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение. Навежда довод, че към момента на издаване на заповедта за прекратяване възниква задължението за работодателя да извърши начисляване на дължимото обезщетение по чл. 221 КТ и да го изплати. Твърди се, че не е налице нарушаване на правото на защита на санкционираното дружество при изписване на месеца, за който се дължи обезщетение, тъй като е налице техническа грешка.

 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

          От фактическа страна:

         

          На 15.09.2014 г. бил сключен трудов договор между „М.“ ООД и С. В. К., по силата на който последната се съгласила да заема длъжността „технически сътрудник“ за основно месечно възнаграждение от 565,00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 0,6 процента за всяка година. В трудовия договор бил определено място на работа гр. Варна, ул. „Дебър“ № 7, отдел Администрация, отдел Дистрибуция.

          На 16.09.2014 г. екземпляр от трудовия договор и заверено уведомление от ТД на НАП били връчени на работника С. К., която на същата дата постъпила на работа.. И. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, връчена на работника на същата дата. В заповедта било посочено, че причината за прекратяване на трудовия договор е забавяне на И. за нарушение на трудовото законодателство от „М.“ ООД, тъй като дружеството не е изплатило трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.

          При извършената проверка са представени извлечения от счетоводен продукт ПЛЮС МИНУС, от които се установило, че на работника са начислени обезщетение по чл. 221 КТ и обезщетение по чл. 224 КТ за месец септември 2017 г. в общ размер от 758,57 лв. Същите обстоятелства били декларирани писмено и от М.К. (упълномощен представител на дружеството с пълномощно с нотариално удостоверен подпис на упълномощителя с рег. №  на удостоверяването: 236 от 28.01.2013 г. по описа на нотариус Я.Н.).

          Работодателят „М.“ ООД не представил доказателства за изплащането на посочените обезщетения.

          Приемайки, че с това свое поведение дружеството е извършило нарушение на чл. 221, ал. 1 КТ, на 04.01.2018 г. св. П.М. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството, в който било посочено че „М.“ ООД като работодател при прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 1010/02.10.2017 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ не е изплатило начисленото във ведомостта за месец септември 2017 г. обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието на лицето С. В. И. на длъжност „технически сътрудник“ в обект: офис, находящ се в гр. Варна, ул. „Дебър“ № 7, стопанисван от „М.“ ООД. Посочено е, че нарушението е извършено на 26.10.2017 г., до която дата е следвало да бъде изплатено възнаграждението за месец септември 2017 г.

          АУАН бил връчен на 04.01.2018 г. на М. К. – К., упълномощен представител на дружеството.      

          На 08.01.2018 г. в полза на С.В. И. били заплатени заплати за м. 05;06;07;09 в общ размер на 1787,03 лв.

          Извън предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок (на 10.01.2018 г.) дружеството е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН.

          На 10.01.2018 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ наложил на въззивното дружество имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършеното нарушение на нарушение на чл. 221, ал. 1 КТ.

         

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. П.М.М., и писмени доказателства: заповед № 0280/03.08.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, извлечение от програмен продукт ПЛЮС МИНУС, удостоверяващ дължимите суми на И. за месеците май, юни, юли, септември 2017 г., вносна бележка, разчетно-платежна ведомост за месец септември 2017 г. на „М.“ ООД, отдел Администрация, разчетно-платежна ведомост за месец септември 2017 г. на „М.“ ООД, отдел Администрация, отдел Дистрибуция, справка – декларация от М. К., вътрешни правила за работната заплата на „М.“ ООД, декларация от М. К., заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 00001010/02.10.2017 г., протокол на НАП, трудов договор, пълномощно от М.Н. като управител на „М.“ ООД в полза на М. С. К. – К., протокол за извършена проверка на „М.“ ООД, призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, идентификационна карта.

          Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. П.М. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по делото писмени доказателства.

          Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

 

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

           АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

          Съдът в рамките на служебната проверка констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

          Съдът намира, че АУАН не съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42, т. 4 ЗАНН, а наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

          Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ предвижда възможност работникът или служителят да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване.

          Приложимата нормативна уредба предвижда възможност работникът да направи изявление за прекратяване на трудовото правоотношение, от която дата същото се счита за прекратено, без да е необходим съответен акт на работодателя.

          Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.    

          В АУАН и в НП не е посочено изобщо обстоятелството, че работникът е прекратил трудовото правоотношение и на коя дата е станало това, като се има предвид, че прекратяването настъпва с уведомяването на работника до работодателя, без да е необходимо издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

          Следователно в наказателното постановление не са описани съставомерни обстоятелства, поради което така формулираното обвинение не описва състав на административно нарушение.

          Дори и да се приеме, че настоящият съдебен състав не може да прави преценка за законосъобразност на издадената от работодателя заповед и прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило на 02.10.2017 г., то нито в АУАН, нито в НП е описано основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, за да се направи преценка за дължимост на описаното обезщетение. Цитирана е нормата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, без да е посочена конкретната хипотеза, довела до прекратяване на трудовото правоотношение - забава при изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване.

          На следващо място дори и да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено на 02.10.2017 г., то съгласно трудовият договор възнаграждението се изплаща веднъж месечно в брой след 15-то число на следващия месец. Следователно задължението на работодателя за изплащане на дължимото възнаграждение, както и обезщетенията по КТ, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение, е възникнало след 15.11.2017 г. Т.е. към 26.10.2017 г. за работодателя не е съществувало все още задължение да изплати обезщетение на работника по чл. 221, ал. 1 КТ, респективно към посочената дата нарушението не е било извършено.

          Административнонаказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.

          Описанието на нарушението от фактическа страна (не неговата правна квалификация) и обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен реквизит на АУАН съгласно чл. 42, т. 5 ЗАНН и на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т.е. описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и датата и мястото на деянието, индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице.

          Липсата на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни факти е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за което наказващият орган е наложил административно наказание.

          На следващо място на посочената от наказващия орган дата деянието не е било съставомерно поради липса на задължение за работодателя по чл. 221, ал. 1 КТ, поради което наказателното постановление е издадено и в нарушение на материалния закон.

          По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление  е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

          Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-009127/10.01.2018 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на „М.“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 221, ал. 1 КТ.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

                                                          СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: