№ 1968
гр. *, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110113533 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от В. В. В., ЕГН **********,
действаща като майка и законен представител на малолетното дете В. С. П., ЕГН
**********, и от Т. С. П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята
майка и законен представител В. В. В., срещу С. И. П., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 150 СК за изменение на първоначално определената с Решение №
5083/21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 16327/2019 г. по описа на Районен съд – *, 17
състав, издръжка в полза на децата, като същата бъде увеличена от 160 лева на 500 лева
месечно, с падеж десето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
предявяване на иска – 25.10.2024 г. до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху нея за всяка просрочена
вноска.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 5083/21.11.2019 г., постановено по гр.д. №
16327/2019 г. по описа на Районен съд – *, 17 състав, ответникът е осъден да заплаща в полза
на всяко от децата В. С. П. и Т. С. П. месечна издръжка в размер на по 160 лева.
Сочи се, че от присъждане на издръжката до момента са настъпили значителни
промени в нуждите на децата и в икономическите условия, в частност на установената за
страната минимална работна заплата.
Твърди се, че В. С. П. е ученик в пети клас в ОУ „*“ – село *, както и че посещава
школа по футбол, за която са необходими средства за облекло, обувки и предпазни средства.
Заявява се, че същият страда от редица заболявания на зрението, сърцето и бъбреците,
обуславящи допълнителни разходи за медицински прегледи и лечение.
Посочено е в исковата молба, че Т. С. П. е ученик в девети клас в Професионална
техническа гимназия – *, като последното налага ежемесечни разходи за градски транспорт.
Ищцата твърди, че работи като „матрос“ и получава средномесечно трудово
възнаграждение около 1 500 – 1 600 лева.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат
исковата претенция като основателна и доказана. Претендират се сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
Ответникът е изразил становище за допустимост и частична основателност на
предявения иск.
1
Оспорва възможността да заплаща претендираната издръжка от по 500 лева за дете с
твърдения, че живее в жилище, от което притежава само идеална част от правото на
собственост, че заплаща всички комунални разходи за същото, както и че получава брутно
месечно трудово възнаграждение от 933 лева. Ответникът твърди, че майката, макар и да
полага непосредствените грижи за децата, получава и детски надбавки и данъчни
облекчения за деца, като не са налице специфични нужди на последните, обуславящи
претендирания размер на издръжка. Заявява се готовност за заплащане на месечна издръжка
в полза на всяко едно от децата в размер на по 280 лева.
Предвид изложените съображения се иска частично уважаване на предявения иск до
размер от 280 лева за всяко едно от децата, като в останалата част до пълния претендиран
размер на издръжката искът да бъде отхвърлен.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за частично уважаване на предявения иск до посочения размер от по 280 лева,
като в останалата част до пълния претендиран размер на издръжката искът да бъде
отхвърлен.
Дирекция „Социално подпомагане“ – *, редовно призована, не изпраща представител и
не изразява становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че В. В. В. и С. И. П. са родители на
непълнолетните деца В. С. П. и Т. С. П., както и че с влязло в сила Решение №
5083/21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 16327/2019 г. по описа на Районен съд – *, 17
състав, ответникът е осъден да заплаща в полза на всяко едно от децата месечна издръжка в
размер на по 160 лева..
От представените по делото писмени доказателства се изясняват следните
обстоятелства:
Видно от Служебни бележки от 17.09.2024 г., детето В. С. П. е записано в пети клас за
учебната 2024 – 2025 г. в ОУ „*“ – село *, а детето Т. С. П. – в девети клас за същата учебна
година в Професионална техническа гимназия – град *.
Представени по делото са амбулаторни листи и фискални бонове за сторени разходи за
медицински прегледи и изследвания за детето В. С. П., както и фактури и фискални бонове
за закупени ученически пособия. Приобщени са абонаментни карти за градски транспорт за
детето Т. С. П. на стойност по 180 лева.
От Удостоверение от 05.02.2025 г. от Военно формирование 38010 за получени доходи
от майката за периода от месец февруари 2024 г. до месец януари 2025 г. се установяват
средномесечни брутни такива от 2 172,69 лева.
Видно от справка от ТД НАП – *, начисленият на В. В. В. средномесечен облагаем
доход за периода януари 2024 г. – февруари 2025 г. е в размер на 2 227,55 лева.
От Удостоверение от 20.02.2025 г. от „*“ ЕООД за получени доходи от ответника за
периода от месец февруари 2024 г. до месец януари 2025 г. се установяват средномесечни
брутни такива от 947,16 лева.
Видно от справка от ТД НАП – *, начисленият на ответника средномесечен облагаем
доход за периода януари 2024 г. – януари 2025 г. е в размер на 946,07 лева.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел,
от показанията на който, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелката * твърди, че познава В. В. В., като последната отглежда и издържа децата
В. С. П. и Т. С. П. сама, а последните виждат баща си, когато същият се връща от път, тъй
2
като работи като международен шофьор. Присъствала е на случаи, когато децата се връщат
разочаровани от прекараното време с баща си. За детето В. твърди, че носи очила, а детето Т.
посещава ортопед във връзка с проблеми със стъпалата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 150 СК, следва да се
установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. трайно увеличаване на
потребностите на издържания; 2. възможност на дължащия да заплаща издръжка в увеличен
размер.
Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от
родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува
независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са
принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или
до настъпване на друго законно основание за прекратяване.
В случая, от момента на присъждане на дължимата досега издръжка /месец ноември
2019 г./ са изминали повече от пет години, за който период обществено-икономическите
условия в страната са се изменили и потребностите на детето са нараснали. Безспорно са се
увеличили разходите за храна, дрехи и учебни пособия. В този период размерът на
минималната работна заплата се е увеличил от 560 лева на 1 077 лева.
В този смисъл, безспорно е налице промяна в обстоятелствата, като конкретният
размер на дължимата в полза на децата В. С. П. и Т. С. П. издръжка следва да бъде
определен съобразно критериите на чл. 142 СК, а именно – нуждите на децата, от една
страна, и възможностите на дължащия издръжка, от друга.
Съгласно данните на Националния статистически институт за първото тримесечие на
2025 г., общият разход на член от домакинство е средно в размер на 2 860,56 лeва. След
изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за непълнолетно лице /за
алкохолни напитки, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери
към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход за
тримесечие възлиза на 1 947,11 лева или 649,04 лева за месец, като това са средствата,
необходими за покриване на основните ежедневни потребности.
При преценката относно конкретните нужди на децата съдът следва да вземе предвид
данните за тяхната възраст, образование, обективни условия на живот и специфични
потребности. От събраните по делото доказателства се установява, че В. С. П. е записан в
пети клас за учебната 2024 – 2025 г., а Т. С. П. – в девети клас за същата учебна година.
Освен това, от представена по делото медицинска документация и от събраните гласни
доказателства се установи, че детето В. е с влошено зрение и други заболявания, а за детето
Т. се налагат допълнителни разходи за обувки.
След съобразяване на тези обстоятелства и на горепосочените официални данни, съдът
намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурена на всяко едно от
децата от двамата родители, е в размер на по 700 лева.
Така определеният общ размер на необходимата на детето издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители, като се съобразят техните възможности и материално
състояние /чл. 143, ал. 1 СК/. Съгласно трайната съдебна практика, възможността на
дължащия издръжка родител се преценява въз основа на получавания от него доход,
квалификацията, имотното състояние и обстоятелствата дали има други деца, за които също
дължи грижа и издръжка.
Съгласно събраните по делото доказателства, начисленият на ответника С. И. П.
месечен облагаем трудов доход за една година назад е средно около 950 лева, като по делото
липсват доказателства за получавани от него допълнителни доходи. Не се установи, от друга
страна, ответникът да дължи издръжка на други лица, да има разходи над обичайните такива
3
или да страда от заболявания, ограничаващи възможностите му за пълноценно упражняване
на трудова или друга дейност, свързана с получаване на доходи.
Като съобрази всички посочени обстоятелства, съдът намира, че ответникът следва да
поеме част от издръжката на децата В. С. П. и Т. С. П. в размер на по 400 лева за всяко едно
от тях. Настоящият съдебен състав намира, че така определеният размер на издръжката би
гарантирал реалната възможност за регулярното заплащане, както и за задоволяване в
цялост на нуждите на децата.
Увеличеният размер на издръжката следва да бъде присъден, считано от датата на
предявяване на иска – 25.10.2024 г. до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, с падеж десето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху нея за всяка просрочена вноска.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение
на решението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното искане за присъждане на сторените по делото
разноски, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, в размер на
423,53 лева.
Ответникът не претендира разноски за производството, поради което и с оглед на
отхвърлителната част от иска, такива не следва да бъдат присъждани в негова полза.
Предвид частичното уважаване на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – *, държавна такса в размер на 691,20 лева върху изменения размер
на издръжката.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, определения с влязло в сила Решение №
5083/21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 16327/2019 г. по описа на Районен съд – *, 17
състав, размер на месечна издръжка, дължима от С. И. П., ЕГН **********, в полза на
всяко едно от децата В. С. П., ЕГН **********, и Т. С. П., ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител В. В. В., ЕГН **********, КАТО УВЕЛИЧАВА същата от
160 (сто и шестдесет) лева на 400 (четиристотин) лева месечно, с падеж десето число на
месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 25.10.2024 г. до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху нея за всяка просрочена вноска, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 150 СК за разликата над 400 (четиристотин) лева до пълния
претендиран размер от 500 (петстотин) лева месечно.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. В., ЕГН **********,
сумата от 423,53 (четиристотин двадесет и три лева и петдесет и три стотинки) лева,
представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
4
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – *, сумата от 691,20 (шестстотин деветдесет и един лева
и двадесет стотинки) лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5