Определение по дело №549/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 548
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 4 март 2022 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Дело: 20225300500549
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 548
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500549 по описа за 2022 година

Производство по чл.413 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД - гр.София против Разпореждане от 29.10.2021г., инкорпорирано в
Заповед № 9019 / 29.10.2021г. по ч.гр.д.№ 17002/ 2021г. по описа на ПРС –
ХІХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на жалбоподателя срещу СТ. П. М. от гр.Пловдив за сумата от
349,32 лева – договорна лихва и лихва и мораторна лихва за сумата в размер
на 1 247, 19 лв. Излагат се доводи в насока неправилност и
незаконосъобразност, иска се отмяна на акта в обжалваната му част и
постановяване уважаване на искането за издаване на ЗИ.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените
доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по
чл.275, ал.1 ГПК, явява се процесуално допустима.
Заявителят „АСВ“ ЕАД – гр.София в качеството си на цесионер
по посочен в заявлението сключен на 18.12.2019г. договор за цесия със
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, е поискал издаването на ЗИ по
чл.410 ГПК против посочения длъжник за сумата – 7531,62 лв , договорна
лихва в размер на 349, 33 лв за периода 14.01.2018г. до 18.12.2019г. ,
1
обезщетение за забава за сумата от 1247,19 лв за периода от 15.01.2020г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане, ведно с разноските по
делото.
При постановяване на обжалваното разпореждане за отхвърляне
на заявлението в посочените части в правомощията си по силата на
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК законосъобразно заповедният съд е
извършил проверка относно наличието на клаузи с неравноправен характер, а
в случая с мотив, свързан с клаузите на договора, уговарящи договорна лихва,
процент на ГПР, такси и застраховки, при предоставена заемна сума от 35000
лева и общо задължение от 57 598,80 лева, при което наличието на
евентуална неравноправна клауза сочи на дължимост само на главницата.
Видно от представения ДПК №1129149 действително същият е сключен при
фиксиран ГЛП от 11,49 %, при посочен ГПР от 13,11 %. Размерът на чистата
стойност на отпуснатия кредит е в размер на 35 000 лева, при обща сума
дължима от потребителя за погасяване в размер на 57 598,80 лева, последната
формирана, вкл. от такси/комисионни в размер на 1 050 лева застрахователна
премия в размер на 3 400,32 лева. При това положение констатираното
съотношение между получената чиста стойност на кредита в размер от 35 000
лева и общата дължима сума от потребителя в размер на 57 598,80 лева,
независимо от посочените размери на ГЛП и ГПР, налага извод, че в
последното не са включени такива реални разходи за потребителя, които
водят до скрито оскъпяване на кредита, без достатъчно яснота относно техния
брой, вид и размер, съставляващи необходимост от информираност за
потребителя към момента на сключване на договора, съобразно императивни
изисквания на ЗПК , както и отчитайки примерното изброяване в
разпоредбата на чл.143, ал.2 ЗЗП , свързано с изискването за проверка на
договора относно евентуално наличие на условия в договора, водещи до
накърняване на еквивалентността на насрещните престации или ограничаване
на способите за защита на потребителя. В случая следва проверка и по
отношение на обезщетението за забава с оглед изискването на разпоредбата
на чл.33, ал.2 ЗПК, в каквато насока е и т.2 ТР 27.03.2019г по т.д. 3/ 2017 г на
ОСГТК на ВКС.

2
По така изложените съображения частната жалба ще се остави без уважение,
а обжалваното разпореждане ще се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I вр. с чл.278,
ал.4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане то от 29.10.2021г., инкорпорирано в
Заповед № 9019 / 29.10.2021г. по ч.гр.д.№ 17002/ 2021г. по описа на ПРС –
ХІХ гр.с. в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3